С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 10 юли 2015, 17:00, 7917 прочитания

Датата, която удари сделки за 850 млн. лв.

Апелативният съд реши, че КТБ е била неплатежоспособна и към затварянето си. Това прави всички прихващания уязвими

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Корпоративна търговска банка затвори преди година с раздадени кредити за почти 5 млрд. лв. После най-здравите дружества със заеми намериха фирми и граждани с големи депозити, купиха ги (познатите вече цесии) с отстъпки, достигащи 30-50% от стойността им и платиха кредитите си (чрез прехващане). Операцията беше мащабна - 852 млн. лв. Останалите компании, повечето от които кухи и използвани от мажоритарния собственик на банката Цветан Василев, просто не плащаха по дълга си и по последни данни необслужваните кредити са за над 4 млрд. лв., или 99% от портфейла, останал след прехващанията.

Едно съдебно решение обаче разклаща спокойствието на спасилите се вложители. Софийският апелативен съд обяви, че КТБ е била неплатежоспособна още при затварянето й на 20 юни 2014 г. Това прави всички прехващания лесни за оспорване и разваляне от синдиците. При успех шансът да бъде събрана по-голяма сума от фалиралата банка нараства. Тя ще бъде разпределена не само между избрани депозанти, а между всички кредитори на КТБ, като логично най-голяма част ще отиде към Фонда за гарантиране на депозитите, който вече плати 3.6 млрд. лв. на вложители.


Развалянето на прехващанията ще е бавно, но с висок шанс за успех. Ключово ще е синдиците с активни действия да върнат вече освободените обезпечения. За компаниите с прехващания ще има трудности. Повечето от тях засега не са платили купените депозити, но несигурността ще затрудни финансирането на всеки техен проект от друга банка.
 
Разликата в датата


Тези сделки бяха уязвими и преди съдебното решение, но сега развалянето им ще е по-лесно. Основание досега беше в приети в края на миналата година промени в Закона за банковата несъстоятелност. Новите текстове щяха да бъдат прилагани върху операции, извършвани в миналото, което е оборимо пред Конституционния съд. Сега с датата 20 юни този риск отпада.

Юристите са единодушни, че всички прехващания могат да бъдат развалени. Раздвояването е дали недействителността им е автоматична или синдиците трябва да водят дела. По-вероятно е да има произнасяне на съда за всеки отделен случай, което е свързано с разноски за адвокати (3% от стойността на иска) и плащането на съдебни такси. При алтернативната версия - че сделките трябва автоматично да се смятат за недействителни, синдиците просто трябва да поканят нотариално длъжника да плаща забавените вноски по кредита и той ако иска, може да оспори това в съда, като заплати големите такси по обжалването. Тази практика в процедурите по фалит е била прилагана в доста случаи на фалити на компании, но практиката се обръща преди около 10 години.  По отношение на цесиите с раздробените депозити инициативата трябва да бъде от страна на синдиците - те ще трябва да доказват, че с тях се увреждат активите на КТБ.



Професорът по облигационно право Ангел Калайджиев е на мнение, че е нужно да има произнасяне на съда за всяка сделка, тоест, за да паднат цесиите и прехващанията, трябва да се заведат стотици дела, и то по инициатива на синдиците. Според него новата дата на несъстоятелността не променя нищо базисно в казуса, просто увеличава вероятността лицата с цесии и прехващания да са знаели, че банката е неплатежоспособна, когато са пристъпвали към такива сделки, каквото е изискването на закона по линия на отменителните искове. Такова е и становището на адвокат Цветан Крумов от Shoenherr, според когото дори и след това произнасяне на съда не може да се смята, че едно лице е знаело за неплатежоспособността на банка, преди БНБ да е установила тази факт.

Колко са случаите

Новата дата на несъстоятелността е определяща за съдбата на редица операции, сред които безвъзмездни сделки, от които КТБ не е получила нищо, или пък такива, увреждащи масата на несъстоятелността в период от 6 месеца до 5 години назад. Най-голям финансов смисъл от юридическо преследване имат зачетените като основателни 668 уведомления за цесии и изявления за прехващане на стойност 852.286 млн. лв. Сред тях има и операции по раздробяване на депозити за 220 млн. лв., така че да попаднат в защитената граница от закона и да бъдат изплатени на притежателите им. Тоест цесии без прехващания.

