Спокойно за банките, притеснения при износителите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Спокойно за банките, притеснения при износителите

Най-прекият ефект е видим в първия ден от гръцката банкова ваканция - доходността по българските еврооблигации се е покачила най-много в Източна Европа

Спокойно за банките, притеснения при износителите

Компаниите виждат като основен проблем забавените плащания по сделки

14524 прочитания

Най-прекият ефект е видим в първия ден от гръцката банкова ваканция - доходността по българските еврооблигации се е покачила най-много в Източна Европа

© Dado Ruvic


Първият ден на банковата ваканция в Гърция не доведе до активности в българските клиенти на финансовите институции. Логично, защото три от тях са местни дружества, всички са ликвидни и от месеци са прочистени от гръцки облигации и трансфери натам. Преките ефекти са по две линии: поскъпване на българския дълг и несигурност при някои български компании-износители към Гърция.

"Капитал" се допита и до икономисти, анализатори и представители на бизнеса. Според повечето ще има краткосрочен негативен ефект от гледна точка на търговските взаимоотношения между двете страни и на лихвените нива по българския дълг. За банките специалистите са на мнение, че там проблеми не можем да очакваме, тъй като през последните 5-6 години са взети достатъчно мерки в тази посока.

Дългът поскъпна

Най-прекият ефект е видим в първия ден от гръцката банкова ваканция. Доходността по еврооблигациите, емитирани на международните пазари през юни 2014 г. (кабинетът "Орешарски"), е с най-голям ръст сред всички държави от Източна Европа. По данни на Bloomberg на вторичния пазар повишението е с 30 базисни пункта до 3.26%.

Проявление от гледна точка на вътрешния държавен дълг вероятно няма да има, тъй като не е предвидено да се продават ДЦК през юли. Министерството на финансите все още не е публикувало емисионния календар за следващия месец, а за да има предстоящ аукцион, той трябва да е публикуван 30 дни по-рано. През идните седмици обаче е възможно пазарите да се успокоят и България да не трябва да плаща повече като заема пари.

Въпрос за милиони

Гърция от години не е основен търговски партньор на страната, но все пак говорим за милиарди.  През 2014 г. износът ни към южната съседка е бил 2.9 млрд. лв., като най-много продаваме облекла (254 млн. лв.), зърно (194 млн. лв), дървен материал (180 млн.лв), електрическа енергия (150 млн. лв.), мляко и млечни продукти, яйца, хартии и картон и слънчогледово олио. Разбивка на данните на НСИ показва, че за първите три месеца на 2015 г. износът ни за Гърция се е увеличил до 705 млн. лв. спрямо същия период на 2014 г., когато е бил 622 млн. лв.

Производители, чийто пазар е основно Гърция, казаха пред "Капитал", че вече има проблеми с разплащанията. Други разказаха, че има механизъм за плащане, просто е нужно още едно одобрение за плащането.

Търговец на електроенергия не очаква да има проблем с износа на ток. Причината е, че продуктите от първа необходимост, както и тези, които са важни за сигурността на страната няма да бъдат ограничавани. Според него проблемът ще е свързан по-скоро с неплатежоспособността на клиенти в Гърция, което неизбежно ще се прехвърли в забавени плащания.

Коментари и прогнози

Красен Станчев, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски"
Фотограф: Надежда Чипева

Красен Станчев, председател на управителния съвет на Института за пазарна икономика (ИПИ) и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски":

"Няма нещо съществено притеснително за България от ситуацията в Гърция. Това, което се случва в Гърция, е повторение на българската история от началото на 90-те години. За Гърция предстоят години на политически кризи, нестабилност на валутата. Не е сигурно все още дали страната ще излезе от еврозоната, докато фалитът е осигурен. В България банковата система е стабилна, като основният фактор, който ни запазва от заразително влияние е, че български фирми имат дългове към гръцките банки, а не обратното. Гръцките банки, които са дали заем на български физически и юридически лица, имат интерес в България икономиката да функционира нормално.

