Мнения Daily - Изпълнението на бюджета не носи добри новини
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Изпълнението на бюджета не носи добри новини

Мнения Daily - Изпълнението на бюджета не носи добри новини

И още: Хората в Гърция не са виновни за нищо vs. Гърците мечтаят за комунизъм, дайте им го

3398 прочитания

© Peter Nicholls


Финансова политика

Изпълнението на бюджета не носи добри новини 

От коментар на Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

За трети последователен месец консолидираният бюджет отчита растящо положително салдо, но за пореден път това се дължи в малка степен на по-високи приходи от данъци и в голяма степен на по-високите постъпления по европейските програми. Ако се абстрахираме от европейските трансфери към българския бюджет, които са с малко над 1 млрд. лв. повече в сравнение с предходната година, големият излишък ще спадне почти наполовина. От данните за първите пет месеца на 2015 г. се вижда, че постъпленията от ДДС са с 60% от по-високи, а от акцизи – с 24%. И докато приходите от акцизи продължават да растат и през май, тези от ДДС през същия месец са с около 28 млн. лв. по-ниски спрямо май 2014 г., което предвид важната роля на това перо в общите бюджетни приходи е в контраст с еуфорията около по-високите постъпления.

На преден план се завръща и познатата тенденция на увеличаващи се разходи. През май натрупаните разходи вече са със 107 млн. лв. по-високи и увеличението е основно през същия месец. Скокът се дължи в най-голяма степен на социалните разходи и стипендиите. Заедно с тях се увеличават и тези за заплати, което е в разрез със средносрочната бюджетна прогноза, предвиждаща свиването им с около 270 млн. лв. Прави впечатление, че разходите за заплати по европейски програми намаляват, но това е изцяло компенсирано с увеличение на парите за заплати по държавния бюджет.

Същевременно разходите за издръжка продължават да се свиват, което представлява известен риск, тъй като в средносрочната бюджетна програма се предвижда увеличение с около 130 млн. лв., а натрупаните разходи за първите пет месеца са близо 100 млн. лв. по-малко в сравнение с 2014 г. От една страна, това може да се дължи на променената методология, по която се изчисляват разходите за заплати и издръжка. От друга страна, управляващите могат да се позоват на същата прогноза и да увеличат разходите за издръжка по-късно през годината, което може да ограничи възможностите за свиване на бюджетния дефицит. При разходите за субсидии картината е сходна – проектът на финансовото министерство за цялата година предвижда да са почти непроменени в сравнение с 2014 г., но за първите пет месеца на 2015 г. те са с около 100 млн. лв. по-малко. Това означава бъдещо увеличение и още една пречка пред намаляването на дефицита.

Накратко – нито приходите, нито разходите в бюджета носят много добри новини. Голямото подобрение при приходите е по линия на европейските средства, а те могат да се използват само целево, но не и за трупане на резерв, плащане на дългове и лихви или за провеждане на политики. Отлагането на разходите за издръжка и субсидии към втората половина на годината изкуствено подобрява фискалната позиция, което дава повод на администрацията да настоява за повече разходи. Почти сигурно е, че първи ще се обадят от МВР и Министерството на труда и социалната политика, за които винаги се намират пари. След тях могат да се очакват и други ведомства, докато се изяде голямата част от по-високите постъпления при данъците.

Коментар +

За какво отидоха парите 1998 - 2014 г.

От коментар на Явор Алексиев на infograf.bg

Министерството на финансите обнови своята база данни по изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) от 1998 г. насам. Наред с републиканския бюджет в нея влизат и бюджетите на съдебната власт, на общините, на социалното осигуряване, НЗОК, висшите учебни заведения, БАН, БНР, БНТ, както и приходите и разходите по извънбюджетните сметки и фондове, създадени към министерства и ведомства (вкл. европейските средства).

Прегледът на данните за периода 1998 - 2014 г. показва, че:

  • През 2014 г. разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи достигат 11.4 млрд. лв. - рекордните 13.87% от БВП. Основната част от тях - около 8.1 млрд. лв., са за пенсии.
  • Рекорд има и при разходите за здравеопазване – 3.99 млрд. лв., или 4.85% от БВП.
  • Разходите за образование достигат 3.27 млрд. лв. (4% от БВП), което също е близко до най-високите нива в периода.

Социалните разходи са единствените, чийто номинален размер расте всяка година. Увеличението за периода е с 8.86 млрд. лв., което е повече от общия ръст при образованието (2.4 млрд. лв), здравеопазването (3.17 млрд. лв), отбраната и сигурността (2.25 млрд. лв.). Като дял от общите разходи по КФП за 2014 г. социалните разходи достигат 35.1%.

Дума срещу дума

Хората в Гърция не са виновни за нищо

Мартин Шулц, председател на европарламента от ПЕС, пред "Ди Велт"

ЕС има готовност да отпусне допълнителен заем на Атина, чрез който да бъдат посрещнати социалните трудности в страната. Няма да изоставим хората в Гърция. Те не са виновни за нищо. На тях ще помогнем. Вероятно ще трябва да предоставим спешен заем на Гърция, за да бъдат поддържани обществените услуги и нуждаещите хора да получат помощите си. Брюксел има готовност за това.

Гърците мечтаят за комунизъм, дайте им го

От статия на Бил Фреца в сп. "Форбс" през 2011 г.

През 50-те и 60-те години страната влиза в НАТО и европейската икономическа зона и това е време на стремителен икономически възход от средно 7% годишно.

Вероятността левицата да дойде на власт по време на политическата криза от 1965-1967 г. провокира преврата на "черните полковници".

Социалистите дойдоха на власт чак през 1981 г. при лидера си Андреас Папандреу, доминирал гръцката политическа сцена до края на ХХ век и обвиняван днес за сегашната невъзможна за издържане от държавата система на милиони бюджетни служители, бонуси, допълнителни заплати... Последвалото десетилетие е и време на бърз ръст на съотношението дълг към БВП – от 34% през 1981 г. до 100% през 1991 г. 

Преследването на социалистическата мечта – както я разбират гърците – бе съпроводено от растящото недоволство от западните кредитори, чиито условия се възприемаха като опит да бъдат отнети на гърците социалистическите завоевания на Папандреу.

Веднъж на много, много години се появява възможност народите да получат това, което наистина заслужават, и този път удря часът на Гърция. Гърците не могат да откраднат достатъчно пари от германските данъкоплатци, за да спасят страната си от фалит, и колапсът изглежда неизбежен.

Позиция

На Гърция й трябва "българско решение"

Проф. Стив Ханке пред БНР

Фотограф: Красимир Юскеселиев

Има един-единствен начин гърците да оцелеят извън еврозоната. Те трябва да приложат това, което аз наричам "българското решение" - валутен борд. С въвеждането на драхмата курсът й трябва да бъде фиксиран с еврото. Това ще ги накара да се дисциплинират. Всъщност това е най-добрият начин гърците да сложат в ред финансите си и да направят реформи. Те трябва да последват примера на България и да въведат валутен борд. Атина трябва да приложи реформите, за които настояват кредиторите.

Ефектът от кризата в Гърция върху България ще е капсулиран, но все пак не трябва да се изключват негативни сценарии.Централната ви банка трябва да публикува отчетите на всяка банка поотделно всеки месец. Смятам, че новият гуверньор трябва да има добър характер, висок морал и да е човек, на когото може да се има доверие. Също така аз бих подкрепил някой, който е против влизането на България в еврозоната или поне е доста скептичен за това. Това не трябва да се случва. На България й трябва валутен борд и дисциплина. Ако влезете в еврозоната, вие ще изгубите всяка дисциплина и се страхувам, че ще започнете да вървите по посоката на Гърция, защото ще имате големи фискални проблеми. 

Мнение

Гръцките банки у нас могат да бъдат продадени

Георги Ангелов, икономист, пред "Клуб Z"

Като резултат от случващото се в Гърция може да има нова вълна от сливания и придобивания на банки. В Кипър веднага след банковата ваканция се случи преструктуриране на банковия сектор. Те започнаха да продават клоновете в чужбина на кипърските банки и това е един от възможните ефекти, който трябва да очакваме.

Това го чакаме да се случи от 5-6 години. Клоновете в чужбина са единственото, което работи в гръцката банкова система. Самите банки в Гърция са на загуба и те се държат благодарение на клонове в чужбина, които работят добре. Но в някакъв момент, ако ситуацията стане тежка, те ще имат нужда от финансиране. Така че ще започнат лека-полека да се разделят с тези клонове. Можем да очакваме съответно консолидация на българския банков пазар. Тоест някои от тези банки ще бъдат купени от други чуждестранни инвеститори.

Понеже гръцките банки са много големи едва ли някой българин може да си позволи да ги купи. Така че по-скоро те ще бъдат купени от западна банкова група. Макар че напоследък и китайските инвеститори са активни в Европа. Наскоро купиха  една португалска банка, така че може да има интерес и към България.

Финансова политика

Изпълнението на бюджета не носи добри новини 

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK