С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 24 юли 2015, 18:02, 14948 прочитания

Сун Дзъ и изкуството да тренираш с морската пехота

Как новите геостратегически аспирации на Кремъл в черноморския регион водят след себе си пълзяща милитаризация

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Пълзяща окупация"

По всичко личи, че властите в Кремъл, не само следят отблизо натовските отбранителни инициативи в региона, но и са склонни да им се противопоставят с реални провокативни действия. Само седмица преди началото на маневрите Agile Spirit 2015 военнослужещи на подкрепяния от Русия сепаратистки регион Южна Осетия изненадващо преместват границата на самообявилата се автономна област с километър и половина навътре в грузинската територия - в непосредствена близост до основната пътна артерия на страната, която свързва Каспийско с Черно море, а също така и върху терен, под който минава петролопровод на енергийния гигант "Бритиш петролеум", осигуряващ достъп до богатия на енергоресурси Азербайджан.

"В някакъв момент дори може да очакваме, че проруските сили ще да решат да поставят бодлива тел и кули с картечни гнезда в непосредствена близост до магистралата", с горчива усмивка отбеляза пред "Капитал" висш западен дипломат, базиран в грузинската столица. Според него обаче окупирането на зоната, под която минава тръбопроводът, не трябва да се драматизира твърде много, защото "Бритиш петролеум" сравнително лесно и бързо може да прокара трасе извън териториите, към които Южна Осетия има аспирации. Провокацията на проруските сепаратисти, която в Грузия наричат с термина "пълзяща окупация", по-скоро има символичен, отколкото реален геостратегически характер: не само заради натовското учение Agile Spirit, но и заради планираното за следващия месец официално посещение на генералния секретар на Северноатлантическия алианс Йенс Столтенберг, който трябва да открие съвместен център за военна подготовка именно във военната база Вазиани. "Това, което се опитват да направи Кремъл в Грузия в момента, е да следва стратегията "разделяй и владей", обобщава западният дипломат, с който разговаряхме.


"Разделяй и владей" е класическа военностратегическа и политическа доктрина, прилагана още от времето на Римската империя. Най-общо казано, идеята й е противниковите властови структури да бъдат разбивани на части, които самостоятелно представляват по-малка заплаха, както и да се предотвратява обединяването на по-малки сили около един властови център. Благодарение на тази стратегия още преди около 2000 г. римският император Гай Юлий Цезар успява да покори галските племена, които твърде късно осъзнават, че трябва да застанат като един зад водача на арверните Версенженторикс. В наши дни въпросната стратегия доста успешно и последователно се използва в черноморския регион от Руската Федерация - държавата, която по ирония на съдбата още от средновековието има претенции да е пряк наследник на Византия и да бъде своеобразен "Трети Рим".

divide ut regnes*

Първата асоциация, когато стане дума за съвременното прилагане на принципа "разделяй и владей", е сепаратисткия конфликт в Източна Украйна и използваните там прийоми на т.нар. хибридна война. Необявената руска инвазия от началото 2014 г. се приема като повратна точка в отношенията между Москва и Запада, като начало на своеобразна "Студена война 2.0" или най-малкото на "горещ мир". Прекият ефект от нея е предотвратяването или най-малкото отлагането за неопределено време на украинската интеграция в структурите на ЕС и най-вече на НАТО.



Суровата обаче реалност е, че анексирането на Крим всъщност е финалният акорд на нещо, което се случва дълго време преди това. Корените на явлението могат да бъдат проследени поне седем години назад - още до далечната 2008 г., когато в рамките на пет дни Русия де факто окупира и поставя под свой контрол грузинския регион Южна Осетия. Така в момента Москва индиректно контролира територия, която се намира на около от 60 км. от столицата Тбилиси. Погледнато от перспективата на днешния ден, кратката руско-грузинска война е нещо като генерална репетиция за това, което се случва в Украйна в момента.

Сложната геополитическа ситуация, в която се намира Грузия в момента, може би най-добре илюстрира руската стратегия за контрол на т.нар. близка чужбина и в частност на изключително важния за Москва черноморски регион с инструментариума на хибридната война и поддържането на т.нар. замразени конфликти. На практика всички ненатовски държави, които граничат с Черно море, също така имат и проблеми със сепаратистки региони на своя територия. Става дума за обширни територии, над които централната власт де факто няма контрол и които по една случайност винаги се оказват проруски ориентирани. Такъв очевидно е актуалният казус с Крим и Източна Украйна. В подобна ситуация обаче се намира и Молдова. От около 20 години властите в столицата Кишинев няма контрол над района на Приднестровието, охраняван от руски "мироопазващи" сили. Най-сложно е положението в Грузия, която има на своя територия цели два замразени конфликта - Абхазия и Южна Осетия. Загубата на първия регион означава, че страната не може да контролира около половината от черноморското си крайбрежие. Вторият пък се вбива като клин в територията на Грузия, достигайки в непосредствена близост до столицата Тбилиси и стратегическия транспортен коридор, който свързва Черно и Каспийско море и е част от т.нар. Път на коприната.

Противно на очакванията на Москва обаче крайният резултат от всичко това е, че Грузия става все по-прозападно ориентирана заради страховете, че може да се превърне във втора Украйна. В момента страната е може би най-активният кандидат за членство в НАТО, който полага изключително сериозни усилия да започне официална процедура по присъединяване (като получи т.нар. Membership Action Plan) през лятото на 2016 г. на съюзническата среща на върха във Варшава. Също така Грузия действа като де факто член на Северноатлантическия алианс, въпреки че не попада под защитата на член 5 от Вашингтонския договор, според който атаката срещу една натовска държава означава обявяване на война срещу всички съюзници. През тази година властите в Тбилиси обявиха, че ще участват със свои военнослужещи в натовските Сили за отговор (Nato Response Force или NRF) - корпус с численост от 40 хил. души, които трябва да бъде активиран в случай на военна криза. Грузия е и най-големият ненатовски участник както в силите ISAF в Афганистан, така и в операция "Решителна подкрепа", която трябва да гарантира плавното предаване на властта в цивилни ръце в размирната централноазиатска държава. Така в момента в Кабул има 885 грузински военнослужещи, докато натовска България се отчита със скромните 110 души персонал.

--------
*Разделяй и владей
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Румен Радев призова за актуализация на избирателните списъци 1 Румен Радев призова за актуализация на избирателните списъци

Управляващата коалиция не изпрати представители на срещата за изборния процес при президента

17 яну 2020, 2039 прочитания

Вносът на боклука: Не ви трябва да знаете 3 Вносът на боклука: Не ви трябва да знаете

Как информацията за това какви отпадъци и кой ги внася в България се оказа най-пазената тайна в държавата

17 яну 2020, 2586 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Реформа три от седем

Конституционните промени дават някаква база за промяна на модела на управление на съда и прокуратурата. Стига да бъдат приети окончателно.

Още от Капитал
Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10