По отношение на имиджа - няма да се влоши кредитния рейтинг на България, това което може да се случи и вече се случва, е лихвените проценти за емисии на нов правителствен дълг да се повишат леко, но не много. За реалния сектор - онова, което става в Европа, се случва и в България. Българските износители от 5 години насам преориентират търговията си и износът ни за Гърция намалява. На по-ниско ниво бягството на капитали от Гърция към България вече се случи, а сега при капиталов контрол ще е трудно да се изнасят пари в наличност. Така че е трудно да се предвиди бум на прехвърляне на гръцки фирми у нас - това вече се случи в последните години поради стабилността в България".

Петър Ганев, старши икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ)
Фотограф: Велко Ангелов

Петър Ганев, икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ):

"Рискове за България очевидно има, няма как едно такова събитие за близка страна да не е рисково. Изглежда обаче, че сме защитени до някаква степен. По отношение на търговията Гърция беше основна дестинация за износа ни през 2008 - 2009 г. , но след кризата вече не е така, сега е Германия, Турция и други са по-важни за нас, което показва, че българските стоки се ориентират към пазари, които растат. Като търговски партньор макроикономическите щети за България биха били ограничени, естествено вредите за тези, които чакат плащания от гръцка страна или фирмите, чиито основни контрагенти са гръцки, ще са по-големи. 

По отношение на банките също изглежда, че сме защитени. Едно от доказателствата е, че днес гръцките банки в Гърция не отвориха, но в България банките си работят нормално. Има и съобщение от БНБ, че "Всякакви действия на гръцкото правителство и централна банка за налагане на мерки в гръцката финансова система нямат правна сила в България". Имаше и действия да се намали експозицията на българските банки към Гърция.

Проблемът е, че едно такова голямо събитие, което е толкова значимо за еврозоната, не може да бъде обхванато точно и да се предвидят всички последствия. Примерът с Lehman Brothers беше показателен, никой не можеше да предвиди, че ще има блокирани средства в Европа 2-3 дни по-късно. Така, че притеснения имам по-скоро за нещата, които не знаем, нормално е през следващите седмици да следим какво ще се случва.

По отношение на това дали събитията в Гърция ще засегнат кредитния ни рейтинг: той всъщност беше намален в края на миналата година заради изцяло вътрешни проблеми, което е действително негативно. Но ако ти намалят кредитния рейтинг заради външни фактори не е толкова лошо. Възможно е да има оскъпяване на дълговете, дори и да ни стане по-скъп обаче можем да си го позволим, ние и изтеглихме повече дълг може би превантивно в началото на годината. Притеснително е на европейска почва как ще се отразия тази ситуация, ако европейската икономика се забави, това автоматично ще има ефекти и върху нас, защото сме пряко свързани."

Министърът на финансите Владислав Горанов
Фотограф: Цветелина Белутова

Владислав Горанов, финансов министър*:

Най-големият риск пред България днес, свързани с Гърция, не е банковата система. Делът на банките с гръцки собственици в България е малък, макар и не пренебрежим. Но това са поднадзорни на БНБ и мога да ви уверя, че ликвидността им е на много добро ниво. Няма рационална причина за пренос на смущения към България. Преди години е имало кредитиране на гръцките банки-майки от страна на българските им дружества, но от много години не е така. В момента те имат положителна експозиция, т.е. привлекли са ресурс от Гърция. Ликвидността им по никакъв начин не зависи от случващото се в южната ни съседка.

Освен това трябва да се има предвид, че въпреки трудностите в преговорите между гръцкото правителство и кредиторите, банковата система работи. С други думи, при всичките проблеми на Гърция, нейните банки продължават да работят. При никакви проблеми в България в тази посока, няма причина да се правят аналогии.

В краткосрочен план може да има притеснения от страна на икономическите субекти, които имат отношения с Гърция, заради несигурността. Но аз съм оптимист, че няма да има проблеми в средносрочен план.

Вероятно пазарите ще бъдат силно обезпокоени от едно подобно действие и като цяло доверието в еврозоната може да бъде разколебано. Но в дългосрочен план съм сигурен, че еврозоната ще бъде по-силна, каквото и да е решението. Това в никакъв случай не трябва да се разбира като подтик Гърция да напусне или не. Но със сигурност не може години наред цяла Европа да се занимава с този проблем, а гръцкият народ да не осъзнава, че с лоши политики и с безотговорно управление и популизъм се стига до това.

Аз продължавам да гледам на Гърция като на един лош пример за правене на политика. Тя е доказателство как една държава с прекрасни дадености може да бъде доведена до тежки икономически резултати. Урокът, който трябва да научим е, че популизмът и недоброто управление, особено ако продължат много години, водят до криза с дългосрочни последици.

*мнението бе изразено по време на изслушване в бюджетна комисия в четвъртък (25 юни). От Министерството на финансите заявиха, че позицията на министър Горанов е непроменена към този момент.

Антон Петров, регионален представител на Viohalco изпълнителен директор на Тепро Метал ЕАД и член на Съвета на директорите на: Стомана индъстри АД, София мед АД, Сигма-ИС АД и Тепро стил ЕАД: 

"Затварянето на банките в Гърция в момента не ни засяга пряко като български дружества. Не се спират транзкациите в момента. Капиталовият контрол ще продължи около шест дни, следващата седмица би трябвало бизнес транзакциите да се нормализарат. Случващото се сега е това, което се случи и в Кипър, макар и в различен мащаб. Сегашното положение означава просто една процедура (на одобрение) повече при транзакциите.

По-фаталното беше и все още е този превантивен данък, който Гърция въведе. Той е по-притеснителен защото там са по-неясните критерии и по-неясните процедури. Там става въпрос за удържане на данък, който ще бъде връщан по усмотрение от държава с такива проблеми. В Гърция рецесията продължава от няколко години насам и няма нищо особено тревожно там. В момента българските дружества нямаме кой знае какъв оборот към Гърция, основните ни направления са към Централна и Западна Европа. Пазарите ни са там, докато Гърция е малка икономика в сравнение с еврпопейските.

По-интересно ще бъде при износа ни на електроенергия към Гърция и какво ще се случи там. Там са рисковете, защото електроенергия изнасяме към гръцката държавна компания, и е много несигурно как ще се заплаща този износ. Българският износ на електроенергия е този, който може да пострада."

Искрен Пенчев, макроикономист и преподавател във Варненския икономически университет:

Последиците за България ще са по-скоро косвени. Ако ситуацията се запази такава, България може дори да спечели, защото на фона на случващото се там, страната ни изглежда като отличник. И това може да ни открои на международните пазари. От гледна точка на капиталовите пазари също не очаквам проблеми у нас. Фондовата борса в Атина от доста години се опитва да изглежда напълно независима и това също ще ни е от полза.

Нормалнмо е капиталите да се насочат към близки страни, ако България е една от тях, това ще е чудесно. Но за съжаление не влизаме в категрията на страните със стабилна банкова система - след КТБ и предстоящата смяна на гуверньора. Засега изглежда, че гръцките проблеми си остават техни. Има един важен момент, който е свързан с междубанковата задлъжнялост. Тоест каква част от гръцкия дълг се държи от техните банки, и дали има експозиции към дъщернит еим дружества. За съжаление няма информация за това и не можем да видим доколко съществува тази междубанкова задлъжнялост, а може и да няма такава.

Ролята на българската държава в този случай е да създава положителни очаквания. Политиците от своя страна трябва да се заемат с това да успокояват и да не допускат напрежение в банковата система. Това може да се случи, като дадат достъп до възможно най-много информация за системата, за да покажат, че наистина е стабилна. За съжаление си мисля, че както беше ситуацията с КТБ, и сега няма да се случи.

Според мен големите проблеми от излизането на Гърция от Еврозоната ще са за сметка на валутния съюз. Затова си мисля, че в крайна сметка ще бъде направен някакъв компромис. Засега няма изгледи за подобно нещо, но ситуациите се променят. Решението изглежда по-скоро политическо, което означава, че всичко може да се случи.

Фотограф: Цветелина Белутова

Калин Петров, член на съвета на директорите на автомобилния превозвач "Дискордиа":

Плащания не постъпват към момента при положение, че банките са затворени. Но не очакваме драматични проблеми за нашия бизнес. Фирмите наши партньори разполагат със средства, но държавата не пуска парите да излязат от Гърция. Това капиталово ограничение вече сме го преживявали с Кипър и стресът специално за нас не е голям.

Натоварените миналата седмица стоки си пътуват. В момента осъществяваме транспорт от Западна Европа за Гърция и обратно за нашите дългогодишни клиенти. Няма как да спрем. Но вноса от Западна Европа за Гърция намаля изключително силно. Гръците ни партньори казват, че партньорите им в Европа отказват да им предоставят стока, без да са платили предварително. Гърците са консуматори и очакванията са да има недостиг на всичко, но това ще се отрази след няколко седмици.

Любомир Дацов, финансист и бивш зам.-финансов министър
Фотограф: Анелия Николова

Любомир Дацов, финансист:

Eфектите от двустранните взаимоотношения между Гърция и България в голяма степен са минимизирани. Все пак виждам три директни канала за влияние. Първият е по линия на банките. Тук трябва да се има предвид нещо съществено – БНБ и ЕЦБ следят отдавна процесите у нас. Националната банка си свърши добре работата като отдавна даде указания на банките да намалят експозициите си към гръцки ДЦК, което всъщност е директният канал за загуба на средства. На второ място са търговските ефекти. Независимо че има голяма несигурност в двустранните отношения, износът на България към южната ни съседка се увеличава. Тоест, ако нещо там се случва, то явно се е случило и мисля, че преструктурирането е завършено. Третият канал, това са инвестициите. Общо взето и тук преструктурирането е завършено. Капиталът не чака последиците, а ги изпреварва. Вероятно по тази линия ще пострадат хората, а не бизнеса. Особено едрият капитал отдавна се подсигурява.

Разбира се трябва да се има предвид, че ние като съсед на Гърция ще бъдем заседнати негативно. Просто защото сме съседи и това влияе върху мнението на чуждите инвеститори.

Гърция по принцип е страна с активни връзки в региона, но сега поставя лош отпечатък върху региона, повишава системния риск. В нашия случай ефектите са максимално минимизирани, но е факт, че общият риск за региона се повишава. Това предполага, че натискът върху лихвените нива ще се увеличи. Но всичко това засега е в сферата на хипотезите.

Гърция има един единствен път за справяне с проблемите си и той е трудният път – реформи в публичния сектор. Защото там са проблемите на страната, не толкова в бизнеса. Той дори смея да кажа, че е доста добре структуриран, а икономиката дори е конкурентоспособна, въпреки опитите на правителството да съсипе всичко. Ако бъдат предприети мерки да се реформират държавните предприятия, които генерират дефицити. Шансът на страната е да започне да свива дефицита си. Това означава да постига първични излишъци от около 35% годишно, което вероятно ще помогне да се намали външния дълг на страната до около 100% от БВП, при сегашните около 170%.

Светослав Костадинов, изпълнителен директор на "Костенец ХХИ":

На нас ситуацията в Гърция ни се отразява много тежко. Около 60-65% от цялото производство на предприятието е за Гърция и няма как да пренасочим този износ в рамките на шест месеца. Останалите ни пазари са Румъния, Полша, Чехия, Унгария, като продуктът ни не търпи транспорт на дълги разстояния. Компанията произвежда хартии тип тишу и има 15 клиента в Гърция, от които 5-6 по-основни. Към момента натрупаните ни вземанията са за 5 млн. лв. Но не можем да спрем износа, тъй като това ще доведе до затваряне на гръцките фабрики, които работят с нашата суровина и след нормализирането на пазара ще сме загубили клиентите си. Можем само да намалим износа с 20-30%. За един месец, без възможност за плащания в Гърция, вземанията ни ще се увеличат с 2.5 – 3 млн. лв., а предприятието има и кредити, които изплаща. Ако кризата в Гърция продължи дълго, ще трябва да затворим завода, в който работят 350 човека.

Статията е допълнена в 18:10 ч.

Първият ден на банковата ваканция в Гърция не доведе до активности в българските клиенти на финансовите институции. Логично, защото три от тях са местни дружества, всички са ликвидни и от месеци са прочистени от гръцки облигации и трансфери натам. Преките ефекти са по две линии: поскъпване на българския дълг и несигурност при някои български компании-износители към Гърция.

"Капитал" се допита и до икономисти, анализатори и представители на бизнеса. Според повечето ще има краткосрочен негативен ефект от гледна точка на търговските взаимоотношения между двете страни и на лихвените нива по българския дълг. За банките специалистите са на мнение, че там проблеми не можем да очакваме, тъй като през последните 5-6 години са взети достатъчно мерки в тази посока.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK