С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 8 юли 2015, 16:15, 12431 прочитания

Комисията "КТБ": Банката е пирамида, БНБ - безотговорна

Докладът на депутатите разкритикува БНБ и ДАНС, но не спомена КФН и прокуратурта сред виновните

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Вина за казуса Корпоративна търговска банка (КТБ) имат ръководството и собственика й, одиторите, БНБ и донякъде ДАНС. Така могат да се обобщят изводите на временната парламентарна комисия, разследваща КТБ, в нейния доклад внесен в Народното събрание след три месеца работа.

В него с изключително остър тон самата КТБ е директно окачествена като "пирамида" и се установява, че събраните данни за необезпечени кредити доказват, че "не става дума за липса на професионализъм от страна на Надзора на БНБ, а за пълна безотговорност и бездействие, улесняващо източване на банката". Същевременно въпреки, че голяма част от доклада е посветена на гледната точка на другия отговорен регулатор - Комисията за финансов надзор (КФН), в изводите на комисията той не е споменат. Един от членовете й - Радан Кънев, излезе с особено мнение по тази тема, като посочва като слабост, че не са достатъчно ясно посочени отговорностите на КФН, ДАНС и Прокуратурата за КТБ.


Незаинтересованите служби

В просторния доклад, обхващащ 150 страници (без да се броят приложенията към него), депутатите дават широко поле за изява на обясненията на институциите за действията си около КТБ. Оттам става ясно, че още през януари 2009 г. Комисията за борба с корупцията при Народното събрание изпраща в ДАНС анонимен сигнал срещу собственика на КТБ Цветан Василев за допуснати закононарушения срещу данъчната и финансовата системи в България и сключени неизгодни сделки. С постановление е отказано извършването на проверка по анонимен сигнал и преписката е прекратена. Все пак при работата по преписката е станало ясно, че към този момент БНБ не вижда проблеми с нея и я оценява с рейтинг 2. Вътрешните рейтинги на централната банка не са публични като скалата е от 1 - най-благоприятен, до 5 - най-неблагоприятен.

ДАНС твърди още, че през 2012 г. е констатирала рискове за банката от "изтеглянето на значителна част от депозираните средства в нея от страна на държавните ведомства". Още в края на 2009 г. стана ясно че много държавни компании държат парите си в нея, а официалната справка показа, че през 2010 г. те са надхвърили 50% от всички. "Констатирано е и, че се наблюдава прекомерна концентрация на влогове и кредитният портфейл в КТБ създава потенциален риск от възникване на ликвидна криза", пише още в доклада.



Друга пропусната червена лампичка е имало още в края на 2013 г., когато "по линия на международното сътрудничество е получено запитване за група лица по подозрение в пране на пари, като в списъка на това запитване фигурира името на Цветан Василев". Тогава по обясненията на ДАНС от НАП е изискана информация за извършвани данъчни проверки и ревизии за периода 2011 г. до 2013 г. на Цветан Василев, както и на дружествата, в които той има участие. На база на получените отговори за ревизии и съставени актове "в началото на 2014 г. е отговорено на така полученото запитване, като към този момент в дирекция "Финансова сигурност" не е имало информация за данъчни нарушения или престъпления от отношение на Цветан Василев и свързаните с него юридически лица".

Въпреки всичко това обаче критиките на депутатите към ДАНС са сравнително смекчени, като основната от тях е, че през целия период 2009-2014 г. не е установено нито едно от нарушенията в КТБ, а действията са се ограничавали до формални проверки. Не се стига обаче до извод дали причината е била липса на професионализъм или безотговорност.

Безнадзорната пирамида

За сметка на това за БНБ критиките са съвсем директни и депутатите считат, че тя не е изпълнявала  ефективно своите надзорни функции спрямо КТБ. "До поставянето на КТБ под особен надзор БНБ не е реагирала адекватно на нито едно от многобройните нарушения", пише в доклада.

Тезата е подкрепена и с конкретни детайлно описани примери на схеми, чрез които средства са отпускани на новосъздадени компании без дейност, които на свой ред са давали заеми на фирми - кредитополучатели на КТБ, с които те са покривали свои задължения по лихви и главници. Аналогично са разчертани и схемите, чрез които пари с произход от самата банка са използвани за увеличението на капитала й. Такава операция на ТЦ-ИМЕ беше отмнена от БНБ преди отнемането на лиценза да КТБ, но според публикуваните данни това се е случвало и с други свързани компании, записвали акции или предоставящи подчинен срочен дълг на банката като "Евробилд 2003", "Сентръл Техно Пропъртис" и "Си Ди Мениджмънт". В приложение към доклада са изредени и всички големи дружества кредитополучатели със забележки за собствеността и контрола им, както и за качеството на обезпченията и за начислената обезценка.

"Изложеното по-горе положение има изключително тежки последици за КТБ, защото създава привидност за наличие на капиталова база - т.е. за възможност за кредитиране, без да е налице реално такава възможност. Именно тук е голямата отговорност на Цветан Василев и на ръководството на банката, както и на регулаторния орган БНБ, защото с допускането и непресичането на тези практики в КТБ, са осигурили възможност банката да функционира като класическа "пирамида", констатира парламентарната комисия. "Продължаването на дейността на КТБ при тези практики и това управление щеше да позволи размерите на вредите за вложителите и клиентите да бъдат още по- големи, защото при пирамидалните практики размерите нарастват геометрично във времето. Именно поради това, поставянето на КТБ под специален надзор през м. юни 2014 г. фактически спря този процес", пише още в доклада й.

"Невинната" комисия

И докато критиката към БНБ е унищожителна, другият регулатор КФН е напълно пропуснат в частта на доклада с изводите. Комисията пространно обяснява извършените цесии от поднадзорни лица, вложители в КТБ, с които са избегнати или минимизирани загубите им. Въпреки че КТБ и нейни свързани лица са под надзора на КФН по няколко линии и в свой доклад КФН констатира загуби за поднадзорните й сектори от минимум 100 млн. лв. при фалит на КТБ, институцията, водена от Стоян Мавродиев, отказва да поеме каквато и да е отговорност по темата. Самият Мавродиев е един от основателите и бивш депутат на управляващата партия ГЕРБ, която излъчи и председателя на временната комисия Десислава Атанасова. В качеството си на зам.председател на бюджетна комисия Мавродиев е и единият от вносителите на предложението Иван Искров да бъде преизбран за управител на БНБ през 2009 г. ден след като подава оставка.

Часове след публикуването на доклада обаче от Реформаторския блок разпространиха особеното мнение на Радан Кънев за доклада, в която той го оценява като цяло положително, но изтъква и пропуски. "Като цяло, частта на доклада, коментираща дейността на КФН е твърде дълга, твърде детайлна и същевременно – пресъздаваща единствено позицията на самия регулатор. Независимо от големия обем, тази част от доклада не засяга четири особено чувствителни проблема", пише лидерът на ДСБ по отношение на небанковия регултор (виж карето). Освен това той вижда твърде малко коментар а  изпълнението на задачите на ДАНС и "цялостното премълчаване на ролята на Прокуратурата в периода на източването на КТБ и в периода на ликвидната криза, довела до поставянето ѝ под особен надзор".
 
Пропуските на КФН според Радан Кънев:

1.      КФН, като надзорник на КТБ в качеството му на публично дружество, не е използвала правомощията си да установи големия обем лоши кредити и неоправдано завишения лихвен процент по депозитите в банката, като сигнализира БНБ, мениджмънта на банката и потенциалните инвеститори за рисковете, свързани с дейността на банката.
2.      КФН е допуснала неоправдано бездействие по повод операцията по финансиране на КТБ чрез свързаното дружество Northern Lights Bulgaria BV. Taзи операция представлява типичен пример на заобикаляне на закона. На второ място, тя следва да предизвика реакция по пътя на информационния обмен между българския и чуждестранния регулатор. Пропуските при международния обмен, както и допускането на заобикаляне на закона чрез създаване на SPV с единствена цел финансиране на КТБ, са довели до увреждане на инвеститорите и до опасно задлъжняване на самата банка.
3.      КФН е следвало да предотврати емитирането на нови акции от КТБ през 2013 година – реалното състояние на КТБ към този момент, което е било лесно установимо с правомощията на КФН, противоречи на представения проспект и не допуска издаване на разрешение за увеличение на капитала на банката.
4.      Няма данни КФН да е упражнила дължимия цялостен надзор върху свързаните публични дружества от "групата КТБ". Особено тежък пропуск е случая с "ТЦ-ИМЕ" АД и допуснатото предоставяне на фактически заем от ДЦК на изключително висока стойност.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Румен Радев призова за актуализация на избирателните списъци 1 Румен Радев призова за актуализация на избирателните списъци

Управляващата коалиция не изпрати представители на срещата за изборния процес при президента

17 яну 2020, 510 прочитания

Вносът на боклука: Не ви трябва да знаете 2 Вносът на боклука: Не ви трябва да знаете

Как информацията за това какви отпадъци и кой ги внася в България се оказа най-пазената тайна в държавата

17 яну 2020, 988 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
ВЕИ асоциациите се обявиха против готвените от правителството мерки

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ.

Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10