Идва новото раздаване на ефира
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Идва новото раздаване на ефира

Идва новото раздаване на ефира

Държавата се готви да отнеме лиценза на мултиплекса и да обяви нов конкурс за оператор на цифровата безплатна телевизия

Паулина Михайлова
20558 прочитания

© shutterstock


Има едни особени ситуации, в които до такава степен си затънал, че нямаш полезен ход. Като в блато до шия - всички дават съвети да не махаш с ръце и крака, но никой не казва как да се измъкнеш. С прословутата цифровизация на тв ефира българските управляващи отдавна са затънали в гъста лепкава смес и като цяло до момента следваха универсалния съвет просто да не мърдат. Бездействието наистина не навреди повече, но и не помогна - блатото продължи да мирише, ароматът му стигна до центъра на Европа и реакцията оттам не закъсня. И така - време е за резки движения, които управляващите трябва и ще предприемат.

Накратко - съвсем скоро лицензите на "НУРТС Диджитъл" като оператор на мрежата за безплатно цифрово ефирно тв разпространение вероятно ще бъдат отнети, а за издаването на нови ще има конкурс. Другият мултиплекс - "Фърст Диджитъл", който излъчва само националната телевизия, пък ще остане в ръцете на държавата.

Изглежда просто, но не е. И ако не бъде изпълнено този път без залитания с цел някой да се облагодетелства, може да изпръска сместа от блатото, оплесквайки целия иначе здрав и конкурентен пазар на платена телевизионна доставка.

Скокът в блатото

Дълго планираната и натоварена с доста очаквания цифровизация на тв ефира стартира реално през 2009 г. Тогава беше направен и чудовищният гаф, след който връщане назад вече няма. По време на управлението на тройната коалиция България разпредели лицензите за цифрово ефирно тв разпръскване между две фирми, като с промени в законите предварително ограничи възможностите за участие на другите кандидати. Впоследствие и двете дружества се оказаха контролирани от мажоритарния собственик на фалиралата сега, но тогава силна, КТБ Цветан Василев. Тогава той все още беше в стратегически съюз с депутата от ДПС Делян Пеевски. Така и "НУРТС Диджитъл" (който има два лиценза за търговско ефирно тв излъчване), и "Фърст диджитъл" (обществената платформа, разпространяваща БНТ и БНР) се оказаха под контрола на Василев, а абсолютно всички в държавата, като се започне от министрите, мине се през депутатите и се стигне до регулаторите, с години се правеха на разсеяни наивници, твърдейки най-сериозно, че собствениците на мултиплексите са ясни, това са едни офшорни дружества и не само никой не знае, но и не се интересува, пък и едва ли не няма значение чии са всъщност те.

Заради ограничаващите условия на конкурсите от 2009 г. обаче през 2013 г. Европейската комисия (ЕК) стартира в Съда на Европейския съюз (СЕС) дело срещу България и през април 2015 г. съдът излезе с очакваното решение, че страната е нарушила три европейски директиви и незабавно трябва да отстрани последствията от това. Така поддържаната от управляващите теза, докато делото течеше, че проблем с цифровизацията няма, защото законовите ограничения вече са отстранени, а има и още един издаден лиценз (на "Булсатком", който няма никакво намерение да строи ефирна платформа, а и държавата не му е осигурила честоти за това), се доказа като обикновен опит за замазване.

Решението на СЕС от април не е санкционно, тоест България засега не трябва да плаща глоби. Но още тогава беше ясно, че ако страната не предприеме, и то бързо, действия, за да отстрани ефектите от порочното раздаване на лицензите, ще стартира и санкционно производство, което ще натовари с глоби всички данъкоплатци.

Тук, нека признаем, реакцията на сегашните управляващи, беше адекватна. Те обявиха, че ще съгласуват с Брюксел точно какво да направят, за да изпълнят волята на съда и ЕК. И го направиха, като водеща роля имаше зам.-министърът на транспорта и съобщенията Валери Борисов. Българската делегация отиде в ЕК преди седмица и половина, дискутира възможностите, а два дни по-късно изпрати в Брюксел писмо с намеренията си, които, доколкото вече са обсъдени, имат и подкрепата на Еврокомисията.

Какво правим

Самият Валери Борисов, пак да признаем, в случая се оказва единственият сред управляващите, който пое някаква отговорност по темата - най-малкото обявявайки решенията. "В Брюксел потвърдиха разбирането ни за съдебното решение, че е необходимо да бъдат предприети незабавни действия с бързо изпълнение от българска страна, а ако има законови промени, те трябва да се правят междувременно и впоследствие, а не да се бавим с тях. Тоест, за да се изпълни решението бързо, трябва да се следва сега действащото законодателство", обясни Борисов пред "Капитал".

Другото, което той подчерта, е виждането на експертите от ЕК, че водеща роля в случая трябва да има не толкова транспортното ведомство, а по-скоро Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). С една дума - чийто подпис стои под лицензите на мултиплекс операторите, пак същият трябва стои и под отмяната им.

Реално най-важното действие, което предстои да бъде предприето, е че "НУРТС Диджитъл" (чиято компания майка е "НУРТС България") и HD Media Services да бъдат отнети. Към това, обясни зам.-министърът, най-удачно е да се върви поетапно, като първо се вземе едното от разрешителните на търговския мултиплекс, което и без това е неизползвано, тоест празно. Впоследствие ще бъде анулиран и другият лиценз на НУРТС. "Важно е да се знае едно. Не бива да се спира цифровото излъчване", подчерта Валери Борисов. Което означава, че държавата бързо трябва да организира и нов конкурс (или конкурси) за избор на компания (или компании), която да поеме излъчването на търговските тв канали. Що се отнася до "Фърст Диджитъл", който разпространява БНТ, планът на етапа е държавата да го поеме, като най-вероятният сценарий е да се направи обединение, включващо и БНТ, и обществения мултиплекс. Според други източници на "Капитал" в същата компания (консорциум, холдинг или каквото и да било) се обмисля да влезе и БНР.

"Наясно сме, че в резултат от всичко това вероятно ще има искове за възстановяване на направените инвестиции от собствениците на двата мултиплекса. Но това е неизбежно", призна Валери Борисов.

Някой да иска мултиплекс?

Според процедурата, предвидена по-нататък, за да се премахнат всички ограничения пред евентуалните кандидати за лиценза за търговския мултиплекс, ще бъде променено законодателството (всъщност Законът за електронните съобщения - ЗЕС) - право да участват в конкурсите ще получат и телевизиите и мобилните оператори. Бариерата пред доставчици на телевизионно съдържание, чиито програми не се излъчват в страната (каквато е например австрийската ORS, която имаше желание да оперира мултиплекс платформа в България), вече беше премахната.

С всички тези действия държавата всъщност в момента прави единственото възможно нещо, което може да направи на теория и практика. От него обаче произлизат още доста неясноти и възможни проблеми - тоест, понеже полезен ход няма и този, макар и единствен възможен, няма да бъде панацея.

<#text>

Какви са проблемите

Първо - всичко това ще излезе доста скъпо на бюджета. Компанията-майка на "НУРТС Диджитъл" - "НУРТС България", вече е притежание на БТК, като в началото на седмицата това беше отразено и в Търговския регистър. Тоест БТК ще е тази, която ще трябва да претендира за обезщетение от страна на държавата за направените в мрежата на мултиплекса инвестиции. Колко са те ще е въпрос на доказване, но според източници на вестника сумата е поне 50 млн. евро и е лесно доказуема. В крайна сметка става въпрос за покупка на оборудване, за което има фактури. Колкото и БТК да е зависима от държавата в момента, логиката с обезщетенията е толкова права, че няма акционер, който да не се възползва от нея. Подобна е ситуацията с "Фърст Диджитъл". Държавата не може просто така да национализира мултиплекса и да го слее с друго свое дружество.

Второ - цялата система, и това отлично е известно на всички в процеса, всъщност е на скачени съдове. Технически мрежата за цифрово ефирно разпръскване е една - всичките 720 кули са на "НУРТС България". И се използва както от "НУРТС Диджитъл", така и от "Фърст диджитъл", които плащат наем. Тоест държавата, ако иска да е обществен оператор, ще трябва също да плаща наем на частния. Което превръща "Фърст" в леко изкуствено звено без много смисъл.

Трето - след като държавата плати на БТК обезщетения, това изобщо не означава, че тя придобива самата мрежа. Логиката на обезщетението е, че БТК, след като няма лиценз, не може да използва мултиплекс платформата и остава само с приходите си от колокация на оборудване от останалите оператори. А не че трябва да даде инфраструктурата за национализация. Отнемането на разрешителните всъщност означава отнемане на право за ползване на честоти. Тоест, който получи следващия търговски ефирен лиценз, ще трябва или да плаща наем за вече изградена мрежа, или да купи тази на БТК, или да строи нова, като последното предполага дългосрочен интерес към пазар с нисък потенциал. Оттам идва и следващият проблем.

Четвърто - стои въпросът кой би се явил на търг за търговска ефирна платформа. Освен, разбира се, БТК. На теория в конкурса биха се включили някой друг от телекомите, обединение на телевизии, или чуждестранен оператор. На практика - не е ясно, но перспективите не са никак блестящи. Проникването на безплатния ефир сред домакинствата в страната е едва около 10%, според последни проучвания на самите телевизии и КЗК пазарът на платено разпространение е пренаселен, конкурентен и с ниски крайни тарифи. Което означава, че чисто пазарно телевизиите нямат икономически интерес от цифровизацията изобщо, а влизането им в нея по-дълбоко би означавало сериозно вложение с резултати под въпрос. За конкуренция на няколко мултиплекса оттук нататък трудно ще стане дума, тоест операторът най-вероятно ще е един. Тоест той няма как да е посрещнат с овации от създателите на съдържание, за да му плащат, докато в случая с платените разпространители те получават пари за програмите си от дистрибутора.

Накратко, процесът на цифровизация освен юридически се провали чисто пазарно, което неизбежно сваля интереса на инвеститорите към мултиплекс лиценза. "НУРТС" се оказа просто грешно направена сметка на Цветан Василев и очакването му, че ще владее ефира, получавайки каквито суми си пожелае от телевизиите, не се оправда.

Голямото чуруликане

Освен неясноти и проблеми, както винаги, когато е замесена държавата, има и рискове. Казано без увъртания - ако отново процедурите бъдат организирани така, че да облагодетелстват някого, това може да засегне целия пазар.

Прави впечатление, че на заседанието на комисията по културата и медиите в парламента, на което темата беше обсъждана, повечето присъстващи говориха за цифровизацията като за процес, който трябва задължително да бъде силно стимулиран от държавата. Това е и вторият сериозен капан, който държавата поставя пред телевизионния бизнес, а косвено и пред всички зрители. Ако управляващите прекалят с подкрепата на цифровия ефир, може да наруши сегашния работещ пазар на тв разпространение и да влоши финансовите резултати на големите телевизии.

"Винаги "маст кери-то" (must-carry) трябва да бъде обвързано с "маст офър" (must-offer)", каза пред медийната комисия в парламента председателят на КРС Веселин Божков на 18 юни. "Защото не искам да споменавам тези 11 оператора, те останаха с мисълта, че ще бъдат качени на мрежата безплатно и затова кандидатстваха. Когато разбраха, че няма бизнес кейс (business case), те не си ги качват. И ако ние като общество не задължим тези оператори, избрани по съответния европейски пример на подбор на качество, на съдържание, и при следващия модел няма да има желаещи, които да се качат на мултиплекса. Това е големият проблем", разясни Божков.

Тоест едната възможност, която очевидно се обсъжда, е лицензираните за национално разпространение 28 канала да бъдат задължени да плащат на мултиплекса. "Трябва да кажем ясно, че с чисто пазарни средства няма как да осигурим цифровото разпространение", съгласява се по-нататък и председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов. "Може например да се помисли публичните фондове, които минават през държавата и отиват към медиите, дали не трябва по някакъв начин да бонифицират безплатното разпространение на програми", казва още Лозанов.

Някакъв вид стимулиране на цифровия ефир може би наистина ще е необходимо, защото е добре да има конкуренция между различните среди на разпространение, а и е абсурдно достъпът до телевизия да стане само платен. Това обаче не е задължително да става по най-бруталния и непазарен начин.

Преди да се предприеме каквото и да било обаче, не е лошо да се анализира сегашният провал на цифровизацията. Една от основните причини за фиаското всъщност е монополът, който практически беше създаден от Комисията за регулиране на съобщенията - с проведените от нея конкурси всички мултиплекси се озоваха под контрола на Цветан Василев. Това заедно с желанието за бързи и големи печалби направи цената за разпространение в цифровия ефир толкова висока, че повечето телевизии се отказаха от първоначалните си планове за по-сериозно присъствие.

Изходът от тази ситуация обаче не е да се задължат телевизиите да качат програмите си на мултиплекса, а в провеждането на такива конкурси, които да създадат истинска конкуренция.

По темата работи Весислава Антонова

Има едни особени ситуации, в които до такава степен си затънал, че нямаш полезен ход. Като в блато до шия - всички дават съвети да не махаш с ръце и крака, но никой не казва как да се измъкнеш. С прословутата цифровизация на тв ефира българските управляващи отдавна са затънали в гъста лепкава смес и като цяло до момента следваха универсалния съвет просто да не мърдат. Бездействието наистина не навреди повече, но и не помогна - блатото продължи да мирише, ароматът му стигна до центъра на Европа и реакцията оттам не закъсня. И така - време е за резки движения, които управляващите трябва и ще предприемат.

Накратко - съвсем скоро лицензите на "НУРТС Диджитъл" като оператор на мрежата за безплатно цифрово ефирно тв разпространение вероятно ще бъдат отнети, а за издаването на нови ще има конкурс. Другият мултиплекс - "Фърст Диджитъл", който излъчва само националната телевизия, пък ще остане в ръцете на държавата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    diadopras avatar :-|
    diadopras

    Само не разбираме защо вложените инвестиции се третират като "вреда", та да трябва да се обезщетяват. Срещу изхарчените пари за оборудване операторът е придобил оборудване, което остава негова собственост.
    Вредите биват:
    -претърпени загуби – намаление на настоящото имуществено състояние, това с което операторът обеднява. След като е превърнал парите в собственост, която остава негова - с какво обеднява, се питаме.
    -пропусната полза – имуществената вреда от това, че той пропуска да осъществи една полза – пропуска да увеличи имуществото си, макар да са съществували всички изгледи за това. Ако мултиплексите са на загуба, питаме се, с какво е могъл със сигурност да забогатее, с което не е забогатял до сега :)

  • 2
    texaco avatar :-|
    texaco

    Първо - От тези 720 кули, колко точно реално функционират и обезпечават цифровото радио разпръскване? Дали не са далеч по-малко работещите предаватели? Друго - освен радио разпръскване, се говори в предишни статии за колокация на друга техника и услуги.
    Второ - Искам да знам, колко точно е себестойността на услугата и на какъв марж работят мултиплексите?
    Говори се за високи цени, но без конкретика. В по-предишни статии по темата се споменават едни милиони плащани от телевизиите. Добре де! В такъв случай, колко пък са разходите на мултиплекса? Нали едно от предимствата на цифровата технология пред аналоговата е, че е по-евтина! В стенограмата, май някой беше казал, че сега е по-скъпо от аналоговата услуга по разпространение. Как е възможно това? Ако се окаже, че мултиплекса работи с 200% печалба, не е ли "малко" лицемерно да ми обяснявате колко скъпо било?

  • 3
    inspektora avatar :-|
    inspektora

    "Трябва да кажем ясно, че с чисто пазарни средства няма как да осигурим цифровото разпространение", съгласява се по-нататък и председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов.

    Ключово изказване и от него трябва да започне да се изгражда новата стратегия, НО да се внимава да не стане цифровизацията хранилка за още някой олигарх!

  • 4
    greenhrast avatar :-|
    greenhrast

    Всичко е обърнато. На тези 28 тв канала с, национално покритие операторите на платен достъп (кабелни и сателитни) им заплащат за излъчването им (по кабел и през сателит). Вместо 28те те да си плащат за разпространението. За да имат гледаемост, рейтинг и т.н.
    И аз трябва, по принцип, да си плащам на оператора ми за им гледам рекламите.
    Айде нема нужда.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 6
    bokob avatar :-P
    bokob

    И пак тези, които създадоха проблема ще правят нови конкурси. СМЕХ.

  • 7
    simval avatar :-|
    simval

    Нека позная кой ще спечели "надпреварата".

  • 8
    adam1966 avatar :-|
    adam1966

    Крайно време беше.. това да се случи..!!

  • 9
    mondiana avatar :-|
    Мондиана

    Скапана мафиотска страна с некадърни мафиоти.

  • 10
    georgi72 avatar :-|
    Viva la Evolution

    За да се оправят нещата, първо трябва да се промени закона за авторските права и да се урегулира точно, кой плаща за разпространението. В момента в България модела е сбъркан и от там идват проблемите. Телевизиите, искат от разпространителите такса авторско право, вместо разпространителите да искат пари за разпространението. При този сбъркан модел, няма как разпространител, не събиращ такси от зрителите, да може да получава приходи. Трябва законово да се дефинират двата трите типа телевизии. Обществените, които получават приходите си от бюджета, трябва да нямат право да излъчват реклама или да бъдат приватизирани и да станат търговски. Тези пък, които искат да излъчват комерсиална реклама, трябва да им бъде наложено да плащат за разпространението си или най-малкото да им бъде забранено да искат пари за същото. И третият тип телевизии са с платено съдържание. Те трябва да плащат на операторите да ги разпространяват и да събират такси от зрителите. Но за да не се изкривява пазара, на платените телевизии, трябва да бъде забранено излъчването на комерсиална реклама. При сега действащото законодателство, една телевизия, иска лицензионни такси от кабелните и сателитни разпространители на абонат, а в същото време е длъжна да плаща на ефирни разпространители или ако иска да участва със собствено сателитно разпространение. Което автоматично прави ефирното разпространение, загубена кауза. За цялата сбъркана ситуация, естествено е виновна държавата, с нежеланието си от почти 3 десетилетия, да дава достъп до ефирните честоти, на търговска основа. В съседна Гърция, кабелни разпространители няма, защото още преди 15-тина години ефирни такива, разпространяваха цифрово, над 200 програми. Кабелните разпространители изначало са с високи оперативни разходи и като услуга не могат да бъдат много евтини.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK