Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 26 юни 2015, 15:50, 3803 прочитания

Защо не трябва да се одържавява здравната каса

Правителството има все по-малко участие в плащанията на медицински услуги

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация





Доц. д-р Григор Димитров е главен директор "Осигурителни отношения" в Българската стопанска камара, член на надзорния съвет на НЗОК и преподавател по здравно и социално осигуряване във Висшето училище по застраховане и финанси.  
 
Само седмица след промените в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) премиерът Бойко Борисов прави втори опит да одържави Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Начинът е да се увеличи държавната квота в надзорния съвет, където от 2013 г. насам обществените организации - синдикати, работодатели и пациентски организации, имат един глас повече от държавата.  

Поводът: обществената квота в надзора на касата блокира единодушно намаляването с 18.7% на цените на всички клинични пътеки за лечение в болница.

През последните два месеца членовете на надзора многократно обсъждаха с Българския лекарски съюз (БЛС) възможните резерви за преодоляване на очертаващия се дефицит от 200 млн. лв. в бюджета на касата. Той се натрупва по три основни направления: болнична помощ – 125 млн. лв., лекарства за онкологични заболявания – 59 млн. лв., и лекарства за домашно лечение – 108 млн. лв.



Надзорният съвет предложи няколко инструмента за въздействие върху плащанията за болнична помощ: прехвърляне на клинични пътеки от болничната в доболничната помощ, където за тези дейности се заплаща по-малко; преоценка на някои силно надценени клинични пътеки; въздействие върху болниците, които надхвърлят бюджета си. Лекарите отхвърлиха тези предложения с аргумента, че условията не бива да се променят в средата на годината. В отговор държавата поиска цените на всички клинични пътеки да бъдат намалени с 18.7%, но синдикатите, работодателите и пациентите се противопоставиха.

Защо обществената квота гласува против? На първо място, свиването на разходите за болнично лечение ще застраши качеството на здравните услуги.

Второ, много клинични пътеки са силно подценени, не са актуализирани отдавна, поради което пациентите доплащат много. Едно намаляване с 18% ще увеличи още повече финансовата тежест върху тях. Световната банка изчисли, че 60% от стойността на здравните услуги се плащат от джоба на болните, а само 40% - от обществените фондове (НЗОК, министерството и болниците). За 2012 г. по данни на НСИ 18% от разходите за болнична помощ и 65% от разходите за лекарства са за сметка на гражданите. Към това се добавят плащанията под масата, които според неправителствени организации са между 1.5 и 2 млрд. лв. годишно. От 2008 до 2014 г. разходите за храна в бюджета на домакинствата намаляват до критичните 26-27%, а разходите за здравеопазване достигат 51.6%. Колко повече можем да искаме от хората, които освен това си внасят и здравни осигуровки?



На трето място, през тази година бюджетите на болниците вече бяха редуцирани в сравнение с 2014 г. Ново намаление би било пагубно за много болници и особено за общинските, които и без това са на ръба на оцеляването. По този начин огромни групи от населението на практика ще бъдат лишени от медицинска помощ.

Държавата бяга от отговорност

Министър Москов обвини надзорния съвет на здравната каса за преразходите в бюджета. Ако предположим, че той е прав за преразхода в болниците, кой е виновен за проблема при лекарствата, където се очаква минусът да достигне 180 млн. лв.? Надзорният съвет няма никакви правомощия по отношение на медикаментите, тъй като списъкът на плащаните от здравната каса лекарства не се прави от самата нея, а според наредби, утвърдени от здравното министерство.

Впрочем държавата носи огромна отговорност за преразхода за болнична помощ. До последните дни на 2014 г. здравното министерство разрешаваше откриване на нови и нови лечебни заведения, без за тях да са предвидени пари в бюджета на касата за 2015 г. Освен това в началото на тази година то одобри промени в клинични пътеки, за които се очаква допълнителен разход от общо 35 млн. лв. Надзорният съвет ли е виновен за това?

Държавата плаща малко

В момента квотите в надзорния съвет на НЗОК са разпределени според финансовия принос на съответните групи, които представляват. Работещите 2.7 млн. души (33% от осигурените) и техните работодатели внасят 67% от постъпленията на касата. За осигуряваните от нея 4.3 млн. деца, пенсионери и безработни държавата внася едва 33% от приходите. Дали при това положение тя има право да претендира за мнозинство в управлението на касата?

Освен това от 2008 г. насам държавата непрекъснато намалява своето участие във финансирането на здравната система. Между 2011 и 2014 г. бюджетът на Министерството на здравеопазването (МЗ) се е свил близо два пъти – от  705 млн. лв. на 359 млн. лв. Същата тенденция се забелязва и при средствата, които общините отделят за здравеопазване.

Държавата не е коректен платец

През периода 2010 - 2013 г. вноската на държавата в НЗОК беше една и съща – 941 млн. лв. В същото време неколкократно се увеличиха базовите параметри, върху които се определят осигурителните вноски - пенсиите, минималният осигурителен доход, обезщетенията за безработица.

Държавата осигурява децата и пенсионерите – хората, които са най-много и боледуват най-често. Според данните на здравната каса тези около 60% от осигурените консумират 60% от нейния ресурс. В същото време държавата внася за тях три пъти по-малко, отколкото плащат осигурените в частния сектор. Средната осигурителна вноска за осигурените от държавата е не повече от 19.60 лв. месечно при средна вноска на работещите в частния сектор от около 60 лв.

От 2016 г. държавата всяка година ще увеличава с 5% трансфера си за осигурените от нея лица, за да може през 2026 г. да се превърне в редовен платец. Дори тогава обаче  здравната вноска няма да е реална, защото ще продължи да се изчислява на база на  минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, а не на средния осигурителен доход, както е при всички останали осигурени лица. Впрочем като абсолютна сума повишението на вноската за дете през следващата година ще бъде едва около 90 стотинки месечно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Съветът на Европа: Състоянието на медиите в България се влошава Съветът на Европа: Състоянието на медиите в България се влошава

Комисарят по човешки права Дуня Миятович обяви констатациите си за спазването на човешките права в страната

31 мар 2020, 178 прочитания

Ръстът на новите заразени в Европа видимо намалява Ръстът на новите заразени в Европа видимо намалява

Трендът се вижда ясно в най-засегнатите на етапа държави и е резултат от ограниченията, които бяха въведени през последните две седмици

31 мар 2020,

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Гръм в електронния облак

Концентрацията на властта в дигиталното управление предизвика боричкания в аналоговото

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10