На площада пред решения в соцмодернизъм хотел българско семейство си говори със сирийско. Всеки ползва собствения си език. Преводач е смартфонът. "Имате ли нужда от чинии?", пита устройството българинът. То превежда. Сириецът, който има три деца, отговаря отрицателно. После говори пак на телефона: "Имаме нужда от детски играчки." И двамата са автомонтьори. Българинът е взел бягащия от войната сириец в сервиза си. "Има златни ръце", казва ни той и се надява, че няма да си тръгне скоро. Не им казваме имената, защото бежанецът е нает незаконно.

През последните две години и половина, откакто мигрантският поток расте, хората в Харманли са свикнали с подобни срещи. Протестите срещу бежанците (клубът на "Атака" също е в центъра и пред него гордо се вее руското знаме), белязали първите месеци след отварянето на центъра, са история. Тази атмосфера на дружба и разбирателство обаче е на път  да бъде поставена под изпитание.

Без, разбира се, да може да се сравнява с Италия и Гърция, които посрещат десетки хиляди мигранти, България не е била подлагана на такъв натиск. От началото на годината в страната са влезли толкова бежанци (10 505), колкото за цялата минала година. По данни на МВР около 30 000 са се опитали да влязат. Така например през последната седмица на юни на влизане в България от Турция и Гърция са били задържани 138 (средно са около 150, но достигат и над 200 на седмица), във вътрешността на страната – 434 (т.е. такива, които са влезли незабелязано), а на излизане към Сърбия и Румъния – 171, като 145 от тях въобще не са били регистрирани от МВР (виж графиката).

Първа стъпка: стената

Тази седмица МВР трябва да "завърши" т.нар. интегрирана система за контрол на границата с Турция, която включва сензори за движение, камери и т.н. по граничната бразда. Официално тя се представя като средство за "цялостен контрол", но това не е точно така – видеонаблюдение и датчици има само на отделни участъци, а на други се патрулира с хеликоптери и мобилни камери. Всъщност тази система позволява да бъдат установени тези, които се опитват да влязат в страната. Често обаче мигрантите вече са влезли на територията.

Ето защо също тази седмица, трябва да започне и строежът на втората част от стената по границата. Предвидени са няколко "парчета" (разположени на местата, през които минават най-много бежанци), като общата дължина е от 60 км, които по план трябва да са готови до края на годината.

Оградата по границата е противоречива и скъпа мярка, която създаде напрежение в отношенията с Турция (която като страна - член на НАТО, намеква, че строителството е враждебен акт) и предизвика критиките на правозащитните организации (защото блокира пътя на хора, които имат гарантирано право от ООН да потърсят убежище в България като първа сигурна страна).

Първата част от съоръжението беше построено при правителството на Пламен Орешарски. През пролетта част от стената се наклони и се наложи да бъде ремонтирана, а друга част от нея – третирана срещу ръжда, защото започна да корозира преждевременно. Има и друг проблем, разказва полицай, командирован да патрулира по границата: "Така е направена, че е лесна за прехвърляне – мятат едно одеяло или дюшек, за да се качат догоре, а от другата е направена като стълба." На места оградата е подкопана и срязана.

Представената с фанфари в края на 2013 г. стена днес е забранена зона за журналисти. От четири чуждестранни медии, поискали да посетят съоръжението през различни периоди от време, "Капитал" научи, че това е било отказвано поради провеждането на "специализирана операция". Всъщност скриването на оградата е разбираемо - това е противоречива мярка, за която ЕС е дал мълчаливо съгласие. На показ трябва да е модерната техника.

Автор: Малден Начева

Преглед на оригинала

Докато строителството на оградата завърши, МВР ще разчита на "жива сила" - полицаите, които да охраняват по браздата. По границата са командировани служители на Гранична полиция от цялата страна, а също така и полицаи от Охранителна полиция (униформените полицаи, които патрулират по улиците) от областите по границата. Вътрешното министерство иска да мобилизира и сили от други дирекции, но няма средства за командироването на полицаите. По данни на "Капитал" към настоящия момент МВР има задължения за над 90 млн. лв. Опитът за отблъскване на мигрантите с жива сила обаче също създава предпоставки за нарушаване правата им – неправомерното използване на сила, случаите, отбелязани от правозащитните организации на насилствено връщане в чужда територия, и т.н. Официалната позиция на властите е, че всеки, търсещ убежище, е добре дошъл на граничните пунктове. Тази покана е проформа - 90% от мигрантите нямат документи и няма как да напуснат Турция през граничния пункт, за да влязат през някой от трите пункта - Капитан Андреево, Лесово или Малко Търново.

Втора стъпка: отпечатъци и трансфер от център в център

На около 70 километра от Харманли, в Елхово, се намира регионалният център на Гранична полиция, който отговаря за цялата граница с Турция. Арестантското помещение се намира на втория етаж на сградата – голяма стая с няколко банки, където задържаните седят или лежат. В съседна стая е помещението за взимане на отпечатъци. Пред нея млад иракчанин с прясно превързана ръка, по думите на полицаите "паднал в някакво дере", се опитва да измие мастилото от ръцете си, като се обръща към стаята, където през "процедурата" (снимка, отпечатъци) преминава съпругата му. След като минат оттук, ще бъдат изпратени в затворените центрове на Дирекция "Миграция" към МВР в Бусманци или Пъстрогор, където се провежда първоначалната им проверка от службите за сигурност.

Впоследствие са разпределени в домовете на Държавната агенция за бежанците като този в Харманли (има още три в София и един в новозагорското село Баня). Тук търсещите убежище (през 2012 са били 1387, през 2013 – 7144, а през 2014 – 11 081, а от началото на годината - 7342) изчакват отговора по молбата им. Над 90% от тях получават статут. Хуманитарният е за три години и дава правата на постоянно пребиваващ чужденец в България (т.е. трябва виза, за да пътува в ЕС), а пък бежанският е за пет и дава правата на всеки български гражданин. Веднъж подали документи в България обаче, кандидатите попадат в хипотезата на дъблинското споразумение, т.е. докъдето и в ЕС да стигнат, преди да са получили статут, държавата трябва да ги върне там, където първоначално са били регистрирани.

Домът в Харманли се намира на десетина минути пеша от центъра на града, в бившето военно поделение. Няколко стари сгради, а между тях - десетки фургони. В дъното пред административната сграда са се събрали мъже, жени, деца, възрастни, тийнейджъри, бременни жени. Прави или клекнали на земята, те викат и размахват документи. Някои имат конкретен проблем - административен или здравословен, други чакат отговор на молбата им за защита. Капацитетът на дома е 2700 души, а към миналата седмица тук са били настанени 1900.

Директорът Йордан Малинов, бивш военен, работил в същото това поделение преди промените, разказва: "Профилът на хората се промени. Преди бяха повече семейства, жени с деца. Сега са младежи между 15 и 30 години, които бягат от мобилизация."

През последната година и половина се забелязва тенденция – ръст на производствата, които са прекратени, преди да приключат. Причината за това е, че бежанците не чакат отговорa на България, а тръгват натам, накъдето са се запътили – Западна Европа.

През София за Калотина

От центровете бежанците се насочват към "хъбовете", където да организират пътя на запад. Влизането в България не слага край на препятствията - пътят от източната до западната част на България също е рискован, защото МВР се опитва да пресича "вътрешния трафик" и да връща чужденците в системата за миграция. В края на юни на входа на София, в ремаркето на празен ТИР са открити 129 сирийски граждани.

Столицата и районът около Женския пазар и Лъвов мост са най-големият такъв хъб, в който търсещите закрила организират пътуването си към Западна Европа. Ако се пробвате да наемете някое от спрелите таксита на "Мария Луиза", е твърде вероятно да получите отказ. Шофьорите чакат дълъг курс - не "Люлин" - "Младост", а в посока Калотина. Срещу няколкостотин лева някои от тях обещават, че ще закарат бежанците до границата. Тези от мигрантите, които нямат GPS, могат лесно да бъдат измамени, като бъдат оставени в Сливница.

Заради повишения миграционен натиск каналджийството се развива. "Встрани от класическите организатори – сирийци и турци, наблюдаваме и представители от ниските нива на криминалния бизнес да се насочват към тази дейност. Рискът е малък, а парите са много", разказва зам.-министър Филип Гунев.

Голяма част от тези канали, разбира се, няма как да се случват без участието на служители на МВР. В края на май е задържан граничен полицай, който правел курсове България - Турция, като криел бежанци в колата си. Преди няколко месеца малко след границата е спрян цял автобус, идващ от Турция. На пункта е било отчетено, че в него пътуват няколко българи, чиито паспорти са проверени, а всъщност вътре е имало десетки бежанци.

Кой остава

"България е транзитна държава. Бежанците няма какво да правят тук. В Турция те могат да намерят по-добре заплатена работа и явно не са дошли, за да получават 350 лева на месец, а търсят повече. Веднъж влезли в България, те търсят начин да продължат пътя си", разказва Филип Гунев. И допълва: "Ние и българите не можем да задържим в страната, какво говорим за бежанците." През последната година и половина има едва 800 бежанци, които са се задържали в България, останалите идват и си отиват.

Ето защо, ако отидете на автогарата в Харманли и решите да обядвате в закусвалнята "Слънце", може да видите Хаттаб и Боска, но не и двамата сирийци Нирода и Закария. За тях България е просто кратка спирка по пътя на запад.