Лекарствата срещу гръцката зараза

28 глави мислят по-добре от 19. Може това да е логиката, по която на срещата в неделя, определяна като "последен краен срок" за Гърция, са поканени не лидерите на еврозоната, а на всички страни в ЕС. Но надали. По-скоро, както обясни самият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер: "Евентуален изход на Гърция от еврозоната ще има огромен ефект върху България и Румъния и те биха били засегнати от решенията, така че не би било честно да ги изключваме."

Поне публично притесненията му не се споделят в София. Тук всички институции официално продължават да не виждат причини за тревога. Докато представители на ЕЦБ вече открито говорят, че има изготвен сценарий при изход на Гърция, който може да включва широк набор от нестандартни монетарни мерки, БНБ засега единствено в прессъобщение ни е уверила, че банките с гръцка собственост нямат директна експозиция към гръцки дълг и депозити в централите си и преки ефекти няма да има.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Дали на заден план се правят сериозни подготовки можем само да гадаем. И да се надяваме. Инструментите, с които разполагат българските власти, за да се справят с пренасяне на напрежението по финансова линия, всъщност никак не са малки. Но прилагането им си има и своята цена и странични ефекти, които трябва да бъдат преценени внимателно.

Ликвидността на банковата система

Първият очевиден буфер срещу пренасяне на кризата върху българската банкова система е собствената й ликвидност. По данни на БНБ към края на май над 1/3 от активите й са в ликвидни инструменти и този процент се вдига. Разбира се, нито имаме по-пресни данни (след като се достигна до затваряне на банките в Гърция), нито имаме разбивка банка по банка. Последната такава информация е от отчетите към края на март, когато в балансите на четирите банки с гръцка собственост показваха нива около и над средните за системата. За последните три месеца е нормално да има промени, още повече че тенденция на тегления от гръцките банки имаше още в началото на годината. Затова и зад високото средно число на ликвидност може да се крият много различни картини по отделни банки.



Тук все пак има механизъм ликвидността да се ползва и той е междубанковият пазар. В България той е плитък и дневно се сключват едва по няколко сделки, основно овърнайт, но последните седмици се наблюдава чувствителна активизация. Започнаха да се появяват и по-дългосрочни - двуседмични и месечни сделки с по-висока лихва. На 30 юни (денят след затварянето на банките в Гърция) обемът скочи на над 300 млн. лв. и лихвите рязко се покачиха от нивата си малко над нулата до 0.3%. Причината за това беше двумесечна репо сделка със залог левови ДЦК за 100 млн. лв. при 0.75% лихва, както и още 30 млн. лв. едномесечен заем срещу 0.6%. Тази седмица, на 8 юни, също имаше голяма сделка за 58.5 млн. лв. - този път едноседмично финансиране при 0.75%.

Всичко това показва, че макар и сравнително скъпо, банките с гръцка собственост засега имат достъп до ликвидност от останалите институции. В какъв размер е трудно да се прецени, тъй като той зависи от това колко ДЦК имат в балансите си, които могат да се ползват за обезпечение. Към първото тримесечие сумарно за банковата система инвестициите в държавен дълг са над 10 млрд. лв., а за банките с гръцка собственост - 1.76 млрд. лв.. Част от тях обаче може вече да са ползвани за обезпечение или са блокирани за обезпечаване на бюджетни средства.

Заем от централната банка

Дори този канал да се затвори, възможност за подкрепа има и от централната банка въпреки затегнатите условия на валутния борд. По закон нейното управление "Банково" може при ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система, да отпуска левови кредити от собствените си средства, депозирани в борда (5.6 млрд. лв.), на банки срещу обезпечение ликвидни активи. Изискването е финансирането да е само краткосрочно - до три месеца, и да се отпуска само на платежоспособни банки. По замисъл лихвата би трябвало да е наказателна - по-висока от средната на междубанковия пазар, като тя се определя по методология на БНБ. Предвид средните нива в повечето дни от порядъка на 0.01-0.02% обаче това в момента не е спирачка. По-скоро и тук отново лимитът са обезпеченията - като такива се приемат злато, чужда валута (долари, евро и франкове), ликвидни български ДЦК и чуждестранни (емитирани от някоя от страните от Г10) с минимум рейтинг АА от поне две агенции. Това налага практически същите ограничения като тези на междубанковия пазар и според банкери затова и механизмът е трудно използваем. При банковата криза миналото лято БНБ понижи коефициента, с който стойността на обезпечението трябва да покрива отпуснатия кредит от 125 на 110%, което би облекчило ползването му. При нужда със законодателни промени може да се намали и коефициентът, с който банките са длъжни да покриват привлечените държавни средства, и така да им се разшири възможността за достъп.

По аналогичен начин би действал и достъпът до еврова ликвидност от ЕЦБ, за който стана ясно, че съществува миналата седмица. Условия и детайли по тайната сделка между БНБ и ЕЦБ няма, но е ясно, че отново ще трябва да се ползват приемливи обезпечения, каквито са и българските глобални облигации.

Фискалният резерв

При нужда правителството може да окаже и ликвидна подкрепа по механизма, който използва миналото лято за ПИБ - чрез депозит на Министерството на финансите. Тогава се наложи държавата да изтегли заем, но към момента при спешност може и текущо да се ползва фискалният резерв. Депозитът на правителството в БНБ е 9.36 млрд. лв., като от тях далеч не всички са използваеми. Сребърният фонд, който не може да се използва, е 2.5 млрд. лв. и има още близо 1 млрд. лв. други целеви средства. Освен това вътре са и парите, необходими за покриване на бюджетния дефицит, които бяха набавени с глобалната емисия през март. Той е заложен на 2.3 млрд. лв., но към средата на годината данните показват, че вероятно ще има преизпълнение, така че по тази линия може да остане наличен ресурс. При използването на фискалния резерв или парите на "Банково" обаче трябва да се действа внимателно, защото така ще намалеят валутните резерви на БНБ, което намалява покритието на борда и може да притесни анализатори и рейтингови агенции.

Пазарите

Дори и наличните средства в резерва да не достигат, винаги има опция за дългово финансиране. Въпреки кризата в Гърция засега доходността по българския дълг не се е вдигнала до неприемливи нива. Това може да се случи, ако държавата поиска спешно голяма сума, но при продължаващото печатане на пари от ЕЦБ на пазара се излива ликвидност и България с ниската си задлъжнялост (все още под 30% дълг към БВП) изглежда атрактивно. Освен това за подкрепата на ПИБ държавата взе 1.2 млрд. лв. заем от българските банки и при високата ликвидност в системата това може да бъде повторено и сега.

През лятото на 2014 г. Европейската комисия одобри до 3.3 млрд. лв. линия, с която България може да подкрепя банковата си система, като към момента от ПИБ са използвани 0.8 млрд. лв. При необходимост едва ли ще има възражения таванът да се вдигне.

Европа и МВФ

Макар и да не е член на еврозоната, България има достъп до поне един механизъм за помощ - този за подкрепа на платежния баланс. По идея той е именно за външен натиск при финансирането и затова България ще може да кандидатства. В условията не е изрично посочено, че може да се ползва за подкрепа на банковия сектор, но индикациите от Брюксел са, че не би имало възражения. Механизмът беше използван от редица източноевропейски държави в началото на кризата, като Румъния все още има предпазно споразумение за 4 млрд. евро. Общият обем за целия механизъм е 50 млрд. евро, предоставяните заеми са средносрочни (обичайно до 5 години), а най-големият плюс е, че е дори по-евтино от нивата, на които би се финансирала България - ЕС с неговия ААА рейтинг предоставя средствата на нуждаещата се страна на нивата, на които самата тя се финансира без оскъпяване (около 1%). А разбира се, като опция винаги остава и предпазно или ефективно споразумение с МВФ, като там средствата са по-скъпи и обичайно се поемат и повече ангажименти.

Сумарно към март банките с гръцка собственост в България имат 18.7 млрд. лв активи и 12 млрд. лв. привлечени средства от фирми и домакинства. Числата звучат огромни, но при целият този инструментариум дори и при по-сериозна репутационна зараза към България овладяването й изглежда напълно постижимо. Единственото условие е рисковете да са отчетени и да има ясен план.