Ще го има, няма да го има
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ще го има, няма да го има

Ще го има, няма да го има

Какво трябва да знаем за споразумението за свободна търговия между САЩ и ЕС

15072 прочитания

© shutterstock


Съдбата на ТПТИ зависи до голяма степен от клаузата за механизмите за разрешаване на спорове инвеститор държава

Дванадесет. Поне толкова са споразуменията за свободна търговия, по които Европейският съюз води преговори в момета. Споразумението с Канада, известно още като СЕТА, ще бъде окончателно приключено до края на юли (според еврокомисарят за търговия Сесилия Малмстрьом). Споразуменията за свободна търговия с Виетнам и Япония напредват, а преговорите с Индия ще бъдат възобновени през август. Идват Тайланд, Сингапур, Малайзия и др. Споразумението, за което обаче вероятно сте чули, е едно-единствено – т. нар. Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между САЩ и ЕС, чийто десети кръг на преговорите предстои през юли. Срещу него има протести, статии, заради него Европейският парламент изпадна в двоумение и го остави за решаване за догодина. Защо ТПТИ се оказва ябълката на раздора и в Европа, и в САЩ и каква е вероятността то да се случи?

Ще има ли ТПТИ и защо ни е?

Краткият отговор е, че ТПТИ най-вероятно ще има, защото администрацията на Обама и Европейската комисия са решени да го договорят, а причината, поради която буди толкова тревоги, е, че е най-амбициозното от всички споразумения досега.
Светът се променя, търговията се променя, нямаме друг избор освен да се променяме и ние, казват от ЕК. Китай, Индия, Бразилия и другите развиващи се пазари заемат все по-голям дял от световната продукция, ЕС не иска да изостава, а междувременно преговорите в Световната търговска организация са в задънена улица. Участието в глобалните вериги на предлагане означава, че различните етапи на производствения процес се случват в различни части на света, а това предполага все по-интензивна търговия, където границите между държавите се размиват. Вземете вашия iPhone: въпреки че той е американски продукт, се сглобява в Китай, после се причислява към китайския износ, а много от частите му се внасят в Китай от Тайван. Но печалбите, които Apple генерира, допринасят най-много за ръста на БВП на САЩ. Добавяме ефектите от дигиталната търговия и се оказва, че компаниите се нуждаят все повече от уеднаквяване на световните правила в един глобализиран свят. При тези нови обстоятелства може ли изобщо ЕС да си позволи да не търгува свободно, докато развиващите се държави набират сили и сключват подобни договори помежду си и със САЩ?

Освен това има и други аргументи за споразумението. ЕС не иска да губи позицията си да влияе върху стандартите и регулациите в световен мащаб – за да не ги определя Китай например. Друга цел на ТПТИ е и да осигури по-евтин достъп до американските горива, които движат американския индустриален ръст.

Защо е различно?

Амбициозно е, защото се цели не само в премахването на митата, а и в намаляването на нетарифните ограничения. Това включва преговори за сближаване на регулаторните стандарти от двете страни на океана или за взаимното им признаване. Когато става дума за такива големи икономически зони, това е проблем. Едно е да говориш с Тайланд, друго - със САЩ. И двете страни уверяват, че има какво да се направи по въпроса – там, където сближаване на стандартите е възможно, то ще се случи, там, където това няма как да стане – просто няма да стане. Това е обещанието на Европейската комисия, но много хора в Европа не му вярват. Междувременно ЕК очаква, че споразумението ще засили европейския износ, ще увеличи БВП и ще създаде повече работни места. Нещо, от което Европа определено се нуждае през следващите години.

Какво ще даде и какво ще вземе?

Прогнозите на изследването на Centre for Economic Policy Research (CEPR), което Европейската комисия цитира, са за очакван ръст на БВП за ЕС от около 0.5% до 2027 г., като секторите, които ще спечелят най-много, са металните продукти (увеличение на износа с 12%), преработени храни (+9%), химикали (+9%), транспортни части (+6%) и най-вече моторните превозни средства (40%). По-сложно е при земеделските продукти, където се очаква ръст от 0.06%, но в някои подсектори ще има отрицателно влияние. Голямата надежда е, че в Европа ще дойдат повече инвестиции, повече възможности за малките и средниет компании, а по-големият износ ще създаде нови работни места. Големите страхове - ще спечелят само мултинационалните компании, а европейските стандарти за безопасност ще пострадат.

Тайни ли са преговорите?

Не, но това е начинът, по който гражданите възприемат договарянето на търговските политики, глобализацията и исканията на големите компании. Европейската комисия вече взема мерки по отношение на прозрачността и обяви, че единствените текстове, които все още не иска да разкрива, са тези за пазарния достъп. Комисарят по търговия Сесилия Малмстрьом беше категорична по време на "Денят на европейската търговска политика": всички страни-членки на ЕС са поискали от Европейската комисия да води тези преговори за ТПТИ, Комисията има такъв мандат и ще го изпълни. И добави, че "не мога да направя нито една стъпка в преговорите напред без да информирам правителствата на страните членки, а именно националните правителства имат за задача да обяснят ТПТИ на гражданите си". Може би тук е един от проблемите за прозрачността: ТПТИ не се обсъжда достатъчно в самите държави, което оставя усещането, че гражданите са далеч от преговорите.

В края на март например българските депутати гласуваха да не обсъждат споразумението в пленарна зала.

Ще дойдат ли ГМО продукти у нас?

ЕК заявява, че това няма да се случи - сближаване на регулациите или взаимното им признаване ще има само при стоки, където стандартите са еквивалентни или където може да се постигне консенсус към въвеждане на по-високите стандарти. Източник от ЕК обясни, че е възможно някои компании да въведат двойни линии на производство - на продукти, предназначени за домашния пазар спрямо местните стандарти, и такива, произведени спрямо чуждите стандарти и ще са за износ. В крайна сметка в готовия си вариант ТПТИ ще трябва да бъде ратифицирано от Европейския парламент и националните парламенти във всяка страна, членка на ЕС, тоест ако ЕК отстъпи за някои от стандартите, парламентите могат да спрат споразумението.

А ще могат ли търговските гиганти да извиват ръцете на държавите?

Това е make or break точката на преговорите. Механизмът за разрешаване на спорове инвеститор държава (ISDS) дава правото на инвеститорите да заведат дело срещу дадена държава в специални арбитражи. Подобна клауза за такива арбитражи обаче съществува и сега. Страните от ЕС имат повече от 1400 споразумения с такава клауза с други страни, включително САЩ, като някои от тях датират от 1950-те. Едва няколко нямат изобщо такива споразумения. Европейската комисия се нае да предоговорени техните условия, като постигне "най-високи европейски стандарти". Това на практика ще подобри условията по тези споразумения (например да отпадне възможността за съдене при неблагоприятна за инвеститора промяна на законодателството) на повечето страни в ЕС, включително на България. Противниците на тази клауза са страни като Германия и Австрия, които нямат договорен ISDS със САЩ и за които всъщност наистина се въвежда нов режим. ISDS дава правото на компаниите да търсят компенсации само в случаи на изземване на техни активи или в случай на дискриминационни регулации, които обезценяват тези активи. Този механизъм обаче не може да накара една страна да си промени политиката – никоя компания не може да съди държава за това, че например не допуска добив на шистов газ или ГМО, не могат да бъдат атакувани основно социални права и т.н.

Такава клауза всъщност е предвидена и в споразумението на ЕС с Канада, което би трябвало да стане готово до края на юли след приключването на т. нар. законодателно изчистване. Малмстрьом обаче призна, че това "изчистване" все още не е стигнало до този спорен въпрос. А това, което се случи с него там, най-вероятно ще бъде ползвано и за модел при ТПТИ.

На въпроса какви са изгледите за създаване на постоянен международен арбитражен съд Малмстрьом отговори, че има такава възможност, но тя е по-далеч във времето.

А ние?

Със сигурност са необходими и по-конкретни икономически анализи защото ТПТИ няма да има равномерни ефекти за различните страни, членки на ЕС, нито за отделните икономически сектори. Все още българското правителство не е излязло с конкретен анализ, но на запитване от "Капитал" Министерството на икономиката отговори, че ще обяви следващата седмица дали има такива анализи за последиците на ТПТИ за България и какво показват. Ще бъде интересно да се види този анализ - дано е по-задълбочен от изказването на министър Божидар Лукарски например, че "България няма причини да се притеснява от случващото се в Гърция".

Съдбата на ТПТИ зависи до голяма степен от клаузата за механизмите за разрешаване на спорове инвеститор държава

Дванадесет. Поне толкова са споразуменията за свободна търговия, по които Европейският съюз води преговори в момета. Споразумението с Канада, известно още като СЕТА, ще бъде окончателно приключено до края на юли (според еврокомисарят за търговия Сесилия Малмстрьом). Споразуменията за свободна търговия с Виетнам и Япония напредват, а преговорите с Индия ще бъдат възобновени през август. Идват Тайланд, Сингапур, Малайзия и др. Споразумението, за което обаче вероятно сте чули, е едно-единствено – т. нар. Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между САЩ и ЕС, чийто десети кръг на преговорите предстои през юли. Срещу него има протести, статии, заради него Европейският парламент изпадна в двоумение и го остави за решаване за догодина. Защо ТПТИ се оказва ябълката на раздора и в Европа, и в САЩ и каква е вероятността то да се случи?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    nwt39364971 avatar :-|
    Ivan

    ""Хенрих Буржоа - Целта на ТТПИ и САЩ да наложат Глобален контрол върху всички сектори..Ако не се приеме скоро, това ще доведе до Намаляване на Влиянието на САЩ..""


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK