Краят на дефлацията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Краят на дефлацията

Краят на дефлацията

Четири поредни месеца националната статистика отчита повишение на цените и прогнозите са, че отрицателните стойности са в миналото

8940 прочитания

Засега няма опасност да бъде прехвърлено здравословното ниво от около 2%.

Животът в България започна да поскъпва. Статистиката е категорична – вече четири поредни месеца индексът на потребителските цени (ИПЦ), който следи 115 групи стоки и услуги, е над нивото си от съответните месеци на предходната година. От статистиката се вижда, че изкривяващият ефект на административното сваляне на цената на тока реално е елиминиран с повишението през октомври 2014 г. И второ, макар котировките на петрола да са все още доста под нивото от първото полугодие на миналата година (около 115 долара/барел), в периода април - юни средната борсова цена на сорт брент е с около 20 долара над най-ниското му ниво през януари (45 долара/барел).

България няма самостоятелна монетарна политика, което прави основните канали за инфлация покачването на доходите и вносът. Левът е вързан към еврото, а то през последните пет месеца се обезценява спрямо долара, но въпреки че и еврозоната зафлиртува с дефлацията, програмата на ЕЦБ за изкупуване на активи слага някакво дъно. Към всичко това трябва да се прибави и възстановяването на пазара на труда в България. Заетостта се покачи устойчиво през миналата година, а данните на НСИ показаха, че това е тенденцията и в началото на тази година. От Агенцията по заетостта обявиха, че през юни регистрираните безработни младежи до 29 години са намалели до под 50 хил. души – нещо невиждано от 6 години. Всичко това означава, че хората разполагат с повече средства за потребление, което пък логично се отразява под формата на по-високи цени.

Защо растат цените

Детайлен поглед върху групите стоки и услуги в потребителската кошница показва, че през март и април поскъпване се отчита при 75% от тях. Ако изключим електроенергията, където движението на цената в България не е пазарен процес, а зависи изцяло от политическата воля, най-много за една година са поскъпнали плодовете, кафето, чаят, какаото, вестниците, книгите, почивките, наемите и комуналните услуги. Тези групи бяха сред най-поевтиняващите по време на дефлационния процес. Рязкото им покачване говори за психологически обрат – заради подобряването на икономическата обстановка в страната и пазара на труда хората вече си позволяват да извършат покупки на стоки и услуги, които преди това са предпочитали да отложат.

Вижда се също така, че при горивата и пряко свързаните с тях стоки и услуги (автомобили, автомобилни застраховки, смазочни материали, транспортни услуги) спадовете все още са големи. Причината е, че въпреки поскъпването на петрола на световните пазари и бързото отражение върху бензина и дизела нивата им все още са доста под цената от първото полугодие на 2014 г. "Ниските цени на петрола все още се "просмукват" в другите цени и ефектът им още не е изчерпан", коментира икономистът от анализаторската компания "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов.

Имаме ли новина

За голяма част от хората в страната повишаването на цените не е новина. Просто защото ако човек не разполага с личен автомобил, реално няма как да е усетил дефлацията. Тя обаче се бе настанила в икономиката трайно - 18 поредни месеца осреднените цени бяха по-ниски спрямо предходната година.

Разликата между реалното усещане за цената на живота в България и данните на Националния статистически институт (НСИ) идва от това, че дефлацията в този период може да бъде определена като неестествено явление заради административно намалените цени на тока. А това, което започна да се случва след февруари 2015 г., пък можем да наречен корекция на това изкривяване. През последните няколко месеца усещането на потребителите продължава да бъде в посока нарастване на разходите им, но вече и статистиката отчита това поскъпване.

Въпреки доста продължителния период на поевтиняване, през който мина българската икономика, в края му можем да видим, че едва половината от групите в кошницата са поевтинели. Говорим за горивата, транспорта и стоките и услугите, които не са от първа необходимост за потребителите – закупуването на електроника, битова техника, захарни изделия, автомобили, застраховки, фотографска техника, стоматологични услуги и др. Но дори когато разгледаме стоките и услугите в групата на поевтиняващите, 2/3 от тях са поевтинели средно с между 1 и 2% на годишна база за разгледания период на статистическа дефлация.

Как започна всичко

Дефлацията в България бе засечена за пръв път през август 2013 г. Тогава НСИ отчете отрицателна годишна инфлация от 0.7%, която се дължеше почти изцяло на решението на тогавашното правителство да понижи цената на електроенергията с над 10%. С още няколко свои решения в рамките на 12 месеца кабинетът "Орешарски" свали административно цената на тока с общо около 22%. Това, разбира се, бе отразено в статистиката, но не се отрази съществено върху цената на продуктите и услугите в кошницата, които пряко или косвено не зависят от електроенергията.

Още преди статистиката да беше изконсумирала ефекта от свалянето на цените на тока, страната ни бе засегната от няколко явления от глобален мащаб, които също допринесоха за спада на цените, поне статистически. Най-осезаемо това се усети при цената на горивата. В средата на 2013 г. петролът сорт брент струваше около 115 долара/барел, а в края на януари 2015 г. - 45 долара/барел. Това 60-процентно поевтиняване доведе до 30% спад в цената на горивата.

Друг фактор, който поне на теория трябваше да донесе осезаемо поевтиняване на стоките за крайно потребление, е спадът на цената на другите суровини. Така например цената на пшеницата през лятото на 2014 г. се търгуваше на световните борси под 300 лв./тон, след като година по-рано цената надминаваше 500 лв./тон. При металите също имаше срив на цената през миналата година, като при медта и желязната руда спадът достигна 50%.

