Балканският коридор към ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Балканският коридор към ЕС

Като игнорират проблема, балканските страни поставят живота на бежанците в допълнителна опасност

Балканският коридор към ЕС

Търсенето на пролуки към Европа доведе до наплив към Западните Балкани

8790 прочитания

Като игнорират проблема, балканските страни поставят живота на бежанците в допълнителна опасност

© Jodi Hilton


Започна се с малки групи от хора, ходещи по пътищата в Македония. После Сърбия започна да им позволява да прекосяват територията й за две денонощия. Накрая Унгария обяви, че ще строи стена.

Новата вълна бежанци, стигнали до Гърция, предприемат опасни пътувания през Балканите на път към Германия. Те стават "обект на злоупотреби и изнудване от страна на криминални групи, но и на властите в тези страни", твърди доклад на правозащитната организация "Амнести". На влизане в Македония например бежанците рискуват да бъдат набити и върнати на гръцка територия по "ускорената" процедура от граничарите. Ако все пак успеят да преминат границата, те са посрещнати от предприемчиви местни, които им продават велосипеди на баснословни цени, за да преминат възможно най-бързо през територията на страната. Това се случваше допреди седмица, когато правителството най-накрая позволи продажбата на билети за градския транспорт на бежанци - едно от ограниченията, които караха бегълците да пътуват пеша нощем по опасни маршрути, като жп линиите например. През април това доведе до смъртта на 15 души, заспали на линията край Велес.

Сърбия също се окопава в последните месеци. От 29 юни нейните гранични екипи са подсилени с граничари от Унгария и Фронтекс. Понякога Сърбия прехвърля в Македония по неофициален път изгонените от Унгария бежанци.

Последното предизвикателство преди Западна Европа е Унгария. Там ще се издигне третата стена в Европа - след тази между Гърция и Турция и тази между България и Турция.

1. Гърция: Входна точка

Юлия Дамянова

По данни на Агенцията за бежанците на ООН само от началото на годината по море в Гърция са пристигнали 77 100 бежанци. В момента дневно пристигат по около 1000 души, казаха от организацията. Причините за наплива са няколко.

Разстоянието между Гърция и Турция е сравнително малко - на места само до около 3.5 морски мили. Морето е по-спокойно в сравнение с водите около италианския остров Лампедуза и преходът не е така рискован. Въпреки това само през последната седмица поне шестима души загинаха между турското пристанище Чанаккале и гръцкия остров Лесбос. Лесбос е една от основните дестинации за имигрантите наред с островите Хиос, Кос, Лерос и Самос.

Сухопътната граница с Турция е така добре охранявана, че там на практика нелегален преход няма. Около 60% от имигрантите в Гърция са бежанци от Сирия. Останалите са основно от Афганистан, Ирак и Сомалия. Повечето от тях са прекарали известно време в лагери за бежанци в Турция и, обезверени от липсата на възможност за нормален живот, се опитват да стигнат до Европа. Според активисти тези хора нямат никакво желание да останат в Гърция, защото са наясно с тежкото й икономическо положение. Те се опитват да продължат пътя си към Централна и Северна Европа и изминават стотици километри пеша - през Македония, Сърбия и Унгария.

2. Македония: По линиятаМартин Димитров 

През последните месеци пътуващите по магистралата между Велес и Куманово ставаха свидетели на колоездачни групи от по 20-30 души, които приличаха на част от обиколката на Франция - хора от всякакви близкоизточни и африкански етноси караха в посока сръбската граница. Изборът на транспорт не е бил своеволна прищявка на бежанците, преминаващи през Македония. Ако питаш някого, който бяга от страната си, с какво би предпочел да се придвижва, надали колелото е често срещан отговор. Просто политиката на югозадападната ни съседка допреди няколко месеца бе да кара бежанците да се крият, докато преминават през територията на страната. Още на границата те се сблъскват с насилието на граничните полицаи. Ако успят да преминат границата, ги очаква следващо предизвикателство - дори на автобусните и жп превозвачите в страната им бе забранено да продават билети на бежанци. Ако пък полицията заловеше нелегално преминалите границата където и да е в страната - дори и по време на пресичането на браздата със Сърбия, те можеха да върнат бежанеца обратно в Гърция. Там, където има забрани, има пролуки. Ето защо предприемчиви македонци започнаха да продават велосипеди на бежанците за по 200 долара парчето по информация на британския "Guardian."

Тези, които не могат да си позволят колело, тръгват пеша през непознатата страна по най-ясния път, който знаят, че ще ги отведе до целта им - железопътната линия. Но след зачестилите инциденти по жп линиите в страната, които само през миналата година са взели 40 жертви, правителството на Никола Груевски реши да промени ключови елементи от бежанския си закон с цел да улесни по-бързото преминаване на бежанците в посока Сърбия. До 19 юни, вместо да урежда законовото им връщане в Гърция, македонската полиция просто отблъскваше бежанците отвъд границата, без да им дава възможност да подадат документи за бежански статут. Според новия закон обаче имигрантите могат да ползват безплатно автобус и влак. Те също са задължени до 3 дни дни след влизането в страната или да подадат молба за убежище, или да напуснат територията й. Според информация на македонското вътрешно министерство, след като правителството промени законодателството, над 14 хил. души са изразили желание да подадат молба за закрила в страната. Две трети от тях са сирийци, около 1800 - от Афганистан, а 760 - от Ирак. Новите мерки може да облекчат адския преход, на който бежанците бяха подложени в Македония. Но са явно доказателство, че Македония няма намерение да е център за задържане на хората, искащи да стигнат в ЕС, и единствено иска да ги придвижи нататък.

3. Сърбия: Балканската Лампедуза

Таня Алавюк

Почти 600 км, от Прешево в Южна Сърбия до Суботица на северната граница. Толкова дълга е сръбската отсечка на невидимия път, който бежанци - главно от Сирия, Афганистан и Ирак - изминават, водени от мечтата за по-добър живот в ЕС. От началото на годината профилът на тези бежанци се сменя - дотогава голямата част от мигрантите са възрастни мъже в работоспособна възраст. Сега по простата причина, че пътеката е утъпкана, а времето - лятно, цели семейства тръгват по маршрута. Прешево и Бужановац са първите спирки на юг. Преди два дни сръбският премиер Александър Вучич посети приемните центрове в двата малки града, като така изпрати съобщение на Европа, че бежанците се нуждаят от помощта й, а стените няма да решат проблема. Никой не знае точния брой на мигрантите, които преминават през Сърбия в Унгария. Официалните числа идват от центровете за настаняване в страната, които са направили разходи за 15 хил. евро - осем пъти повече, отколкото за същия период от миналата година.

Това, което преди шест месеца започна като отделни слухове за хора, които под прикритието на нощта преминават през горите от Македония и Сърбия към Унгария, сега е напълно видим проблем, и то не само в Сърбия. Унгарските власти казват, че официалният брой на хората, влезли нелегално в страната само през тази година, е 81 333 души, като 80 724 от тях идват от Сърбия. Жителите на пограничните райони гледат на бежанците като на заплаха за сигурността им и в отговор правителството в Будапеща реши да построи стена: тя ще бъде висока 4 метра, на върха й ще има бодлива тел, а планът е да бъде завършена до ноември. Работата по нея вече е започнала на няколко места. В отговор Александър Вучич предупреди, че ако стената бъде завършена, Сърбия ще бъде съкрушена под напора на бежанците. Страната може да заприлича на балканска Лампедуза.

Обикновените сърби подушват потенциална печалба. Вестниците са пълни с истории на препълнени къщи за гости, таксиджии, които транспортират хората до унгарската граница, както и за деца, родени на пътя на надеждата. Има истории за съпричастност, както и такива за престъпления. Появява се нов, паралелен начин за живот в Сърбия. След първоначалното недоверие, с което сърбите приеха мигрантите, страната сега отваря врати за бежанците. Всичко, което самите сърби са научили през 90-те години на миналия век, сега важи за новите им гости. Проблемът обаче ще настъпи, когато северната граница бъде оградена. Тогава бежанците или ще поемат през Румъния, или ще останат в Сърбия.

В по-широк план Македония, Сърбия и Унгария опитват да решат проблема, като назначават смесени полицейски патрули. Германия също обещава подкрепа. Полицейски офицери от Унгария могат да бъдат видени на гарата в Скопие, а да видиш немец или унгарец на граничната линия вече не се приема за изненадващо. Но това не решава проблема с хилядите бездомни, които пълнят влаковете между Скопие и сръбската граница всеки ден. Каналджии от Сърбия, Хърватия, България и Македония помагат на бежанците да преминават границите. Сръбската полиция е регистрирала 437 случая на незаконен трафик на хора, като е заловила 562-ма души.

Това, което остава премълчано, е рискът за сигурността на балканските държави. Официално властите твърдят, че всичко е под контрол. Но е достатъчно да си спомним за кървавия междуетнически конфликт от 90-те, за да си представим опасността от радикализация. От есента, когато северната граница на Сърбия бъде разделена от ЕС със стена, службите за сигурност на Сърбия ще се изправят пред големи предизвикателства.

4. Унгария: действия и противодействия

Атанас Политов

На 13 юли унгарските власти започнаха изграждането на стена по границата със Сърбия въпреки силната опозиция и протести както от Европа, така и от редица местни активисти, НПО-та и опозиционни партии. Според правителството целта е да се спре безпрецедентната вълна от имигранти, заляла страната през последните няколко месеца. Германският канцлер Ангела Меркел каза, че идеята е "без никакъв смисъл", а сръбският премиер Александър Вучич, заяви, че "строенето на стени не е разрешение". Стената ще е 4 метра висока, а границата между Унгария и Сърбия е с дължина 175 километра.

Над 75 000 души, търсещи бежански статут, са регистрирани официално от началото на годината в Унгария, като от 1 юли досега броят е 10 689. Само за последната седмица (6-12 юли) има 5765 молби, от които 76% са сирийци, афганистанци и иракчани. Друга голяма част от бежанците са от Косово. Само за януари има регистрирани над 10 000 молби за бежански статут от косоварски албанци.

Предистория

Антиимигрантската реторика не е нещо ново за Виктор Орбан и управляващата ФИДЕС. Но в последните месеци Орбан и представители на правителството ясно засилиха както думите, така и действията в тази посока. По време на среща с кмета на Дебрецен през май Орбан каза, че не иска нито един нов бежанец на своя територия, а същевременно иска да върне обратно всички, които вече са влезли в Унгария. В Дебрецен се намира най-големият лагер за бежанци в страната и Орбан категорично заяви, че основната му цел е да го затвори.

Сърцевината на дебата, изглежда, е в дефиницията на това, кой е бежанец и кой е "икономически имигрант". Според Орбан по-голяма част от новодошлите са тръгнали за по-добър живот и стандарт и се "присламчват" към тези, бягащи от конфликт и война. Статистиката, твърдят противниците му, показва точно обратното – масово бежанците са от райони с тежки конфликти и войни – Сирия, Афганистан, Косово, Ирак. Месец по-късно, по време на посещение в Брюксел, Орбан каза директно, че "сега не е време за солидарност, а за прилагане на законите". Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) и редица местни неправителствени организации, които оказват директна правна или друга помощ на имигранти и бежанци, твърдят, че мерките, които планира правителството, ще доведат точно до обратното – едновременно липса на солидарност и неспазване на закона, т.е. европейските и международните конвенции и правила.

Национална консултация

През юни унгарското правителство започна една доста противоречиво приета кампания срещу бежанците и имигрантите. Страната бе осеяна с билбордове и плакати, платени от правителството. Някои от тях гласяха: "Ако идвате в Унгария, трябва да уважавате нашата култура" и "Ако идвате в Унгария, не крадете работни места от унгарците". Естествено, бързо се появиха и контраплакати, като "Извиняваме се за нашия министър-председател", "Ние мразим всички" и "Елате в Унгария на всяка цена – ние вече работим в Лондон". Може би най-изобретателен и силен беше билбордът в близост до австрийската граница, където на немски бе написано "Австрия, благодаря ви, че не затворихте вашата граница през 1956".

Правителствената кампания бе в подкрепа на т.нар. национална консултация по въпроси на тероризма и нелегалната имиграция. Правителството изпрати въпросник до всички унгарски граждани (но не и до граждани на ЕС, постоянно пребиваващи в Унгария). Много от 12-те въпроса, както и обяснителното писмото, подписано от Орбан, което бе изпратено заедно с "консултацията", предизвикаха остра реакция в страната. Писмото и въпросникът правят директна връзка между действията на "Ислямска държава", терористичните атаки в Париж и растящия поток от имигранти и се прави недвусмислена заявка, че Брюксел и правилата на ЕС са се "провалили" в опита си да се справят с тези проблеми. В по-голяма част от "консултацията" се търси подкрепа от гражданите за планираните по-строги регулации и мерки. Може би най-коментиран беше последният, дванадесети въпрос, който за много наблюдатели се явява и най-яркият пример за пропагандния характер на цялата кампания - "Съгласни ли сте с унгарското правителство, че вместо да се дават пари за имигранти, много по-важна и нужна е подкрепата за унгарските семейства и деца?".

Законодателни промени

Правителството на Виктор Орбан се ползваше с безпрецедентна подкрепа в парламента от 2010 г. насам, но през февруари те загубиха "супер мнозинството" си от две трети след частичните избори в град Веспрем. От изборите през 2014 г. популярността на "Фидес" намалява и според доста наблюдатели цялата антиимиграционна кампания е добре организирана стратегия за привличане на тази част от десния и националистически вот, която в момента се колебае между "Фидес" и крайнодясната "Йоббик". На този етап финалната част от тази кампания изглежда, че е поредица от законодателни промени, които бяха приети от унгарския парламент на 6 юли. "Фидес" и "Йоббик" заедно гласуваха за промените. Върховният комисариат на ООН за бежанците излезе с официална позиция, в която силно критикува предложенията като противоречащи на поетите от Унгария международни и европейски задължения и призовава правителството да не прибързва със законодателните промени, преди да ги обсъди с тях и гражданското общество в Унгария. Според ВКБООН в основата си промените приемат нова бърза процедура за разглеждане на молби за бежански статут, без пълните гаранции за справедлив процес, който се изисква от международните конвенции и договорености, и дават възможност за незабавно връщане на бежанците в държавите им, независимо дали там има опасност за техния живот и права, а също и възможност за по-дълго задържане на хора, търсещи бежански статут, в това число и на жени, деца и хора със специални нужди.

На 16 юли Янош Лазар, шеф на канцеларията на премиера и вицепрезидент на "Фидес", заяви, че правителството вкарва в парламента нови законодателни промени, този път свързани с Наказателния кодекс. Нелегалното пресичане на границата, което в момента е административно нарушение, ще стане престъпление, което може да се наказва и със затвор. Същевременно се предлага да се построят нови временни лагери с палатки покрай границата със Сърбия, тъй като се предполага, че с изграждането на новата стена нуждата от постоянни лагери за бежанците ще отпадне. Лазар заяви, че промените ще се гласуват през септември. 

*Атанас Политов е директор за Европа в ПИЛнет (pilnet.org), международна неправителствена организация с офиси в Ню Йорк, Лондон, Будапеща, Москва, Пекин и Хонконг. Живее и работи в Будапеща от 2003 г.

Започна се с малки групи от хора, ходещи по пътищата в Македония. После Сърбия започна да им позволява да прекосяват територията й за две денонощия. Накрая Унгария обяви, че ще строи стена.

Новата вълна бежанци, стигнали до Гърция, предприемат опасни пътувания през Балканите на път към Германия. Те стават "обект на злоупотреби и изнудване от страна на криминални групи, но и на властите в тези страни", твърди доклад на правозащитната организация "Амнести". На влизане в Македония например бежанците рискуват да бъдат набити и върнати на гръцка територия по "ускорената" процедура от граничарите. Ако все пак успеят да преминат границата, те са посрещнати от предприемчиви местни, които им продават велосипеди на баснословни цени, за да преминат възможно най-бързо през територията на страната. Това се случваше допреди седмица, когато правителството най-накрая позволи продажбата на билети за градския транспорт на бежанци - едно от ограниченията, които караха бегълците да пътуват пеша нощем по опасни маршрути, като жп линиите например. През април това доведе до смъртта на 15 души, заспали на линията край Велес.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    student2 avatar :-?
    student2

    В началото на месец май посетих Босилеград. Няколко дни преди да пристигна е имало акция на сръбската полиция, целяща да прекъсне канал за нелегално преминаване на българо-сръбската граница. Арестувани били 10-15 души. В деня, в който си заминавах, на автогарата в Босилеград отново имаше група бежанци. Тоест операцията не е била изцяло успешна.

    Бях изненадан от ползването на западната ни граница за подобни цели. Любопитно ми е дали може да се открие още информация чрез конкретно проучване.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ще съмне ли след НОЩ?

Ще съмне ли след НОЩ?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.