"Прозрачност без граници" предложи 30 мерки за лобизма
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Прозрачност без граници" предложи 30 мерки за лобизма

Проблемите са на морала и политическата култура на политиците, смята Даниел Смилов. Снимка - заседание на комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика

"Прозрачност без граници" предложи 30 мерки за лобизма

Шест парламентарно представени партии са се съгласили да приемат пакет от правила относно лобизма, твърдят от организацията

Мартин Димитров
3492 прочитания

Проблемите са на морала и политическата култура на политиците, смята Даниел Смилов. Снимка - заседание на комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика

© Анелия Николова


Регистър на лобистите, досие на влиянието им върху процеса по взимане на решения и правно обоснован етичен кодекс на народните представители - това са само част от представените днес 30 стандарта за изсветляване на влиянието в публичният сектор на асоциация "Прозрачност без граници". Те бяха представени и обсъдени във вторник на кръгла маса от политолози, представители на изпълниелната власт и регулаторите, както и от браншови организации. Инициативата е част от проект "Lifting the lid on lobbying" ("Повдигане на похлупака на лобизма") на международната правна организация, като на кръглата маса присъства и представителя на секретариата на "Прозрачност без граници" Хелън Турек.

Една от най-прогресивните предложени мерки е да се създаде изчерпателно досие на влиянието на лобистите върху политиката, което да проследява всяка стъпка по приемането на определен закон. Това би включвало дневник на срещите на политиците, както и телефонните разговори, които те провеждат с ключови лица. Освен това организацията предлага да се въведе ефективна система за конрол на работещите в администрацията и политиката. "Прозрачност без граници" смята и че трябва да се приеме работещ етичен кодекс, а нарушаването му да води до налагане на реални наказания. Шест парламентарно представени партии са се съгласили да приемат пакета с лобистки мерки, предложени от организацията, коментира Катя Христова-Вълчева от асоциацията. 

Доза съмнение от политолози

Сред подкрепящите инициативата са политолозите Антоний Гълъбов и Даниел Смилов и социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова, които обаче са умерено скептични относно приложимостта й в България. Според Смилов няма смисъл и начин да се копира американския модел за уреждане на лобизма, защото той е произтекъл от спецификите на тамошната политическа и икономическа система. "В САЩ законите регулират пазара на професионални посредници", коментира Смилов. В България проблемите не произтичат толкова от формалните лобистки организации, колкото от липсата на политическа култура относно това какъв тип влияние е позволено и какъв - не е, добави още той.

Смилов цитира три казуса - случаят "Назад, назад, моме Калино", посещението на членове на правителството на рожденния ден на уебсайта "Пик.бг" и неясната собственост на редица ключови частни институции, включително банки и медии, което пречки да се установи конфликт на интереси. В сегашната му форма, списъкът със стандарти на "Прозрачност без граници" няма как да има ефект без реално работещи съдилища, отбелязва още политологът. Прекаленият формализъм в юриспруденцията, който свежда всеки казус до такива детайли, че той да може да бъде правно легитимиран (като случая с консултантският хонорар на бившият лидер на ДПС Ахмед Доган), води до обезсмисляне на правилата, смята още Смилов.

Доц. Антоний Гълъбов изрази резерви към така формулирания пакет препоръки. Липсата на политическа воля за прилагането му сред народните представители, ниското равнище на управленска компетентност сред политиците, както и все по-фрагментираното общество, което прави формирането на "национална позиция" почти невъзможно, са основни проблеми, които ще пречат на прилагането на подобен закон. 

Сериозен е въпросът кой ще се възползва най-много от подобни списъци, в които се проследява исторята на закона, каза още Гълъбов. Според него заинтересованите корпоративни интереси могат да извлекат най-голяма полза от подбно досие, вместо гражданите и неправителствените организации. Те ще могат да концентрират своето влияние в ключови законодателни моменти, добави политологът.

По думите на зам.-председателя на парламента Иван Иванов, представител на Реформаторския блок и бивш член на българския екип на "Прозрачност без граници", има два сериозни проблема пред регламентирането на лобизма. Това е нормална част от публичния процес, но е важно по какъв начин протича. Според Иванов един от най-сериозните проблеми с проследяването на историята на законопопроектите в НС произтича от "чисто формалните" мотиви, които се прилагат към проектите за промени в законите. Според него липсата на задълбоченост и порочната практика депутати да вмъкват законови промени между първо и второ четене в парламента са по-опасни от корпоративните интереси, които стоят зад тях.

Късата институционна и обществена памет също поставят нетрадиционни пречки пред закона за лобизма. Доц. Гълъбов и Иван Иванов се съгласяват, че прекалено дългите и сложни процеси по формирането на публичните политики пречат на проследяването на приемането на закони повече от скрити корпоративни интереси. Според Боряна Димитрова "далавераджиите винаги са една стъпка пред законодателите, които се опитват да ги ограничат" и резултата обикновенно е натрупване на законопроекти за промяна и допълване на закони, които задръстват системата.

Регистър на лобистите, досие на влиянието им върху процеса по взимане на решения и правно обоснован етичен кодекс на народните представители - това са само част от представените днес 30 стандарта за изсветляване на влиянието в публичният сектор на асоциация "Прозрачност без граници". Те бяха представени и обсъдени във вторник на кръгла маса от политолози, представители на изпълниелната власт и регулаторите, както и от браншови организации. Инициативата е част от проект "Lifting the lid on lobbying" ("Повдигане на похлупака на лобизма") на международната правна организация, като на кръглата маса присъства и представителя на секретариата на "Прозрачност без граници" Хелън Турек.

Една от най-прогресивните предложени мерки е да се създаде изчерпателно досие на влиянието на лобистите върху политиката, което да проследява всяка стъпка по приемането на определен закон. Това би включвало дневник на срещите на политиците, както и телефонните разговори, които те провеждат с ключови лица. Освен това организацията предлага да се въведе ефективна система за конрол на работещите в администрацията и политиката. "Прозрачност без граници" смята и че трябва да се приеме работещ етичен кодекс, а нарушаването му да води до налагане на реални наказания. Шест парламентарно представени партии са се съгласили да приемат пакета с лобистки мерки, предложени от организацията, коментира Катя Христова-Вълчева от асоциацията. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK