За да се реши проблемът, правителството предложи на двата американски инвеститора - "Ей И Ес" и "КонтурГлобал", НЕК да гарантира изрядни плащания в бъдеще срещу това те да намалят цените си. Двамата инвеститора се съгласиха и за три години те ще получават с около 9% по-малко (за целия период на дългосрочните им договори около 5%), но записаха изрично условие в споразуменията си с държавната компания, че и при една закъсняла фактура сделката отпада и всички спестени суми са моментално дължими. Много от инвеститорите в сектора на възобновяемите източници на енергия също биха се съгласили на подобна сделка.

Как да стане това с ВЕИ-тата? След като от 2012 г. насам държавата приложи няколко опита да намали цените - с такси и ограничения (повечето от които после падаха в съда), едва ли има инвеститор, който да се съгласи лесно, още по-малко да се откаже по какъвто и да било начин от дългосрочния си договор и защитата, която му е дадена от Закона за енергията от възобновяеми източници. Вариантът е това да стане с двустранни договорености, точно както беше постигнато споразумението между НЕК, "Ей И Ес" и "КонтурГлобал". Към НЕК са присъединени мощностите на 30% от фотоволтаичните, 60% от вятърните и 65% от централите на биомаса. Именно те срещат най-сериозни проблеми, тъй като поради дефицита на средства в държавната компания тя не може да се разплаща с тях. Всяко дружество може да реши само дали да сключи анекс към договора си, че намалява цената си с 10% или 15%, срещу което НЕК поема ангажимент да изплати натрупаните задължения към тях, да се разплаща редовно и да не манипулира производствените им графици. И при нарушение на условията цялата спестена сума става изискуема. Ако предположим, че отстъпката в цената е 15%, това означава спестени за НЕК около 40 млн. лв. годишно. Доста повече от сега дискутираните на пожар мерки.

Подобно нещо вече е правено в България. През 2014 г. ЕВН, която трябваше да връща пари на присъединените към нейната мрежа зелени централи (заради по-ранно решение на ДКЕВР), се договори с тях за редукция от 10% от дължимите средства срещу незабавно плащане.

Намаление срещу по-евтино финансиране

Основният разход на възобновяемите енергийни източници е финансирането - малко над 50% от разходите (ако съответната централа е изградена със 70% дълг). Причината за това е, че те имат много ниски експлоатационни (слънцето и вятърът са безплатни), но много високи инсталационни разходи. По същата причина цената на електроенергията от новопостроени ядрени централи е много висока, въпреки че горивото им е с пренебрежително ниска стойност. Т.е. ако може да се промени структурата на финансирането, това би позволило и сваляне на цените.

В момента над 80% от инсталираните фотоволтаични мощности в страната ползват преференциални цени, които бяха определени през юли 2011 г. Тогава регулаторът заложи доста щедра рамка - само за пример, в модела цената на финансирането беше определена на 10.5%. ДКЕВР базира това свое решение на нивата от предходната година, но дори и към момента на приемането му лихвите вече се движеха под 10%.

Междувременно цената на финансирането спадна драстично. Ниската цена на финансирането например беше и един от мотивите на "Ей И Ес" и "КонтурГлобал" да се съгласят на предоговаряне на гарантираните си цени за изкупуване на електроенергията. Ако се използва стандартният модел на регулатора от 2011 г. и в него просто се замести лихвата по кредитите от 10.5% на 5.5%, то преференциалната цена би могла стандартно да се намали с 11% за фотоволтаичните централи, изградени в периода от една година до юли 2012 г. При това възвращаемостта на инвеститора e непокътната. На теория това би спестило над 70 млн. лв. годишно плащания към фотоволтаичните централи. Въпросът е как тази икономия ще се подели между инвеститора, новата финансираща институция и НЕК.

За зелените централи, които са присъединени към ЕРП-тата (и които нямат проблеми с плащанията към тях), намирането на рефинансиране е най-смисленият начин, за да може с тях да се водят разговори за намаляване на преференциалните им цени.

Например вече няколко месеца тече натиск върху пенсионните фондове да инвестират повече средства у нас. Това беше част от негласната сделка между тях и правителството на ГЕРБ, за да не влязат в сила промените, които прехвърляха осигурените в частните пенсионни фондове към държавния НОИ. Проблемът обаче е, че в България всъщност липсват възможности за добри инвестиции. Например кабинетът предлагаше пенсионните фондове да инвестират в магистрали, в които възвращаемостта е имагинерна величина. В същото време ВЕИ-тата с техните дългосрочни договори за изкупуване и ясен паричен поток са доста добра алтернатива, а доходността, която би била получена, би била доста по-висока от повечето алтернативи. 

Проблемът на фондовете обаче е, че трудно могат директно да финансират отделни компании, ако това не става чрез публично търгуеми инструменти. Затова ролята на посредник може да поеме Българската банка за развитие (или която и да е търговска банка избрана след публична процедура). Тя може директно да финансира желаещите да участват в схемата ВЕИ-та, като условието е те да се съгласят на отстъпки в тарифите си (но пък запазят и малка печалба за себе си, за да бъдат мотивирани). Цялата операция може да се финансира от ББР с облигации, които съответно да бъдат закупени от пенсионните фондове. По този начин не само ще се подобри състоянието на енергийната система, но и пенсионната ще намери малко свежи инвестиционни възможности.

Целият процес никак няма да е лек - в България има няколкостотин инвеститора и няма как да се преговаря накуп с тях. Много няма да са доволни от предложенията, други няма да имат интерес, трети ще недоволстват защо едни ползват малко по-добри условия от други. Но възможността за пазарно и смислено реструктуриране на преференциалните тарифи не бива да се пропуска. Ако подобна схема беше използвана по-рано, разходите на НЕК за зелена енергия вече щяха да са паднали дори повече, отколкото сега спестените средства от споразумението с "Ей И Ес" и "КонтурГлобал". В момента свиването на разходите ще бъде по-малко, но значително повече от необмислените действия на вече трето правителство (като повечето мерки бяха отменени от съда). Заедно с вече наложените ограничения - лимити на работни часове, такса достъп, разходи за балансиране, свиването на приходите на ВЕИ ще бъде значително. 

+Статията е лично мнение и не ангажира издателите на в."Капитал"