Хайде, моля, намерете стотина милиона
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Хайде, моля, намерете стотина милиона

Хайде, моля, намерете стотина милиона

Министерството на енергетиката и КЕВР се опитват да намерят още резерви за намаляване на цените на тока

5639 прочитания

© Капитал


Експертите на КЕВР са известни с уменията си да намират спестявания в енергийната система - отварят ексела, чукват ентър и милиони потичат в една или друга посока. Проблемът обаче е как това да се случва без стъкмистика. Председателят на регулатора Иван Иванов неведнъж е коментирал, че е против това да се експериментира с решения, които след това падат в съда. В интервю за "Капитал" преди три седмици той каза, че предложението на синдикатите за специален фонд, който да разплаща разходите за зелена енергия, "е една сурова идея, която в рамките на следващите две-три седмици до взимането на нашето решение не може да бъде финализирана. Смятам, че всяко такова важно действие, реализирано в кратък срок, крие поредица от промени заради неотчетени проблеми при създаването му". Само че още на следващия ден тя беше предложена от правителството, а след няколко дни - облечена в закон.

Дали председателят на КЕВР е доволен от предложените промени е отделен въпрос. Факт е обаче, че той присърце е взел идеята за свиване на цените на електроенергията, която по принцип трябва да е основна за регулатора - той трябва да се грижи както за енергийните предприятия, така и за потребителите. Предлаганите решения обаче често са необмислени, а други граничат с административен произвол и водят до заключението, че КЕВР отново се впуска в старата си роля да приема инструкции от кабинета за намаляване на цените, които не са обвързани с обективната реалност.

Пет процента от левия в десния джоб

Най-радикалната промяна в енергийните закони, която депутатите приеха, е създаването на фонд "Сигурност на електроенергийната система". Той ще събира вноски от 5% от приходите на всички електропроизводители и вносители на ток. Според изчисленията на КЕВР, които бяха представени миналата седмица, фондът би трябвало да се събере 211 млн. лв. Вноските във фонда се считат за публични държавни вземания, а със специално допълнение те няма да се признават за разход при ценообразуването.

С тези поправки вноската изключително много заприлича на данък (още повече че не се счита за разход), въпреки че депутатите, представителите на регулатора и министерството на енергетиката предпочитаха да говорят за "утежнение". Причината е, че Конституционният съд вече веднъж отхвърли подобен квазиданък, маскиран като такса през 2014 г.

Набраните средства ще отиват в НЕК, като с тях тя ще плаща част от разходите си за зелена и високоефективна енергия, както и по-дългосрочните си договори с ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3". По този начин трябва да спаднат "задълженията към обществото", които са общо 1.135 млн. лв. На пръв поглед това би довело до намаление на таксата с 20%, но няма да е точно така.

ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" имат договори, които фиксират доходността от техните инвестиции и всяка подобна промяна води просто до нарастване на цените им. В същото време НЕК, чийто дефицит трябва да бъде запълнен, също е електропроизводител. Тоест, ако КЕВР не иска да влоши още състоянието на компанията, трябва да намери някаква компенсация за нея. Така очакванията са от таксата реално да се съберат между 140 и 160 млн. лв. и ефектът в крайните цени на електроенергията ще бъде незначителен.

Освен това част от дружествата ще поискат да компенсират отнетия им приход. Това най-вече засяга ТЕЦ "Марица-изток 2" и АЕЦ "Козлодуй", които са и основни доставчици на електроенергия на свободния пазар. На него те могат самостоятелно да влияят на цените и евентуалното нарастване на продажните им цени ще се ограничава само от възможността за алтернативен внос. Ако се съди по настоящите цени в Румъния (около 40 евро за мегаватчас с доставка на другия ден), двете централи имат възможност да направят това. По този начин за голяма част от компаниите вместо понижение на тарифите ще последва повишение. Това може да се избегне с административен натиск от страна на държавата върху дружествата, които са нейна собственост, но ще даде сериозно влошени финансови резултати.

