"Получих мандат за водене на разговори за придобиване на нов самолет", обяви военният министър след правителственото заседание в сряда, без да дава повече подробности по темата. Тънкият момент в случая е, че мандатът за преговори не е обвързан със срокове, което от своя страна означава, че процедурата може да се влачи с години. Като потенциални доставчици на натовски изтребители в неясното бъдеще Ненчев спомена държави като Холандия, Белгия и Гърция. Всички те имат на въоръжение в армиите си самолети F-16 MLU на американската корпорация Lockheed Martin. Нито една от тях обаче не попада в шортлистата на военно-въздушните сили, изработена по линия на досегашния проект за придобиване на нов тип натовски самолет. Там между другото се споменава само холандската оферта, но с уговорката, че не отговаря напълно на изискванията. За сметка на това Ненчев някак странно пропусна да спомене за бъдещи разговори с Швеция, чиято оферта за изтребители Gripen на Saab е единствената, в която става дума за новопроизведени самолети. Още същия ден обаче представителят на Saab за България Даниел Боестад излезе с изявление по темата. "Приветстваме решението на правителството да работи за модернизацията на българските военновъздушните сили. Швеция остава ангажирана и очаква прозрачен процес на придобиване на изтребители. Пакетът за многоцелевия изтребител "Грипен" може да включва гъвкаво финансово решение, отговарящо на нуждите на българското правителство", коментира той.

Самият Ненчев вече не звучи толкова припряно по темата с модернизацията на ВВС, колкото през последните няколко седмици. "Всички възможности са отворени, след като проведем консултации, ще информирам Министерски съвет. Не сме притиснати от обстоятелствата на този етап, тъй като решихме, под една или друга форма, въпроса с ремонта на МиГ-29. Имаме възможност във времето да обмислим много добре нашите действия и да преценим кога и с кого да разговаряме", коментира министърът. По информация на "Капитал" първоначално в Министерството на отбраната са били подготвени два варианта на правителственото проекторешение за изтребителите. В единия е имало съвсем конкретно описание на параметрите на различните типове самолети на базата на досегашното проучване на ВВС. Другият съдържал просто искане за даване на мандат за преговори с други държави. В крайна сметка везните натежали в полза на втория вариант, вероятно защото военният министър се е опасявал, че отново ще бъде бламиран в Министерски съвет по темата, както се случи в края на миналата година.

Само седмица по-рано премиерът Бойко Борисов за пореден път попари надеждите за скорошна модернизация на военно-въздушните сили. "Купуването на нов тип изтребители за бойната ни авиация не е на дневен ред за правителството", обяви министър-председателят в Брюксел миналата сряда, след като беше разпоредил да се отложи разглеждането на правителственото проекторешение, внесено от военния и външния министър. Тази сряда Борисов лаконично допълни, че "след две-три години, когато имаме повече пари, ще превъоръжим авиацията". На практика това означава, че армията ще е принудена да поддържа по един или друг начин наличните МиГ-29 още поне 5-6 години, а може би и повече. Причината е, че миграцията към нов тип изтребители изисква немалко време. Тя означава преструктуриране на цялата "екосистема" на военно-въздушните сили - смяна на самолети, въоръжение, наземно оборудване, радари, обучение на пилоти, наземен персонал и т.н. По груби оценки това ще отнеме минимум 3 години след реалното начало на проекта. От политическа и популистка гледна точка проблемът в случая е, че придобиването на нов тип изтребител означава огромни шокови разходи, а това са средства, с които политиците предпочитат да си купуват народна любов на съвсем битово ниво, а не да ги инвестират в абстрактни неща като отбрана и национална сигурност.

Една лоша и една полулоша новина

Изместването на фокуса от дългосрочната цел по придобиване на западен тип изтребител към краткосрочното "закърпване" на наличните МиГ-ове е безспорно неприятно, тъй като отлага за неопределено време решаването на проблема със 100-процентовата зависимост на българските ВВС от руската бойна техника. Това е въпрос, който от години се споменава с изключително негативна конотация в практически всеки натовски документ, посветен на преструктурирането на българската армия. "Полулошата" новина в случая е, че страната ни все пак има шанс временно да реши проблема с поддръжката на използваните МиГ-29 и без помощта на Москва, чиито отношения с НАТО се намират в най-ниската си точка от края на Студената война. И това може да стане с помощта на партньорска държава от Северноатлантическия алианс.

В четвъртък Николай Ненчев заяви, че Министерството на отбраната е във финалната фаза на преговорите с Полша, която може да извършва ремонта на изтребителите ни вместо Русия. "Според мен ще финализираме договора още до края на този месец. Имаме шест МиГ-а, които се нуждаят от ремонт. Това са 12 двигателя. Разговарях с премиера във вторник и имам неговото уверение, че ще бъдат осигурени всички средства", каза военният министър. По време на посещението си в щаб-квартирата на НАТО миналата седмица Ненчев е имал среща и с полския си колега, който е дал уверение, че споразумението по въпроса наистина ще стане факт.

Военният министър добави също така, че армията ни ще получи "под наем" два или четири двигателя, които са ремонтирани и с които полската страна разполага. В замяна на това ще предоставим български с изтекъл ресурс, които ще бъдат възстановени. "Още следващата седмица може би ще разберем каква е точно цената за ремонтирането на един или всички 12 двигателя", допълни Ненчев. Неофициално се споменава цифра от порядъка на 1.3 млн. евро на двигател. Според Ненчев добрата новина в случая е, че поляците възнамеряват да поддържат своите МиГ-ове още 15 години. От стратегическа гледна точка обаче това не е чак толкова хубаво за България, защото ще позволи на политиците да отлагат до безкрай преминаването към натовски изтребители.

Да тунинговаш МиГ

Ремонтът на българските МиГ-29 също така може да се окаже само първа фаза от деловите отношения с Полша в сферата на отбраната. На по-късен етап съюзническите авиационни специалисти може да модернизират авиониката на изтребителите ни, т.е. да подменят цялата апаратура на борда - радари, компютри, навигация, комуникация, системи за целеуказване и т.н. От една страна, това би била наложителна стъпка, в случай че политиците продължат да отлагат година след година проекта за преминаване към западен изтребител - според откровение на командващия на ВВС ген Румен Радев, по нашите МиГ-29 "за 25 години не е модернизирано едно болтче". От друга страна, обаче подмяната на авиониката означава още по-дългосрочно обвързване с руските машини и поредното наливане на сериозни средства в тях - по различни неофициални оценки подобно нещо би струвало от порядъка на 160 млн. лв. Освен това подобна инвестиция би имала смисъл, ако планираме да запазим МиГ-овете до края на техния жизнен цикъл, който изтича 2029 г. Което пък тотално би изпратило в "девета глуха" алтернативните пронатовски проекти.

Дори и ремонтирането на българските МиГ-ове с полска помощ наистина да сработи и те продължат да служат след средата на 2016 г., това няма да реши няколко фундаментални порока на бойната авиация. На първо място това е обстоятелството, че руските ни изтребители не могат да бъдат използвани в съюзнически операции. Причината е, че те не разполагат със т.нар. система "свой-чужд", благодарение на която самолетите разпознават приятелските и противниковите машини. В момента българските МиГ-29 ще се визуализират на радарите като вражески машини и съвсем спокойно могат да бъдат свалени погрешка. Отделно от това те не разполагат с натовския комуникационен модул Link-16, т.е. не могат да обменят цифрови тактически данни за бойните действия с останалите самолети, нито да бъдат водени от натовските летящи командни центрове AWACS. Също така радарите на изтребителите ни използват честоти, които са заделени за системата GSM-R, предназначена за управление на високоскоростните железници на територията на ЕС. За целта предишният военен министър Ангел Найденов получи немалката сума от 30 млн. лв., която обаче потъна безследно в непрозрачния бюджет на отбранителното ведомство, без да се случи каквото и да е по въпроса.

От практическа гледна точка обаче най-сериозният проблем с нашите МиГ-29 са използваните от тях боеприпаси. Всички изтребители, които в момента са на въоръжение в българските ВВС, могат да носят изключително и само руски ракети. Както и двигателите на самолетите, повечето от тях са с изтекъл или почти изтекъл експлоатационен срок на годност. На практика това означава, че бойните самолети, охраняващи българското небе, поемат сериозен риск като носят опасни боеприпаси, които могат да дефектират или, недай си боже, да експлодират, дори без да са изстреляни. За съжаление доставчикът на всички нови ракети за МиГ-29 отново е същата онази евразийска суперсила, която наскоро обяви НАТО за свой потенциален противник...