С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 6 юли 2015, 18:32, 10909 прочитания

Ефектите след гръцкия референдум: Негативи има, но не са огромни

Икономисти и финансисти смятат, че кризата няма да свие силно икономиката на България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Негативен ефект може да има при външната търговия, енергетиката и капиталовите потоци.
Рисковете за България вече са очертани и "не"-то на референдума не ги сви. Най-прекият уязвим сектор - финансовият, изглежда подготвен. При външната търговия и енергетиката поне в краткосрочен план изглежда, че компании ще понесат загуби. При силно затъване на Гърция ще намалеят и средствата, които българските граждани, работещи в южната ни съседка, изпращат в страната. Рискът от свиване на икономиката при затънал съсед си остават валидни, но не и със застрашителни размери.

Под крилото на ЕЦБ


"Моята прогноза е, че до края на годината правителството в Гърция ще бъде сменено и ще започне продажба на държавна собственост под външен натиск. Гърците загубиха възможността да имат самостоятелна финансова система и сега ще трябва да допуснат вмешателство", коментира банков мениджър, според когото превантивно в региона се е задействала и Европейската централна банка (ЕЦБ). Тази новина беше съобщена първо от Bloomberg и после потвърдена и пред "Капитал" от банков източник.

Експертът не изключва бързи промени в собствеността на пристанища, летища, газови компании и дори на банки с гръцки акционери в региона, като припомня, че подобни сливания и продажби във финансовия сектор имаше в САЩ по време на кризата от 2007-2008 г. Той не вижда нищо притеснително в това дадена банка да се окаже не с гръцки акционер, а със собственик Deutsche bank например. За клиентите й това не би променило нищо. Проблем биха имали в Гърция, тъй като при подобни обтегнати отношения с кредиторите държавата ще получи по-малко, отколкото е можела да вземе преди година за активите си.

"За първа година имаме някаква привидна политическа стабилност, водим благоразумна фискална политика, но за съжаление нещата вече са регионални и както и през 2008 г. колкото и добре да сме си подредили нещата, сме изложени на влияние", коментира анализатор от капиталовите пазари. Той смята, че България е в положение да отбива атаки, идващи отвън, и също е на мнение, че ЕЦБ вече прави необходимото да овладее периферно кризата, за да няма преливане извън границите на Гърция.



Емигрантска суша

Въпросът за анализаторите е дали затъването на Гърция ще продължи бавно, или ще прерасне в хаотична криза. За България, а и за всички други държави в региона по-приемлив е първият вариант, тъй като той дава възможност за по-адекватни реакции. Финансистите обръщат внимание, че първите, които поемат негативите на новия залп от кризата, са емигрантите, работещи в Гърция. Счита се, че те са 150 - 200 хил. души, или около една пета от българските емигранти. Според доклад на Световната банка към 2012 г. потокът от тях е бил малко над 60 млн. долара годишно. Тук въпреки голямото число получаваната сума е малка, а и рискът от връщане на хиляди е по-скоро малък, ако се съди по испанската криза.

По-тежък е проблемът, пред който са изправени фирмите, които произвеждат в България и изнасят за Гърция. Ако не компенсират блокажа на традиционния си пазар, те ще бъдат принудени да освобождават работници, което ще вдигне безработицата.

Коментари и прогнози

Енергетиката е най-уязвима

Мартин Владимиров, икономист от Центъра за изследване на демокрацията

Фотограф: Център за изследване на демокрацията (ЦИД)
Мартин Владимиров, икономист от Центъра за изследване на демокрацията

Още е трудно да се каже как ще се отрази ситуацията в Гърция върху България и как са се променили нещата след референдума. Тепърва предстои да видим дали ще има компромисно решение, но аз си мисля, че ще има. Нито Гърция, нито Германия искат да се стигне до най-лошия сценарий. Защото последиците ще са много тежки. Ако се стигне до излизане на Гърция от еврозоната, може временно България да се превърне в алтернативна дестинация за туризъм. Но пък може да имаме проблеми с инвестициите, защото инвеститорите обикновено гледат целия регион като едно цяло. Чисто психологически.

Най-силен негативен ефект ще има от гледна точка на енергетиката. Не виждам как интерконекторната връзка ще бъде изградена, ако Гърция напусне еврозоната. Финансовите проблеми на страната са толкова големи, че изглежда невероятно да се дадат държавни гаранции. За нас тази връзка обаче е стратегическа за получаване на газ. При колапс на гръцката икономика ще имаме проблеми и от гледна точка на износа на електроенергия. Потреблението на ток в страната ще падне, ще намалее нашият износ, който в момента се оценява на около 150 млн. лв. годишно. Освен това конкуренцията както между различните доставчици на ток в България, така и между отделните държави в ЕС ще нарасне. В България оперира гръцкото държавно енергийно предприятие PPC и не се знае какво е финансовото му състояние в момента. Ако се стигне до излизане от еврозоната, компанията може да не успее да се разплати с българските доставчици.

Има много гръцки бизнес, който оперира в България. Тук също не е ясно какво ще се случи. Може да има изтичане на капитали от България. Може обаче и да има движение в обратна посока. Все още няма задълбочен анализ. Един от големите проблеми е, че фирмите са така дълбоко обвързани заради липсата на граници, че неизвестните са и на микрониво. Има опасност износът на България да бъде затруднен, ако движението на стоки през пристанището в Солун бъде ограничено. То е държавно и не се знае какво е финансовото му състояние.

Ципрас е в много тежко ситуация. Референдумът му помогна да затвърди позициите си вътре в партията и в страната, но по време на преговорите с кредиторите ще трябва да има по-гъвкава позиция. Защото, ако капиталовият контрол продължи повече от месец, самите хора ще го изгонят. Той осъзнава това и знае, че трябва да има сделка. Но, от друга страна, знае, че е стигнал до ръба на пропастта, и ще опита да излезе с аргумента, че ако кредиторите не се съгласят на споразумение, няма да има полезен ход.

А нещата не изглеждат добре и за кредиторите. ЕЦБ ще загуби 140 млрд. евро, колкото са експозициите й в Гърция. Ако страната излезе от еврозоната, ефектът ще е толкова катастрофален, че ЕС при всички случаи ще трябва да се намеси с между 20 и 30 млрд. евро. И за двете страни е по-добре да има компромисно решение.

Говори се за опрощаване на 1/3 от дълга, но не мисля, че сега може да бъде направено. Добрата новина е, че частните заеми към Гърция не са толкова големи. Почти всичко са публични задължения. Ако бяха частни, тогава малките фондове щяха много по-трудно да се съгласят на "подстрижка". Сега всичко е политическо решение. Но Меркел и Оланд трябва да успеят да убедят хората, че трябва да се случи.

България няма да е засегната силно

Лъчезар Богданов, икономист от "Индъстри уоч"

Автор: МАРИЯ СЪБОТИНОВА
  Лъчезар Богданов, икономист от "Индъстри уоч"

Като цяло България няма да бъде засегната особено. От гледна точка на търговията износът към Гърция през последните години се сви до около 5-6%. Също така не мисля, че капиталовите потоци от работещите българи там ще намалеят толкова много или пък хората ще започнат да се връщат. Ако направим сравнение с Испания през 2012 г., тогава нямаше кой знае какво връщане на хора. Аз следя всеки ден данните за движението на парите и засега не се вижда промяна.

Ако говорим за финансовата система, също съм на мнение, че няма от какво да се притесняваме. Миналата година преживяхме КТБ и финансовата система издържа. Публичните финанси също издържаха. Смятам, че имаме доста буфери, които бяха градени през последните години.

Пределно ясно е, че този референдум няма пряко отношение към преговорите. Те си мислят, че след него ще имат по-силна позиция в преговорите, но не е така. На първо място, защото резултатът е очакван. Второ, никой не е имал илюзии, че исканите реформи ще се приемат с радост от хората. Нито Германия, нито в която и да е друга държава от Европейския съюз не са изненадани, че по-голямата част от хората не са съгласни да им се намалят доходите.

Основният проблем пред Гърция е, че вече нямат действащо споразумение и всеки момент Европейската централна банка (ЕЦБ) може да реши да спре програмата за спешна ликвидност към банките. Ако не бъде увеличен таванът, банките в страната просто няма да отворят. А за да бъде увеличен лимитът, трябва да има подписано споразумение с кредиторите. През 2012 г. ЕЦБ направи изключение за Гърция и реши да приема гръцкия дълг като обезпечение срещу отпускане на пари за банките в страната. Но това се случи само защото имаше подписано споразумение, което предвиждаше да се правят реформи. На 20 юли предстои плащане към ЕЦБ, а централната банка ще иска да й се плати.

Вярно е, че през изминалите 4-5 години Гърция предприе стъпки да изпълни изискванията на кредиторите, като намали значително броя на администрацията. Поради това в настоящите предложения няма такива изисквания. Сега се иска да се предприемат реални мерки за съживяване на икономиката и стабилизиране на публичните финанси. В Гърция има огромен проблем с приватизацията. Дори България през 90-те години се справи по-добре, отколкото Гърция през последните няколко. А трябва да се има предвид, че в нашия случай цената на активите беше стигнала дъното. Приватизацията не означава само получаване на някакви пари. Тя означава по-скоро повишаване на конкурентоспособността.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Патриотични игри в Столичния общински съвет Патриотични игри в Столичния общински съвет

Общински съветник от "Атака" се присъедини към ВМРО и така "помогна" за сформирането на групата "Патриоти за София"

15 ное 2019, 825 прочитания

Ще получат ли районните кметове повече власт Ще получат ли районните кметове повече власт

След балотажите за столичните райони децентрализацията на управлението им излезе на дневен ред

15 ное 2019, 756 прочитания

24 часа 7 дни

15 ное 2019, 2016 прочитания

15 ное 2019, 1632 прочитания

15 ное 2019, 1473 прочитания

15 ное 2019, 1156 прочитания

15 ное 2019, 1044 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
ЦАПК-Прогрес и Контракс спечелиха поръчката на кабинета за софтуер

Държавата ще плати на обединението 58 млн. лв. за поддръжка на продуктите на администрацията

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10