Чичо Дачо, продължавам борбата...

От изказването на Георги Близнашки за тежката съдба на реформаторите в БСП и заклинанието му, че дори и при най-тежките изпитания и през ум не му е минавало да напуска партията, до изявлението "нямам против да работя за която и да е партия, стига да ме поканят" разликата във времето е само четири години.

Клетвата му за вярност към социалистическата партия е от 2011 г., когато е издигнат за президент от местната структура на червената партия от столичния район "Слатина", и беше направена пред националния съвет на БСП, който трябваше да определи чрез гласуване кого да номинира за поста. Готовността му пък да служи на всяка партия, която го пожелае, Близнашки изказа като аргумент тези дни, когато беше официално обявен за съветник на ДПС във временната комисия за промяна на конституцията.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

За времето от клетвата за вярност към БСП до позицията експерт на партията на Лютви Местан Близнашки претърпя, меко казано, странна метаморфоза – заради критиките си към подкрепяното от собствената му партия и ДПС правителство на Пламен Орешарски и назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС той беше изключен от БСП. С алиби на "борец срещу статуквото" той се присъедини към протеста срещу кабинета, оглави инициативния комитет, който събра подписите за провеждането на референдум за изборното законодателство, чийто инициатор е президентът Росен Плевнелиев. Връх в шеметната му протестна кариера беше назначаването му от държавния глава за служебен премиер. Преди две седмици обаче изненадващо се обяви против съдебната реформа на правителството на Бойко Борисов и предложените от него промени в конституцията и стана съветник на ДПС във временната парламентарна комисия, която трябва да подготви поправките в основния закон.

Така Близнашки направи непознато за нашата политика въртеливо движение. Досега е имало примери за политици, сменили няколко партии, или за безпартийни експерти, прескочили от един в друг кабинет. Но той заедно с предшественика му Пламен Орешарски (СДС, БСП, БСП/ДПС) сякаш слагат точка на понятието за политическа лоялност. Или по-скоро показват докъде води всеядността на експерта, който претендира, че е непризнат гений, търсещ изява на всяка цена.

Аз съм, други няма

Ако има нещо, което обединява отделните лобита в раздираната в момента от противоречия и вътрешни борби социалистическа партия, това е мнението им за Близнашки. Те описват бившия си другар по един и същ начин – като човек с голямо его, който винаги през всичките тези години, докато е бил в БСП, се е чувствал недооценен. Към тези негови черти добавят и склонността му да се присламчва към силните на деня партийни функционери, както и склонността му да пренаписва автобиографията си. "25 години от Близнашки слушаме един и същ рефрен: "Аз съм отличник на школата за запасни офицери, аз спасих софийската организация на партията, аз организирах големия митинг на БСП в София през 1990 г., аз съм реформатор в БСП, аз съм баща на конституцията. В неговия речник друго местоимение освен "аз" няма", казва член на националния съвет на социалистическата партия. Преди време журналистката и член на НС на БСП Велислава Дърева сполучливо написа за Близнашки, че "той толкова се обича, та чак се ревнува".

Освен това значителна част от нещата от политическата му биография са доста преувеличени, смятат от БСП. Според биографията му в "Уикипедия" той е роден в ботевградското село Скравена, възпитаник е на Първа английска гимназия в София, завършва право в СУ "Св. Климент Охридски" през 1982 г. През 1988 г. получава степен "кандидат на науките" (доктор). Има специализации във Великобритания и Русия. Пак според биографията му от свободната енциклопедия Близнашки е племенник на члена на Политбюро и секретар на ЦК на БКП проф. д-р Йордан Йотов. Покрай назначаването му за служебен премиер в медиите беше публикувано прощалното слово на Близнашки по повод кончината на Йотов, произнесено по време на погребението му. То е озаглавено "Чичо Дачо, борбата продължава!" и е публикувано в партийния вестник на БСП "Дума". В него Близнашки изтъква качествата му и отношението му към бившия първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков "като към по-голям брат, като към по-зрял другар, като към по-опитен ръководител". И завършва с думите "дълбок поклон пред живота и делото на човека и комуниста Йордан Йотов". В БСП обаче не са сигурни какъв точно е покойният Йотов на Близнашки. Казват обаче, че всяка година той е произнасял слова по повод честванията на социалистическата партия на датата 9 септември. Споделят, че единственото, което са чували от самия Близнашки, е това, че произхожда от антифашистко семейство.

Въпросното слово беше споменато и от бившия депутат Велко Вълканов в негов текст, който отново беше публикуван в партийния орган в. "Дума" и беше по повод назначаването на Близнашки за служебен премиер. Статията беше озаглавена "Неудържимият възход на ренегатите" и там Вълканов, който е почетен председател на Българския антифашистки съюз, нарича Йотов родственик на Близнашки. Членове на ръководството на БСП твърдят, че като автограф на всички книги, които досега Близнашки е издавал, слагал мотото "Борбата продължава".



В текста Велко Вълканов разказва и спомен от времето, когато Близнашки е бил асистент в Юридическия факултет на Софийския университет. По това време Вълканов е бил в конфликт с Ярослав Радев (съветник и изключително доверен човек на Тодор Живков) и Близнашки, "за да се хареса на Радев и по този начин да осигури кариерата си, той трябваше плътно да припокрие неговото отношение към мен със своето собствено отношение", разказва Вълканов. "Но дойде Десети ноември. Ярослав Радев загуби всички свои позиции, бе изключен от партията, изчезна безвъзвратно от политическата сцена. Близнашки осиротя. Но този човек притежава невероятна адаптивност, която не закъсня да се прояви. Примъкна се към водещи фигури от БКП/БСП и чрез тях успя да влезе в някои от нейните органи", продължава Вълканов.

През годините, докато беше в БСП, в различни свои изявления Близнашки се определя като "реформатор". Вероятно заради членството си в основаното от проф. Чавдар Кюранов "Обединение за социална демокрация" в рамките на БСП. Бивши негови членове обаче не могат да си спомнят кога точно Близнашки се е присъединил към обединението. "Със сигурност не е бил сред учредителите, защото те освен Кюранов бяха още Андрей Луканов, Димитър Йончев, Велислава Дърева и Стефан Продев", казват те. Спомнят си обаче, че Близнашки си е позволявал да се държи поучително с далеч по-възрастния от него Кюранов, както се е държал и с колегите си в БСП.

В БСП оспорват и твърденията на Близнашки, че след демократичните промени е "спасил" организацията на БСП в София. През 1990 г. той е бил неин председател по предложение на Филип Боков според Велко Вълканов, но престоят му на този пост е бил за сравнително кратко време – около година и половина, казват депутати. Те не приемат и определението за Близнашки като "баща на конституцията". Бивши депутати от Великото народно събрание, което прие новата конституция, си спомнят, че той се е включил по-късно само като експерт в една от групите, която е изработвала част от текстовете на основния закон, и в никакъв случай не основен двигател, твърдят те с уговорката, че не оспорват качествата на Близнашки като юрист.

Близнашки посочва като едно от основните си противоречия с бившите си съпартийци приемането на плоския данък по време на управлението на тройната коалиция, когато премиер беше Сергей Станишев. Въвеждането му той определи като контрареволюция. "Не може да си ляв, когато си гласувал за плоския данък", казва той в интервю пред в. "Труд". Нещо повече – определя това като "преломен момент". "Прекъснах отношенията си с БСП, когато въведоха плоския данък", заявява той, въпреки че плоският данък беше въведен през 2007 г., а изключването му от партията стана в началото на март 2014 г.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Пост ми дай"