S&P: Гръцките банки може да се окажат под натиск от тегления
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

S&P: Гръцките банки може да се окажат под натиск от тегления

На 12 юни S&P потвърди рейтинга на България и според анализа им страната е направила всичко необходимо, за да предпази банковия сектор от "гръцката зараза"

S&P: Гръцките банки може да се окажат под натиск от тегления

Регулаторите са в готовност да реагират на подобна ситуация, която според агенцията в най-лошия случай би довела до преразглеждане на кредитните рейтинги

Гергана Михайлова
4249 прочитания

На 12 юни S&P потвърди рейтинга на България и според анализа им страната е направила всичко необходимо, за да предпази банковия сектор от "гръцката зараза"

© Reuters


С 6% са намалели депозитите в банките с гръцки собственици в България, Македония, Албания, Румъния и Сърбия през първото тримесечие на годината по данни на S&P.

Евентуално намаление на помощта, която Европейската централна банка (ЕЦБ) оказва на банките в Гърция, би оказало натиск върху банките с гръцки собственици в региона. Той би дошъл под формата на импулс за тегления на средства от тях. Такъв вече има, като за първите три месеца на годината депозитите в банките с гръцки собственици в България, Македония, Албания, Румъния и Сърбия са намалели средно с 6%, показва анализ на рейтинговата агенция Standard & Poor's. Тъй като кризата в преговорите между Гърция и кредиторите й не е нова, регулаторите в петте държави са имали време и вече са предприели необходимите мерки, с които да подсигурят банковия сектор срещу разпространение на "гръцката зараза". България е посочена като отличник в тази насока. Ако въпреки тази подготовка кризата прехвърли националните граници, нанесе щети за фиска и се отрази върху равнището на външния дълг, това би било аргумент за преразглеждане на кредитни рейтинги. Според анализаторите на агенцията към момента такава опасност няма, а най-вероятният сценарий за Гърция е оставане в еврозоната.

Системно важни

Гръцките банки притежават подразделения, които са системно важни за финансовия сектор на България, Македония, Албания, Румъния и Сърбия. Пазарният им дял варира от 15% в Румъния и Сърбия до 20% в България и Македония, започва изследването на агенция Standard & Poor's. Експертите й приемат за базов сценария, при който Гърция остава член на еврозоната. Скромният прогрес в преговорите между държавата и кредиторите й обаче превръща от хипотетичен в напълно възможен сценария с излизане на страната от съюза. Ако това се случи и Гърция изгуби извънредната ликвидна подкрепа, която й оказва Европейската централна банка (ЕЦБ) в момента, финансовата система на страната ще банкрутира, а това ще доведе до негативни последици за банките с гръцки собственици в Югоизточна Европа.

За анализаторите от S&P най-вероятно е при такъв развой на събитията да се стигне до психологически ефект върху депозантите, които може да решат да изтеглят спестяванията си от банките с гръцки собственици. Това би могло да се случи дори ако ЕЦБ намали ресурса на програмата си за извънредно финансиране ELA към банките в Гърция. В зависимост от скоростта и обемите на евентуалните тегления на депозити ще е и отговорът, който местните банкови регулатори ще предложат. От S&P са убедени, че властите ще положат усилия, за да не се усети това като натиск върху цялата финансова система, и ще подсигурят ликвидност, която да обезпечи миграцията на депозантите от банки с гръцки собственици към други играчи на пазара.

Пъпната връв с майките е срязана

Друг ключов въпрос, който е бил изследван, е какво би се случило, ако гръцките собственици на банки в региона поискат да изтеглят ликвидност от региона. От 2008 година досега банките с гръцки собственици в региона интензивно връщаха получената от майките ликвидност, за да намалят зависимостта си от централите. Тази уязвимост е преодоляна в най-голяма степен при българските банки, посочват от S&P.  Освен това банките с гръцки собственици в региона нямат никакви експозиции към клиенти в Гърция, не са инвестирали в гръцки държавни ценни книжа и корпоративни облигации и нямат депозити в гръцки банки.

Въоръжени с ликвидни буфери

S&P намира за надежден буфер това, че банките в региона, които имат гръцки собственици, държат висок дял ликвидни активи, който се равнява на близо една четвърт от сумата на активите им. Това означава, че разполагат с възможност сами да посрещнат тегления в такъв сериозен обем. Според анализа на S&P общата сума на ликвидните активи в банките от региона, не само тези с гръцки собственици, е под 50 млрд. евро. За сравнение, в момента банките в самата Гърция получават под 90 млрд. евро по линия на програмата за извънредно финансиране ELA на ЕЦБ. Така че в случай на екстремен сценарий, когато достъпът на гръцките банки до ELA е отрязан, онова, на което могат да разчитат от банките си в страните от региона, е нищожно, за да реши проблемите им.

В заключение анализът на S&P обръща внимание върху това, че от 2008 година насам банките с гръцки собственици в региона разчитат предимно на депозити от местния пазар за финансирането на операциите си. При някои от банките съотношението кредити към депозити е повече от единица, което е индикация, че те се финансират и от други източници, например чрез заеми от банките майки в Гърция. Ето защо ако банките майки пострадат, то субсидиарите им ще изпитват затруднения в осигуряването на финансиране за операциите си.

Продажбата на банки е решение, но няма да е лесно

Банките в Гърция биха могли да си поставят за цел да разпродадат субсидиарите си в региона и така да си помогнат, но това няма да бъде лесно изпълнимо, имайки предвид слабия темп на нарастване на кредитирането в региона през последните години, както и перспективите за икономически растеж в държавите от региона. Възможностите са да намерят купувачи от чужбина, да листнат субсидиарите си на борсите и така да ги продадат на местните инвеститори или да се стигне до държавна подкрепа.

Регулаторите са готови за реакция

От S&P обръщат внимание, че решенията, които евентуално ще се вземат в различните страни, ако ситуацията се влоши, ще зависят от местните закони и валутните режими. Така например за България, която е във валутен борд, възможностите за оказване на ликвидна подкрепа са ограничени, могат да се предоставят само срещу конкретни условия и срок за връщане, както и срещу предоставянето на обезпечение. Никоя от централните банки в региона няма суап споразумение с ЕЦБ за оказване на подкрепа за банковата система, тъй като не са членове на еврозоната. България и Румъния обаче са членове на Европейския съюз. За последно S&P прегледа рейтинга на България в средата на юни, като оценката на експертите бе, че перспективите пред страната остават стабилни и рейтингът се потвърждава със степен BB+, което обаче все още е под инвестиционния клас.

С 6% са намалели депозитите в банките с гръцки собственици в България, Македония, Албания, Румъния и Сърбия през първото тримесечие на годината по данни на S&P.

Евентуално намаление на помощта, която Европейската централна банка (ЕЦБ) оказва на банките в Гърция, би оказало натиск върху банките с гръцки собственици в региона. Той би дошъл под формата на импулс за тегления на средства от тях. Такъв вече има, като за първите три месеца на годината депозитите в банките с гръцки собственици в България, Македония, Албания, Румъния и Сърбия са намалели средно с 6%, показва анализ на рейтинговата агенция Standard & Poor's. Тъй като кризата в преговорите между Гърция и кредиторите й не е нова, регулаторите в петте държави са имали време и вече са предприели необходимите мерки, с които да подсигурят банковия сектор срещу разпространение на "гръцката зараза". България е посочена като отличник в тази насока. Ако въпреки тази подготовка кризата прехвърли националните граници, нанесе щети за фиска и се отрази върху равнището на външния дълг, това би било аргумент за преразглеждане на кредитни рейтинги. Според анализаторите на агенцията към момента такава опасност няма, а най-вероятният сценарий за Гърция е оставане в еврозоната.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK