Първите седем години не помогнаха
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Първите седем години не помогнаха

При ограничени собствени средства усвояването на европейски пари изглежда задължително условие, за да могат да се осъществяват поне някакви проекти в регионите

Първите седем години не помогнаха

Голямото усвояване на европейски пари в първия програмен период не е свързано с подобряване на показателите в областите

11473 прочитания

При ограничени собствени средства усвояването на европейски пари изглежда задължително условие, за да могат да се осъществяват поне някакви проекти в регионите

© ВЕЛКО АНГЕЛОВ


Канализациите, пречиствателните станции и магистралите ще дадат ефект след години

Има конкретна причина Европейската комисия да раздава пари. И тя е осъзнатата нужда един континент, който е разделен силно икономически, да се сближи и всеки регион да може да постигне поне средно европейско ниво на развитие. Затова и основната цел на европейските пари не е да бъдат "усвоени", а да вдигнат нивото на развитие на местата, където те се харчат. В България наличието на тези фондове позволява на БВП да расте с повече, отколкото без тях, и влияе на общото ниво на безработица. На национално ниво този ефект е видим (съвсем скоро се очаква нова порция данни, които да докажат това). Но когато слезем на ниво общини, проблемите стават много по-ясни.

Сравнявайки периода между 2007 и 2013 г. по реално изплатени евросредства на глава от населението с някои икономически и социални показатели, можем да направим категоричното заключение, че за този период европарите не са успели да повишат благосъстоянието на общините, като има само няколко изключения.

Анализът на данните от портала за управление и наблюдение на структурните фондове и Националния статистически институт (НСИ) показва, че показателят "изплатени суми на глава от населението" не е регионално зависим - пари се усвояват добре или зле в различни части на страната. Но дори "отличниците" по получени пари не са успели да вдигнат заетостта, да стимулират инвестициите или да задържат хората да не търсят препитание в друго населено място или в други държави. Подобна логика се наблюдава и при показателя БВП на глава от населението. Въпреки че за този период от 7 години той се е покачил значително в номинално отношение при почти всички области (без Перник), ръстът не съответства на усвояемостта на европейските пари - т.е. там, където парите са повече, това не е довело до по-бързо покачване на БВП.

Области в развитие

Анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) показва, че към 31 януари 2015 г. българските общини са получили близо 4.1 млрд. лв. като бенефициенти на структурните и кохезионния фондове на ЕС. Това е средна усвояемост на глава от населението за страната от 564.9 лв./човек, или с 49% повече от отчетените към същата дата на миналата година 379.8 лв./човек. С други думи, сумата, която общините са получили само за тази една година, се равнява на половината от общо изплатените им в периода от приемането на страната ни в ЕС до 31 януари 2014 г. Тази тенденция на по-бързо усвояване беше налице и през миналата година и отразява както ускореното разплащане в края на предишния програмен период, така и повишаващият се проектен капацитет и опит на самите общини, се казва в анализа.

Област Габрово е шампион по усвояване на европейски средства - 1408 лв./човек към 31 май 2015 г. След нея се нарежда Бургас (11570 лв./човек), Шумен (1110 лв./човек) и Ловеч (1065 лв./човек). Това са единствените 4 области, които са постигнали усвояване над 1000 лв./човек. Гледайки показателите заетост и механичен прираст, които може би най-точно показват състоянието на населените места, се оказва, че голямото усвояване не е помогнало особено. Единственият добър пример в тази посока е Бургас, където всички показатели се повишават. За периода 2010 – 2013 г. БВП на глава от населението в морския град е нараснал с 11%, заетостта - с 4%, а средногодишният механичният прираст за периода от 4 години е положителен.

В останалите области обаче корелацията между усвоени евросредства и развитието на регионите липсва. Така например в Ловеч, Шумен и Габрово усвояването е сред най-големите на глава от населението, но нито заетостта се е увеличила, нито процесът по напускане на хора е намалял. Такова е положението и във Враца, където усвояването е близо до границата от 900 лв./човек, но социалните и икономическите показатели на общината са трагични – средно по 900 души на година напускат, заетостта се е сринала с една четвърт, а ръстът на БВП на глава от населението е на средното за страната ниво.

София-град е на другия полюс. Общината е на доста ниско ниво като усвояване на средства на глава от населението – едва 415 лв./човек. Това обаче не спира хората от всички краища на България да се стичат към столицата, с което положителният механичен прираст надхвърля 8000 души годишно. Към това трябва да се добави увеличаването на заетостта между 2010 и 2013 г. с 2% и на БВП на човек с 5%. Двете числа на пръв поглед изглеждат малки, но трябва да се има предвид високата база, от която се прави сравнение. Брутния вътрешен продукт на Столичната община е несравним с никоя друга област и още през 2010 г. той е около 3 млрд. лв. Заетостта също винаги е била на високо равнище и всъщност статистиката показва, че като изключим 2009 г., когато удари кризата, през останалите година заетостта винаги се е увеличавала.

