С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 26 юни 2015, 15:15, 4184 прочитания

В надзора на БНБ са нужни структурни промени

Кандидатът за управител на централната банка Бисер Манолов пред "Капитал""

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил: Бисер Манолов е един от четиримата кандидати за управител на БНБ. Има над 20 години опит в банковата система. Бил е главен дилър на Уникредит Булбанк. Открая на 2002 г. е председател на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките - позиция, която заема два мандата до 2011 г. Избиран е за два последователни мандата за член на УС на престижната международна асоциация за депозитно застраховане, базирана в Швейцария. Понастоящем е член на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките като представител на Асоциацията на търговските банки. Магистър по икономика. Разговаряме с него за предизвикателствата пред банковия сектор и БНБ и за визията му като потенциален гуверньор на БНБ.

Познавате ли другите кандидати за управител на БНБ и какви са вашите предимства като биография и като концепция?

 
Познавам ги, но не лично. Имам уважение към всеки един от тях поотделно – доказани експерти в своята област. Това, което ме отличава, е комбинацията от практически и регулаторен опит в българската и международната финансова система. Познавам търговските банки отвътре, както подобава позицията, която съм заемал като главен дилър в най-голямата търговска банка в България. Като председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките оглавявах процедурите по банкова несъстоятелност и ликвидация на пет банки. Всички те приключиха успешно, без много шум, което означава че нещата са били свършени експертно. През този период бях и член на борда на Международната асоциация за депозитно застраховане в Базел и съм участвал в разработването на европейски норми в сферата.

Кои са моите предимства? Цялата ми кариера е преминала в банковата сфера както на местно, така и на международно ниво. Запознат съм в детайли с банковия сектор. Той е добре регулиран и функционира нормално. Ситуацията от 2014 г. считам за инцидентна.
 
Какви са първите най-важни задачи за новия управител на БНБ?
 
Ясно е, че надзорът на централната банка трябва да претърпи известни структурни промени. За мен основният проблем е, че системата за ранно предупреждение не сработи. В момента тази система е в структурата на надзора. Считам, че тя трябва да бъде към Управителния съвет. Прекомерно много власт е концентрирана в ръцете на един човек - шефа на "Банков надзор", и това е другото важно нещо, което трябва да бъде променено. Така се получи едно разминаване с предварителната оценка на проблемната банка от 2014 г. - тя беше декларирана като стабилна, с изключително добри финансови показатели. Но се оказа, че имаме проблемна ситуация с действителното й финансово състояние. Защо тя се получи? По принцип надзорът на БНБ стъпва върху надзорните отчети, а те на свой ред - върху финансовите отчети, които се одитират от външен одитор. Трябва да се разработи механизъм, който да гарантира ранен достъп до коректна финансова информация и капацитет за бързо и ефективно реагиране. Също така е важно да бъде въведен принципът, съгласно който финансова институция с по-рисково поведение ще бъде задължена да плаща и по-висока премийна вноска към Фонда за гарантиране на влоговете в банките, което по същество е активна превантивна мярка. Съществуващата в момента уравниловка е предпоставка за създаване на морален хазарт.


За това се говори от много години и дори сега е заложено в законови промени...
 
Да, и аз съм участвал в тези дискусии, като председател на Фонда, но за съжаление дискусията не прерасна в конкретни стъпки.
 
И още един съществен проблем - така наречените SPV, или специални инвестиционни дружества. По принцип това е типична структура за инвестиционно банкиране, но в България нямаме законова уредба за него. Не казвам, че то е погрешно или неправилно, но е по-рискова схема за инвестиране. А в контекста на кризата от 2014 г. видяхме, че в тези SPV-та липсват активите. Преди да бъде изработена законова рамка за регулиране на инвестиционното банкиране, считам, че е редно при финансиране на такива инвестиционни схеми БНБ да изработи прецизен механизъм за оценка и контрол на обезпечението.
 
