Любомир Митов: Страховете от удар върху българската икономика заради Гърция са преекспонирани
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Любомир Митов: Страховете от удар върху българската икономика заради Гърция са преекспонирани

Любомир Митов: Страховете от удар върху българската икономика заради Гърция са преекспонирани

Главният икономист за страните от Централна и Източна Европа на UniCredit пред "Капитал"

Гергана Михайлова
3775 прочитания

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Не виждам някаква фундаментална опасност за банките с гръцки акционери, но как ще реагира централната банка е от ключово значение.

Каква е заплахата за икономиката на страната, ако външните рискове, идващи от Гърция, Украйна, Русия, Турция и Европа, се сбъднат кумулативно?

- Русия за мен е консумиран риск. Руският внос е паднал с 40%, а нашият износ за там - с 30%, така че не е толкова страшно. Проблемът е енергийната зависимост, а тя може да се материализира, ако войната в Украйна се разгори. Не очаквам, че ще има ембарго - Европа не може да си го позволи, Русия - също. Тя разчита на всяка копейка, която може да получи. Не мога да кажа, че рискът е нула, но ако миналата година той бе 50%, то сега е 20% и това е така, защото на руския елит му е ясно какво губи, когато нещата продължават така или се влошат. Те могат да правят всякакви изявления, но парите на руския елит са на Запад, децата им са на Запад, те губят пари от тази ситуация. Така че има някакъв натиск нещата поне да не стават по-лоши и според мен поне засега това ще бъде решението на кризата с Русия.

От друга страна, според мен Турция не е консумиран риск. Нещата там могат да станат сериозни по линия на американските лихвени проценти. Ако това се случи, нашият износ за там, който е много голям, ще спадне, и то рязко. Защото единственият начин Турция да си балансира дефицита по текущата сметка е да намали вноса, така че там ще има удар. Той ще е много по-съществен от руския или гръцкия. Въпросът е дали ще намерим други пазари, които да компенсират Турция при такъв сценарий.

За Гърция съм на мнение, че рискът е преекспониран. Ударът върху търговията ще го има, но той няма да е толкова голям и ако се избегне психологическият удар върху банките, не виждам някакъв особен проблем. Ако Гърция излезе от еврозоната, ще се вдигнат лихвите, ще се вдигне спредът (което означава финансиране от външните пазари на по-висок лихвен процент - бел. ред.), но Европейската централна банка (ЕЦБ) може да печата пари, с които реално да задуши проблема. Вчера в Германия изчислиха, че при фалит на Гърция ще имат загуба от 1 млрд. евро на година. Това за икономика от 5 трлн. евро е като математическа грешка на закръгляването. Единственият проблем за нас в България е, че растежът на икономиката ни заради подобен удар ще бъде с няколко десетки пункта от процента по-нисък, отколкото би могъл да бъде. Но растежът няма да слезе на нивото от 2008 - 2009 г.  

По отношение на рисковете пред така наречените гръцки банки у нас, които се приемат за такива заради гръцките им собственици, как гледате на хипотетичния сценарий: ако 10% от клиентите им се поддадат на някакви психологически настроения и решат да си преместят парите в друга, негръцка банка, има ли потенциал системата да се справи с такава ситуация на прехвърляне на ликвидност?

- Лично аз смятам, че чуждите банки в България, в това число и гръцките, са в много добра кондиция и ако има изненади, включително по линия на стрес тестовете, то те няма да дойдат от тях. Ще дойдат от другата част на системата, в която има реално една голяма банка, а другите са дребни. Мисълта ми е, че ако има такъв отлив, то той може да бъде понесен, защото всички участници на пазара са свръхликвидни. А това идва оттам, че банките имаме повече депозити, отколкото дават кредити. Не даваме кредити, защото няма търсене или пък тези, които искат, не отговарят на изискванията и не можем да им дадем. Тази ликвидност ние я пращаме в Европа, където има отрицателни лихвени проценти, и от това се губи, страдат печалбите на банките. Така че, ако стане нещо такова и 3 - 4 банки имат нужда от ликвидност, то тя веднага ще бъде пратена при тях. Въпросът е как ще реагира централната банка в една такава ситуация. Ако постъпи както с Корпоративна търговска банка (КТБ), ще имаме проблем. Но ако реагира както с Първа инвестиционна банка (ПИБ), няма да имаме проблем.

Ще ви дам и един пример. Преди години имаше една банка, мисля в Словакия. Тогава тя изпадна в криза и онова, което направи централната банка там, бе да докара посред бял ден с най-обикновени автомобили парите пред банката, където се бяха насъбрали клиентите й. Това успокои хората. Ако това се направи по този начин, в случай на проблем у нас ще има 2-3 дни напрежение и после ще се успокоят нещата. Не виждам някаква фундаментална опасност, но как ще реагира централната банка е от ключово значение. Тя трябва на секундата да е готова с планове за реакция.

Последните данни за растежа на българската икономика надхвърлиха прогнозата ви. Какво ви изненада?

- Ние сме малко консервативни в прогнозите си, защото през последните години винаги имаше някакви първоначално по-добри резултати в началото на годината, а после следваха забавяне и спадове. Засега не виждаме спадове. Ако това подобрение продължи с тези темпове, които имаме в момента, няма да се учудим и от по-добро представяне на българската икономика.

На мен лично ми е по-интересно какво става с бюджета и този огромен излишък. Ясно е, че част от него са средствата, постъпващи от европейските фондове, но е прекалено голям излишъкът, за да ми го обясняват с по-добра събираемост. Когато има повече данъци, значи някой някъде е произвел и е консумирал нещо повече. Няма да коментирам Националния статистически институт (НСИ), който сигурно след три години ще коригира тези данни, когато вече те няма да имат и никакво значение, но според мен числата говорят за това, че има оживление в България и ако нещата се задържат така, то ще има изненада за нас, и то в положителен смисъл.

Не виждам някаква фундаментална опасност за банките с гръцки акционери, но как ще реагира централната банка е от ключово значение.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK