Разрешаването на проблема с дълга е шанс за Гърция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Разрешаването на проблема с дълга е шанс за Гърция

Разрешаването на проблема с дълга е шанс за Гърция

Мартин Заимов, председател на надзорния съвет на SG Експресбанк, пред "Капитал Daily"

Гергана Михайлова
4802 прочитания

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Мартин Заимов е икономист с опит в публичния и частния финансов сектор. Бил е подуправител на БНБ, ръководещ управление "Емисионно", а сега е председател на надзорния съвет на Societe General Експресбанк.

В каква посока се развиват събитията с Гърция според вас?

За съжаление това, което виждам в момента, е колапсът на Гърция. Продължавам да се надявам, че ще се постигне споразумение с кредиторите, но не мога да си го представя.

Защо смятате, че няма да се намери компромис?

Аз не мисля, че е въпрос на компромис, въпреки че така изглежда и дори повечето хора, които участват в преговорите, точно така си го представят. Мнозина си представят преговорите като някакво надлъгване, че има противопоставяне на една политическа позиция спрямо друга политическа позиция, но на мен не ми изглежда така. Аз виждам едно нефункциониращо общество, на което трябва да му се намери решение.

С коя криза може да се сравни случващото се с там в по-широк контекст?

На мен случващото се ми изглежда уникално. Правят се сравнения с кризата в Кипър, но там мащабът бе по-малък и причините за нея бяха съвсем различни. Проблемът там бе, че банковият сектор надвишаваше шест или седем пъти икономиката на страната. И нито за миг не се е поставял въпросът за валидността на връзките на Кипър с Европейския съюз. В Гърция нещата са много по-различни, а така нареченият референдум формализира и дори предизвика още по-голямо разделение в обществото. Възстановяване на едно общество в състояние на разделение е нерешима задача.

В човешката история не е съществувал такъв конструкт, какъвто е Европейският съюз. Европейската идея е много стара, но във вида, в който я разви Европейският съюз, тя е най-напредничавото и най-съвършеното институционално създание от гледна точка на липса на насилие, защита на интересите на индивида, индивидуалните права и свободи, от гледна точка на благосъстоянието. Каквото и да се говори, общо погледнато, ЕС е територията с най-високо благосъстояние в света. Всичко това в момента е поставено на изпитание. Това е сюжетът за мен.

Възможно ли е Гърция да е жертва на проблем, който не е бил премислен при създаването на модела за еврозоната?

Много критики имаше при създаването на еврозоната и те бяха свързани точно с това, което се случва. Много мислещи хора са знаели, че го има този риск, и са си казвали, че си заслужава той да бъде поет, защото по-голямата цел, а именно общото благополучие, свободата на придвижване, ограничаването на насилието, премахването на риска от война са много по-важни и за да се постигне тази цел, си струва да бъдат намерени решенията.

Напоследък много се пише за Първата световна война, как е възникнала. Тогава практически никой не е искал война. Тя се е случила въпреки желанието на хората, от които е зависело. Същото е и тук. Аз съм убеден,  че сред участниците в преговорите надали има някой, който иска излизане на Гърция от еврозоната. Може да има няколко души, но със сигурност са много малко.

И въпреки това според вас има голяма вероятност да се стигне до война в модерния, финансов смисъл на думата?

Това може да доведе до деградация на това, което наричаме европейска идея, а вследствие на това рискът от война в света по принцип ще се увеличи значително. Подценява се ролята на европейската идея за това да се намират решения на най-различни противоречия по мирен начин.

Как гледате на посланията и на действията, които отправят кредиторите към длъжника си Гърция?

В много голяма степен днешните кредитори на Гърция, които преобладаващо не са частни институции, искат доброто на Гърция. Те търсят решение, в което Гърция да стои на краката си, включително и за да може да си връща заемите.

Много се цитира последният доклад на Международния валутен фонд (МВФ) и напълно погрешно се интерпретира, на първо място от заинтересованите гърци. Това, което докладът казва накратко, е, че ако в края на миналата година бюджетът на страната е бил стабилен и дългът е бил устойчив, в резултат на политическото и икономическо развитие от последните пет-шест месеца това вече не е така. Това е основното послание на този доклад. Валутният фонд казва, че ако се вземе сегашната база, дългът не може да бъде поет. Но де факто този много голям дълг е резултат от три преструктурирания вече и тежестта на плащанията върху бюджета е относително ниска. Те са около 4% от БВП, което е по-малко от тежестта в Италия (5%). Много политици разчитат на растежа на икономиката, но не защото има загриженост за благосъстоянието, а защото той помага да разрешиш такъв тип проблеми със задлъжнялостта. Но сега сме изправени в ситуация, в която няма растеж.

До каква степен държавата е изгубила суверенитет над финансите си?

До момента, в който едно общество, една стопанска единица, е самостоятелна, тя не може да загуби тази власт. Трябва да се знае, че единствените хора, които могат да решат гръцкия въпрос, са самите гърци.

Тоест във вашите очи случващото се са истински преговори, а не опит на кредитора да наложи волята си над длъжника?

Аз не вярвам, че кредиторите обективно имат желание да мъчат гърците. В най-лошия случай те просто не разбират какво става и защо е такова положението.

Мислите ли, че има нещо в исканията на кредиторите, което е твърде пресилено, не е балансирано и не разпределя добре тежестта на ограниченията? Самият МВФ си призна неотдавна, че прекалено строги бяха мерките, наложени в началото на кризата.

Така наречените мерки не са нищо друго освен бюджетни ограничения, които освен всичко не се прилагаха последователно. А те не могат да се прилагат, без да има съгласие в обществото. Затова и този референдум трябваше да отговори на въпроса приемат ли гърците да има бюджетни ограничения или не приемат. Те наистина формулираха въпроса, не знам дали от безотговорност или от некомпетентност, не дай си боже, от злонамереност, но на референдума попитаха хората дали приемат конкретната програма от мерки, което бе погрешно. Няма как без твърди бюджетни ограничения едно общество да се възстанови. Това е като да имаме един човек, който е твърде болен, защото е дебел, и да му казваме, че ще оздравее, като си остане дебел.

Трябва да е ясно, че в такива преговори се върши предимно технократска работа, която касае бюджета на държавата, защото през него се адресират решенията на различни проблеми в обществото. Работещите програми са тези, в които има много голямо участие на местната политическа власт, както беше през 1997 - 2002 в България. От едната страна на преговорите стоят компетентните хора от институции като МВФ, които са имали опит в много държави, имат памет за грешките и успехите, но ролята на местните експерти и властимащи е решаваща.

Проблемът е, че Европа не вярва на гръцките експерти. Та нали националната статистика лъжеше за дълга в продължение на години и всъщност проблемите започнаха от там...

Това е абсолютно фундаментално. Самите гърци в самата Гърция твърдят и приемат, че не може да им се има доверие и системите им не работят.

Мислите ли, че този казус, както и да се разплете, има някакви позитиви в дългосрочен план?

Продължавам да мисля, че размерът на дълга на Гърция не е сюжетът. Нито пък възможностите за елиминирането му. Парадоксално, но той може да бъде полезен, за да се трансформира обществото. Наличието на голям дълг на България през 1990 г. се оказа полезно, ако приемем, че през 1997 г. българското общество се трансформира. Разбира се, цената, която платихме, и болката, която изпитахме, бяха много големи. Но ако нямахме дълг и бяхме намерили петрол например, нямаше да се трансформираме като общество до това, което сме днес.

Тоест дълговата криза е шанс за Гърция да се преобрази?

Да, но това няма да стане веднага.

Връщането към драхмата, евентуалният официален фалит стъпки ли са от това преобразяване?

Въвеждане на драхмата изглежда вече доста вероятно. Това обаче не означава радикални мерки, напротив. Това означава разхлабване на мерките във всякакъв вид. Означава перманентна криза.

В някои части на Гърция вече ползват българския лев като паралелна валута. Това може ли да създаде някакви проблеми за нас?

Колкото повече се използва левът, толкова по-добре за нас.

Домакинствата и бизнесът в Гърция разполагат със спестявания, от които над 100 млрд. евро са изнесени извън страната. Как смятате, че ще бъдат използвани тези пари?

Това ще ги облекчи донякъде. Гръцките частни активи в чужбина са много милиарди и те наистина ще облекчат разплащанията в Гърция. Тези "резерви" не могат да решат проблема на гръцките публични финанси и банкови пари. Ключовото тук е гръцкото министерство на финансите да заработи.

Има ли опасност от гръцката криза за България, която според вас остава подценявана?

Това, което може би не виждаме, е, че колкото и да се пъчим, че сме остров на стабилност, в съзнанието на всеки, който не познава региона или пък седи на едно бюро в Брюксел или Франкфурт, регионът е едно цяло. Няма как гърците да са зле, а ние изведнъж да просперираме. Основната и най-голямата заплаха за нас е заплахата за европейската институционалност и европейската Идея с голямо И. Това е заплахата за нас. Има универсални индикатори за човешкото развитие и един от тях e състоянието на равновесие и съответната липса на насилие. Това е сериозна задача и сега тя е поставена на изпитание.

Вашите колеги от банкерските среди са на мнение, че в България са взети всички необходими мерки за недопускане на гръцката зараза. Смятате ли, че има нещо, което пропускаме като подготовка, особено в банковия сектор, не само по линия на банките с гръцки собственици?

Ако говорим конкретно и технически, ние, България, сме в много добра, амбициозна и стабилна форма и това, че вървим по един детайлен и модерен начин към преглед на активите на търговските банки, е достатъчно надеждно. Защото влизаме в режим на готовност, за да може, както бе случаят с ПИБ преди година, българското правителство и бюджетът на държавата да даде на тези банки, които имат нужда. Има още много работа, която трябва да се свърши, но не виждам заплахи в краткосрочен план за нещо, което да ни повлече финансово или икономически заради гръцката криза.

Обикновено когато всички вкупом се впуснат да обясняват колко е стабилна системата, хората започват да се притесняват.

В случая наистина няма нищо страшно.

Какво би станало, ако депозантите на някоя от гръцките банки решат масово да теглят депозити?

А защо биха го направили? Винаги такъв тип bank run идва по линия на вътрешни хора, които знаят какво е положението и от които излиза информация. Опашките винаги са провокирани от вътрешно знание за нестабилност. Единствената трудност за банките с гръцки собственици е по линия на това, което става с тези собственици. За всяка институция е важно собственикът й да е в състояние да осигури съществуването й. И ако собственикът е слаб, трябва да се осигури нов. Но това не създава риск за депозантите.

Точно поради тази причина се очаква, че някои от гръцките банки ще пристъпят към продажби на субсидиарите си в региона.

Така е, да.

Очаквате ли това да се случи в близката година?

Би трябвало. Не казвам, че е важно да се случи, и не съм сигурен, че може да се случи толкова бързо, защото не е въпросът да има актив за продажба, но и някой, който иска да го купи на някаква договорена цена.

Евентуални консолидации и нови играчи на пазара как биха се отразили върху финансовата система в България?

Никога не съм мислил, че е добре да има много големи банки, защото прекомерната консолидация има други негативни страни.

Лично вие какво бихте искали да видите за Гърция?

Аз бих искал веднага да има споразумение между 18 европейски държави и Гърция. Няма излизане от ситуацията, ако няма една или друга форма на бюджетни ограничения. Мечтая, въпреки че не го вярвам, да има споразумение.

Без споразумение Гърция фалира.

В моите очи това е съвсем излишно страдание. Да летиш към стената, да виждаш, че ще се разбиеш в нея, и да не завиеш, за да избегнеш удара, е излишно страдание за мен.

Мартин Заимов е икономист с опит в публичния и частния финансов сектор. Бил е подуправител на БНБ, ръководещ управление "Емисионно", а сега е председател на надзорния съвет на Societe General Експресбанк.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    selofia avatar :-|
    Селофия

    Ето затова от България НИКОГА няма да излязат икономисти за Нобелова награда, за разлика от Варуфакис, който би могъл да я получи, ако протестантите приемат предложенията му /подкрепяни от Стиглиц и Кругман между другото/ за Европейски инвестиционен фонд, подкрепен от еврооблигации на ЕЦБ.

    "Трансформирахме се" с големия дълг на червените до бедна страна с доходи колкото Шри Ланка и Тайланд..
    Първо, Попов вдигна 10 пъти цените след... купонна система.. После имаше многократна "подстрижка" на спестяванията чрез пирамиди, банки и хиперинфлация... отпреди 97 г. започна "приватизация" тип Мултигруп - на входа и на изхода на държавното. А след нея така приложихме препоръките на МВФ и неолиберализма, че останахме без тока, водата, телефоните, авиокомпания, топлофикация... работни места все още се затриват и квалифицираните напускат страната, понеже не виждат бъдеще в мутренската държава на ДП и ЦВ, Доган, Болен, ББ, СтаниШеф... айде че много поздрави... СЖ също беше глътнала вода при кризата 08, и още веднъж така се беше набълбучила с гръцки дълг... Добре, че протестантите и "изкупиха дълговете", така че да си запази МД големия БОНУС....

    Гърците виждат... и се плашат едни други с нас като с Торбалан.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Търсих нещо интересно от г-н Заимов. Уви. Прекалено обтекаемо и скучно.

    Нито българското общество не се "трансформира" през 1997-ма. Само парите на мнозинството се "трансформираха" в сметките на малцина от същото това "общество".

    Нито европейската идея "във вида, в който я разви Европейският съюз е най-напредничавото и най-съвършеното институционално създание" едва ли е такава, след като богатите страни-членки могат да се изживяват като лендлордове спрямо бедните "посестрими".

    Г-н Заимов си спести истината, че управлявания предимно от десни партии ЕС е в ступор от антисистемната СИРИЗА, която не се вписва дори и сред опитомената Станишева левица.
    Ципрас и Варуфакис хвърлиха камък в блатото ЕС. Вълните могат да ги пометат, ама така стана и с Леонид на Термопили. Тия неща се помнят.
    Не се помни какво си закусвал миналия вторник, Меркел, некакъв председател на ЕК и прочие чиновници.
    Давай, Евклидис! Довърши ги!

  • 3
    dhn01376892 avatar :-|
    dhn01376892

    Съгласна съм напълно с коментаритем като при първия бих добавила и Бойко Борисовм истински срам за страната. Що се тонася до левицатам това е една фалшива формация, която както и толкова много самоопеределили се като леви партии в Европа не са нищо друго освен самозванци. Изумена съм, че Заимов говори положително за трансформация на българското общество, което усещам като оскотяло, обедняло, османчено и смачкано от безнадеждност и безверие, освирепяло за парим без чувство за общност и обще добро. Де да имахме ние и др. европейски страни политици като гръцките в този момент, които отказват да се поемат лекия път на компромиса с предизборните си обещания но най-вече с личните си принципи и логика. Посредствено интервю с един посредствен събеседник...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK