Безкрайният МиГ

През последните няколко седмици битката за модернизацията на българските Военно-въздушни сили (ВВС) заприлича на ситуация, при която пилот се опитва да ремонтира самолета си, докато лети с него.

Въпреки че стана безпощадно ясно, че военната авиация е на предела на своите ресурсни възможности и че до няколко месеца най-вероятно няма да е способна на охранява самостоятелно небето над страната, настоящото правителство като че ли отказва да припознае този проблем като спешен и стратегически важен. Това се случва на фона на непрестанните призиви от страна на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг към държавите членки, че трябва да увеличат военните си бюджети, като поне 20% от средствата отиват за модернизация (в България става дума за около 50 млн. лв. годишно, което е около 5-6% от парите за отбрана).

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

През изминалата седмица Министерски съвет на теория упълномощи военния министър Николай Ненчев да преговаря с други държави за придобиване на нов тип западен боен самолет. На практика обаче правителственото решение за това е по-скоро проформа и не просто няма да доведе до конкретни действия в обозримо бъдеще, но дори може да се окаже своеобразно връщане "на първо квадратче" в "играта на тронове" около съдбата на ВВС. Защото, вместо да форсира стратегически важната миграция към западен тип изтребител, съвместим с останалите армии в НАТО, страната ни ще продължи да налива оскъдния инвестиционен ресурс на армията в немодернизираните и непригодни за съюзнически операции МиГ-29.

"Получих мандат за водене на разговори за придобиване на нов самолет", обяви военният министър след правителственото заседание в сряда, без да дава повече подробности по темата. Тънкият момент в случая е, че мандатът за преговори не е обвързан със срокове, което от своя страна означава, че процедурата може да се влачи с години. Като потенциални доставчици на натовски изтребители в неясното бъдеще Ненчев спомена държави като Холандия, Белгия и Гърция. Всички те имат на въоръжение в армиите си самолети F-16 MLU на американската корпорация Lockheed Martin. Нито една от тях обаче не попада в шортлистата на военно-въздушните сили, изработена по линия на досегашния проект за придобиване на нов тип натовски самолет. Там между другото се споменава само холандската оферта, но с уговорката, че не отговаря напълно на изискванията. За сметка на това Ненчев някак странно пропусна да спомене за бъдещи разговори с Швеция, чиято оферта за изтребители Gripen на Saab е единствената, в която става дума за новопроизведени самолети. Още същия ден обаче представителят на Saab за България Даниел Боестад излезе с изявление по темата. "Приветстваме решението на правителството да работи за модернизацията на българските военновъздушните сили. Швеция остава ангажирана и очаква прозрачен процес на придобиване на изтребители. Пакетът за многоцелевия изтребител "Грипен" може да включва гъвкаво финансово решение, отговарящо на нуждите на българското правителство", коментира той.

Самият Ненчев вече не звучи толкова припряно по темата с модернизацията на ВВС, колкото през последните няколко седмици. "Всички възможности са отворени, след като проведем консултации, ще информирам Министерски съвет. Не сме притиснати от обстоятелствата на този етап, тъй като решихме, под една или друга форма, въпроса с ремонта на МиГ-29. Имаме възможност във времето да обмислим много добре нашите действия и да преценим кога и с кого да разговаряме", коментира министърът. По информация на "Капитал" първоначално в Министерството на отбраната са били подготвени два варианта на правителственото проекторешение за изтребителите. В единия е имало съвсем конкретно описание на параметрите на различните типове самолети на базата на досегашното проучване на ВВС. Другият съдържал просто искане за даване на мандат за преговори с други държави. В крайна сметка везните натежали в полза на втория вариант, вероятно защото военният министър се е опасявал, че отново ще бъде бламиран в Министерски съвет по темата, както се случи в края на миналата година.



Само седмица по-рано премиерът Бойко Борисов за пореден път попари надеждите за скорошна модернизация на военно-въздушните сили. "Купуването на нов тип изтребители за бойната ни авиация не е на дневен ред за правителството", обяви министър-председателят в Брюксел миналата сряда, след като беше разпоредил да се отложи разглеждането на правителственото проекторешение, внесено от военния и външния министър. Тази сряда Борисов лаконично допълни, че "след две-три години, когато имаме повече пари, ще превъоръжим авиацията". На практика това означава, че армията ще е принудена да поддържа по един или друг начин наличните МиГ-29 още поне 5-6 години, а може би и повече. Причината е, че миграцията към нов тип изтребители изисква немалко време. Тя означава преструктуриране на цялата "екосистема" на военно-въздушните сили - смяна на самолети, въоръжение, наземно оборудване, радари, обучение на пилоти, наземен персонал и т.н. По груби оценки това ще отнеме минимум 3 години след реалното начало на проекта. От политическа и популистка гледна точка проблемът в случая е, че придобиването на нов тип изтребител означава огромни шокови разходи, а това са средства, с които политиците предпочитат да си купуват народна любов на съвсем битово ниво, а не да ги инвестират в абстрактни неща като отбрана и национална сигурност.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Една лоша и една полулоша новина"