Промяната в енергетиката: Данък от 5% и пожелания
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Промяната в енергетиката: Данък от 5% и пожелания

Промяната в енергетиката: Данък от 5% и пожелания

Основните засегнати ще са ВЕИ, топлофикации и заводски централи. Печеливши са стотина индустриални предпрития

9912 прочитания

След оплакванията на част от бизнеса от очакващите го по-високи цени на електроенергията преди две седмици правителството реши да предприеме извънредни мерки. Идеята беше да се намерят допълнителни приходи, които да се влеят в НЕК, така че Комисията за енергийно и водно регулиране да увеличи с по-малка стъпка таксата задължение към обществото, която бизнесът плаща. С парите от нея се плащат разходите на НЕК за електроенергия, която компанията е принудена да изкупува по закон. Увеличеният размер на таксата щеше да доведе до ръст на цените на електроенергията за бизнеса с между 7 и 20% (в зависимост от потреблението).

Последните промени в закона за енергетика, които бяха гласувани на второ четене в комисията по енергетика в понеделник (след редакционното приключване на броя), показват, че повечето от най-крайните идеи вероятно няма да минат, но и че депутатите и бизнесът все още не си дават сметка за страничните ефекти от приетите мерки. Окончателно промените трябва да бъдат приети в сряда.

Трите идеи

Първоначално предложените мерките бяха най-общо три. Създаване на специален фонд, с който да се попълнят средствата, с които НЕК да изкупува електроенергията от централите на възобновяема енергия (ВЕИ), топлофикационните и заводските централи и ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марца-изток 3". Парите в него би трябвало да идват от вноска от 5%, която всички електропроизводители и вносители на електроенергия трябва да отчислят от приходите си. На второ място се очакваше орязване на разходите за зелена енергия. Това трябваше да стане чрез намаляване на преференциалните цени на тези ВЕИ, които са ползвали европейско финансиране, или с промяна със задна дата на дългосрочните договори на тези производители, които имат свръхпечалба. И на трето място беше предложено за пореден път да се намалят часовете, в които те могат да работят. На последно място се очакваше оптимизиране на дейността на държавните дружества, но в приетия вариант въпросът се отложи до написването на неясна наредба. След като тези три мерки бяха обявени, се предполагаше, че чрез тях ще се налеят около 300 млн. лв. в НЕК, така че компанията да не изпадне в пореден дефицит от задържането на цените на електроенергията за бизнеса.

Фондът минава

Депутатите в комисията за енергетика почти единодушно приеха създаването на фонд "Сигурност на електроенергийната система". Според изчисленията на КЕВР, които бяха представени миналата седмица, от 5-процентните вноски би трябвало да се съберат 211 млн. лв. приходи на година. Вноските във фонда се считат за публични държавни вземания, а със специално допълнение те няма да се признават за разход при ценообразуването. С тези поправки вноската изключително много заприлича на данък (още повече че не се счита за разход), въпреки че депутатите, представителите на регулатора и министерството на енергетиката предпочитаха да говорят за "утежнение". Причината е, че Конституционният съд вече веднъж отхвърли подобен квазиданък, маскиран като такса през 2014 г.

Въпреки това управляващите се надяват никой да не сезира Конституционния съд. Петте процента не са чак такава тежест за ВЕИ-тата, а държавните компании, които ще бъдат сериозно засегнати, няма как да прескочат волята на принципала си. Единствената заплаха идва от топлофикационните и заводските централи, които ще бъдат най-сериозно ударени от поправките. Те ще трябва да платят 5% от приходите си, а КЕВР няма да им позволи да си увеличат цените за регулирания пазар, тъй като тези разходи няма да се отчитат при формирането на цените. Засега обаче управляващите са показали, че добре се спогаждат с Христо Ковачки, който се счита за сериозен играч в този сектор. Очакванията са, че свързаните с него предприятия няма да атакуват промените.

Реално сумата, която ще бъде събрана във фонда, обаче ще бъде по-малка. В договорите на ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" е записано, че всички допълнителни разходи, които са наложени на централите, трябва да бъдат отчетени при формирането на техните цени. Така че, от една страна, от тях ще бъдат събрани около 50 млн. лв. в новия фонд, но, от друга, НЕК ще трябва да получи нови 50 млн. лв. за запълване на дефицита си.

Депутатите изобщо не разискваха ефекта, който ще има плащането на вноската върху свободния пазар. Ако НЕК и АЕЦ "Козлодуй" решат да компенсират спадналите си приходи, те ще могат да направят това само през продажбите си на бизнеса по свободно договорени цени. Това в случая с ядрената централа може да доведе до 7-8% увеличаване на продажната й цена (тъй като АЕЦ-ът ще трябва да прехвърли на свободния и загубите си от регулирания пазар). По този начин за голяма част от компаниите вместо понижение на тарифите може да последва повишение. Това може да се избегне с административен натиск от страна на държавата върху дружествата, които са нейна собственост, но резултатът ще бъде сериозно влошени финансови резултати.

По-умерено със зелените

Предложението за коригиране на цените на ВЕИ централите със задна дата беше тихомълком оттеглено. Идеята беше Агенцията за държавна финансова инспекция и Министерството на финансите да направят проверка на зелените централи и ако те са построени с по-ниски разходи, техните преференциални тарифи да бъдат коригирани надолу.

Предложението обаче беше със съмнителна законност, но по-важното е, че се очертаваше обратен резултат. Повечето проекти са изградени с перфектни документи и на практика е много трудно доказуемо какви са техните реални разходите. Така след проверките на АДФИ в пет от тях според представител на управляващото мнозинство се оказало, че на един проект би трябвало да се намали цената, но на четири да се увеличи.

На практика ще бъдат коригирани цените само на ВЕИ-тата, които са взели безвъзмездно финансиране, но са успели да получат пълната преференциална тарифа за електроенергията си. Но в случая става дума за проекти с обща мощност за под 20 мегавата, като спестените разходи едва ли ще надвишат 10  млн. лв.

Друго предложение - зелените централи да продават електрoенергията над регулаторно определените им часове по цени за излишък на енергия (т.е. 0 - 10 лв. в момента) вместо по цената на НЕК, също не мина. Депутатите приеха те да продават електроенергията си на свободен пазар. И тъй като такъв все още няма, беше одобрено създаването на нова категория балансиращи групи, в които да членуват както производители, така и потребители. По този начин ВЕИ-тата ще могат да продават директно тока си на цена, на която успеят да се договорят. От поправките обаче отпаднаха предложенията на НЕК да му бъде забранено да коригира графиците за производство на ВЕИ, като по този начин компанията изкуствено намаляваше тяхното производство (колкото да балансира енергийната система, толкова и да купува електроенергия на почти нулеви цени). В случая защитник на ВЕИ-тата се оказа депутатът от БСП Таско Ерменков, който настояваше да им се даде възможност те да продават на пазарни цени.

Скандал с кокошките носачки

Най-скандална обаче се оказа поправката, която цели да ограничи изграждането на биотецове. Преди три месеца Народното събрание остави възможността за изграждане на такива централи, като само за тях (с мощност до 1.5 МВ и използващи оборска тор) и най-малките фотоволтаици се очакваше да се запазят преференциалните цени. Основната причина за тази маневра беше желанието на ГЕРБ да получи подкрепата на ДПС, много от чиито активисти (и поне двама депутати) са заинтересувани от този бизнес. Биотецовете обаче са изключително скъпи и при условие че има проекти за около 20 МВ, това щеше да доведе до нови разходи за преференциални тарифи за над 60 млн. лв.

Затова ГЕРБ внесоха поправка, в която само регистрирани земеделски производители, които са били такива в последните три години, биха могли да получат преференциални тарифи, и то само ако са построили обектите си до 1 януари 2016 г. Това обаче предизвика скандал в залата, като депутатите от ДПС Рамадан Аталай и Венцислав Каймаканов се опитваха да премахнат ограниченията. Таско Ерменков пък настояваше в закона да отпаднат специфичните определения - например че земеделският производител трябва да има поне 300 птици или 1 говедо и т.н.

В крайна сметка поправката остана да се решава в пленарната зала и вероятно ще бъде разменната монета за подкрепата на ДПС на поредните промени в закона за енергетиката.

 

Част от бизнеса е недоволен от промените

Асоциация на индустриалния капитал в България излезе със специално становище, с което заявява, че не е доволна от готвената наредба за облекчаване на бизнеса от част от разходите за зелена енергия. Според АИКБ сега обсъжданата наредба ще позволи само на дружества с потребление над 10 ГВтч годишно да получат това облекчение. Това на практика означава, че от наредбата ще могат да се възползват само големите индустриални компании.  По информация на "Капитал" това са около 100 предприятия.

След оплакванията на част от бизнеса от очакващите го по-високи цени на електроенергията преди две седмици правителството реши да предприеме извънредни мерки. Идеята беше да се намерят допълнителни приходи, които да се влеят в НЕК, така че Комисията за енергийно и водно регулиране да увеличи с по-малка стъпка таксата задължение към обществото, която бизнесът плаща. С парите от нея се плащат разходите на НЕК за електроенергия, която компанията е принудена да изкупува по закон. Увеличеният размер на таксата щеше да доведе до ръст на цените на електроенергията за бизнеса с между 7 и 20% (в зависимост от потреблението).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.