Здравейте и чао!

Слънцето напича на площада на автогарата в Харманли. Този най-голям град до границата с Турция е мястото, в което бежанците, потърсили убежище, прекарват първите няколко месеца в България, докато чакат произнасяне по молбата им за предоставяне на защитен статут – хуманитарен или бежански.  

От близките до автогарата закусвални се носи миризма на дървени въглища и скара. "Бежанците се най-често там, дето е тяхната храна", казва таксиметров шофьор и сочи зад ъгъла. Малката закусвалня "Слънце" е съвместна инвестиция между местния ресторантьор Венцислав Арабаджиев и сириеца Хаттаб. Историята на двамата обиколи световните медии като пример за успешна интеграция. Зад касата седи усмихната българка – Боска, а в кухнята са трима сирийци. В менюто – пържено пиле, дюнер, сирийски ястия... "Какво да ви кажа – в Гърция съм работила и другаде, но толкова честни хора не съм виждала", разказва касиерката и се хвали, че знае цялото меню на арабски, а сега учи кюрдски.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Докато си говорим с нея, в закусвалнята "Слънце" влизат трима българи - строителни работници: "Е какво дали се разбираме, седим на една маса с тях." В заведението се запознаваме с още двама сирийци. В предишния си живот Нирода и Закария са били адвокат и преподавател по икономика. Единият говори английски (шегува се, че го знае от текстовете на "Металика") и превежда за другия. Нирода е успял да влезе в България от четвъртия път – скрит в продължение на три дни в камион, където не е ял и пил нищо, не е ходил до тоалетна. Когато е открит от българските власти, състоянието му е толкова тежко, че е откаран директно в болница. Съпругата на Закария е бременна в седмия месец и той се надява, че заедно с нея ще успеят да стигнат до Германия, където тя да роди.

На площада пред решения в соцмодернизъм хотел българско семейство си говори със сирийско. Всеки ползва собствения си език. Преводач е смартфонът. "Имате ли нужда от чинии?", пита устройството българинът. То превежда. Сириецът, който има три деца, отговаря отрицателно. После говори пак на телефона: "Имаме нужда от детски играчки." И двамата са автомонтьори. Българинът е взел бягащия от войната сириец в сервиза си. "Има златни ръце", казва ни той и се надява, че няма да си тръгне скоро. Не им казваме имената, защото бежанецът е нает незаконно.

През последните две години и половина, откакто мигрантският поток расте, хората в Харманли са свикнали с подобни срещи. Протестите срещу бежанците (клубът на "Атака" също е в центъра и пред него гордо се вее руското знаме), белязали първите месеци след отварянето на центъра, са история. Тази атмосфера на дружба и разбирателство обаче е на път  да бъде поставена под изпитание.



Без, разбира се, да може да се сравнява с Италия и Гърция, които посрещат десетки хиляди мигранти, България не е била подлагана на такъв натиск. От началото на годината в страната са влезли толкова бежанци (10 505), колкото за цялата минала година. По данни на МВР около 30 000 са се опитали да влязат. Така например през последната седмица на юни на влизане в България от Турция и Гърция са били задържани 138 (средно са около 150, но достигат и над 200 на седмица), във вътрешността на страната – 434 (т.е. такива, които са влезли незабелязано), а на излизане към Сърбия и Румъния – 171, като 145 от тях въобще не са били регистрирани от МВР (виж графиката).

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Първа стъпка: стената"