С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 24 юли 2015, 17:14, 13732 прочитания

Това ли ви беше пенсионната реформа?

След като управляващите разрушиха осигурителния модел в началото на годината, сега от заявките за промени е останало малко

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ще се увеличат ли пенсиите при това положение?

Да, но колкото и ако нямаше "реформа".

Социалният министър Ивайло Калфин прогнозира, че с въведените промени до 2025 г. очаква 40% ръст на пенсиите. През 2001 г. средният размер на пенсията е бил 95.33 лв. според статистиката на НОИ. През 2014 г., без реформи, той е достигнал 326.77 лв., или ръст от над три пъти, който дори и при натрупаната инфлация е над очакванията на вицепремиера.

Изчисленията на правителството сочат, че вдигането на осигурителната вноска ще покрие едва 25% от дефицита в държавното обществено осигуряване. Дефицитът в ДОО през 2014 г. е 1.82 млрд. лв., като всяка година той се увеличава. Социалният министър обеща до 2032 г. НОИ да не се нуждае от бюджетна субсидия. Заради решението да се увеличат осигуровките на работещите наистина ще има свиване на дефицита до 2029 г. След това обаче ефектът ще започне да изчезва и през 2060 г. той ще е такъв, какъвто би бил и без правителствените мерки.
В същото време мерките ще струват на осигурените и бизнеса над 716 млн. лв. за две години.
При всички случаи намаляването на и без това високите такси и оставянето на повече печалба у осигурените е добро решение. Премахването на таксата за прехвърляне ще улесни избора на друг фонд, който управлява по-добре инвестициите.
Невъзможността в личната партида в частен фонд да се отделят повече средства обаче демотивира осигуряващите се. Освен това, ако аргументът за правото на избор, дадено от промените в КСО, не беше просто фасада, то би трябвало да представлява възможност да поискаш по-голямата част или цялата вноска да бъде насочена към частен фонд. Разбира се това не може да се случи към момента практически при и без това недофинансирания НОИ, където недостигът се попълва от бюджета. Така един отлив на негови "клиенти" към частни фондове би натоварил допълнително фиска, което ще означава, че правителството или ще трябва някак да събира повече приходи, или да ореже други разходи, за да субсидира нереформираната пенсионна система.
 
 
Какво трябваше да направят управляващите за НОИ?
Вместо да увеличават осигуровките, да потърсят резерви.


Те по никакъв начин не се заеха да проверят размера на невнесените осигурителни вноски. Освен това не уредиха въпроса как НОИ трябва да изплаща пенсиите на лицата, които са се осигурявали под минималния осигурителен доход и на практика обезщетенията им се плащат от вноските на онези с по-високи доходи. Не беше уреден и въпросът с контрола върху отпускането на инвалидни пенсии, които са нараснали над два пъти от 2001 г. до 2014 г. В момента 450 хил. инвалиди получават 1.3 млрд. лв. пенсии годишно. Няма и контрол върху отпуските по болест, за които само НОИ е платил 351 млн. лв. през миналата година.
Така всъщност поради причината, че администрацията не може да се справи с безкрайните опити за злоупотреби и да ограничи разходите, се стига до решението просто математически да се покачва вноската към НОИ, за да се покачат приходите му. По никакъв начин обаче не е изследвано как това ще се отрази на разходите на фирмите за труд и на кадровата им политика и дали това няма да предизвика посивяване на икономиката.

 
Какво трябваше да направят управляващите за частните фондове?
Да приемат поне консенсусните текстове и да засилят надзора.
Една голяма част от проблемите в сектора са отдавна дискутирани и всъщност около тях има практически пълен консенсус между бранша и регулатора. Такива теми като мултифондовата система обаче за пореден път остават за следващата реформаторска вълна.
Въпреки многобройните дискусии управляващите и КФН не успяха да убедят обществото, че парите от осигуровки в частни фондове се управляват еднакво добре и прозрачно и че КФН контролира обективно инвестициите им. Инвестирането на парите на осигурените в дружества от икономическите групи около самите пенсионни компании е бомба със закъснител, която потенциално може да взриви напълно доверието в сектора. В някои случаи става въпрос за милиони, инвестирани в дружества със скромна дейност и при космически оценки на активите, които са публични само проформа и реално нямат външни за групата инвеститори. Дали тази дългогодишно градена практика може да се изкорени само с малко промени в дефинициите за свързаност е спорно, още повече че КФН официално отказва да признае мащаба на проблема. Донякъде тласък за разплитането на този възел може да дойде от външната проверка на качеството на портфейлите на пенсионните фондове, която трябва да бъде извършена през 2016 г.
А иначе сигнал за това, че вече темата е далеч от дневния ред на политиците, е и фактът, че зам-.председателят на КФН, отговарящ за осигуряването, е с изтекъл мандат от една година, с поискана от всички пенсионни дружества оставка, но въпреки това депутатите не оказват никакъв натиск регулаторът да бъде попълнен (за това трябва председателят Стоян Мавродиев да внесе номинации) и подсилен.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бюджетът на здравната каса нараства с 445 млн. лв. догодина Бюджетът на здравната каса нараства с 445 млн. лв. догодина

С част от увеличението институцията ще плаща помощните средства на хора с увреждания

22 окт 2019, 660 прочитания

Вечерни новини: Крайно различни прогнози за изборите в София, правителството залага 3.3% ръст на БВП догодина 1 Вечерни новини: Крайно различни прогнози за изборите в София, правителството залага 3.3% ръст на БВП догодина

И още: Готова е първата отсечка от "Турски поток" в България; Brexit пак ще се отложи, ако парламентът не одобри сделката на Джонсън

21 окт 2019, 3404 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Сун Дзъ и изкуството да тренираш с морската пехота

Как новите геостратегически аспирации на Кремъл в черноморския регион водят след себе си пълзяща милитаризация

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10