Коментари Daily 21 юни - Нуждата от средни специалисти отново расте
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Коментари Daily 21 юни - Нуждата от средни специалисти отново расте

Коментари Daily 21 юни - Нуждата от средни специалисти отново расте

И още: И пак ще разберем кой управлява зад фасадата; "Юкос" броди из Европа; Не приписвайте чужди мнения на Световната банка

5249 прочитания

Пазарът на труда

Нуждата от средни специалисти отново расте

От коментар на Зорница Славова, Институт за пазарна икономика

Рязкото намаляване на интереса към професионалното образование, все по-малкият брой на завършващите кадри и снижаващото се качество в професионалните гимназии води до глад за средни специалисти.

И въпреки че те се реализират сравнително добре на пазара на труда, недостигът е видим в голяма част от областите в България, а една част от висшистите заемат позиции, за които не се изисква висше образование. Това е разхищение на индивидуални усилия, семейни ресурси и държавни разходи. Логично основната реализация на завършващите професионално образование е в индустрията, а данните на НСИ и Евростат показват недостига на кадри в сектора. Традиционно за последните години най-много фирми в сектора на промишлеността посочват необходимостта от подготвени кадри като фактор, затрудняващ дейността им – над 15% от индустриалните предприятия, около 14% от фирмите в секторите на строителството и търговията и под 8% в сектора на услугите.

В този аспект България се отличава значително от Европа. Данните на Евростат показват, че през 2014 г. средно за ЕС 7.4% от предприятията в индустрията определят недостига на работна сила като фактор, затрудняващ дейността им. В България делът на предприятията в промишлеността, които страдат от липса на кадри, е двойно по-висок - 15.2%, и страната се нарежда на четвърто място по най-голяма необходимост от подходяща работна ръка след Унгария (27.2%), Великобритания (17.5%) и Полша (15.8%).

Динамичният ред данни показва различните периоди на необходимост на кадри в индустрията.

  • До 2005-2006 г. тя е със спорадични пикове и спадове. Безработицата намалява постоянно и стабилизира на пазара на труда.
  • В периода 2006-2008 г., по време на икономическата експанзия, се отварят все повече работни места. Съчетанието между ниска безработица (под 6%) и висок недостиг на кадри в промишлеността (около 18% за периода и достигащ 25% в края на 2008 г.) показва разминаването на квалификацията на работната сила и нуждите на работодателите. Трудовият пазар в България като цяло не е ефективен и ако бизнесът можеше да намери подходящите кадри, заетостта щеше да е още по-висока, а безработицата – по-ниска.
  • По време на световната финансова и икономическа криза, чийто пик е през 2009 и 2010 г., необходимостта от кадри в индустрията рязко спада (до 5-6%) в съчетание с постоянно и бързо увеличаваща се безработица (над 10%) – рецесията е видима на пазара на труда. 
  • След рязкото пропадане на икономиката през 2011-2013 г. безработицата продължава да се повишава, но и необходимостта от кадри отново започва да се увеличава. Това показва, че липсата им отново се превръща във фактор, затрудняващ възстановяването на икономиката и непозволяващ своевременно намаляване на безработицата.
  • След 2013 г. необходимостта от кадри все повече се засилва, а безработицата започва да намалява, което, от една страна, е признак на възстановяване и на пазара на труда, и на икономиката, но показва и сериозността на проблемите със структурната безработица. Общата картина сочи, че добре подготвените кадри в професионалното образование са необходими и биха могли да са ключът към по-ефективен пазар на труда и по-бързо развиваща се икономика.

Фасадите на статуквото

Отново ще разберем кой всъщност управлява

От коментар на Николай Стайков в "Клуб Z"

Да се опитаме да си спомним с нещо знаково положително служебния кабинет на Георги Близнашки, изрекъл гръмката фраза, че протестът е дошъл на власт. Е, няма такова. А можеха да се направят куп важни неща, ако имаше политическа воля. Вместо тях под прикритието на протест, дошъл на власт, кабинетът "Близнашки" изпълни основната си задача - да подготви идването на кабинета "Борисов 2" чрез успокояване  плюс едно-две неудобни действия по вдигане на цени.

Тези, които забелязаха какво се случва, мълчаха излъгани и чакаха да дойдат онези, които, докато бяха в опозиция – вътре и извън парламента – обещаваха справедливост и разследване на корупционните схеми. Ако обаче някой се е надявал, че ще има действия срещу модела КОЙ от новата коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок, отново го очаква изненада неприятен тип.

Идеята за разследване на "Южен поток" и неясното разпределение на 3.5 млрд. евро бързо отиде в коша - в името на коалиционната стабилност. За разследване на източването на КТБ, чийто възход беше при кабинета "Борисов 1", започва да се прави нещо едва сега през юни 2015 г., за едногодишния юбилей от затварянето й. И вероятно ще прилича повече на аутопсия, а не на събиране на активи.

Бившият председател на ДАНС беше сменен с офицерски почести, вместо да бъде разследван за мълчаливото му бездействие. Новият също мълчи по тези въпроси.

Очевидно е също, че и сегашната управляваща коалиция е само фасада, която нито може да изпълни собствените си обещания, нито да формулира обща позиция по най-важната реформа в държавата - съдебната.

Девет месеца след предаването на властта "героят на деня" Георги Близнашки вече е на вярното си място - начело на противниците на съдебната реформа. И това е урок не само за протестиращите, но и за участниците в подмяната, наречена "коалиционно управление".

Как ще приключи сегашната "реформаторска коалиция" при продължаващия натиск отвътре и отвън за реални действия срещу корупцията? Защо Борисов и ГЕРБ мълчат за очевидната нужда от промени в съдебната система и в частност в прокуратурата? И кой всъщност управлява в момента?

Това, както казва журналистическото клише, предстои да разберем. И проблемът им е, че колкото и да е голям медийният комфорт на сегашното управление, наистина ще разберем.

Бумернанг за 50 млрд. долара

"Юкос" броди из Европа

От коментари в руския печат за започналите действия в Белгия и Франция по определеното от съда в Хага обезщетение за бившите собственици на "Юкос"

"Комерсант": Бившите собственици на руската петролна компания "Юкос" започнаха да си събират парите от Русия. Белгия и Франция вече запорират сметки и имоти на Русия и контролирани от Москва структури на територията им, наред са Великобритания и на САЩ.

Акционерите на петролния гигант, оценяван някога на 40 млрд. долара, но национализиран и раздробен преди десетилетие, подеха кампания, за да си получат обезщетението от близо 50 млрд. долара, присъдени им преди година в Хага. Съдът призна руската държава за виновна в унищожаването по политически причини на компанията, която тогава беше собственост на олигарха и противник на Кремъл Михаил Ходорковски, който сега приветства в "Туитър" действията на френските и белгийските власти.

Според опита на германския бизнесмен Франц Зеделмайер, на когото съдът в Хага определи обезщетение от 2.35 млн. долара след подобен иск през 1998 г. срещу Русия - за "съсипан бизнес и иззето имущество" в Санкт Петербург, в случая с "Юкос" процедурата от запорирането до търга на руските държавни активи може да отнеме 8 до 10 години.

"На мястото на руските власти щях сериозно да помисля дали все пак да изпълня решението на съда в Хага. Инак процесът ще се проточи с години и през цялото време имотите ще останат под запор, което може съществено да затрудни дейността на руските държавни компании в чужбина. Освен това стойността на имотите може многократно да надхвърля 50-те милиарда долара. Тук ограничения няма. Както казват у нас в Германия, руските власти се изложиха", коментира бизнесменът.

"Независимая газета": Москва заплашва Белгия и Франция с ответни запори, но според юриста Александър Арутюнов запорите са резултат от съдебни решения - ако Русия се опита да запорира имущество в чужбина по извънсъдебен ред, последиците може да са твърде сериозни за нея.

 "Ведомости": "Спорът  ще се точи най-вероятно с години и засега не е ясно какви щети очакват Русия. Президентът Владимир Путин ще свика съвещание, където ще се решава дали да реагират както на санкциите и да тръгнат на съд или с пиар кампания срещу ищците - и първото, и второто имат минуси", коментира Дмитрий Гололобов, бивш шеф на правния одел в "Юкос", сега преподавател в Уестминстърския университет.

"Новие известия": Външният министър Сергей Лавров заяви, че Москва ще излезе с реципрочни действия. Засегнатите от белгийските и френските мерки руски юридически лица възнамеряват да поискат от руското правосъдие да замрази авоарите на чужди компании, в които е акционер белгийската или френската държава, уточни той.

Според икономиста Сергей Жаворонков поведението на властите в Москва е "смайващо". "Те участваха във всички съдебни процеси около "Юкос", а след като ги изгубиха, отказват да изпълнят присъдата. От правна гледна точка това е нонсенс".

Реакция

Не приписвайте чужди мнения на Световната банка

От позиция на Тони Томпсън, постоянен представител на Световната банка за България

Мой коментар, направен по време на дискусия на тема "Законова рамка за растеж и заетост", беше крайно изопачен и манипулиран. Не е допустимо да се изважда от контекста обобщение на чужди мнения и те да се приписват на Световната банка. Ето и моята конкретна позиция.

След идването си в България имах привилегията да работя с много членове на правителството и възможността да чуя мнения на представители както на българската, така и на чуждестранната бизнес общност относно тяхната мотивация за инвестиране в страната. В резултат на това съм убеден, че много от елементите на текущата програма от политики и мерки на правителството са насочени към разрешаване на ключови ограничения пред бизнеса и че ако бъде напълно приложена, програмата ще доведе до изграждане на жизнена и растяща икономика.

България възвръща положението си на все по-привлекателна дестинация за чуждестранни инвестиции. Страната се отличава с чудесно местоположение, бизнес среда с ниски разходи, благоприятстващ данъчен режим и работна сила с езикови умения и трудова етика.

В същото време обаче от чутото от представители на бизнеса става ясно, че те прилагат селективност и стратегически подход при вземането на решение да инвестират в страната. Поведението им може да бъде обобщено в четири неформални емпирически правила:

- На първо място, те предпочитат да оперират в сектори, в които присъствието на правителството, било като регулатор или като клиент, е слабо. Въз основа на собствен опит те изразяват загриженост, че поведението на правителството е било непредвидимо или ненадеждно, което е довело до увеличаване на техните разходи и несигурност. Ето защо е по-лесно просто да се избягват онези сектори на икономиката, в които правителството играе основна роля.

- Второ, те изразяват опасения за надеждността и изпълнимостта на търговските договори. Дори и да не са пряко засегнати, те слушат и четат историите на други инвеститори. Ето защо предпочитат, ако е възможно, да инвестират по начин, който намалява експозицията им към други части на българската икономика, с акцент върху дейности, които са ориентирани към износ и снабдяване с необходимите суровини и материали от външни доставчици. По този начин те минимизират риска да се изправят пред несигурността и разходите, свързани със съдебната система.

- Трето, тъй като осъзнават придобиващия все по-голяма острота проблем с недостига на умения, те идват със своя стратегия за изграждане на основни умения, от които се нуждаят. Това включва подходи като изграждане на партньорства с местни университети или ориентиране към области със силни традиции в инженерно-техническата дейност.

- Четвърто, те предпочитат да избягват инвестиране в сектори, в които има отдавна наложили се предприятия с установени мрежи и широка подкрепа, осигуряващи им неикономически предимства на пазара, поради очакванията, че новите участници могат да се окажат изправени пред допълнителни трудности.

Един бърз поглед върху секторите на икономиката, които са успели да привлекат нови инвестиции, показва, че инвеститорите наистина следват този подход. Както ще покаже и предстоящият доклад на Световната банка за производителността в България, този селективен подход в инвестициите задържа потенциала за растеж на страната. Ние от Световната банка оставаме напълно ангажирани с подкрепата си за правителството чрез нашите консултантски, финансови и аналитични услуги за изпълнение на изключително важната му програма.

Пазарът на труда

Нуждата от средни специалисти отново расте


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.