Това ли ви беше пенсионната реформа?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Това ли ви беше пенсионната реформа?

Ивайло Калфин обеща, че пенсиите ще се вдигнат за 15 години с 40%. Без реформа те са се увеличили над три пъти от 2000 г.

Това ли ви беше пенсионната реформа?

След като управляващите разрушиха осигурителния модел в началото на годината, сега от заявките за промени е останало малко

Десислава Николова
13956 прочитания

Ивайло Калфин обеща, че пенсиите ще се вдигнат за 15 години с 40%. Без реформа те са се увеличили над три пъти от 2000 г.

© Цветелина Белутова


В момента общественото внимание е фокусирано в дебата около съдебната реформа и това как тя постепенно се видоизменя в нещо половинчато. Но ако е нужен нагледен пример как плановете за дълго отлагани кардинални промени в ключови проблемни сектори катастрофират, това е пенсионната реформа. В края на миналата година и началото на тази тя беше с не по-малко публичен заряд и депутатите си дадоха три месеца да избистрят идеите и да стигнат до цялостна концепция, която да репи трупаните проблеми както в продъненото от злоупотреби държавното обществено осигуряване на Националния осигурителен институт (НОИ), така и в частните пенсионни фондове, в някои от които инвестициите в свързани лица се измерват в стотици милиони левове.

Срокът се разтегли във времето, докато градусът напълно спадна. И така се стига до предстоящото гласуване на промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), героично прокламирани като пенсионна реформа. Вероятно това ще бъде следващата важна промяна, в която ГЕРБ търси и получава подкрепа с гласовете на ДПС, а не на своите партньори в управлението Реформаторския блок и Патриотичния фронт.

Текстът на правителството беше дотолкова незавършен, че депутатите внесоха общо 270 предложения за поправки и допълнения между първо и второ четене в социалната комисия, като голяма част от тях бяха приети. Поправките ще продължат и наесен, когато правителството възнамерява да променя текстовете за частните пенсионни фондове, въпреки че и в сегашния проект се занима основно с тях. Резултатът от вече повече от половин година упражнения по темата е спорен, а същинските проблеми остават неадресирани. Ето и основните въпроси по темата.

Какво наложи промените?

Желанието на финансовия министър лесно да запълни дупката в НОИ.

Необходимите реформи в сектора бяха дискутирани от служебното правителство и експертите в сектора, но предложенията им за преодоляване на дефицита и как да се получават по-високи пенсии изобщо не бяха взети под внимание в първите месеци на управление на правителството. Стана ясно обаче, че финансистите на управляващите търсят начин да национализират част от натрупаните в личните партиди на родените след 1959 г. в частните пенсионни фондове 8 млрд. лв. Идеята придоби плът само за пет дни и беше маскирана като възможност за избор между личната партида във фонд и НОИ. В края на декември правителството подписа споразумение само със синдикатите да бъдат извършени пенсионни промени. Без каквато и да е оценка на въздействието и анализ какво ще произтече от това управляващите разрушиха пенсионния модел и напълно размиха границите между първия и втория стълб с текст, според който осигурените могат еднократно и окончателно да прехвърлят партидите си в държавния НОИ, а ако не изберат частен фонд, партидите им остават завинаги в осигурителния институт. Текстът беше гласуван от парламента окончателно само за три дни, като за това ГЕРБ получи подкрепата на ДПС, а партньорите й от управляващата коалиция – Реформаторският блок, Патриотичният фронт и АБВ, гласуваха против. Финансовият министър Владислав Горанов обяви, че дава право на избор на осигурените да решат кой по-добре управлява парите им. Под протести и натиска на работодателите и обществото започна дискусия и текстът беше замразен. В хода й управляващите използваха всички възможни аргументи да убедят гражданите, че трябва да се осигуряват в НОИ – от това, че държавата няма как да фалира за разлика от пенсионните фондове, до това, че пенсионните фондове се източват и се управляват лошо и са постигнали отрицателна реална доходност в годините от съществуването си от 2000 до 2014 г. Парламентът създаде и временна анкетна комисия за състоянието на пенсионните фондове, а социалният министър Ивайло Калфин обеща дискусията с всички заинтересовани да продължи до края на март и да предложи пълен вариант на пенсионна реформа.

Предложи ли правителството цялостна реформа?

Не.

През повечето време депутатите и министърът бяха заети да представят невъзможни формули, с които да докажат, че е възможно от държавното осигуряване да се получи по-голяма пенсия, отколкото от държавното осигуряване плюс частен фонд. В крайна сметка под натиска на синдикатите управляващите се съгласиха на изключително плавно увеличаване и уеднаквяване на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените до 65 години, което ще стане едва през 2037 г. Стажът за пенсиониране ще се увеличава с по два месеца годишно до достигане на 40 години за мъжете и 37 за жените към 2027 г. Освен това беше прието и увеличаване на осигурителните вноски – те обаче няма да отиват в частната партида на осигурените, а в държавното осигуряване.

Новите текстове увеличават и осигурителната вноска за фонд "Пенсии" - с по 1 процентен пункт през 2017 и 2018 г. В момента вноската за фонд "Пенсии" е 17.8%, което означава, че ще нарасне съответно на 18.8% и 19.8%. В същото време от 2017 г. няма да се превеждат 7% от осигуровките към частния пенсионен фонд, както беше заложено в КСО при предишния изблик на реформаторско законотворчество, а само 5%, както и досега. Увеличаването на пенсиите ще се постигне чрез по-голяма тежест на коефициента за всяка година осигурителен стаж. Той се увеличава от 1.1 на 1.5 от 2017 г. Това ще увеличи новите пенсии с 25%. Ще се преизчисляват и старите пенсии, което трябва да ги повиши с 40% до 2025 г. по думите на социалния министър Ивайло Калфин.

Единствената реформа всъщност остана разрушаването на пенсионния модел, но в олекотен вариант. Правителството и до момента водещата социална комисия на второ четене приеха прехвърлянето от частен фонд в държавното осигуряване все пак да може да става многократно, като последният път да е пет години преди навършване на възрастта за пенсиониране. В държавното осигуряване няма лична партида и не се натрупва доходност за периода, в който човек е избрал да се осигурява там.

Какви са промените при частните пенсионни фондове?

Намалени такси и засилен контрол (ако има кой да го прилага).

Социалната комисия одобри таксите, които събират фондовете да намалеят, без обаче да са приети допълнителните дискутирани промени за втория стълб – въвеждане на мултифондовете, затягане на контрола върху инвестициите, законодателно уреждане на фазата на изплащането и спорната идея за създаване на гаранционен фонд по подобие на този за влоговете в банките.

Удръжката от всяка вноска ще падне от 5% на 4.5% от следващата година и ще достигне 3.75% през 2019 г. Инвестиционната такса, която е 1% в момента, ще се свие минимално на 0.9% от следващата година и ще достигне 0.75% през 2019 г. Освен това се премахва и таксата от 20 лв. при прехвърляне на партидата от един пенсионен фонд в друг. Фондовете ще трябва да оповестяват четири пъти годишно постигнатата доходност и нивата на поетия риск при инвестициите. Тези предложения бяха вкарани на второ четене и са на временната парламентарна комисия за пенсионните фондове. Те са съгласувани с Комисията за финансов надзор и пенсионните фондове, но последните се съгласиха на намаляването на таксите само при условие че това стане с оценка на въздействието в комплект с всички останали промени във втория стълб.
Комисията прие и компилация от два текста, които разширяват обхвата на забраната за инвестиции в свързани лица. Те са на Димитър Байрактаров, депутат от Патриотичния фронт, и на временната комисия за фондовете, оглавявана от Корнелия Нинова (БСП). Текстът на Байрактаров определя като свързани лица лицата, едното от които контролира другото или негово дъщерно дружество, лицата, чиято дейност се контролира от трето лице, лицата, които съвместно контролират трето лице, съпрузите и роднините по права линия, роднините по съребрена линия до четвърта степен включително и роднините по сватовство до трета степен включително; както и лицата, едното от които притежава пряко и/или чрез контролирано лице 20% или повече от капитала или броя на гласовете в общото събрание на другото юридическо лице. Временната комисия предложи текст кога е налице контрол.  

Текстовете обаче ще влязат в сила една година след обнародването на закона – вероятно през юли или август 2016 г., тъй като по признанието на заместник-председателя на КФН Ангел Джалъзов в противен случай фондовата борса ще се срути. Така регулаторът индиректно призна, че инвестирането в свързани компании има толкова големи размери, че на фондовете им е необходима поне една година, за да се освободят от тези инвестиции. И че на практика не е упражнявал достатъчен контрол върху инвестициите им. Новите текстове на практика развързват ръцете на регулатора да доказва свързаност, но това не е гаранция, че такава ще бъде търсена - при сходен наличен арсенал БНБ допусна в КТБ кредитиране на свързани лица за милиарди левове. Освен това по-разширените понятия оставят и възможност за субективизъм и санкциониране само на конкретни дружества.

Ще се увеличат ли пенсиите при това положение?

Да, но колкото и ако нямаше "реформа".

Социалният министър Ивайло Калфин прогнозира, че с въведените промени до 2025 г. очаква 40% ръст на пенсиите. През 2001 г. средният размер на пенсията е бил 95.33 лв. според статистиката на НОИ. През 2014 г., без реформи, той е достигнал 326.77 лв., или ръст от над три пъти, който дори и при натрупаната инфлация е над очакванията на вицепремиера.

Изчисленията на правителството сочат, че вдигането на осигурителната вноска ще покрие едва 25% от дефицита в държавното обществено осигуряване. Дефицитът в ДОО през 2014 г. е 1.82 млрд. лв., като всяка година той се увеличава. Социалният министър обеща до 2032 г. НОИ да не се нуждае от бюджетна субсидия. Заради решението да се увеличат осигуровките на работещите наистина ще има свиване на дефицита до 2029 г. След това обаче ефектът ще започне да изчезва и през 2060 г. той ще е такъв, какъвто би бил и без правителствените мерки. В същото време мерките ще струват на осигурените и бизнеса над 716 млн. лв. за две години.
При всички случаи намаляването на и без това високите такси и оставянето на повече печалба у осигурените е добро решение. Премахването на таксата за прехвърляне ще улесни избора на друг фонд, който управлява по-добре инвестициите.

Невъзможността в личната партида в частен фонд да се отделят повече средства обаче демотивира осигуряващите се. Освен това, ако аргументът за правото на избор, дадено от промените в КСО, не беше просто фасада, то би трябвало да представлява възможност да поискаш по-голямата част или цялата вноска да бъде насочена към частен фонд. Разбира се това не може да се случи към момента практически при и без това недофинансирания НОИ, където недостигът се попълва от бюджета. Така един отлив на негови "клиенти" към частни фондове би натоварил допълнително фиска, което ще означава, че правителството или ще трябва някак да събира повече приходи, или да ореже други разходи, за да субсидира нереформираната пенсионна система.

Какво трябваше да направят управляващите за НОИ?

Вместо да увеличават осигуровките, да потърсят резерви.

Те по никакъв начин не се заеха да проверят размера на невнесените осигурителни вноски. Освен това не уредиха въпроса как НОИ трябва да изплаща пенсиите на лицата, които са се осигурявали под минималния осигурителен доход и на практика обезщетенията им се плащат от вноските на онези с по-високи доходи. Не беше уреден и въпросът с контрола върху отпускането на инвалидни пенсии, които са нараснали над два пъти от 2001 г. до 2014 г. В момента 450 хил. инвалиди получават 1.3 млрд. лв. пенсии годишно. Няма и контрол върху отпуските по болест, за които само НОИ е платил 351 млн. лв. през миналата година.

Така всъщност поради причината, че администрацията не може да се справи с безкрайните опити за злоупотреби и да ограничи разходите, се стига до решението просто математически да се покачва вноската към НОИ, за да се покачат приходите му. По никакъв начин обаче не е изследвано как това ще се отрази на разходите на фирмите за труд и на кадровата им политика и дали това няма да предизвика посивяване на икономиката.

Какво трябваше да направят управляващите за частните фондове?

Да приемат поне консенсусните текстове и да засилят надзора.
Една голяма част от проблемите в сектора са отдавна дискутирани и всъщност около тях има практически пълен консенсус между бранша и регулатора. Такива теми като мултифондовата система обаче за пореден път остават за следващата реформаторска вълна.

Въпреки многобройните дискусии управляващите и КФН не успяха да убедят обществото, че парите от осигуровки в частни фондове се управляват еднакво добре и прозрачно и че КФН контролира обективно инвестициите им. Инвестирането на парите на осигурените в дружества от икономическите групи около самите пенсионни компании е бомба със закъснител, която потенциално може да взриви напълно доверието в сектора. В някои случаи става въпрос за милиони, инвестирани в дружества със скромна дейност и при космически оценки на активите, които са публични само проформа и реално нямат външни за групата инвеститори. Дали тази дългогодишно градена практика може да се изкорени само с малко промени в дефинициите за свързаност е спорно, още повече че КФН официално отказва да признае мащаба на проблема. Донякъде тласък за разплитането на този възел може да дойде от външната проверка на качеството на портфейлите на пенсионните фондове, която трябва да бъде извършена през 2016 г.

А иначе сигнал за това, че вече темата е далеч от дневния ред на политиците, е и фактът, че зам-.председателят на КФН, отговарящ за осигуряването, е с изтекъл мандат от една година, с поискана от всички пенсионни дружества оставка, но въпреки това депутатите не оказват никакъв натиск регулаторът да бъде попълнен (за това трябва председателят Стоян Мавродиев да внесе номинации) и подсилен.

В момента общественото внимание е фокусирано в дебата около съдебната реформа и това как тя постепенно се видоизменя в нещо половинчато. Но ако е нужен нагледен пример как плановете за дълго отлагани кардинални промени в ключови проблемни сектори катастрофират, това е пенсионната реформа. В края на миналата година и началото на тази тя беше с не по-малко публичен заряд и депутатите си дадоха три месеца да избистрят идеите и да стигнат до цялостна концепция, която да репи трупаните проблеми както в продъненото от злоупотреби държавното обществено осигуряване на Националния осигурителен институт (НОИ), така и в частните пенсионни фондове, в някои от които инвестициите в свързани лица се измерват в стотици милиони левове.

Срокът се разтегли във времето, докато градусът напълно спадна. И така се стига до предстоящото гласуване на промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), героично прокламирани като пенсионна реформа. Вероятно това ще бъде следващата важна промяна, в която ГЕРБ търси и получава подкрепа с гласовете на ДПС, а не на своите партньори в управлението Реформаторския блок и Патриотичния фронт.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    lti1435595388434877 avatar :-|
    ИванКар

    "Риформата" е форма на отлагане на решението...до рязкото намаляване на пенсионерите!

  • 2
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Значи от 2018г ще внасяме по грубо казано 20% за пенсия. Ако всички работят 40г и парите не са откраднати това прави 8 годишни заплати заделени за старини. Или при пенсиониране на 65г до 73г трябва да взимаме като пенсия средната ни заплата за целия трудов стаж. До тук добре, но тази сметка е вярна само за родените 2000г, които започват трудовия си стаж 2018г. А пари за останалите от къде ?!?! Затова много моля не ни обеснявайте г-да управляващи,че сте ни реформирали

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    plamenhristov5 avatar :-?
    plamenhristov5

    ще стане много интересно, ако следващата година заедно с банките се направи стрес тест и на частните пенсионни фондове.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK