Очакваният съюзник на реформите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Очакваният съюзник на реформите

След като оценката на ЕК стана ясна, основните противници заровиха томахавките.

Очакваният съюзник на реформите

ЕК даде ясен знак, че подкрепя напълно конституционните промени

Димитър Пеев
5956 прочитания

След като оценката на ЕК стана ясна, основните противници заровиха томахавките.

© Цветелина Белутова


Докато в България активисти провеждат инициативата 160 от 240 - в търсене на необходимото парламентарно мнозинство за приемане на конституцията, конституционните реформи, предложени от управляващите, получиха мощна подкрепа отвън.

Тази седмица държавите членки и комисията дадоха своята междинна оценка на напредъка на България и Румъния в наблюдаваната от Брюксел област на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. Макар и посоката на т.нар. устен доклад да беше ясна предварително, нейната категоричност беше изненадваща.

Така продължилото няколко седмици истерично разделение на основните играчи - политически и институционални, се наложи да приключи изведнъж. От устния доклад става ясно, че топлата оценка, която прокуратурата получи с януарския доклад (по информация на "Капитал" - по настояване на България, като политически кредит), се е изпарила.

Категоричната подкрепа за реформите

Според източници в дипломатическите среди е била оценена като положителна заявената политическата воля на правителството – първо, за приетата от парламента "Стратегия за реформа на съдебната система". Както комисията, така и повечето от държавите членки, които са участвали в дискусията, са заявили подкрепа не само към мерките на кабинета, но и конкретно към министъра на правосъдието Христо Иванов.

Като важни са определени конституционните промени, като ясно е било подчертана важността на разделянето на съвета на две колегии. Подобна стъпка, която, както комисията е отбелязала, изисква широк политически консенсус, ще е важен знак за това, че реформите са необратими.

По отношение на проекта на Закон за съдебната власт ЕК е отбелязала, че някои от предложенията са срещнали критики в обсъждането от професионалната общност, което ще забави влизането на проекта в парламента.

В доклада, разказват източниците ни, има ясно изразено очакване за реформа в прокуратурата, каквато е била заявена в Стратегията, приета в началото на годината.

По отношение на законодателните промени са били отправени критики за липсата на промени в Наказателния кодекс в текстовете за противодействие на организирана престъпност и корупцията.

ВСС: провал след провал

ЕК е обърнала специално внимание на Висшия съдебен съвет, който още през януари (а и в доклада преди това) понесе тежки критики заради провалите, които предизвикваше. Този път като положителен е бил определен изборът на Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд. Източник от дипломатическия корпус в София разказа, че в същото време Комисията е дала да се разбере, че ще следи отблизо други провалени избори като този на председател на Софийския апелативен съд. В края на април ВСС предизвика скандал, след като без каквито и да е било мотиви отхвърли кандидатурата на Нели Куцкова за председател на съда.

Специално внимание е било отделено, разказва източникът ни, на проблемите със случайното разпределение на дела – недостатък, който е бил посочен още през януари, а преди това и през 2013 г. С критичен тон ЕК е отбелязала, коментира източникът ни, че проведената проверка от ВСС е била недостатъчна, подобно и на прокурорското разследване по случая.

Борбата с корупцията: Добри реформи, но без резултати

По време на дискусията е била оценена приетата от правителството Националната стратегия за борба с корупцията, както и бъдещото създаване на Национално антикорупционно бюро, като е подчертано като изключително важно кой ще поеме ръководството му и дали законодателните промени ще бъдат "окастрени" в парламента. Нещо, за което говори и вицепремиерът Меглена Кунева: "В устния доклад се казва, че законът е важно да запази строгостта си, за да даде необходимите резултати. Посочва се още, че е изключително важно начело на Националното бюро, което ще се създаде със закона, да бъде избран независим професионалист."

Източник от дипломатическите среди разказа, че по време на дискусията е направило впечатление, че за разлика от предишни оценки е имало концентрация на критики, насочени срещу прокуратурата – липсата на капацитет за борба с корупцията по високите етажи на властта, възгледи на управлението, както и неизпълнението на Плана за действие, предложен от самия главен прокурор.

За разлика от предходни периоди се открои по голяма критичност за дейността на прокуратурата (слаб капацитет за разследване на корупция по високите етажи, липса на цялостен преглед на управлението и неяснота относно изпълнението на предложения от главния прокурор план за действие).

От април започна да действа специализирано антикорупционно звено, моделирано от главния прокурор Сотир Цацаров, който изготви проекта за инструкция, по която то ще е конституирано и структурирано, като определи за негов ръководител зам.-главния прокурор Мария Шишкова. Ключов момент, който беше записан в правилата на Цацаров, е, че работещите в звеното служители на МВР и ДАНС са подчинени не на ръководителите си в министерството и агенцията, а на прокуратурата.

В четвъртък, явно афектиран от критиките за липса на резултати в борбата срещу корупцията, Цацаров си изпусна нервите пред журналисти: "Не съм виновен за всичко аз... Разберете, ние сме виновните, но ние не сме единствените виновни... МВР не е единственият виновник, ДАНС не е единственият виновник, но и прокуратурата не е единственият виновник. Стига сте хвърляли на мен и на колегите ми тази вина."

В доклада са оценени положително промените в закона за МВР и в частност връщането на ГДБОП в структурата на вътрешното министерство. Подчертано е, че този път не са били допуснати сътресения при преструктурирането и не се е стигнало до нарушаване на международното оперативно сътрудничество, както се случи през 2013 г., когато структурата за противодействие на тероризма на практика спря работа за близо една година.

Държавите членки: Добре, че има мониторинг

По време на дискусията, разказват дипломатически източници, е станало ясно, че мнозинството от държави членки са за запазване на мониторинга, като представители на Холандия и Белгия, че Румъния и България нямаше да постигнат напредък без процеса.

Надеждите са отчетените от ЕК положителни стъпки да доведат до трайни резултати, като обект на критика е бавната скорост на реформите и липсата на политическо съгласие.

Германия е обърнала внимание, че позитивните стъпки като Стратегията за съдебна реформа не трябва да остават само заявка за промяна.

Държавите, които традиционно подкрепят България, като Словения, Кипър, Гърция, също са изразили позитивно становище за усилията за съдебна реформа.

Време за имитации няма

Всъщност оценките, които ЕК е отправила тази седмица, са съвсем в духа на изказването, което първият зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс направи преди месец в Русе: "Усетих решителност в българското правителство да навакса загубеното време, но аз не искам просто обещания, искам да видя резултати. Това и казах на премиера. Видях готовността и енергия за това в екипа. Но аз ще оценя резултатите и в следващия доклад, ще търся резултати, няма да се опитвам да смекча, това мога да обещая."

Сега правителството, парламентът и прокуратурата ще имат по-малко от половин година, за да покажат, че са разбрали посланието. Защото кредитът на доверие е изчерпан.

Докато в България активисти провеждат инициативата 160 от 240 - в търсене на необходимото парламентарно мнозинство за приемане на конституцията, конституционните реформи, предложени от управляващите, получиха мощна подкрепа отвън.

Тази седмица държавите членки и комисията дадоха своята междинна оценка на напредъка на България и Румъния в наблюдаваната от Брюксел област на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. Макар и посоката на т.нар. устен доклад да беше ясна предварително, нейната категоричност беше изненадваща.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    ss avatar :-|
    SS

    Явно без външен натиск няма да стане , и добре , че го има !

    Щото мафията е загнездена в съдебната система и е непоклатима !

  • 2
    skitnikapozemqta avatar :-|
    skitnikapozemqta

    Яко е затлачена да!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK