С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 26 юни 2015, 15:22, 4477 прочитания

Греховете на Искров

Закъснялата оставка на управителя на БНБ дава шанс моделът на затворени очи и затворена уста в БНБ да се разгради

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Дванадесет години начело на една институция са много. Конкретно за БНБ и нейния управител Иван Искров това е почти половината време, откакто България не е планова икономика и централната й банка е независима. И независима тук е ключова дума, защото при законово подкованата автономия на БНБ дванадесет години предполагат нейният управител да я е подредил и структурирал по такъв начин, че да работи според неговата визия.

С независимостта обаче идва и отговорността и точно тук стигаме до проблема. Макар и обвиняван от всички, Искров отказа да признае каквато и да било грешка при най-мащабния надзорен провал - нито при затварянето на Корпоративна търговска банка 20 юни 2014 г., нито при откриването и признаването от самата БНБ на 3.75 млрд. лв. дупка в капитала й, нито при използването на държавен заем, за да се изплатят гарантираните влогове... Нито дори при оставката му - подадена, макар и с отложено действие от 10 юли.


Версията, че той не е знаел какво се случва, е абсурдна. КТБ не избухна неочаквано, за порочните й практики имаше не само червени лампички в показателите й, а и медийни разследвания - все неща, които би трябвало да предизвикат интереса на управителя. Още повече че при липсата на парична политика в условията на валутен борд основният фокус на БНБ би трябвало да е надзорът. И ако мащабът на дупката може да е бил шокиращ, няма логика не особено старателно прикритата практика на кредитиране на свързани лица и кухи увеличения на капитала да са изненада, след като дори и без инструментите на "Банков надзор", само чрез публични регистри "Капитал" и други медии я показваха. Дори и законовата отговорност да спира до ресорния подуправител, самият той се избира по предложение на гуверньора й Искров най-малкото би трябвало да носи морална отговорност за провалите на Цветан Гунев и предшественика му Румен Симеонов, които сам е номинирал. Каква беше целта на целия театър, отложил оттеглянето на Искров с година, можем само да гадаем, но резултатите се измерват в разширяването на институционалната пропаст, в която централната банка беше вкарана благодарение на дългогодишната политика на затворени очи за проблемите.

Сгрешената стратегия

"Ако ме питахте за равносметка преди три години, щях да кажа категорично успешен период в управлението на БНБ, защото България беше от малкото страни, в които в най-голямата криза от 2008 г. насам държавата не национализира банки", коментира пред БНТ в деня след оставката Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България. Тук интересният момент е, че банкерът връща часовника не една, а три години назад, като той го обяснява с "изтърваването на държавността" и с допускането да се приватизират части от държавата.



Ясно е че, проблемът не започва на 20 юни 2014 г., но е трудно да се каже в кой момент точно са изпуснати юздите. Разбира се, едва ли можем да очакваме точно Андронов да я върне и към първия мандат на Искров, където до 2007 г. той беше главен директор "Банков надзор". Но началото на гладкото съществуване на схемата "КТБ" и на други подобни може да бъде видяно още в начина, по който БСП, ДПС и идващите на власт ГЕРБ договориха втория мандат на Искров. Тогава първо едните закрепиха Искров на поста му с не особено законна процедура, а после ГЕРБ не видяха причина да го сменят.

Горе-долу по това време могат да се търсят и корените на пълния надзорен провал на БНБ под ръководството на Искров, защото тогава се зададе и връхлитащата българския пазар световна криза. При изчезналата ликвидност на пазарите и рецесията, довела до бързо влошаване на банковите портфейли след ударното раздаване на кредити в предходните години, БНБ нямаше много избор, освен да отпусне надзора. Самата тя няма възможност да рефинансира и стратегията беше да остави свобода банките да разкрасяват отчетите си, както намерят за добре. Ако трябва да се опише накратко тази политика, тя изглеждаше като "правете каквото искате, само не показвайте загуби".

Проблемите с тази стратегия обаче са няколко. Първият е, че тя не може да продължи вечно. Изходът от нея би бил краят на кризата, когато икономиката отново започва да расте с познатите преди 2008 г. 6% годишно, фирмите и домакинствата се съвземат и постепенно натрупаните лоши дългове започват да се изчистват. Тази криза обаче отказа да си тръгне. Другият проблем е,-че веднъж започната, схемата се разраства и е все по-трудно да се прекрати. Ако веднъж надзорът си затвори очите и позволи едни лоши кредити да се покрият с нови и с нови, залогът се вдига и дръпването на шалтера става още по-болезнено. Реално отхлабването на контрола си е хазарт с вдигане на мизата и доста може да се спори дали, ако още 2008 г. беше взето решение да се покаже реалната картина в сектора, цената нямаше да е много по-ниска и нямаше да може лесно да бъде покрита с наличния тогава фискален резерв, който впоследствие потъна в покриване на дефицити.

Но може би най-съществената грешка на БНБ при Искров беше, че като отпусна надзора на единия край, тя не го затегна на другия. Допускането лошите кредити да не се провизират достатъчно, да се разсрочват с всякакви инструменти и знанието че това произвежда кух капитал, по никакъв начин не беше съпътствано с ограничаване на експанзията - макар и формално БНБ да не може да се меси в лихвената политика, тя има достатъчно похвати да спре който и да било агресивен играч да засмуква депозити и да придобива нови и нови активи за собственика си. Вместо това обаче БНБ даде възможност моралният риск да се развихри. КТБ беше най-фрапантният пример за това, но реално се вижда как пазарът беше разделен на две скорости и такава беше и констатацията на Европейската комисия - различно отношение към банки с местни и чужди собственици.


Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Окопаването на БНБ


Потъването на централната банка в тази загробваща стратегия беше причината и за втория голям грях на Искровото управление. За да предпази мита за здравата банкова система, БНБ беше принудена да се капсулира - да спре да говори за рискове, да игнорира предупреждения (отвътре и отвън) и да запушва всеки критичен глас. За целта беше заложена цялата репутация на централната банка, която се изправяше срещу аргументи за нередности в КТБ и в други банки с достолепно мълчание.

Резултатът от това беше, че всички клапани за освобождаване на напрежението бяха запушени. Ако рисковете бяха артикулирани по-ясно, те щяха поетапно да изпускат балонизираните институции, а не да създават избухливи пристъпи на паника.

Разбира се, вината за това не може да се хвърли само на Искров и определено централната банка сама трудно можеше да се справи срещу цялата политико-ченгеджийско-медийна машина на някогашния тандем Цветан Василев - Делян Пеевски. Неговата вина обаче е, че БНБ беше предадена без бой. Парадоксалното при плавното пленяване на държавата от корпоративни интереси след 2007 г. беше, че именно независимите регулатори като БНБ, Комисията за финансов надзор и Комисията за защита на конкуренцията бяха овладени най-лесно и неусетно.

Затова и за наследника на Искров задачата ще е трудна. Той ще трябва да отвори широко прозорците и да пусне свеж въздух. Добрата новина за него е, че както подчерта в интервюто си по БНТ в деня на оставката и самият управител, експертният капацитет си е там (за разлика от КФН например, където изградените екипи от експерти бяха тотално изринати). Ако отровната атмосфера се разсее, е възможно натрупаните грешки от последните три, шест или дванадесет години да се признаят и изчистят. А лошата новина е, че за последната една година това можеше вече да се случва, вместо Искров да не напуска капсулата си с мотив да не стане вакуум, докато "Банков надзор" е на автопилот.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България вече няма как да отлага механизма за разследване на главния прокурор България вече няма как да отлага механизма за разследване на главния прокурор

Бойко Борисов се размина с Венецианската комисия за това как трябва да се гарантира независимост на процедурата

6 дек 2019, 1009 прочитания

Трудните книжки Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

6 дек 2019, 886 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
На първо място програмист

Спечелилият Next Generation Стефан Цанев от MentorMate управлява постоянно растяща компания с над 250 души персонал

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10