Производствените предприятия най-вероятно ще продължат да плащат по-евтин ток. Предложението идва след извънредна среща при Бойко Борисов в неделя, на която са присъствали енергийният и финансовият министър, вицепремиерът по икономическите въпроси и председателят на енергийната комисия в парламента.

Изчисления на сектора и управляващите показват, че мярката ще струва около между 140 и 280 млн. лв. годишно. Резерв за сумата може да бъде намерен, смятат в правителството. То се ангажира и най-сетне с орязване на разходите в държавните енергийни фирми.

Какво се променя

Спешното заседание беше свикано заради създалото се напрежение с предстоящото увеличение на цената на тока от 1 юли. Според предложението на КЕВР то трябва да бъде средно 1.99% за битовите потребители и между 4 и 20% за стопанските.

Председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев даде пресконференция по-късно в неделя, на която потвърди, че ще се въведат облекчения за всички предприятия, които ползват над 2 гигаватчаса електроенергия годишно, което обхваща 90% oт използваната енергия на свободния пазар. Намалението ще е стъпаловидно за различните видове консуматори.

От отстъпката в цената няма да могат да се възползват дружествата в сферата на услугите като търговски центрове, офиси, търговски вериги и други. Добрев също посочи, че по този начин увеличението за стопанските потребители ще е символично.

Напрежението около цената на тока (което беше причината за падането на първия кабинет "Борисов") би трябвало да се тушира с увеличаването на обхвата на наредбата, която определя кои предприятия могат да получат държавна помощ под формата на отстъпка от 85% от компонентата за зелена енергия. В сегашния й вариант, който беше публикуван за обществено обсъждане в средата на миналата седмица, е предвидено само предприятията с годишно потребление над 30 гигаватчаса годишно да могат да ползват отстъпка в цената. На практика това са само големите индустриални потребители, чийто брой е около 30.

От думите на Петкова в неделя стана ясно, че част от препоръките към наредбата са за намаляване на прага, които ще се "обмислят, за да може по-голям кръг да се възползват" от ниската цена.

Намерен е буфер

Според представители на енергийния сектор и управляващите разширяването на кръга предприятия (с консумация над 2 гигаватчаса годишно) няма да създаде дефицит в НЕК, тъй като в ценовия модел на енергийния регулатор са заложени достатъчно буфери.

Комисията е изчислила, че НЕК трябва да излезе на печалба от 299 млн. лв., която може да се използва за покриване разхода на индустрията за зелена енергия, и то без да се създава нов дефицит в системата. Допълнително НЕК ще има приходи и от балансираща енергия, които не са отчетени в ценовия модел, които според оценки на експерти от КЕВР са около 50-80 млн. лв.

Другият буфер е по линия на американските централи -  ТЕЦ "Ей и Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" - сега моделът е при лошия сценарий цените им да не паднат. Ако обаче правителството и дружествата спазят споразумението, това ще осигури резерв от 97 млн. лв. Вариантите за него са два: или да се използва за покриване на други разходи, или просто да отпадне от цена "задължение към обществото".

Други мерки

Добрев посочи, че допълнително намаляване на разходите ще се търси от редуцирането на свръхподкрепата за възобновяема енергия, след като завършат проверките на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Според Теменужка Петкова те трябва да са готови до две седмици, а резултатите ще дадат възможност при констатирани нарушения да се спира преференциалната цена за изкупуване на енергията от съответния проект.

Вицепремиерът Томислав Дончев посочи също, че правителството призовава Европейската комисия (ЕК) да приключи по-скоро с проверката за свръхподпомагане на ВЕИ сектора и дългосрочните договори за американските централи ТЕЦ "Ей и Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", което ще даде допълнителна информация какви са възможните действия. Тази проверка беше образувана по искане на бившия председател на КЕВР Боян Боев, който ръководеше регулатора по времето на правителството "Орешарски".

От своя страна Дончев призова да не се подхвърлят съмнения, че политици имат интереси във ВЕИ сектора и затова се търсят най-лесните решения.

Други мерки, които могат да бъдат предприети за преодоляване на финансовия дефицит в енергийния сектор, са намаляването на разходите в държавните енергийни дружества с по 10% годишно за следващите три години. Подобна стъпка е повече от адекватна, като се имат предвид разходите, които се извършват в дружества като ТЕЦ "Марица-изток 2" и "Мини Марица-изток". Проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция вече е констатирала сериозни нарушения при провеждането на редица обществени поръчки в двете дружества. Както "Капитал Daily" вече писа, има пълни основания да се смята, че подобни злоупотреби най-вече в държавните мини продължават. Показателно е и че в държавния ТЕЦ работят в пъти повече хора в сравнение с американските централи в "Марица-изток". Съкращаването на разходите в енергийните дружества ще срещне сериозния отпор на синдикатите, затова държавата трябва да действа твърдо.

Регулаторът на отчет в парламента

"КЕВР е функция на парламента и регулаторът дължи отчетност пред него", посочи Дончев. Затова той призова в началото на тази седмица да се свика изслушване на членовете на регулатора пред всички народни представители и ако те имат различни подходи за балансиране на енергийната система, да ги предложат.

Томислав Дончев изрази учудването си, че ценовото решение на КЕВР среща политическо неодобрение, след като всички парламентарни сили имат свой представител в регулатора. По думите му то е прието с подкрепата на всички членове. Срещу това възрази председателят на БСП Михаил Миков, според когото ценовият модел е бил подкрепен от комисарите на ГЕРБ и Реформаторския блок и че отговорността не трябва да се прехвърля. На пресконференция на ГЕРБ Делян Добрев пък го обвини в лъжа, тъй като в протоколите от гласуването, които са публикувани на сайта на регулатора, се вижда подкрепата на всички комисари.

каре

Организации на двата полюса

Решението за разширяване на помощта за бизнес клиентите би трябвало да задоволи напълно работодателските организации, които заплашиха с оставки, уволнение и стачни действия. Става въпрос за Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), освен ако в действията им няма друг политически контекст.

През уикенда две от големите международни организации - Американската търговска камара и Конфиндустрия България, която обединява интересите на италианския бизнес, излязоха с декларации в подкрепа на водената политика от регулатора и запазването на нейната независимост. "Американската търговска камара специално изразява подкрепата си към КЕВР в усилията й да действа като независим регулатор, вземащ решения, които осигуряват прозрачност и финансова стабилност в системата", пише в отвореното писмо на американската камара.

Българската минно-геоложка камара обяви подкрепата си за министъра на енергетиката Теменжука Петкова "в усилията й за реформи в сектор "Енергетика", защото тя завари много тежко наследство и трябва повече време и подкрепа от всички заинтересовани страни".