С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 22 юли 2015, 23:18, 13646 прочитания

Законът за енергетиката: Бонус за едни и удар за други

В последния момент депутатите орязаха ВЕИ и подпомогнаха други енергийни производители

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Народното събрание и Комисията по енергийно и водно регулиране успяха да раздадат в последния момент по някой бонус на едни енергийни производители, а други бяха орязани. Това стана на финалното гласуване на поправките в Закона за енергетиката. Те бяха спешно инициирани, за да се избегне иначе неизбежното увеличаване на цената на електроенергията. Сред основните мерки беше въвеждането на нов данък от 5% върху енергийните производители (наричан в закона вноска), с което се цели да се покрият част от разходите на НЕК.

Бонус за ДПС


Най-голямата отстъпка беше направена за централите, използващи оборски тор за гориво. В първоначалните предложения за промяна на закона за енергетиката бяха предвидени допълнителни ограничения - такива централи да могат да правят само регистрираните земеделски производители, или заявилите изграждане да имат срок да изградят мощностите си до края на тази година.

Причината е резкият ръст на заявките за изграждане на такива централи - само в региона, обслужван от ЕВН, става дума за нови заявки за присъединяване на централи с мощност от 51 MW. Голяма част от тях не са на оборски тор, но са подали заявление за промяна на технологията си и инвеститорите в тях са започнали да сключват договори за доставка на суровината от земеделски стопани. Така, ако всички заявени планове се бяха осъществили, това щеше да доведе до допълнителни разходи на НЕК от 172 млн. лв. годишно.

Мартин Димитров от РБ дори предложи отмяна на преференциите за този тип централи, тъй като едва ли държавата ще успее да контролира процеса и голяма част от проектите само номинално ще използват тор. На практика той влезе в конфликт с председателя на комисията по енергетика Делян Добрев, с когото са съвносители на голяма част от текстовете в закона.



В крайна сметка обаче управляващите приеха проектите до 1.5 MW да се осъществят, като приеха срокът, в който това да стане - да бъде до средата на следващата година. С което изпълниха почти всички исканията на ДПС, което има най-сериозен интерес в областта. Например бащата на депутата Венцислав Каймаканов, който беше основното острие на движението, има действаща централа и е земеделски производител. От Движението настояваха не само регистрираните земеделски производители да имат право да изграждат ТЕЦ-ове на оборска тор, но и всички, които имат достъп до подобен ресурс. Сред висящите проекти има такива на компании, свързани с "Белла България" (които са един от основните инвеститори в този тип енергийни обекти), Илко Йоцев, който е бивш зам.-министър на енергетиката.

Още подстригване на ВЕИ

За сметка на това другите зелени централи получиха скрит удар. В поправките на закона се прие, че те могат да получава преференциални плащания само за определените им от КЕВР годишни часове за производство, като то се намали с електроенергията, която им е необходима за собствени нужди. По принцип тази постановка и сега съществува в закона за възобновяемите източници на енергия (чл. 31, ал. 5) и новата разпоредба е безсмислена. Но в последния момент беше приет нов текст, с който се дава право на КЕВР да "установява нетното специфично производство". Тоест регулаторът с административен акт ще казва колко е то и ще намалява работата на ВЕИ, вместо данните да се взимат от най-обективния източник - електромера на всяко ВЕИ. Тъй като очевидно няма да се използва обективен критерий, то предстои да се види какъв ще бъде точно окомерът на КЕВР. Като се има предвид, че тази норма е въведена по изричното настояване на регулатора (чиито други по-екзотични предложения отпаднаха), той едва ли ще е много точен.

По този повод от Българската фотоволтаична асоциация заявиха, че "инвеститорите в енергетиката са изтощени и крайно уморени от непрекъснатите опити да бъде национализиран с популистки мотиви капиталът, който са инвестирали в България. Бихме искали да подчертаем, че в приетите промени в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници има два основни момента, които постигат тази национализация - 5% такса върху приходите на производителите и скрита такса под формата на намаляване на часовете, до които произведената енергия от ВЕИ ще бъде изкупувана по преференциална цена". От асоциацията допълват, че според тях двете мерки са ретроактивни и нарушават основни принципи, върху които се базират техните инвестиции, и че инвеститорите в сектора ще предприемат законови действия за защита на вложенията си.

И малко помощ за Ковачки
 
Третата съществена поправка е премахването на възможността на НЕК да коригира графиците за производство на ВЕИ и на заводските и топлофикационните когернерации. В момента държавната компания отказва да приема всички заявки, въпреки че законът я задължава да ги приема с приоритет. По този начин за производството над одобреното НЕК начислява наказателна цена за излизане в небаланс, която беше няколко лева за произведеното количество енергия. По този начин държавната компания често си осигурява почти безплатна енергия, която по-късно продава на по-висока цена.

Към тази промяна обаче успяха да се причислят и всички когенерации, за които първоначално тя не важеше. Вероятно това е дребната разменна момента, след като те са едни от най-засегнатите от въвеждането на 5-процентовия данък върху приходите на енергийните предприятия.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

След четири отказа мястото на Делян Добрев в парламента вече е попълнено След четири отказа мястото на Делян Добрев в парламента вече е попълнено

Десетият от листата на ГЕРБ в Хасково - зам.-председателят на общинския съвет в града Митко Полихронов, става депутат

24 апр 2019, 193 прочитания

Петима се конкурират за пречиствателна станция в Пловдив за 60 млн. лв. Петима се конкурират за пречиствателна станция в Пловдив за 60 млн. лв.

Това е един от малкото водни проекти напоследък, които привличат големи строители като Джи Пи, ГБС и "Хидрострой"

24 апр 2019, 268 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Има консенсус за трети вариант на конституционните промени

Реформаторският блок успя да извоюва първоначалния вариант за разпределението в двете колегии на ВСС

В България ALSO*

Първи голям чужд инвеститор навлиза в българския сектор за дистрибуция на IT техника - швейцарската милиардна компания ALSO Holding купува "Солитрон"

Алън Мертнер: Алгоритъмът постоянно се променя

Директорът рекламно инженерство във Facebook пред "Капитал"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

1968 по Уорхол

Warhol 1968 в Moderna Museet връща атмосферата и духа на първата самостоятелна изложба на американския артист в Европа

След Хавел и потоп

Чешкият журналист Даниел Кайзер за кнгите си "Дисидент" и "Президент" и състоянието на журналистиката в Централна и Източна Европа