Отделен проблем е, че никъде в закона не е казано колко дълго ще действа този фонд. На практика той става постоянен, а НЕК вече вечно ще може да бъде изкарвана на дефицит, който да бъде попълван от фонда.

Хайде на зелено

Един от най-спорните източници на спестявания трябваше да бъдат ВЕИ-тата. Общо от тях се очакваха поне 100 милиона лева, твърдят депутати, присъствали на обсъжданията с представители на КЕВР.

Очевидната цел бяха всички тези инвеститори, които са получили субсидия за изграждане на обектите си, но въпреки това са продължили да получават пълната преференциална цена. Европейската комисия вече две години разследва дали тази подкрепа през програмата за селските региони нарушава правилата за държавната помощ. Предварителното заключение е, че всички проекти, които са получи двойно субсидиране от март 2011 до средата на 2012 г., са в нарушение.

Това се получи в резултат на една изключително лобистка поправка в наредбата на ДКЕВР от ноември 2011 г., с която се определяха по-ниски цени на такива обекти. Според нея преференциалната цена на съответната централа се определяше не от момента, в който тя е получила акт 16 (както е по закон), а от момента, в който е подала заявлението си за получаване на субсидия в Държавен фонд "Земеделие". По този параграф се промъкнаха стотици проекти. От предоставените на депутатите данни от ЕВН (към която има най-много проекти) се вижда, че само 19 инвеститора коректно са посочили факта, че са получили субсидия.

Това е проблем, който е ясен от средата на 2013 г., когато Европейската комисия официално го постави на масата. Закъснялата реакцията на депутатите обаче беше като слон в стъкларски магазин. Със законодателна промяна всички проекти, получили субсидия по национални и европейски програми, вече ще получават преференциални плащания спрямо последното решение на ДКЕВР през 2014 г. Тоест те ще получават между четири и пет пъти по-ниски преференциални плащания. Като оставим настрана факта, че явно проектите, подпомогнати по други програми (като от Световната банка), кой знае защо минават метър, депутатите изобщо не правят разлика между инвестиции, които са получили 25% субсидия, и такива, която са взели 80%. "Ако до съвсем скоро ми оставаха още три години да си изплатя кредита, сега ще трябва да го плащам още 40 години", казва предприемач, който е изградил микрофотоволтаик по програмата КЛЕЕВИ. Там обаче субсидията е само 15% и петкратното спадане на преференциалната тарифа обрича финансиралата го банка да стане собственик на ВЕИ.

Всички тези проекти, макар и много на брой - над 360 по различните програми, обаче са много малки. Те представляват едва няколко процента от общия разходи за ВЕИ. Затова КЕВР имаше друга идея. Според нея Агенцията за държавна финансова инспекция и Министерството на финансите трябваше да направят проверка на зелените централи и ако те са построени с по-ниски разходи, техните преференциални тарифи да бъдат коригирани надолу.

Това по принцип е спорно решение, но по-важното е, че се очертаваше обратен резултат. Повечето проекти са изградени с перфектни документи и на практика е много трудно доказуемо какви са техните реални разходите. Според представител на управляващото мнозинство след първите проверки на АДФИ в пет големи ВЕИ-та се оказало, че на един проект би трябвало да се намали цената, но на четири да се увеличи. И така тази поправка, на която в КЕВР много се разчиташе, беше тихомълком оттеглена от закона.

Друго предложение - зелените централи да продават електрoенергията над регулаторно определените им часове по цени за излишък на енергия (т.е. 0 - 10 лв. в момента) вместо по цената на НЕК, също не мина. Депутатите приеха те да продават електроенергията си на свободен пазар. И тъй като такъв все още няма, беше одобрено създаването на нова категория балансиращи групи, в които да членуват както производители, така и потребители. По този начин ВЕИ-тата ще могат да продават директно тока си на цена, на която успеят да се договорят. Със специална поправки в закона отпадна възможността НЕК да коригира графиците за производство на ВЕИ. По този начин компанията изкуствено намаляваше тяхното производство и ги вкарваше в небаланс, когато те трябва да плащат наказателни цени. С тази промяна ВЕИ-тата ще имат малко повече излишна енергия, която ще продават на свободния пазар на значително по-ниски цени, от които получаваха преди.

В промените обаче зелени централи получиха скрит удар. В поправките на закона се прие, че те могат да получава преференциални плащания само за определените им от КЕВР годишни часове за производство, като то се намали с електроенергията, която им е необходима за собствени нужди. По принцип тази постановка и сега съществува в закона за възобновяемите източници на енергия (чл. 31, ал. 5) и новата разпоредба е безсмислена. В последния момент беше приет нов текст, с който се дава право на КЕВР да "установява нетното специфично производство".

Тоест регулаторът с административен акт ще казва колко е то и ще намалява работата на ВЕИ, вместо данните да се взимат от най-обективния източник - електромера на всяко ВЕИ. Като се има предвид, че тази норма е въведена по изричното настояване на регулатора (чиито други по-екзотични предложения отпаднаха), може да се очаква, че чрез нея той ще се опита да компенсира отхвърлените си предложения. По този повод от Българската фотоволтаична асоциация заявиха: "Инвеститорите в енергетиката са изтощени и крайно уморени от непрекъснатите опити да бъде национализиран с популистки мотиви капиталът... Бихме искали да подчертаем, че в приетите промени в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници има два основни момента, които постигат тази национализация - 5% такса върху приходите на производителите и скрита такса под формата на намаляване на часовете, до които произведената енергия от ВЕИ ще бъде изкупувана по преференциална цена." От асоциацията казват, че ще предприемат законови действия за защита на вложенията си.

Експертите на КЕВР са известни с уменията си да намират спестявания в енергийната система - отварят ексела, чукват ентър и милиони потичат в една или друга посока. Проблемът обаче е как това да се случва без стъкмистика. Председателят на регулатора Иван Иванов неведнъж е коментирал, че е против това да се експериментира с решения, които след това падат в съда. В интервю за "Капитал" преди три седмици той каза, че предложението на синдикатите за специален фонд, който да разплаща разходите за зелена енергия, "е една сурова идея, която в рамките на следващите две-три седмици до взимането на нашето решение не може да бъде финализирана. Смятам, че всяко такова важно действие, реализирано в кратък срок, крие поредица от промени заради неотчетени проблеми при създаването му". Само че още на следващия ден тя беше предложена от правителството, а след няколко дни - облечена в закон.

Дали председателят на КЕВР е доволен от предложените промени е отделен въпрос. Факт е обаче, че той присърце е взел идеята за свиване на цените на електроенергията, която по принцип трябва да е основна за регулатора - той трябва да се грижи както за енергийните предприятия, така и за потребителите. Предлаганите решения обаче често са необмислени, а други граничат с административен произвол и водят до заключението, че КЕВР отново се впуска в старата си роля да приема инструкции от кабинета за намаляване на цените, които не са обвързани с обективната реалност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Цялата схема с ВЕИ-тата е страшно объркана, и понеже има депутати с лични интереси в сектора, всяка нова промяна води до облагодетелстване за техните дружества за сметка на останалите. А трябваше просто да се обявят квоти по години, да се провеждат търгове, и да се присъединяват тези, които предлагат най-ниската цена, при което никой нямаше да го интересува дали печелят и колко са им разходите, а не да се обявява висока цена, и да се допускат до преференциалните договори близките до властта.
    Отделно предизвиква учудване идеята да се налага такса на дружествата за да се подпомага друго дружество - НЕК. Къде блеят в КЗК? По същата логика утре Метро може да поиска да се облагат приходите на Била и Кауфланд с 5%, за да се подпомага Метро.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK