Гръм в електронния облак
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гръм в електронния облак

Гръм в електронния облак

Концентрацията на властта в дигиталното управление предизвика боричкания в аналоговото

Мария Манолова
12898 прочитания

По линията на електронното управление от две седмици тече високо напрежение. Политическото раздвижване по тази тема е във върхова за последните няколко години точка и шансът цялото административно туловище на държавата най-накрая да поеме в една структурирана, дигитална посока, този път изглежда реален. Знак за това е и създаването на специална агенция за електронно управление, която Министерският съвет одобри преди дни. Около уреждането на правомощията й в закон и избистрянето на последните детайли обаче се развихри сериозна битка. И няма как да не е така, след като залогът е кой да управлява електронното управление.

Бъчварова или Московски

Колкото и да е дигитално, зад всяко управление стоят хора. Включително в момента на създаването му разпределянето на отговорностите около това, определянето на позициите в бъдеще, и най-вече - управлението на финансовите потоци. Така наречената Digital agenda е приоритет за осъзналата вече изоставането си от света Европа. И Европейската комисия излъчва всички сигнали, че няма да пести за инвестициите в електронна инфраструктура. Тоест по всичко личи, че дигиталните магистрали ще имат сериозно финансиране.

Затова и аналоговата власт се сборичка кой да има достъпа до тях.

В случая с т.нар. електронно правителство на практика се размества цялата структура около Министерството на транспорта, сегашната Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" (ИА ЕСМИС) и "Информационно обслужване".

Oт една страна, логично министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) Ивайло Московски е притеснен за разместването в подопечното му ведомство. От друга обаче, ресорен за административната реформа и електронното управление вицепремиер  вицепремиер и отговорник за административната реформа е Румяна Бъчварова. За момента, по всичко личи, по-силни се оказват позициите именно на Бъчварова, която вече създаде екип, работещ в посока електронно управление и регистрира някои, макар и малки завоевания в тази посока - част от данните на администрацията стават "отворени", новият държавен софтуер вече ще е с отворен код, институциите се прехвърлят на държавен "облак" (инфраструктура с голям споделен сървърен капацитет).

Поне към момента Ивайло Московски губи. След разместването на ведомството му от него ще бъдат извадени цялата държавна оптична мрежа, е-услугите на администрацията и проектите за широколентов интернет в селските райони заедно с поддръжката им. На практика за транспортното ведомство ще останат най-проблемните ресори като БДЖ, "Български пощи", регулацията на автомобилния и железопътния транспорт и цифровото тв разпространение.

Кабелите, директорът и поддръжката

Поправките в Закона за електронното управление (ЗЕУ), които трябва да бетонират замислените промени, предстои да бъдат публикувани до дни. Най-сложните политически решения обаче са вече взети.

Първо - към Държавната агенция за електронно управление (ДАЕУ) ще бъдат причислени дирекцията "Електронно управление" от транспортното министерство и ИА "ЕСМИС - а с това и цялата държавна оптична мрежа, включително и изпълняващият се проект за широколентов достъп в слабо населените райони за 40 млн. лв.

Второ - кадровият въпрос. Най-вероятният бъдещ председател на ДАЕУ е един от заместниците на Ивайло Московски - Валери Борисов, твърдят източниците на "Капитал". Той всъщност отговаря именно за този ресор втори мандат и двата пъти в екипа на Московски.

Трето - с поправките в ЗЕУ ще бъде създаден и дългоочакваният Държавен системен оператор. Новата структура ще извършва услуги за агенцията за е-управление, както и за отделните администрации. В тази роля ще влезе "Информационно обслужване" АД, която ще бъде преформатирана - повече няма да разработва софтуер, да се занимава с услуги за крайни клиенти или да поддържа системи в съдебната власт, както досега. Вместо това ще има други конкретни задължения, които няма как да се изпълняват от частния бизнес - най-вече управление на проекти от името на държавата, специализирани одити, наблюдението на споделената инфраструктура и договорите за поддръжка. Около трансформациите на "Информационно обслужване" със сигурност ще има напрежение, но дружеството ще има поне година гратисен период, в която това да се случи.

Задължение за власт

Ако концепцията за "централния властови сървър" на електронното управление (ДАЕУ) остане непроменена след края на политическите боричкания и процедурите по приемане на закона, в администрацията трябва да настъпи чувствителна промяна. Никой проект за софтуер, електронни системи, регистри и прочее на която и да е институция няма да може да тръгне без нейното одобрение. Председателят на агенцията има задължение да разпише и стандарти към всички администрации, които планират дигитални проекти. Пак ДАЕУ ще решава дали съдържанието на обществената поръчка е целесъобразно и отговаря на стратегиите и пътните карти за е-управление в отделните сектори. "Идеята е да не се купуват излишни неща, като например ipad-и за администрацията или сървъри, които са пет пъти по-мощни от необходимото", обяснява Васил Величков, съветник в екипа на Румяна Бъчварова. Според първоначалната идея ДАЕУ трябва да има правомощия още при одобряването на перата за е-управление в годишните бюджети на институциите. 

Ако всичко това се случи, то без съмнение ще е свежа промяна след над десетилетие на разпределяне, усвояване или просто изхвърляне на милиони в нечий джоб за неясно какъв брой проекти, които не са координирани от никого и интегрирани помежду си.

Според новите поправки в закона, трябва да се появят и публични регистри на всички проекти за е-управление, където всяко ведомство да вписва идеите си, преди да са стигнали до ниво обществена поръчка. Предвижда се и регистър на всички активи - информационни системи и хардуер. Всяка администрация ще има отговорно за това лице, което пък ще е обект на наказания и глоби, ако данните не са изрядни. Използването на споделената инфраструктура ще се насърчава (по думите на директора на кабинета на Бъчварова - Антон Герунов, първите институции трябва да преместят данните си на държавния облак още през лятото). С промените в Закона за достъп до информация институциите са задължени да публикуват определени данни в машинно четим формат. Този процес тръгва трудно, защото много от тях се оправдават с липса на специалисти по управление бази данни, но ДАЕУ ще има задължения да вкара този процес в релси.

Новата агенция ще отговаря и за политиките в областта на електронните удостоверителни услуги и идентификация (електронен подпис, електронен печат и др). От 2014 г. в ЕС има директива, която регламентира 12 такива услуги, а настоящият български закон урежда само една от тях. Правилата очевидно ще трябва да бъдат пренаписани и идеята е ДАЕУ да има ключова роля в този процес.

Възможно ли е изобщо всичко това

Замислената промяна е тектонична и ще се нуждае от труден за извоюване консенсус. А подводните камъни са много - от администрацията на най-ниско ниво, която е свикнала електронните услуги да са нещо сложно и незадължително, до най-високите нива на управление, за които сегашният хаос оставя достатъчно врати за свободни тълкувания. Критична точка ще е и следващата смяна на властта, която може да обърне процеса на 180 градуса, ако реши. Единственото решение за всички тези проблеми, изглежда, е промените, колкото е възможно повече и по-осезаеми за гражданите и фирмите, да се случат възможно най-бързо и с твърда ръка.

По линията на електронното управление от две седмици тече високо напрежение. Политическото раздвижване по тази тема е във върхова за последните няколко години точка и шансът цялото административно туловище на държавата най-накрая да поеме в една структурирана, дигитална посока, този път изглежда реален. Знак за това е и създаването на специална агенция за електронно управление, която Министерският съвет одобри преди дни. Около уреждането на правомощията й в закон и избистрянето на последните детайли обаче се развихри сериозна битка. И няма как да не е така, след като залогът е кой да управлява електронното управление.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    korki avatar :-|
    Krasimir Koev

    имам поглед върху този казус - големи боричкания са , дано и аз да мога да се вредя ,ще видим ....

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK