Сивата икономика в България е нараснала през 2014 г.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Причините са политическата и банковата криза, повишаването на минималната заплата и осигурителните прагове, както и кризата в Гърция и руското ембарго.

 

10 хил. лв. може да стане таванът за кешови разплащания, обяви премиерът Бойко Борисов. Сега той е 15 хил. лв.

Сивата икономика в България се е увеличила през миналата година, след като предходните четири тенденцията вървеше в обратна посока. Индексът "Икономика на светло", изготвян всяка година от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Националния център "Икономика на светло", е паднал с 0.91 пункта на годишна база, а делът е малко над 32%. В периода 2010 – 2013 г. показателят се е подобрил с 4.49 пункта, а в съотношението неформалната икономика е намаляла от 35 до 32% от БВП.

Според председателя на АИКБ Васил Велев в началото на тази година вече има добри сигнали и може да се очаква подобрение през 2015 г. Според него правителството трябва да си постави за цел до 2020 г. делът на сивата икономика да падне със 7 процентни пункта и да съставлява "само" 25%. Министър-председателят Бойко Борисов обеща свиването да бъде още по-голямо – с 10%, и то в по-кратки срокове.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Трудна година

Според Велев основната причина за обръщането на положителната тенденция са политическите и финансовите сътресения в страната, на които станахме свидетели през 2014 г. "Можем да паднем под 25% сива икономика, с което най-после да излезем от челната тройка по най-лош показател", каза председателят на АИКБ. Според него при такъв дял в държавния бюджет ще влизат 2 млрд. лв. повече приходи на година, отколкото в момента.

Стефан Петранов, ръководител на екипа за създаване на индекса, смята, че банковата криза и смяната на три правителства в рамките на една година не са единствените причини за влошаването на индекса. Сред другите негативни фактори са повишаването на минималната работна заплата, вдигането на минималния осигурителен доход и спирането на европейските фондове. "Когато не постъпва свеж ресурс, фирмите започват да търсят начин да оцеляват, а това е свързано с преминаване в сивата икономика", смята експертът. Според него влияние имат и външни фактори – кризата в Гърция, войната в Украйна и мерките срещу Русия, продължаващата икономическа криза в Европа и военният конфликт в Сирия. "Руското ембарго доведе до навлизане на хранитeлни продукти от други държави в ЕС, които по принцип са предназначени за Русия. Това затруднява родните производители и ги тласка към сивата икономика", смята Петранов.



Най-проблемните области според анализа на Националния център "Икономика на светло" са контролът върху горивата и тютюневите изделия, неиздаването на касови бележки, измамите с ДДС, нереалните трудови договори. "Там трябва да се насочат мерките на държавата. Първите данни за събираемостта на приходите през тази година показват, че има подобрение. Трябва все пак да се изчака края на годината, за да видим какъв ще е ефектът", каза Петранов.

Борбата на правителството

"Борбата със сивата икономика не може да е еднократен акт и явление, тя трябва да е процес и целенасочено налагане на възприятия във всички икономически субекти, че държавата няма да толерира подобно поведение", това заяви министърът на финансите Владислав Горанов. Финансовият министър обяви, че след предприетите мерки от МФ за промени в нормативната уредба във връзка със събирането на публичните приходи и намаляването на натиска на неформалната икономика се изразяват в 1.109 млрд. лева повече приходи от НАП и Агенция "Митници" към 18 юни спрямо същия период на миналата година.

Сред мерките, с които се похвали Горанов, са засилването на контрола върху доставките и движението на течните горива чрез автоматизираната система за обмен на информация между НАП и митниците, налагането на контрола върху ведомствените бензиностанции, засилването на контрола на място от НАП и АМ върху производството на акцизни стоки. Сред другите мерки са засилването на контрола върху продажбата в търговските обекти, въведеният механизъм за обратно начисляване на ДДС за зърнените култури.