Казахте, че виждате случая през 2014 г. като инцидентен, но през февруари в своя доклад за макроикономическите дисбаланси на България Европейската комисия излезе с доста сурова критика към банковия надзор и анализ показващ различно отношение и практики в банките с местни и с чужди собственици. Съгласен ли сте с тези констатации и как трябва да се адресират?
 
Видимо е, че в системата имаме проблеми с концентрацията на кредитни експозиции. Видимо е и че имаме известни проблеми със свързаните лица. Считам, че в тази посока трябва да се фокусират усилията на банковия надзор, независимо дали банките са с чужди или български акционери. Необходимо е БНБ да активира капацитета си в тази насока или да го развие, ако такъв отсъства. Няма как да не приема констатациите на Европейската комисия - в това направление има много какво да се свърши.
 
Една голяма част от тези неща може би ще станат ясни след предстоящата проверка на качеството на активите и стрес тестове на банките. Процедурата може ли да се ускори както настоява ЕК?
 
По принцип всяка ускорена процедура, когато говорим за анализ на банковия сектор, не е най-доброто решение. Без значение кой ще бъде новият управител, оценка на качеството на активите и стрес тест трябва да се направят. От изключителна важност е какво следва. Лично моето мнение е, че след това трябва да има незабавно заявление за членство в Единния банков надзор. Има два начина за членство в него - след такава оценка или в момента, в който България стане член на еврозоната. В дългосрочен план членството в еврозоната е изключително важно за България. В контекста на банковата криза от 2014 г. интересен би бил прочитът щеше ли тя да се случи, ако България беше в еврозоната. По-скоро не. Със сигурност обаче нямаше да бъдат използвани публични средства, защото България щеше да има достъп до средствата от Европейския стабилизационен механизъм.
 
Те пак са публични под някаква форма...
 
Така е, но тогава нямаше да използваме средства от националния бюджет. Това разграничение е важно. Да си член на единния банков надзор и на еврозоната е като да имаш пълно каско на банковата и финансовата система. Това е най-важното за хората - да знаят, че банковият и финансовият сектор са застраховани на европейско ниво. България покрива Маастрихтските критерии. Затова политиката по изчакване не беше най-удачната. Формално апликацията за членство в еврозоната минава през две стъпки - политическо желание и решение, и "чакалнята ERM II".
 
Виждате ли условия за това? Самият президент на ЕЦБ Марио Драги в последните си изказвания директно казва, че разширяването на еврозоната е нежелано, докато няма силни гаранции и законови промени, непозволяващи нова Гърция…
 
Да, така е. Трябва да преминем през чакалнята - ERM II. България е технически готова, макар че всички знаем, че това е поне двугодишен процес. Марио Драги визира ситуацията в момента, но ние трябва да си подготвим домашното. И точно това считам, че трябва да бъде направено от Министерството на финансите и БНБ. Те трябва да сформират управляващ комитет за подготовка на присъединяването ни. Моята концепция предвижда към този Комитет да бъдат формирани пет работни подгрупи. Едната, наречена "Държавна администрация", трябва да оцени действащата нормативна база и регулации и да съблюдава дълга и цялата отчетност при въвеждане на еврото. В "Пари и парична политика" поставям самото въвеждане на еврото като разплащателна единица. Подгрупата "Финансова система" трябва да отговаря за паричния и капиталовия пазар, както и за целия небанков финансов сектор. Подгрупа "Икономика" - за нефинансовия сектор и за защитата на потребителите. Предвиждам и специален подкомитет "Комуникации и публично оповестяване", който да осигури прозрачността на процеса и да информира обществеността.
България трябва да се движи в тази посока. Умните закони са превантивни, а не последващи. Най-висока публична цена се плаща, когато се правят регулации постфактум.
 
Добре, но не знаем какъв ще е изходът от стрес тестовете. Според вас възможно ли е да се открият и другаде практики, подобни на тези в КТБ? Каква подготовка трябва да се направи и как трябва да се реагира в случай, че тестовете покажат капиталови дупки в една или няколко институции?
 
Как стана в Европа? След като беше направена оценка на качеството на активите и бяха идентифицирани проблеми, на всяка банка беше даден двуседмичен срок да предложи конкретни мерки за запълване на капиталовия недостиг. След като този план бе одобрен, на всяка проблемна банка бяха дадени до девет месеца за набавяне на нужния капитал. Адаптиран, този модел може и трябва да бъде следван и в България.
 
А мислите ли, че в България реално имаме тези девет месеца. В България без кредитор от последна инстанция като се обяви, че някоя банка има капиталов проблем, паниката на вложителите няма ли да скъси този срок до дни?
 
Съгласен съм, че не трябва да бъде вкарвано каквото и да е напрежение в системата, тъй като икономическият модел на България е силно зависим от банковото кредитиране. Трябва да се действа с балансирана твърдост. Някои банки вече са минали през този механизъм, тъй като са представителства на банки от еврозоната и в контекста на стрес теста на ЕЦБ са били подложени на оценка на активите като част от групата.
 
Достатъчно ли е направено банковата система да е ограничена от рисковете и има ли какво още да се направи, ако се стигне до краен сценарий в Гърция?
 
На база на официалната информация, мисля, че по-скоро да. Българските банки с гръцки капитал нямат експозиции към гръцки държавни ценни книжа т.е. няма как такъв удар да се пренесе в балансите им. Безспорно, евентуален фалит на Гърция ще има ефекти върху икономиката - тя е голям инвеститор и голям пазар за българския износ. Така че, ще има негативи, но считам, че ще бъдат управляеми.
 
Казвате официалната информация и затова ви питам на ниво комуникация: БНБ запазваше доста мълчание през годините по проблемните теми. Това ли е правилната стратегия или трябва рисковете, каквито ги има - Гърция, кредити на свързани лица и други да се казват открито доколкото може?
 
БНБ трябва да говори винаги коректно и прецизно, но не повече от необходимото за запазване на финансовата стабилност в страната.
 
Каква е оценката ви за досегашната политика на БНБ? Представя ли се истината прецизно?
 
Има какво да се желае в тази област.
 
В обществото има доста напрежение между клиенти и банки и обвинения и дела за нелоялни практики, едностранни промени и т.н. Мислите ли, че БНБ трябва да има по-активна роля?
 
Централната банка отговаря за стабилността на банковата система. Когато става въпрос за частни договори, БНБ не може да влияе. Разбира се, трябва да реагира, когато има нередности.
 
Понеже има много спекулации - ако депутатите изберат друг за управител и той ви покани, имате ли интерес към някое от овакантените подуправителски места?
 
В момента съм номиниран от Реформаторския блок за управител на централната банка.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: България пита ОАЕ дали Божков е бил освободен; Трети ден спад на ръста на случаите от коронавирус в Китай 1 Уикенд новини: България пита ОАЕ дали Божков е бил освободен; Трети ден спад на ръста на случаите от коронавирус в Китай

И още: Слави Трифонов учреди нова партия; Ремонтът на "Витиня" струва 72 млн. лв.

16 фев 2020, 1547 прочитания

Седем оферти за първата детска градина в "Манастирски ливади-изток" 1 Седем оферти за първата детска градина в "Манастирски ливади-изток"

Обществената поръчка е на стойност 5.25 млн. лв., а в капиталовата програма на София за обекта са отпуснати 3 млн. лв.

15 фев 2020, 4142 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Греховете на Искров

Закъснялата оставка на управителя на БНБ дава шанс моделът на затворени очи и затворена уста в БНБ да се разгради

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Гордост, кино и предразсъдъци

Sofia Pride Film Fest показва няколко филма за различните измерения на любовта и привличането

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10