"Много турски инвеститори преминават през България и отиват в Косово, Черна гора, Босна и Херцеговина. България може да ги привлече и задържи, но не го прави", сподели Казим Гундогар, регионален мениджър на Ziraat Bank. Той очерта като най-сериозен проблем тромавата административна процедура по издаване на работни визи, както и намирането на подходящи кадри. "Вярвам в България и в регулаторните институции въпреки случилото се с КТБ, но трябва да се сложи край на някои предразсъдъци по отношение на турските инвеститори", смята той. Стоян Щерев, директор "Правни и институционални въпроси" в "Девня цимент" обърна внимание на съдебната система в страната. "Единствено чрез качествените и независими правни и регулаторни органи може да се осигури устойчив ръст на чуждестранните инвестиции."

Неведнъж в класацията Doing Business на Световната банка на България се обръща внимание на тези по-слаби места в икономиката. Изпълнителният директор на Lufthansa Technik Sofia Даниел Хофман също призова за намаляване на административното бреме и за по-голяма активност при рекламирането на страната съвместно с чуждите инвеститори. "Използвайте чуждия бизнес като посланици, те могат да рекламират страната ви, споделяйки своя опит", каза Хофман. Подобни инициативи се провеждат в Македония, като агенцията за насърчаване на инвестициите там има над 35 икономически промотъри, които съвместно с политически и бизнес делегации организират роудшоута пред чуждестранни инвеститори от целия свят.

Мажоритарният собственик на "Алкомет" Фикрет Индже наблегна на това, че България трябва да обърне внимание на малките и средните фирми, защото те са тези, които имат нужда от подкрепа при намирането на пазари и достъпа до финансиране.

(Не)ориентация

През изминалия програмен период еврофинансирането беше свежият ресурс, който се изливаше в икономиката и България разви зависимост от него, за да поддържа макар и минимален растеж. Евросредствата обаче не са панацея и са ограничени до 4% от БВП, като единствено прилив на качествени ПЧИ би довел до по-голям растеж и повече заетост. Представянето на страната като част от региона и засилването на интеграцията между страните от Югоизточна Европа е едно от възможните решения. "Трябва да се наблегне на регионалното сътрудничество и един интегриран бранд", каза по този повод Стамен Янев. Китайските инвеститори например се съсредоточават върху региона и чрез този подход страните от Западните Балкани успешно привлякоха стотици милиони евро китайски инвестиции в инфраструктура, енергетика и лека промишленост.

Главният съветник в ОИСР за Югоизточна Европа Елена Митева обяви, че се работи по проект за промотиране на единен туристически продукт в страните от региона, което е положително, но определено недостатъчно, защото регионалното сътрудничество само по себе си няма да реши проблемите на местно ниво в различните сектори. Например създаването на платформата SEE Link за интеграция на фондовите борси в София, Загреб и Скопи, далеч не се очаква да реши проблемите на ликвидността и регулаторното качество в България, а именно тези структурни проблеми правят страната по-малко атрактивна дестинация за портфейлни инвестиции.