Усвояване без пряк резултат

Разбира се, ползата от европейските средства няма как да бъде отречена. В момент, когато инвестициите почти липсват, това е единственият свеж ресурс, който постъпва. При ограничени собствени средства усвояването на европейски пари изглежда задължително условие, за да могат да се осъществяват поне някакви проекти в регионите.

"Има редица общини в България, където не само подобрената градската среда, но икономическата ситуация и самочувствието на хората се свързват пряко с европарите. Случаят с Южна България и трасето по "Тракия" е ясен пример как европарите водят до просперитет, включително демографски. И в същото време на много места това не се е случило", признава вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев. Като основни проблеми в първия програмен период той откроява конкурентния подход между общините. "Това не даде искания ефект. По-бързите и агресивни общини привлякоха повече средства, а по-слабо подготвените изостанаха. Това е Северозападът например", обяснява вицепремиерът.

Разбира се, изграждането на инфраструктура е ключов фактор за бъдещето икономическо развитие. В Пазарджик, Пловдив и Бургас се наблюдава икономическо раздвижване, пазарът на труда се възстановява по-бързо, а през 2014 г. вече сме свидетели и на положителен механичен прираст. Но не всяка инвестиция е магистрала, а дори и пътищата не са панацея. "Голяма част от инвестициите по "Околна среда" - за води, отпадъци, биоразнообразие, където бяха инвестирани значителна част от парите в първия програмен период, са стратегически, за 50 години напред", обяснява Томислав Дончев. Според него тези проекти са необходими на България, за да си изпълни ангажиментите и имат отношение към дългосрочните шансове на дадения регион, но нямат преки ефекти. "Един пътен възел дава ефект веднага, а канализация дава ефект след години", обяснява вицепремиерът. "Висш пилотаж е да се прецени какви инвестиции да направиш с ограничените пари, които имаш – в култура, образование, инфраструктура. Понякога дилемата е сложна - между парк и промишлена зона например", смята Дончев.

Икономистът от ИПИ Явор Алексиев е съгласен. "Европейските пари помагат по линия на градоустройството и стандарта на живот. Най-вероятно са помогнали за повишаването и на административния капацитет, но нямат пряко отношение към социалния и икономическия статут на хората там", смята той. Според него има и друг фактор, който пречи да се забележи реално раздвижване на икономиката и на пазара на труда в регионите. "В масовия случай проектите не се изпълняват от местни фирми. Те просто нямат необходимия капацитет. В отделни случаи сме свидетели и на предварителни уговорки за взимане на даден проект", смята икономистът. Според него, гледайки картата, не може да се намери връзка между усвояването на европейските пари и икономическото развитие.

И накрая, може би най-важният фактор е нещо, което не зависи от европейските пари. В областите има доста малки населени места, които са много под нивото на големите градове и свалят общите показатели. Селските райони в България обедняват и се обезлюдяват най-рязко и никаква сума европари не може да спре или обърне това към дадения момент. Враца, Шумен, Ловеч и Габрово пък са средни градове, откъдето тенденцията в последните години е хората да напускат, за да отиват в по-големи населени места като Бургас и София. Изтичането на работна ръка и млади хора е процес, който подсилва сам себе си - колкото повече такива хора напускат, толкова повече намалява способността на града да задържа подобни на тях. Европарите могат да подновят пътя към Шумен и да направят канализация там, но все още трудно връщат загубено работно място, както и не могат да върнат загубена социална мрежа. Това за съжаление няма да бъде запушено с повече европари. Ще трябва да се търсят други инструменти.

Канализациите, пречиствателните станции и магистралите ще дадат ефект след години

Има конкретна причина Европейската комисия да раздава пари. И тя е осъзнатата нужда един континент, който е разделен силно икономически, да се сближи и всеки регион да може да постигне поне средно европейско ниво на развитие. Затова и основната цел на европейските пари не е да бъдат "усвоени", а да вдигнат нивото на развитие на местата, където те се харчат. В България наличието на тези фондове позволява на БВП да расте с повече, отколкото без тях, и влияе на общото ниво на безработица. На национално ниво този ефект е видим (съвсем скоро се очаква нова порция данни, които да докажат това). Но когато слезем на ниво общини, проблемите стават много по-ясни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    lkf17319596 avatar :-P
    lkf17319596

    Това трябва да е проява на чуство за хумор, да се сложи снимка на Арена Ботевград, след като писахте толкова много срещу кмета :) ! Друг е въпроса, че залата е изградена с пари на общината и струва няколко пъти по-евтино от залите в Бургас, Русе, Пловдив, които са със сходен капацитет! Това си е голяма питанка?

  • 2
    geoprofi avatar :-|
    Geo

    "1408 лв./човек към 31 май 2015 г. След нея се нарежда Бургас (11570 лв./човек"

    Вероятно 1170лв./човек за Бургас?

  • 3
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Все още липсва много инфрастуктура, която да съедини отделните населени пунктове. В радиус от 100км около Лондон има много процъфтяващи градчета защото хората сутринта вземат бързия влак до града за работа и вечерта се връщат. Няма нужда да се преместват в пренаселения голям град. Около всеки от първите 5-6 града в страната може да има такава зона - примерно шуменци да могат да работят във Варна или Русе, а да си живеят в Шумен. Но липсва бърз и удобен жп. транспорт - това пак опира до инвестиции в инфраструктурата.

  • 4
    cinik avatar :-|
    cinik

    Всички запитани са направили доста трезва преценка на резултатите. Някои инвестиции засягат устойчивото развитие и резултатите от тях ще се видят след повече години. Примерно, пречиствателните станции по Черноморието. 25 години слушахме вопли, кой какво кафяво видял да плува във водата и как няма да се върне повече. Сега доколкото знам, единствено Златни пясъци остават за догодина, и то по причина на спрените м.г. програми. Приключиха и гледките на "вечния огън" на Ихтиман, Цалапица, Сливен - запалените сметища, по чиито пушеци се бяхме свикнали да се ориентираме колко още път ни остава до морето.

    Безспорно имаше и доста инвестиции нахалос, като водните цикли на села без жители. Но дори за тях, тръбата под земята вода и храна не иска, и след 30 години да дойде някой да живее, ще може да се включи веднага.

    Дори през първите 3-4 години на еврофондовете, когато плащахме членския си внос в ЕС и раздавахме аванси, а възстановяванията дойдоха по-късно (тоест, парите през това време са си били нетно наши), резултатите веднага се видяха. Просто ако не беше ЕС да каже в какво да се инвестира, същите суми щяха да заминат за пенсии, тутун, субсидии и другите текущи разходи за печелене на електорат, без никакъв траен ефект.

  • 5
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#3] от "Николай Николов":

    Много ни куца точно тази точка - интегрирани селищни системи, урбанизирани оси. Дори жителите на Перник, Своге, Вакарел, Ихтиман, Радомир, Годеч, Ботевград клонят да си купят апартамент в София и "веднъж завинаги да сложат край на мъките с пътуването". Така предградията и сателитните селища линеят вместо да процъфтяват. Голяма част от проблема може да се реши с дерегулацията на автобусните връзки, но как да стане, когато след краха на енергетиката скакалците са се пренесли на ята в транспортния сектор.

  • 6
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#5:"cinik"]жителите на Перник, Своге, Вакарел, Ихтиман, Радомир, Годеч, Ботевград клонят да си купят апартамент в София и "веднъж завинаги да сложат край на мъките с пътуването". Така предградията и сателитните селища линеят вместо да процъфтяват. [/quote]Така е. Даже аз първо със софийските сателити бих се захванал - може със сравнително малко инвестиции (ъпгрейд на 50км жп линия) да се постигне внезапен и видим ефект. Това би струвало еквивалента на 7-8км линия метро и би имало ефект върху едно поне 150-200 хиляди души (вкл. междинни селища и крайните райони на София).

    А либерализацията пък въобще не струва пари. Уви, нито в ГЕРБ, нито в РБ се чува нещо по този въпрос. Дори и Каролев май нищо не е казвал по темата.

  • 7
    noidea avatar :-|
    noidea

    Влакче към Пелник ще има, неслучайно трети лъч на метрото ще е с връзка към БДЖ. Сега колко ще успеят да го направят бърз не знам, но там проблемът е че спирките са много.
    А за Б-я проблемът е, че намаляваме от там и всички други неволи.

  • 8
    schz avatar :-|
    schz

    [quote#3:"Николай Николов"]Около всеки от първите 5-6 града в страната може да има такава зона - примерно шуменци да могат да работят във Варна или Русе[/quote]

    Абе, за Шумен - Варна, не съм много съгласен. Там нещата изглеждат ок. Но Шумен - Русе си прав, че никак го няма.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK