Законът за спасяване на банки мина на първо четене в парламента

България закъснява с приемането на европейската нормативна уредба в сектора.

С 93 гласа "за" и 8 "въздържали се" в петък парламентът прие на първо четене проектът за създаване на Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Той бе внесен преди месец от Министерския съвет и е изготвен по линия на европейска директива, която цели създаването на единна рамка за ранно и ефективно справяне с банкови кризи. България закъснява с приемането на нормативната уредба в тази сфера, поради което Европейската комисия е открила процедура за нарушение. 

В унисон с Европа

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Новият закон ще регламентира процедура, при която банките и инвестиционните посредници изготвят и актуализират планове за действие при кризи, а органите по преструктуриране ги одобряват. Те ще бъдат два и ще работят към Българската народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН). Ще се създадат и целеви фондове, в които да се набира финансов ресурс за подпомагане на банки и посредници в затруднение. Те ще се управляват съответно от Фонда за гарантиране на влоговете в банките и Фонда за компенсиране на инвеститорите.  

По време на дебатите преди първото гласуване на законопроекта в пленарната зала депутат открои проблемни текстове в него. Георги Търновалийски от БСП каза, че така структурирана, процедурата стимулира рисковото поведение на банките, тъй като техните мениджъри ще знаят, че каквото и да направят, държавата няма да остави банките им да фалират, още повече че процедурата разписва в краен случай употреба на публични средства. Според него в закона е заложен конфликт на интереси, тъй като органите по преструктуриране няма да са независими институции, а ще се командват от БНБ и КФН, което не е гаранция за адекватна защита на потребителите. От БСП обръщат внимание и върху текста, който освобождава от отговорност управителните органи на тези нови звена, освен ако не се касае за умисъл в действията им.

Подуправителят на БНБ Димитър Костов, който взе участие в дебатите в парламента, отговори, че в проекта става дума само и единствено за освобождаване от имуществена отговорност, тъй като застрахователната система в страната не била развита до степен, която да обхваща риска при ситуации, когато страни, засегнати от решенията на тези органи, внесат съдебни искове с имуществени претенции.