Така Близнашки направи непознато за нашата политика въртеливо движение. Досега е имало примери за политици, сменили няколко партии, или за безпартийни експерти, прескочили от един в друг кабинет. Но той заедно с предшественика му Пламен Орешарски (СДС, БСП, БСП/ДПС) сякаш слагат точка на понятието за политическа лоялност. Или по-скоро показват докъде води всеядността на експерта, който претендира, че е непризнат гений, търсещ изява на всяка цена.

Аз съм, други няма

Ако има нещо, което обединява отделните лобита в раздираната в момента от противоречия и вътрешни борби социалистическа партия, това е мнението им за Близнашки. Те описват бившия си другар по един и същ начин – като човек с голямо его, който винаги през всичките тези години, докато е бил в БСП, се е чувствал недооценен. Към тези негови черти добавят и склонността му да се присламчва към силните на деня партийни функционери, както и склонността му да пренаписва автобиографията си. "25 години от Близнашки слушаме един и същ рефрен: "Аз съм отличник на школата за запасни офицери, аз спасих софийската организация на партията, аз организирах големия митинг на БСП в София през 1990 г., аз съм реформатор в БСП, аз съм баща на конституцията. В неговия речник друго местоимение освен "аз" няма", казва член на националния съвет на социалистическата партия. Преди време журналистката и член на НС на БСП Велислава Дърева сполучливо написа за Близнашки, че "той толкова се обича, та чак се ревнува".

Освен това значителна част от нещата от политическата му биография са доста преувеличени, смятат от БСП. Според биографията му в "Уикипедия" той е роден в ботевградското село Скравена, възпитаник е на Първа английска гимназия в София, завършва право в СУ "Св. Климент Охридски" през 1982 г. През 1988 г. получава степен "кандидат на науките" (доктор). Има специализации във Великобритания и Русия. Пак според биографията му от свободната енциклопедия Близнашки е племенник на члена на Политбюро и секретар на ЦК на БКП проф. д-р Йордан Йотов. Покрай назначаването му за служебен премиер в медиите беше публикувано прощалното слово на Близнашки по повод кончината на Йотов, произнесено по време на погребението му. То е озаглавено "Чичо Дачо, борбата продължава!" и е публикувано в партийния вестник на БСП "Дума". В него Близнашки изтъква качествата му и отношението му към бившия първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков "като към по-голям брат, като към по-зрял другар, като към по-опитен ръководител". И завършва с думите "дълбок поклон пред живота и делото на човека и комуниста Йордан Йотов". В БСП обаче не са сигурни какъв точно е покойният Йотов на Близнашки. Казват обаче, че всяка година той е произнасял слова по повод честванията на социалистическата партия на датата 9 септември. Споделят, че единственото, което са чували от самия Близнашки, е това, че произхожда от антифашистко семейство.

Въпросното слово беше споменато и от бившия депутат Велко Вълканов в негов текст, който отново беше публикуван в партийния орган в. "Дума" и беше по повод назначаването на Близнашки за служебен премиер. Статията беше озаглавена "Неудържимият възход на ренегатите" и там Вълканов, който е почетен председател на Българския антифашистки съюз, нарича Йотов родственик на Близнашки. Членове на ръководството на БСП твърдят, че като автограф на всички книги, които досега Близнашки е издавал, слагал мотото "Борбата продължава".

В текста Велко Вълканов разказва и спомен от времето, когато Близнашки е бил асистент в Юридическия факултет на Софийския университет. По това време Вълканов е бил в конфликт с Ярослав Радев (съветник и изключително доверен човек на Тодор Живков) и Близнашки, "за да се хареса на Радев и по този начин да осигури кариерата си, той трябваше плътно да припокрие неговото отношение към мен със своето собствено отношение", разказва Вълканов. "Но дойде Десети ноември. Ярослав Радев загуби всички свои позиции, бе изключен от партията, изчезна безвъзвратно от политическата сцена. Близнашки осиротя. Но този човек притежава невероятна адаптивност, която не закъсня да се прояви. Примъкна се към водещи фигури от БКП/БСП и чрез тях успя да влезе в някои от нейните органи", продължава Вълканов.

През годините, докато беше в БСП, в различни свои изявления Близнашки се определя като "реформатор". Вероятно заради членството си в основаното от проф. Чавдар Кюранов "Обединение за социална демокрация" в рамките на БСП. Бивши негови членове обаче не могат да си спомнят кога точно Близнашки се е присъединил към обединението. "Със сигурност не е бил сред учредителите, защото те освен Кюранов бяха още Андрей Луканов, Димитър Йончев, Велислава Дърева и Стефан Продев", казват те. Спомнят си обаче, че Близнашки си е позволявал да се държи поучително с далеч по-възрастния от него Кюранов, както се е държал и с колегите си в БСП.

В БСП оспорват и твърденията на Близнашки, че след демократичните промени е "спасил" организацията на БСП в София. През 1990 г. той е бил неин председател по предложение на Филип Боков според Велко Вълканов, но престоят му на този пост е бил за сравнително кратко време – около година и половина, казват депутати. Те не приемат и определението за Близнашки като "баща на конституцията". Бивши депутати от Великото народно събрание, което прие новата конституция, си спомнят, че той се е включил по-късно само като експерт в една от групите, която е изработвала част от текстовете на основния закон, и в никакъв случай не основен двигател, твърдят те с уговорката, че не оспорват качествата на Близнашки като юрист.

Близнашки посочва като едно от основните си противоречия с бившите си съпартийци приемането на плоския данък по време на управлението на тройната коалиция, когато премиер беше Сергей Станишев. Въвеждането му той определи като контрареволюция. "Не може да си ляв, когато си гласувал за плоския данък", казва той в интервю пред в. "Труд". Нещо повече – определя това като "преломен момент". "Прекъснах отношенията си с БСП, когато въведоха плоския данък", заявява той, въпреки че плоският данък беше въведен през 2007 г., а изключването му от партията стана в началото на март 2014 г.

Пост ми дай

Негови бивши колеги също определят като "преломен момент" в отношението на Близнашки 2007 г., но не заради плоския данък, а заради непопадането му в Европейския парламент. Тогава на първите избори за евродепутати той беше поставен на неизбираемото седмо място, след като преди това беше наблюдател от квотата на БСП в Брюксел. Не му помогна и фактът, че усилено водеше кампания в структурите на партията за преференциален вот, с което си навлече недоволството на колегите си. Все пак успя да спечели 10 473 преференциални гласа и беше четвърти по преференции след Кристиан Вигенин, Илияна Йотова и Атанас Папаризов. Тогава БСП спечели пет евродепутатски места.

По-късно през 2009 г. той не попадна в листите за депутати, след като си навлече гнева на "Позитано" 20 заради отказа му да подкрепи въвеждането на 8% бариера за влизане в парламента за коалиции, което тогава беше насочено срещу "Синята коалиция". Окончателното скъсване на Близнашки с БСП обаче стана през 2011 г., когато от партийната централа бяха отрязани надеждите му да бъде номиниран за президент. Тогава кандидатурата му първо беше издигната от организацията, в която членува – БСП Слатина. Според обясненията на районния й председател Емил Войнов номинираните били четирима, а при гласуването най-много гласове спечелили Иво Христов и Андрей Пантев. Христов отказал да бъде издигнат, същото направил и Пантев. При второ гласуване Близнашки събрал повече гласове от Стефан Данаилов и приел да бъде номиниран. По време на гласуването във Висшия съвет на БСП обаче, на което беше одобрена номинацията на социалистическата партия за президент на Ивайло Калфин, Близнашки получи скромните 5 гласа. В надпреварата освен Калфин и Близнашки участваха още Янаки Стоилов, Иво Атанасов и лидерът на БСП Банкя Стефан Василев. Впоследствие при гласуването на кандидатурата на Стефан Данаилов за кандидат за вицепрезидент единственият против номинацията му е бил Близнашки.

След отказа на "Позитано" 20 да го номинира за държавен глава бившият служебен премиер предприе канонада от нападки в редица свои изявления в медиите по повод кандидатпрезидентската двойка на БСП. "Що се отнася до интелектуалния капацитет на Калфин, то според мен поне той е твърде скромен. Зад привидната комуникативност на Калфин се крие духовна празнота. Много скоро ще стане ясно, че освен употребата на обичайните клишета той няма какво да каже на българския народ. От политическа гледна точка не мога да го подкрепя, защото той олицетворява най-лошата възможна тенденция в средите на бившите комунисти – гърченето, мимикрията, надлъгването с историята", казва Близнашки пред "Блиц". Нарича Стефан Данаилов "един от фалшивите кумири на БСП". "Да се говори, че той е сериозен политик, че дори и държавник, буди у мен недоумение. Откъдето и да погледнете, забавна история", казва той пред сайта "Всеки ден". Политици от социалистическата партия споделят, че в неофициални разговори той е питал как може да се издига Данаилов за вицепрезидент, след като той е изиграл ролята на терорист във филма "Черните ангели". В БСП смятат, че именно с отказа на "Позитано" 20 да го постави в листите си и да го издигне да кандидат за президент на Близнашки е станало ясно, че той не може да разчита да бъде лансиран за в бъдеще на някаква позиция. И според тях това е причината за последвалите остри изказвания срещу правителството на Пламен Орешарски и назначението на Делян Пеевски за председател на ДАНС.

Бившите му колеги даже подозират, че целта му е била да бъде изключен, защото това би му създало ореол на мъченик. След като Близнашки подкрепи протеста срещу кабинета на БСП и ДПС и застана зад студентите, които окупираха Софийския университет, той не остави друг ход на партията си, освен да го изключи. Близки до Близнашки твърдят, че той е изразявал задоволство след решението на ръководството на партията да го изключи от редиците си. Публично той обяви БСП за провален и изчерпан проект.

Ляв дисидент

С алибито обаче на изключен от БСП дисидент Близнашки успя "да се впише" в редиците на протеста и да постигне това, което БСП не пожела да му осигури – позиция във властта. Участници в митингите срещу скандалното назначение на Пеевски за председател на ДАНС нямат спомен в кой момент от продължилите няколко месеца протести Близнашки се е включил в тях. Със сигурност това не е било в първите дни. Най-яркият спомен е за подкрепата му за студентите, които окупираха сградата на ректората на Софийския университет през януари 2014. Близнашки беше първият преподавател, който изнесе лекция пред тях. Тогава той се обърна към протестиращите студенти с думите, че в момента те пишат златна страница в историята на Софийския университет. "Ако не бяхте вие, Пеевски все още щеше да е шеф на ДАНС", каза още Близнашки.

Малко по-късно тази активност му донесе и първата обществена позиция – той оглави инициативния комитет, който започна да събира подписите за свикването на референдум по изборното законодателство. Идеята за допитването беше на президента Росен Плевнелиев, който първо внесе въпросите в парламента, но тогавашните управляващи от БСП и ДПС отказаха да ги разглеждат. Събирането на подписката беше единственият начин инициативата да бъде продължена. А идеята за инициативния комитет беше формата, която да придаде обществен характер, без в нея пряко да участват партии и така въпросът да се политизира. В онзи момент фигурата на Близнашки беше подходяща – преподавател от университета по конституционно право и представител на лявото политическо пространство. Членове на инициативния комитет разказват, че при учредяването му и избора на председател Близнашки сам е предложил кандидатурата си с аргумента, че е съгласувал това с президента и е готов да поеме отговорността да оглави комитета. Под негово ръководство обаче комитетът е преживял няколко кризисни момента, спомнят си негови членове. Най-сериозният е бил, след като подписката за свикването на референдум е била събрана и според изискванията на закона, за да се внесе в парламента, страниците с подписите на гражданите трябва да се номерират. От комитета решили това да стане в техния офис, срещу което Близнашки имал съображения. Малко след това останалите членове с изненада видели пуснатите от пресцентъра на ГЕРБ снимки на Близнашки и Бойко Борисов с папките със събраните подписи в централата на формацията. Заради своеволието на Близнашки членът на инициативния комитет проф. Александър Кьосев заплашил да го напусне. Според членове на съвета в хода на събирането на подписите Близнашки е установил добри отношения с Бойко Борисов.

Пак заради създаденото алиби на Близнашки се оказа и консенсусната фигура за политическите сили за служебен премиер, макар той да не беше единственият избор на президента. И като служебен министър-председател обаче успя да създаде напрежение с хората, които го назначиха на поста. Най-запомнящите се бяха проблемите между него, тогавашния министър на отбраната Велизар Шаламанов и президента Росен Плевнелиев по линия на приемането на Националната програма "България в НАТО и европейската отбрана 2020". И по-скоро заради текста в документа, според който страната ни е в "информационна, хибридна война с Русия". Близки до Близнашки твърдят, че той остро се противопоставил на този текст и в прав текст заявил, че ако документът се приеме така, това ще означава, че няма да имаме полезен ход с Русия, ако отношенията й с ЕС и САЩ в един момент се подобрят. Заплашил и че той няма да позволи МС да приеме документа с този текст.

Според членове на служебния кабинет запознати обаче това, което най-много влошило отношенията между президента и Близнашки, е гласуваната компенсация за германската фирма "Кльостерс". През 2004 г. тя сключва договор с "Кремиковци" АД за изграждане на циментов завод, но договорът е отхвърлен от КЗК, а по-късно компанията не получават и ОВОС. Върховният административен съд отхвърля претенциите на компанията и германската застрахователна агенция и изплаща компенсация. Така няколко години Германия на официално ниво настоява България да й върне поне половината от тази компенсация, като междувременно отказва застраховки за германски фирми, които искат да инвестират у нас. Подобно обещание беше направено от Плевнелиев още като министър, но едва по време на служебното правителство се задейства процедурата. Близнашки обаче опитва на няколко пъти да стопира процеса, която вбесява президента.

Завоят

Поредното завъртане на Близнашки към ДПС се обяснява от близки до него с факта, че докато е бил служебен премиер, е получил уверението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов след парламентарните избори да бъде предложен за вицепремиер и министър на правосъдието. Независимо от това дали причината е тази или не, приемането на предложението на ДПС да бъде техен съветник по промените в конституцията стана по, меко казано, грозен начин. Първо Близнашки започна остро да критикува предложените от правителството промени в конституцията, като нарече предложената от кабинета съдебна реформа "тържество на глупостта", чиято цел е съдебната система да бъде поставена под "властта на силните на деня" с предложението за разделянето на ВСС. Заяви и че конституцията не трябва да се променя. През 2011 г. по време на кампанията си в рамките на БСП във връзка с номинацията си за президент Близнашки обаче лансира друга теза. Пред членовете на БСП в столичния район "Възраждане" той заяви по повод съдебната система пред тогавашните си съпартийци: "Една от грешките е, че ние не отстояхме позицията предложенията в кадровата политика да идват от един център. И това съвсем естествено може и трябва да бъде министърът на правосъдието", казва Близнашки. По време на същата среща заяви и че конституцията трябва да се промени и да се допусне Конституционният съд да бъде сезиран чрез индивидуална жалба. Близнашки обаче отказва да каже какви реформи трябва да се направят в съдебната система.

Заедно с това Близнашки фронтално атакува и министъра на правосъдието Христо Иванов. Нарече го "творение на президента Плевнелиев", обяви, че е некомпетентен и няма нито един работен ден, и го обвини, че с промените в конституцията се опитва "да я изнасили". Само преди година в качеството си на служебен премиер Близнашки изказваше друго мнение за него. "Компроматите срещу някои от министрите в кабинета според него идват от "някои политически среди, които губят почва под краката си. Атакуват най-вече хора, които са взели дейно участие в протестите. Такъв е случаят с министъра на правосъдието Христо Иванов. Аз го познавам добре този човек, той е бил мой студент навремето, изключително подготвен, компетентен човек, който просто има една гражданска ангажираност, смело отстоява своите идеи." В изявленията си по медиите атакува и хората от протеста, като ги обвини, че се изживяват като "морална полиция".

Преобърна и мнението си за Делян Пеевски, срещу когото протестира, като каза, че протестът срещу него бил "заради външния му вид".

"Капитал" потърси Близнашки за среща с него. Първоначално той отказа с аргумента, че не разговаря с журналисти от вестника, след като в него е бил препечатан текстът на Велко Вълканов, в който той го нарича ренегат. След това препрати да му се обадим на следващия ден, за да се уточним за часа на срещата. Завърши разговора с това, че досега е спечелил всичките си битки. "Ще спечеля и битката за конституцията", каза Близнашки. На следващия ден той не си вдигна телефона на неколкократните ни позвънявания. Вероятно Близнашки се беше впуснал в поредната си битка, за която само той знае. 

По темата работи и Илин Станев