С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
30 5 юли 2015, 11:35, 34567 прочитания

Седем риска за България

Основните канали, по които гръцката криза може да засегне българската икономика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Кризата в Гърция и рисковете за България

Имаше ли друг начин

Кризата в Гърция

Кризата тук и сега

Или за емоционалния избор на Гърция по време на банкова ваканция

Гръмотевичният провал на популизма

Щастлива развръзка на гръцката криза няма. Дори страната да не се върне към драхмата, Атина и еврозоната вече не могат да продължават така

Ако има нещо положително за България в гръцката криза, то е, че тя тече почти без прекъсване от 2011 г. насам. България, както и останалата част от ЕС, свикна с идеята, че Гърция е нестабилно място с потенциал за трагедия. Разликата сега е, че трагедията е на път да се случи - вече дори и европейски политици говорят открито за риска да се стигне до краен сценарий и изход на Гърция от еврозоната.

Последните четири години дадоха възможност на бизнесите в България, зависими от гръцкия пазар, да се пренастроят и да диверсифицират. Това смекчава ефекта и засега снимките на опашки пред гръцки банки не предизвикват паника тук. Затварянето на очите пред рисковете обаче е риск само по себе си. Звучи абсурдно Bank of England да излиза със специален доклад за възможните ефекти върху британската икономика от изход на Гърция от еврото и да казва, че "финансовите перспективи са се влошили", докато БНБ се е отчела с лаконично прессъобщение от няколко абзаца, което накратко обяснява, че няма никакви рискове за българските банки. И докато европейските лидери френетично обикалят от град на град и от среща в среща, за да търсят решения, българският икономически министър Божидар Лукарски да махне с ръка и да каже, че "България се оформя като остров на стабилността". Да не планираш за огромно събитие като потенциален фалит на съседна държава, с която има множество връзки, показва липса на стратегическо мислене и най-малкото безотговорност.


Всъщност ефектите от това събитие могат да се предадат по толкова различни канали, че няма как поне някои от тях да не се реализират. Около една пета от активите на българската банкова система са под контрола на четирите най-големи гръцки банки. Близо 7% от износа са насочени към Гърция. Хиляди компании търгуват с гръцкия пазар и има приблизително 14 хиляди компании с гръцко участие в България. 

Да се измери точен ефект едва ли е възможно, защото уравнението е пълно все още с много неизвестни. Но тъй като официалните институции не са излезли поне с минимална оценка за рисковете, ето нашият поглед какви са те по скалата от ограничен до огромен и каква вероятност има те да се случат.

Риск#1
Директни загуби от гръцки дълг

Ефект: ограничен / Вероятност: ниска



Българският банков (а и небанков) сектор имаше достатъчно време да се отърве от инвестициите си в гръцки ДЦК. Уверенията на БНБ, потвърдени и от банкери, са, че преките експозиции са закрити и българските банки, включително тези с гръцко акционерно участие, нямат вземания от гръцки кредитни институции и нямат инвестиции в ценни книжа на гръцкото правителство. Затова, дори и да се стигне до отявлен фалит на Гърция (засега формално Атина е само в "просрочие" по задълженията си към МВФ), това няма директно да удари балансите на банките или портфейли на институционални инвеститори.

Със сигурност обаче банките с гръцка собственост са изложени на повече риск от пренасянето на държавните проблеми в корпоративния дълг. Те често финансират местните поделения на гръцки фирми и при рецесия плюс евентуално продължаване на капиталовия контрол в Гърция ефектът върху гръцките компании би се пренесъл и в дъщерните им дружества в България.

Няма данни колко точно са тези експозиции на банките с гръцка собственост, но добрата новина е, че БНБ явно взема мерки за намаляването им. От публикуваните в края на юни данни за банковата система стана ясно, че към края на май активите спадат спрямо април с внушителните 1.7 млрд. лв. (2%) до 83.4 млрд. лв. основно заради закриването на репо сделка между гръцката Alpha bank и клона й тук. След тази операция вероятно и делът на банките с гръцка собственост е паднал под 20% от активите на системата.

Риск #2
Превантивни тегления от банки с гръцка собственост

Ефект: огромен / Вероятност: ограничена

ОББ е собственост на National Bank of Greece, Пощенска банка - на Eurobanк (в която гръцката държава има само 35% дял, като големи инвеститори са американски и канадски фондове), Пиреос банк - на едноименната гръцка институция, и Alpha bank, която оперира чрез свой клон тук.

Липсата на пряк канал за пренасяне на загуби не значи, че това спира чисто психологическите страхове на вложители в банки с гръцка собственост. След затварянето на централите им за седмица и въвеждането на ограничения за теглене до 60 евро за българския клиент е нормално да изникнат въпроси и ако те не бъдат адресирани, могат да прераснат в проблем.

Това беше и основният аргумент на S&P още на 24 юни (преди затварянето на гръцките банки) да намали рейтинга на ОББ с една степен до B-. От агенцията обясняват това с понижението на оценката им за банката майка, но и с "риска от репутационна зараза през NBG и влошаване на конкурентната позиция на банката през следващите години". Освен това рейтингът е и с отрицателна перспектива, защото може да има ново понижение, "ако рискът от зараза застраши финансирането и ликвидността на банката".

Определено още преди драматичните събития имаше притеснения. Последните налични данни към края на март показаха отлив на депозити от четирите банки с гръцка собственост в размер на близо 1 млрд. лв. За отделните банки това означава свиване на привлечените средства между 4 и над 7%, като най-чувствителен е отливът при Пиреос (190 млн. лв. или 7.2% спад). Следват Алфа (266 млн. лв., или -6.85%), Пощенска банка (280 млн. лв., или -5.3%) и ОББ (214 млн. лв., или -3.98%). По-голямата част от тегленията идват от корпоративни клиенти, което е и обяснимо - при тях често сумите са по-големи и надвишават държавната гаранция от 196 хил. лв. При Пиреос за първото тримесечие дори има приток на депозити от домакинства.

Данни за шестмесечието ще има чак след месец, но според източници от сектора процесът е продължил и през второто тримесечие - основно при корпоративните клиенти. Самите банки още в понеделник, когато централите им в Гърция не отвориха, излязоха с лаконични уверения, че работят нормално и няма напрежение. Пред Reuters главният изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев каза, че е имало малко по-голяма активност на клиенти, но нищо притеснително.

Сигнал, че в последната седмица са посрещнати тегления, може да се види и на българския междубанков пазар. Той по принцип е изключително плитък, с обеми, рядко надхвърлящи 100 млн. лв. - основно овърнайт сделки и такива с вальор до седмица. От стартирането на програмата по изкупуване на книжа от ЕЦБ лихвите са близки до нулата - 0.01-0.02%.

През последния месец обаче все по-често започнаха да се появяват и по-дългосрочни двуседмични и месечни сделки с по-висока лихва. А на 30 юни (вторник) обемът скочи на над 300 млн. лв. и лихвите рязко се изстреляха до 0.3%. Причината за това е двумесечна репо сделка със залог левови ДЦК за 100 млн. лв. при 0.75% лихва, както и още 30 млн. лв. едномесечен заем срещу 30 млн. лв. Това означава, че някои институции са си набавили относително скъпо ликвидно финансиране. Няма ясно обяснение дали причината за това е само Гърция, тъй като в края на месеца типично е и периодът за попълване на минимални задължителни резерви от банките в БНБ. По данни на централната банка основната институция, предоставяща ресурс на междубанковия пазар последния месец, е била държавната ББР.

Необичайното движение показва, че е имало ликвиден натиск. В банковите баланси обаче има доста сериозен запас от 10 млрд. лв. ДЦК, така че при нужда е налице капацитет за още финансиране по подобен начин - чрез репо сделки или чрез продажба.

Риск#3
Затягане на кредитирането

Ефект: умерен / Вероятност: висока

Независимо от изхода на референдума в Гърция вече е ясно, че слабостта на банковата система в съседната държава няма да се преодолее скоро. Fitch ratings констатира, че без капиталовите контроли банките там вече щяха да са във фалит. Това значи, че ограниченията на тегленията вероятно няма да бъдат вдигнати без огромна финансова инжекция, а такава не се очертава в близко време.

На този фон и при затрудненията на банките с гръцки собственици да се финансират от българския пазар вероятно кредитирането от тяхна страна ще остане замразено.

Според източници вече текущите проекти на кредитни отдели са поставени на трупчета в изчакване. Нещо повече - банките внимателно следят предстоящите усвоявания по кредитни линии от големи клиенти.

Ако това се задържи продължително време, те ще започнат да губят клиенти. Този процес обаче изисква преходен период и е възможно кредитирането като цяло да се свие в близките месеци. Освен това опцията рефинансиране е лесно достъпна за здрави компании със стабилни парични потоци. За по-малки клиенти, както и за такива, които имат или в последните години са имали просрочия, това може да се окаже проблем.

Останалите банки също ще бъдат пределно предпазливи, най-малкото защото след шест месеца ги чака проверка на качеството на активите. При това положение те биха искали повече обезпечения.

Изход от тази ситуация може да стане продажбата на регионалните поделения на гръцките банки. Такива ангажименти те бяха поели още при предишната спасителна програма, когато бяха рекапитализирани от гръцкото правителство с пари от Европейския фонд за финансова стабилност. Сега, ако се стигне до нова спасителна програма, вероятно това ще е едно от основните искания. А ако не, вероятно ще стане по пазарна принуда - за да се подкрепят ликвидно централите, подложени на тегления от гръцките вложители. Според анализ на Deutsche Bank сценарий, в който гръцки банки фалират и тръгнат да прибират активи от поделенията си или да ги продават, може да доведе до нужда от държавна подкрепа в страни като България.

Риск#4
Оскъпяване на финансирането

Ефект: слаб / Вероятност: висока

Първата реакция на пазарите след затварянето на банките в Гърция беше покачване и на доходността по българския дълг, което означава, че ще поскъпне и ще се затрудни финансирането и за всички бизнеси. В понеделник доходността по книжата с падеж 2024 г. се повиши с 32 базисни пункта до 3.27%, което е най високата им стойност от пласирането им преди година, посред банковата криза миналото лято. Пласираните през март книжа също поевтиняха в различните си срочности, като например 20-годишните достигнаха 4.33% (+25 б.п.).

Тези нива все пак остават под достиганите при предишните избухвания на гръцката дългова криза. През следващите дни имаше затишие и доходността се запази около тези нива. Разбира се, нови негативни новини като гласуване с "не" на референдума ще подновят натиска, но засега няма крайно песимистични прогнози. Британската RBS понижи препоръката си за българския и румънския дълг до степен еквивалентна на "продавай" заради опасност от зараза, като за допълнителен риск за България е посочена "слаба регулаторна рамка" (добра работа, Искров).

Същевременно обаче цитирани от Bloomberg инвеститори като Union Investment Privatfonds GmbH и Rogge Global Partners Plc заявяват, че не планират да облекчават портфейлите си от книжа на двете държави. "Не бих продал, а дори бих добавял, ако заразата се разпространи по-остро", казва Михаел Гданск, който базира надеждите си на мерки от ЕЦБ да ограничат ефектите. Наистина едно от нещата, които помагат да няма свръхреакция на дълговите пазари, е печатането на пари от страна на ЕЦБ, което, макар и да не засяга директно страните извън еврозоната, освобождава ликвидност на пазарите, която търси доходносни инвестиции.


Този ефект ще ни се отрази слабо заради двете големи предимства на българското правителство. Едното е, че с емисията глобални облигации през март голямата част от нуждите за финансиране на дефицита и плащанията по дълга за годината вече са осигурени. При това положение държавата няма нужда да излиза на пазарите, особено ако условията са неблагоприятни. Затова и всички аукциони на вътрешния пазар за юни вече бяха отменени от финансовото министерство, докато отмине бурята.

Другият голям плюс е, че държавата с нейните 28% дълг към БВП остава една от най-ниско задлъжнелите в ЕС. Това оставя възможност за маневриране дори и да се наложат извънредни мерки като ликвидна подкрепа за банки. Реално поисканата от ЕК ликвидна подкрепа за до 3.3 млрд. лв. за банковата система преди година, която беше използвана частично за ПИБ, още е валидна, така че при нужда тя може да бъде задействана.

Със сигурност при зараза има риск за рейтинга на държавата, а оттам и за оскъпяване на финансирането за всички бизнеси по веригата. Предвид факта, че лихвените нива в страната сега са на рекордно ниски нива, този процес не може бързо да предизвика сътресения.

Риск#5
Удар през търговията

Ефект: висок / Вероятност: огромна

Блокирането на банковия сектор в Гърция е кулминация на процесите от края на миналата година, които върнаха страната отново в територията на рецесията. Можем само да гадаем при различните сценарии какъв би бил спадът на гръцката икономика и колко ще продължи той - към момента МВФ изтри прогнозираните 2.5% ръст и ги сведе до 0%. Ако отправна точка е Кипър, там банковата ваканция продължи две години, в които икономиката се свиваше с по 5%.

Това неминуемо ще засегне българския износ. През 2014 г. той е бил 2.9 млрд. лв., като най-много продаваме облекла и платове (общо 354 млн. лв.), зърно (194 млн. лв), дървен материал (180 млн. лв.), електрическа енергия (150 млн. лв.), мляко и млечни продукти, яйца, хартии и картон, слънчогледово олио. Разбивка на данните на НСИ показва, че за първите три месеца на 2015 г. износът ни за Гърция се е увеличил до 705 млн. лв. спрямо същия период на 2014 г., когато е бил 622 млн. лв.

"На нас ситуацията в Гърция ни се отразява много тежко. Около 60-65% от цялото производство на предприятието е за Гърция и няма как да пренасочим този износ в рамките на шест месеца. Останалите ни пазари са Румъния, Полша, Чехия, Унгария, като продуктът ни не търпи транспорт на дълги разстояния", коментира за Капитал Daily Светослав Костадинов, изпълнителен директор на "Костенец ХХИ", които произвеждат хартия и картон.

Извън директната загуба на пазари има значителен риск и от забавяне на плащания от контрагенти. Едната причина за това е капиталовият контрол, който ще предполага гръцката държава да одобрява плащания за внос. Теоретично това значи просто забавяне, но реално може да доведе до абсолютна парализа. Константин Михалос от Гръцката търговска камара обяснява пред Daily Telegraph, че чуждестранните средства се разпределят от петчленна комисия към гръцкото финансово министерство, която би трябвало да обработва заявките според приоритета им, но е напълно претоварена. "Те не могат да се справят с хилядите заявки", обяснява той и разказва, че собствените му компании засега се държат, но опасността расте. "Ако не мога да внасям каучук от Малайзия, ще имам сериозни проблеми. Запасите ми са за четири седмици", разказва той предизвикателствата пред производството си на латексови продукти. Други обаче разчитат на много по-регулярни доставки и недостигът на суровини може да започне да се усеща до дни. Всъщност доста български бизнес е свързан с пристанището в Солун и всеки проблем там би се предал по веригата насам. 

По-големият риск за българския бизнес е, че липсата на финансиране може да задуши и буквално да фалира гръцки компании. А с това и да ги остави с несъбираеми вземания. Надеждите, че всичко това може да бъде неутрализирано от обратен ефект - бягство на гръцки бизнеси към България, изглеждат свръхоптимистични - като да гасиш горски пожар с шише вода.

Риск#6
Евтина конкуренция за туризма

Ефект: умерен / Вероятност: умерена

Да си съсед на Гърция, една от най-развитите туристически държави, винаги е било проблем за туристическия бизнес - особено в последните години. И тук не става въпрос само за привличане на посетители от трети страни - българите реално се превърнаха в третия по големина пазар за гръцките курорти. Така, дори и преди сегашната ситуация, ценовото предимство на българското Черноморие губеше сила.

От една страна, ескалация на кризата до фалит може да провали летния сезон в Гърция, ако притеснени туристи откажат резервации и се пренасочат към съседни дестинации като Турция и България. Извън краткосрочния ефект обаче евентуално въвеждане на драхма например би могло да свали цените и да привлече още повече клиенти от региона, включително българи, което ще значи още по-трудна година за българските курорти, които вече страдат от липсата на руснаци.

Друг очакван ефект е спад на гръцките туристи в България. По данни на НСИ за 2014 г. потокът от пътуващи в двете посоки е бил практически идентичен, като дори има лек превес на гръцките посетители - 883 срещу 867 хиляди. Статистиката не е абсолютно прецизна - изрично посочените като целящи екскурзии и почивка и от двете страни са около 320 хиляди, но вероятно и част от некласифицираните са в тази линия. Вероятно и голяма част от гръцките посещения са просто на жители на пограничните райони, идващи да пазаруват по-евтино. Въпреки това при задаващата се рецесия в съседната страна (а вероятно и по-сериозни катаклизми) българските зимни курорти може да претърпят отлив на клиенти.

Риск#7
Неизмеримите вторични ефекти

Ефект: неизвестен / Вероятност: огромна

Най-неясната част от уравнението е как точно гръцката криза ще се отрази на еврозоната, с която ние сме органично свързани. Притесненията за сериозни сътресения при неконтролиран изход на страната от еврото са основателни. А прогнозите варират в широки граници - от 1-2 процентни пукта спад на БВП до фрактура в цялостната тъкан на еврозоната, която може да доведе до дългосрочни структурни промени.

Какъвто и да е мащабът, всяко забавяне ще се усети тук. Ако Гърция заема 6-7% от българския износ, целият ЕС представлява над 60%. Забавянето на еврозоната може временно да изключи един от основните двигатели на икономиката, която едва започна да набира скорост.

При хаотично преминаване към драхма не могат да се изключат и финансови сътресения на континента. Фалит към международни институции и правителства ще доведе до ангажиране на публичен ресурс и ще влоши показателите и на други европейски икономики.

Дори и традиционно скептичните към перспективите пред Централна и Източна Европа анализатори на Capital Economics признават, че сега преките ефекти за региона са ограничени и страните са по-добре подготвени. Годините на напрежение явно са си свършили работата. "Истински важното е размерът на заразата към Западна Европа. Ако особено хаотично излизане на Гърция бъде избегнато, ЦИЕ може да отчете и стабилен растеж от 3-4%", се казва в анализа им.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Танцът на Цацаров с корупцията - хронология 1 Танцът на Цацаров с корупцията - хронология

Какво направи бъдещият председател на антикорупционната комисия, докато беше седем години главен прокурор

22 ное 2019, 2137 прочитания

Ако всичко това не беше истина... 14 Ако всичко това не беше истина...

Как сметката за едно тайно пътуване на варненския кмет до Израел беше платена от журналистка в малка местна телевизия

22 ное 2019, 2175 прочитания

24 часа 7 дни

22 ное 2019, 6600 прочитания

22 ное 2019, 3166 прочитания

22 ное 2019, 2950 прочитания

22 ное 2019, 2274 прочитания

22 ное 2019, 2175 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Ще се променят ли правилата за неправителствените организации

Проeкт за изменение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел предвижда нова процедура за регистрация и създаване на специален съвет и фонд

Още от Капитал
Ново Eleven на борсата

Първият рисков фонд на Eleven се готви да излезе на фондовата борса с увеличение на капитала за 4 млн. лв.

Йоанис Коцианос: Догодина стъпваме на пазара на здравно застраховане

Председателят на изпълнителния комитет на "Алианц България холдинг" пред "Капитал"

Горе ръцете, долу демокрацията

Комбинацията Гешев - Цацаров е удобна само за ГЕРБ и ДПС, защото няма да намали злоупотребите с власт

Как иначе може да изглежда бюджетът

Визията на Института за пазарна икономика има реформи, ефективност и голям излишък като буфер за външни шокове

Ново място: Crispy

Деликатесен магазин с добра винена селекция и качествени продукти

"Празникът" в МГТ "Зад канала"

Премиера на театралната адаптация на Дейвид Елдридж по киносценария на Томас Винтерберг

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10