Всички тези фактори трябваше да доведат до реално усещане за по-евтин живот, но това не се случи. Като изключим горивата, които поне за няколко месеца бяха на поносими цени и оставиха повече разполагаем доход у хората за потребление на други стоки и услуги, останалите фактори не повлияха чак толкова много. Според Лъчезар Богданов една от причините българската икономика да не усети толкова много поевтиняването на петрола е нейната структура – еврова икономика. "Еврото също отслабна за този период и петролът в Европа се оказа, че не е толкова евтин. За доларовите икономики цената на петрола играе голямо значение", смята икономистът.

Плюсове и минуси от инфлацията

Основният негатив от инфлацията е, че стойността на парите намалява. С увеличаването на цените на основни стоки като захар, бензин, зеленчуци и т.н. човек трябва да отделя все повече от разполагаемия си доход, за да купува същото количество стоки. Инфлацията е опасна обаче само ако ръстът на доходите не успява да догони покачването на цените. В България не е така, поне статистически. Дори в най-тежките години на кризата средните заплати растяха с над 10% годишно, разбира се, за сметка на големи съкращения на работници. Вижда се обаче, че през последните три години ръстът се запазва около 5%, а инфлацията в този период не е надхвърляла 2%. През 2014 г. дори имаше средногодишна дефлация от 1.4%.

Според Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), не можем да очакваме нивото на инфлацията да надмине здравословното ниво от 2% през тази година. "От такова ниво на покачване на цените на дребно не можем да очакваме някакви негативи. Още повече че имахме дълъг период на падане на цените и сега реално ще станем свидетели на корекция", смята тя. Според нея ниската инфлация не се усеща реално от населението и трудно ще доведе до промяна на потребителските навици.

Негативен ефект инфлацията може да има върху фирмите в България. Ако компаниите не успеят да пренесат увеличените си производствени разходи върху потребителите (както е в България заради слабата покупателна способност на населението), те трябва да свият маржовете, с които работят. Но това е в случай на висока инфлация над 2%, което за България не изглежда вероятно на този етап. Най-голям проблем от инфлацията, макар и ниска, ще имат хората със спестявания в банките. Ако годишният ръст на цените на дребно изпреварва лихвите по депозитите, реално хората губят пари. Данните на БНБ показват, че през април и май лихвите по депозитите с договорен матуритет на домакинствата са под 2%. При фирмите ситуацията е още по-фрапираща – под 1%.

Прогнози и очаквания

Анализ на ИПИ показва, че годишната инфлация в края на годината ще е между 1 и 2%. Тази прогноза се базира на очакванията, че икономическият ръст през тази година няма да надвиши тези нива. Според Десислава Николова най-голямата неизвестна в уравнението е поведението на КЕВР и очакваното решение по темата с цената на тока. Регулаторът искаше да повиши цената на електроенергията за бизнеса с 20% от 1 юли, но отложи решението си с един месец, за да се търсят резерви за по-слабо покачване. "Вероятно скоро ще имаме новото увеличение, ако се съди по баланса на енергийната системата и прогнозите на експертите. Дефицитът в НЕК трябва да се запуши поне временно, а това може да стане само с вдигане на цената", смята Николова. Според нея дори само това би подхранвало инфлацията тази година.

Прогноза за средногодишна инфлация обаче правят повечето международни институции в последните си прогнози за икономиката на България. В последния си икономически обзор за юни икономическият екип на Уникредит Булбанк прогнозира средногодишна инфлация за България от 0.4% за 2015 г. и 1.4% през 2016 г. Един от факторите за повишаване на цените ще бъде възстановяването на заетостта, което ще продължи и през тази година, макар и с малко по-скромни темпове в сравнение с 2014 г. Понижаването на курса на еврото от своя страна може да оказва ефект в посока нагоре на цените на електрониката и стоките за бита, които идват от Азия и традиционно се заплащат в щатски долари, като очакванията са повишение да има и при редица базисни суровини.

Засега няма опасност да бъде прехвърлено здравословното ниво от около 2%.

Животът в България започна да поскъпва. Статистиката е категорична – вече четири поредни месеца индексът на потребителските цени (ИПЦ), който следи 115 групи стоки и услуги, е над нивото си от съответните месеци на предходната година. От статистиката се вижда, че изкривяващият ефект на административното сваляне на цената на тока реално е елиминиран с повишението през октомври 2014 г. И второ, макар котировките на петрола да са все още доста под нивото от първото полугодие на миналата година (около 115 долара/барел), в периода април - юни средната борсова цена на сорт брент е с около 20 долара над най-ниското му ниво през януари (45 долара/барел).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    sandman avatar :-(
    sandman

    "Рязкото им покачване говори за психологически обрат – заради подобряването на икономическата обстановка в страната и пазара на труда хората вече си позволяват да извършат покупки на стоки и услуги, които преди това са предпочитали да отложат."

    Всичко тръгва по мед и масло.И светлината в края на тунела се вижда дори.Готов съм да се обзаложа,че това е товарния влак,който идва на среща.
    Да изчакаме 5 г. и да си поговорим пак.
    Без да съм песимист,времето за закриване на "държавата" е по-близо от всякога.
    Икономика от мафиотски тип е обречена.
    То ЕС е забуксувал здраво,какво остава за "икономики" като нашата?
    Румънците биха спирачки на летежа си към пропастта и решиха да стават хора.Ние все още въртим ганьовски мурафети.
    Абе...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK