Разходите за заплати в администрацията отново растат

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

2850 лв. е бил средният месечен размер на разходите за възнаграждения и осигуровки в централната държавна администрация през 2014 г. Цялата сума по тези пера през 2014 г. достигна близо 3.5 млрд. лв.

 

Системата за бюджетни плащания показва, че дори при Министерството на финансите има увеличение през май.

Разходите за заплати, бонуси и осигуровки на държавната администрация продължават да се увеличават. От данните за изпълнението на държавния бюджет към май се вижда, че плащанията по тези три пера са с близо 9 млн. лв. повече спрямо същия период на 2014 г. Освен това разходите не само са повече от миналата година, но и темпът се увеличава спрямо април. Сумата не е гигантска, но показва неспособността на Министерския съвет да овладее разходите. И абсолютно разклаща планираното в бюджета за 2015 г. 10-проценто свиване на разходите за заплати и възнаграждения.

За да бъде изпълнено законовото задължение в края на годината, разходите трябва да паднат номинално с около 350 млн. лв. спрямо предходната година. Най-грубо казано, разходите за заплати на почти 100-те хиляди държавни служители трябва да се срежат рязко с 20%.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Неизпълнението за първите пет месеца показва, че е възможно да се повтори ситуацията от 2014 г., когато тогавашният финансови министър Петър Чобанов също "нареди" 10% свиване на разходите, но в крайна сметка ефект нямаше. Миналата есен дори Министерството на вътрешните работи (МВР) получи извънредно 125 млн. лв. за заплати.

Силови шампиони в разходите

В данните за изпълнението на бюджета няма разбивка по министерства. В интервю за "Канал 3" финансовият министър Владислав Горанов посочи, че има проблем с МВР. "Когато говорим за МВР, не говорим само за полицаи. Там има и държавни служители, и хора с чисто административни функции, и с други функции, които не са свързани с работа на улицата, с чисто пряката полицейска работа", каза Горанов. Според него тези няколко хиляди души, които могат да преминат от първа на трета категория труд, тъй като самата им работа не е тежка, могат да спестят на бюджета на МВР около 30 млн. лв. "Това е относително малка част спрямо над милиардния бюджет на МВР, но е значителна част на фона на потребностите за други разходи", смята още той.



Вътрешното министерство е с втория най-голям бюджет след Министерството на труда и социалната политика. Разликата е, че в силовото ведомство около 85% от този милиарден бюджет са  предназначени именно за заплати, осигуровки и издръжка на персонала. Тоест, ако се изпълни изискването за оптимизация на разходите, само от това министерство би трябвало да се спестят близо 100 млн. лв. С промяна в устройственият правилник на МВР се увеличи съставът на ведомството със 700 души (преливането на ГДБОП от ДАНС) до общо 50 200 души през тази година.

Другият посочен нарушител беше Министерството на отбраната. Според председателя на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова отличниците по свиване на разходите са министрите на енергетиката и на земеделието Теменужка Петкова и Десислава Танева, а на обратния полюс е военният министър Николай Ненчев. Преди седмица Ненчев обяви, че администрацията на министерството и структурите на пряко подчинение е намалена с 382 щатни бройки от 1 юли 2015 г. По неговите думи свиването на разходите за персонал в министерството за 2015 г. ще е около 18 млн. лв., а през 2016 г. – допълнително около 1.9 млн. лв.

Проблеми при другите

Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА) показва, че през май самото Министерство на финансите е платило с 4.3% повече спрямо същия месец на миналата година. Разбивката за плащанията през СЕБРА показва разходите за заплати и възнаграждения заедно с "други плащания за персонал" и не може да се види как върви изпълнението на плана за съкращения. Освен това на база само един месец не може да се направи извод за петте месеца от началото на годината. От системата се вижда, че при Министерството на отбраната (с третия най-голям бюджет) има ръст от 0.7% на годишна база, а при МВР всъщност има спад от близо 5%.

На заседание на Министерския съвет от края на юни бе прието да бъдат съкратени малко над 600 души от правосъдната система, като оптимизация на персонал ще има най-вече във второстепенните разпоредители (Националното бюро за правна помощ, Централния регистър на особените залози, Агенцията по вписванията и главните дирекции "Охрана" и "Изпълнение на наказанията"). Това орязване е именно във връзка със съкращаването на разходите на ведомството до размера, който е записан в Закона за държавния бюджет за тази година. Проблемът е, че дори правосъдният министър Христо Иванов призна, че много от тези щатни бройки всъщност не са заети. Освен това според него финансовите икономии, които ще се направят от самите съкращения, няма да стигнат за обезщетяване на останалите без работа.

Вижда се обаче, че освен липса на възможност липсва и желание от страна на ведомствата да се извърши належащата оптимизация. До края на февруари министри и директори трябваше да предложат на Министерския съвет промяна в устройствените си правилници, с които да коригират утвърдената им численост на персонала. Справка в сайта на правителството показва, че за първите два месеца на годината е била одобрена само една промяна – в Министерството на правосъдието.

През март промени имаше при финансите и здравеопазването, а през април активността леко се е повишила. Промени бяха внесени от земеделското и образователното министерство, както и при фонд "Земеделие" и няколко агенции. Липсата на предвидени структурни промени доказва, че в бюджетите на различните министерства има заложени буфери за заплати. Такива най-често са незаетите щатове. От доклада за състоянието на администрацията за 2014 г. се вижда, че над половината от съкратените бройки през миналата година са били незаети щатове (близо 2200).