Някои от тези операции вече бяха атакувани от синдиците на КТБ, което според адвокати е направено с цел прокарване на практика по такива казуси. Същинската лавина от дела се очаква едва след окончателното произнасяне за датата на несъстоятелността, тъй като БНБ все още има възможност да се намеси и да промени датата на 30 септември, когато за пръв път счетоводните документи показаха отрицателен собствен капитал на банката. От централната банка не отговориха на въпроса ще обжалват ли.

По-трудната задача

За юристите по-съществен е проблемът с имуществото, което е стояло като обезпечение по кредити от КТБ, погасени с прехващания. Синдиците ще трябва да са бързи във връщането им. Те могат да го направят, като поискат предварителни обезпечителни мерки - ипотеки, залози и т.н. А в случаите, в които спорното имущество е прехвърлено на трети лица, ще трябва да доказват пред съда, че длъжниците на банката умишлено са влошили състоянието си, за да послужи това като основание за разваляне на сделката. Няма специален иск или ред, предвиден в Закона за банковата несъстоятелност, което означава, че подобен род дела ще се водят по общия ред за обявяване недействителност на сделки. Това може да се проточи с години, а и по тези искове ще се дължат предварително държавни такси. Ангел Калайджиев обръща внимание, че същинските проблеми ще настъпят при активите, за които вече има вписани нови собственици или тежести в имотния регистър и този на особените залози. Такива са случаите със завода за боеприпаси "Дунарит", дружества от групата "Петрол", предприятието за хартия "Костенец ХХИ", "Техномаркет" и др.). Сериозен проблем би имало и за институционални инвеститори, като например взаимни фондове, които на база на сключени цесии не отчитаха загуба. При отмяна на сделките обаче не е ясно какво става с декларираните от тях доходности.

Рискът ще се носи от лицата, купили вземане по негарантиран депозит от КТБ и направили прехващане за сметка на кредит. Ако са направили плащане по цесията, те може да се окажат в хипотезата сега да трябва да връщат и заема, на който са в просрочие, и да дължат пари към бившия вложител. За тях ще бъде важно да бъдат включени в списъка с приетите вземания, който синдиците в момента съставят и който в следващата една година ще може да се допълва от съдията по несъстоятелността, но срещу заплащане на държавна такса от 4% от размера на предявяваното вземане, което ще е пореден разход. От доклада на парламентарната комисия, разследвала КТБ, обаче се видя, че по повечето големи цесии, сключвани между застрахователи и инвестиционни дружества, е нямало плащания, а условия, че такива ще последват, когато прехващанията станат устойчиви.

Сега в центъра на действието ще са синдиците. Те ще трябва да подходят еднакво към всички. Само така ще могат да докажат, че не атакуват едни, и пазят други.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Спецсъдът вече ще може да блокира и банкови сметки по сигнал от ДАНС Спецсъдът вече ще може да блокира и банкови сметки по сигнал от ДАНС

През друг закон и на едно четене управляващите промениха Закона за мерките срещу изпиране на пари

19 фев 2020, 869 прочитания

Вечерни новини: Борисов отлага и пътя към еврото, спортната зала в Бургас поскъпна и се забави 2 Вечерни новини: Борисов отлага и пътя към еврото, спортната зала в Бургас поскъпна и се забави

И още: Еврото падна до тригодишно дъно спрямо долара, и Испания иска да облага приходите на интернет гиганти

18 фев 2020, 3663 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Четиримата, които пожелаха БНБ

Кандидатите за управител представиха не особено детайлни визии за бъдещето на централната банка пред не особено заинтересованите депутати

Още от Капитал
Драмата с ТЕЦ "Марица-изток 2" - дълга, скъпа и опасна

Каквито и действия да се предприемат, те ще бъдат закъснели, ще струват скъпо и може да доведат до нови проблеми в сектора

Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

Кино: "Ирландецът"

Елегия за човека между доброто и злото

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10