Свлачищата са ни скъпи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Свлачищата са ни скъпи

Свлачищата са ни скъпи

Какви са измеренията на проблема със свлачищата и какво може да се направи

Десислава Лещарска
12355 прочитания

© Капитал


Човешката памет е къса. Понякога - доста къса. Последният път, когато в България се активизират толкова много свлачища наведнъж, колкото тази зима и пролет, е през 1997 г. След снежна зима и проливни пролетни дъждове глинестите почви по Черноморието се свлякоха, отнасяйки вили, комплекси и пътища. Тогава се активизираха големите свлачища на Кабакум (в буквален превод "слаб пясък"), на спирка "Панорама" в Златни пясъци, почивна база "Свилоза" и др., а регионалното министерство затегна ограниченията за строежи по морето в свлачищни райони.

Осемнайсет години по-късно се оказва, че въпреки очевидната коригираща намеса на природата правилата отново са заобикаляни и върху нестабилните глинести хълмове на морския бряг са се появили един куп вили и комплекси. Някои от тях пропаднаха с 4-5 метра надолу по склоновете в началото на 2015 г. Заради обилния сняг и дъждове още по-тежко пострадаха южните и западните части на България - районът на Кърджали, Златоград, Неделино и др.

Щетите от активизацията на свлачищата и разрушената инфраструктура са десетки милиони. Според последните анализи на регионалното министерство, геолози и инженери в укрепването и мониторнига на всички близо 2000 свлачища в страната на площ 208 000 декара трябва да се вложат почти един милиард лева до 2020 г. (виж графиката) Една десета от свлачищата са в критично състояние и имат нужда от спешно укрепване, за което са необходими 500 млн. лева - сума, с каквато държавата не разполага (все още се търсят пари за щетите от наводненията през лятото на 2014 г., оценени на 300 млн. евро).

Причините

Причините за големия брой свлачища трябва да се търсят на първо място в геоложката структура на районите, където най-често пропадат земни маси. Тези гравитационни процеси са характерни за наклонени терени - речнодолинни склонове, морски брегове, хълмове, периферии на плата, предпланински и планински възвишения. Такива у нас са високият дунавски бряг и десните склонове на притоците му, Северното Черноморско крайбрежие, Предбалкана, проломните участъци на реките Искър, Камчия, поречията на р. Струма, Места, Въча, Арда, Чепеларска, покрайнините на котловините в Южна България. Голяма част от населените места, вилните зони и курортните комплекси в силно урбанизираните територии са разположени върху склонове в тези райони с активни или потенциални свлачища.

"Основната причина за появата им е водата. Има ли свлачище - търсете вода", казва пред "Капитал" проф. Божидар Божинов, преподавател в Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски", инженер специалист в областта на геотехниката и автор на Наредбата за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони. "Водата намалява якостта на почвата, а при протичане оказва хидродинамичен натиск, който може да е много сериозен", казва проф. Божинов.

Водата може да е дошла по естествен път - снеготопене, проливни дъждове, карстови извори и т.н., но много често причината е човешката дейност и урбанизацията. Изграждането на изкуствени водоеми например създава предпоставки за просмукване на вода в почвата и образуване на свлачища. Такъв е случаят със свлачището при Червен бряг, както и с пропадането на пътя Пампрово - Смолян, над който има изкуствен язовир.

Най-"пагубна" обаче се оказва остарялата ВиК мрежа у нас. Неуплътнени, корозирали или спукани тръби, които ден след ден наводняват почвата и водят до пропадане на пътища (метрото) или цели жилищни квартали. Министрите на регионалното развитие и на околната среда често говорят за тежката ситуация с ВиК мрежата и за загуба на вода от порядъка на 10% до 50%. "Представете си 50% от водата по тръбите да изтича в почвата. Само един кубик вода е достатъчен да пренасити три кубика почва", казва проф. Божинов. Затова най-ефективната превантивна мярка според него ще е подмяна на остарялата ВиК мрежа и качествената им изолация. Едно от предложенията за законови промени на регионалното министерство за предотвратяване на щетите от свлачища е да се забранят изцяло строежите в свлачищни райони, в които няма изградена централна канализация. Предложенията от месеци отлежават в Народното събрание. Септичните ями са друго "явление", допринасящо за преовлажняване на почвите и свличането им.

Втората причина за появата на свлачища е изменение на формата на терена, което също може да е причинено от природно бедствие, но и от човешката дейност - при строеж на пътища, големи изкопи и др. "Веднъж наруши ли се статиката на терена, тя трудно може да бъде възстановена", казва проф. Божинов. В по-редки случаи свлачищата се образуват от претоварване заради тежестта или големината на изградените върху тях съоръжения.

Какво правим

Интересното при свлачищата е, че всеки случай е индивидуален и няма универсална мярка, която да се приложи и да проработи. На първо място трябва да се направи анализ на причината за появата на дадено свлачище и тази причина да се отстрани - ако е подсичане или слаба основа - да се укрепи, ако е преовлажняване на почви - да се направи дренажна система и да се отводни, ако е спукана тръба - да се подмени и изолира. Наредбата, писана от проф. Божинов, позволява при активиране на свлачищни процеси да се действа незабавно - без да има пълна проектна готовност - достатъчно е да има концепция какво трябва да се направи. "Свлачището е война - или реагираш веднага, или търпиш поражения и губиш войната. В този случай няма време за бюрокрация", казва експертът.

Той е предпазлив по отношение на пълна забрана за строежи в т.нар. свлачищни райони. "На практика всеки терен става за строеж. Много малко са случаите, в които просто няма какво да се направи, за да се овладее ситуацията", казва професорът. Овладяването в някои случаи обаче е много, много скъпо, тоест нужни са много по-сериозни средства от този един милион лева, който се заделя всяка година за дейността на трите геозащитни дружества.

Невинаги е удачно да се търси вина в алчен собственик или подкупен държавен служител, когато става въпрос за отнесени от свлачища домове или инфраструктура, смята още проф. Божинов. "Понякога проектантите, инженерите или строителите нямат достатъчно познания по геотехника - една специалност, която не е много популярна у нас", казва професорът. Другият проблем са геоложките проучвания, които невинаги са достатъчно изчерпателни. При изграждането на магистрала или отсечка от метрото земните пластове се сондират в различни точки на разстояние 30-40 метра една от друга. Може да се окаже, че точно в този участък има "деформации" и впоследствие да се стигне до пропадане.

Добре е да се прави разграничение между свлачище и срутище. Свлачищата са движещи се земни и скални маси като преместването им е свързано с изменение на естествената структура на масива. Те стават неустойчиви под влияние на комплекс от природни и техногенни фактори. Свлачищата са бавен процес, продължават дълго време и могат да се коригират, забавят или спрат. Срутищата са внезапно откъсване, падане и претъркаляне на големи скални късове или блокове в основата на склонове или скални откоси. Те възникват под въздействието на ерозионни и абразивни процеси, подкопавани от подземни води, но и при строителна дейност. За разлика от свлачищата, срутищата са бърз процес, който протича мигновено и не подлежат на корекция. 

Чия е отговорността

Отговорността за поддържането на регистър на свлачища и мониторинг на състоянието им е на регионалното министерство или по-точно на неговите три геозащитни дружества - "Геозащита" Варна, "Геозащита" Плевен и "Геозащита" Перник - правоприемници на Противосвлачищните станции, създадени през 1972 г. Въпросните дружества заверяват проекти за строежи в свлачищни райони, пращат ежегодни доклади на регионалния министър, както и на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" кък МВР. Анализи с препоръки за действие се предоставят още на кметовете на общини, на областните управители, на министерства и на други ведомства, отговориха от Министерството на регионалното развитие на запитване на "Капитал".

Същинските строителни разрешения за обекти в свлачищни райони (предварителните се издават от министъра на регионалното развитие) могат да се издадат или от главния архитект на съответната община – за строежи, които попадат само в нейната територия, или от областния управител, в случай че става дума за техническата инфраструктура с обхват повече от една община. В свлачищни райони, за които има наложена строителна забрана, са посочени конкретни задължения (включително на общински съвети и на кметовете на общини), като например ревизия на изградени съоръжения.

Задачата на кметовете е да предотвратяват незаконно строителство в свлачищни райони и да не одобряват инвестиционни проекти без анализ за общата устойчивост и пригодността на територията за строителство. Те трябва също така да поддържат нормалната експлоатация на изградените противосвлачищни съоръжения, предоставени й за стопанисване.

Най-голям ефект срещу негативните последствия от свлачищата ще имат превантивните мерки. В одобрената преди месец Национална програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на България, ерозията и абразията по Дунавското и Черноморското крайбрежие 2015 - 2020 г. се предлагат пакет от мерки, които звучат много адекватно, но пък не става ясно как ще се финансират и чий е ангажиментът за приложението им (виж карето).

Частен случай

Балчик е добър пример за грешките на контрола. Свлачищата там са 39, активни са от много години и имат нужда от постоянно укрепване. През 40-те години дори се е обмисляло преместването по-нагоре по склона на цялото селище, но в крайна сметка е решено да се инвестират тогавашни 150 млн. лева в система за дренаж. В края на миналата и началото на тази едно от тях се свлече - това в района на вилна зона "Фиш Фиш". То отнесе четири къщи 4-5 метра надолу по склона, за пореден път пропадна и пътят Албена - Балчик, закрепен временно с 30 хиляди лева на общината. "Почвата под хлъмовете е глинеста, и то на много голяма дълбочина - 30-40 метра. При преовлажняване се получава приплъзване на пластовете и пропадане", казва кметът на Балчик Николай Ангелов. След срутването се заговори за издаването на разрешителни в нарушение на правилата за строежи в свлачищни райони, а министър Лиляна Павлова разпореди проверка на дружеството "Геозащита Варна", което масово е одобрявало проекти за вили във въпросния район.

"Вилна зона "Фиш-Фиш" е строена още 70-те години на миналия век, там няма големи сгради, предимно двуетажни вили. Да, възможно е да е пристроявано, надстроявано, да са се появили нови, но законът го позволява. Когато проектът ти е заверен и подпечатан от "Геозащита Варна", главният архитект на практика няма основание да откаже разрешение за строеж", казва оправдателно кметът Ангелов.

Във вилната зона няма изградена канализация и отпадните води са овлажнили допълнително глинестата основа. "Но законът и това позволява (засега - бел. авт.) - да се строи при липсваща централна канализация при определени условия, например да се изгради непропусклива антисептична яма от бетон. Отива инвеститорът при "Геозащита", предлага укрепителни мерки, получава одобрение и започва да строи. Тези собственици и инвеститори - всички знаят, че това е свлачищен район. Тук всичко е описано, картотекирано, това са стари свлачища, не новообразувани", казва още кметът. С други думи, всеки поотделно знае, че има голям проблем, но се надява точно неговата сламка да не счупи гърба на камилата.

За община като Балчик сметката от това дружно безхаберие е огромна. Укрепването на едно такова свлачище като при вилна зона "Фиш-Фиш" струва над 5 млн. лв. "Имаме идеен проект и предварителни количествено-стойностни сметки. Той предвижда хоризонтален и вертикален сондаж - мрежа от дренажни тръби, които да отводняват терена", казва Ангелов. Той допълва, че още през 2010 г. Балчик е внесла проект за канализация на вилната зона, но заради проблемите с програма "Околна среда" той още не е минал на одобрение. "Тогава на власт беше правителството на Бойко Борисов, сега пак. Надявам се този път да ни се получи", каза кметът на Балчик.

 
Какво предстои

Ще се допълни и обедини регистъра на свлачищата, който още е разхвърлян между различни министерства и трите геозащитни дружества; законова защита срещу унищожаването на укрепителни съоръжения и мониторингова техника; по-високи таски при ново строителство в опасни терени, които да се инвестират във ВиК мрежата; да не се изплащат помощи и обезщетения на собственици, които не са изпълнили предписания за предпазване от свлачища; осигуряване на средства за научно-приложни изследвания.

Човешката памет е къса. Понякога - доста къса. Последният път, когато в България се активизират толкова много свлачища наведнъж, колкото тази зима и пролет, е през 1997 г. След снежна зима и проливни пролетни дъждове глинестите почви по Черноморието се свлякоха, отнасяйки вили, комплекси и пътища. Тогава се активизираха големите свлачища на Кабакум (в буквален превод "слаб пясък"), на спирка "Панорама" в Златни пясъци, почивна база "Свилоза" и др., а регионалното министерство затегна ограниченията за строежи по морето в свлачищни райони.

Осемнайсет години по-късно се оказва, че въпреки очевидната коригираща намеса на природата правилата отново са заобикаляни и върху нестабилните глинести хълмове на морския бряг са се появили един куп вили и комплекси. Някои от тях пропаднаха с 4-5 метра надолу по склоновете в началото на 2015 г. Заради обилния сняг и дъждове още по-тежко пострадаха южните и западните части на България - районът на Кърджали, Златоград, Неделино и др.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK