Зелена светлина за историческия "Дисниленд"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Зелена светлина за историческия "Дисниленд"

Принципът на "мълчаливото съгласие" може да улесни разрушаването на стари къщи, паметници на културата.

Зелена светлина за историческия "Дисниленд"

Нови поправки в Закона за културното наследство отварят възможности за по-лесното превръщане на исторически ценности в туристически атракции

Зорница Стоилова
12704 прочитания

Принципът на "мълчаливото съгласие" може да улесни разрушаването на стари къщи, паметници на културата.

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


Зимата още не си е отишла, но в залата на общинския съвет в Пловдив вече е горещо. Помещението едва побира интереса на пловдивчани. Има и правостоящи. Банките започват да се тресат от тропащите по тях ръце. Чуват се освирквания. На трибуната, облечен в черно, се опитва да вземе думата Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей и известен всичколог. Той е единственият, който е скочил да брани строителен проект в археологическия комплекс "Небет тепе", паметник на културата от национално значение и естествена мозайка от различни исторически епохи.

Замисълът, който защитава Божидар Димитров, е за изграждане на кули и крепостни стени, около които да се разположат всевъзможни атракциони. Проектът е остро критикуван от професионалната гилдия и гражданското общество в града заради неправдоподобност и грубо фалшифициране на историята. За капак е възложен без конкурс и при отрицателно становище за намеса от страна на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Въпреки това проектът е разрешен от Министерството на културата и спрян от финансиране и изпълнение единствено благодарение на съвестта на гражданите в Пловдив.

Скоро обаче може да има своеобразна бърза писта за реализиране на проекти от типа на "Небет тепе", след като преди две седмици група депутати от различни партии внесоха в Народното събрание законопроект за допълнение и изменение на Закона за културното наследство. В него има предложения за поправки само на няколко текста, но те променят съществено начина, по който се взимат решения за намеси в паметници на културата. Депутатите предлагат общините сами да назначават специалисти, които да изготвят становища по инвестиционните намерения на местната администрация, вместо да чакат оценката на експертите от института за културно наследство. Според вносителите заобикалянето на НИНКН се прави с цел съкращаване на бюрокрацията, децентрализация и пресичане на корупцията в системата. На практика обаче създава предпоставки общините лесно и безпрепятствeно да реализират проекти за строеж на крепости от плексиглас и изливане на бетон върху културни ценности заради скоростно усвояване на средства по еврофондове например.

Какво предлагат и защо

Законопроектът, иницииран от зам.-председателя на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев, предвижда да се разшири съществуващият механизъм на съгласуване на инвестиционни намерения и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство. Към момента той се извършва от министъра на културата след писмено становище от института за културното наследство (виж пълната процедура в инфографиката) Депутатите предлагат да се запази водещата и контролна функция на министъра, но да се създадат звена от трима специалисти в общинските администрации, които сами да могат да изготвят становища по инвестиционните намерения на съответната община. Според тях така се изработва двустепенна система на контрол. Мотивите на народните представители да предложат промяната е ниският капацитет на НИНКН, който пречи на института да разглежда исканията за намеса в посочения от закона двумесечен срок. Стотици преписки се бавят с години, посочват народните представители, което "предизвиква сериозни проблеми пред местните власти, възпрепятства изпълнението на проекти и дори аварийни дейности".

Вносителят на поправките Красимир Велчев от ГЕРБ не бе открит за коментар на мобилния си телефон, но "Капитал" разговаря с един от депутатите, подписали се под законопроекта - зам.-председателят на партия "Атака" и член на комисията по култура и медии проф. Станислав Станилов. Като археолог неговото убеждение е, че има нужда от цялостна реформа на начина, по който работи системата за опазване на културното наследство. А конкретните промени целят да разхлабят и ускорят процедурата. "Създаването на общински служби, които да предлагат на министъра изменения в режима на паметниците, цели да разтовари НИНКН от част от неговите функции. Там има преписки, които са задръстени, не се спазват сроковете, директорът не подписва документацията навреме", изброява съществуващите проблеми проф. Станилов. Той смята, че е редно ръководителят на института да носи отговорност за забавянията. И добавя, че общинските служители дори ще бъдат в помощ на експертите от НИНКН, въпреки че уточнява, че не е сигурен как точно ще проработят промените.

С предложения законопроект се връща и принципът на "мълчаливото съгласие", който беше премахнат преди няколко години от Закона за културното наследство. Това означава, че ако в двумесечен срок за даден проект липсва писмено становище от експертите на института, ще се счита, че те дават мълчаливо одобрение той да се реализира, както е предложен. По този начин според мотивите на депутатите ще се преодолеят бездействието на администрацията и възможностите за корупция в системата.

Има нужда от реформа, но тази ли е

Въпросните две законови поправки срещнаха остра реакция от гилдията, която се занимава с опазване на културното наследство. В становища както на индивидуални експерти, така и на професионални обединения преобладава тезата, че промяната е крачка към елиминирането на НИНКН вместо към неговото оздравяване. Те намират мотива, че институтът не се справя със задълженията си поради ограничения си капацитет, за откровено циничен, тъй като това е проблем, създаден от последователното отнемане на правомощия и съкращаване на персонал, извършвани от различни правителства и парламенти през годините.

Погрешно е схващането, че НИНКН не си върши работата, защото този институт е следствие на държавната политика, а не неин инициатор, пишат от форум "Културно наследство" - общност, която обединява археолози, реставратори, изкуствоведи, архитекти, преподаватели, представители на туристическия бранш и активни граждани за опазване на културното наследство в България и която възникна като съпротива срещу "диснификацията" му. Според археолога проф. Диана Гергова, която е и член на управителния съвет на Българския национален комитет на ИКОМОС (Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места), законопроектът е "контрамярка срещу професионалните протести срещу безконтролното прокарване на проекти за реконструкции на археологически паметници, за изливането на много бетон и за "усвояването" на европейски и държавни средства". В официалното становище на българския клон на ИКОМОС по промените се казва още, че безспорно е необходима децентрализация в управлението на културното наследство, но при ясна концепция за ролята на всяко управленско ниво. Експертите са съгласни и че е нужно да се опрости процедурата по съгласуването на промените в паметници на културата. Но въпросът е по-скоро как.

В момента механизмът е еднакво сложен и дълъг и за собствениците на заведения, които искат да сложат тента или да освежат фасадата на стара къща, която е паметник на културата, и за инвеститори, които искат да строят в защитена територия, и за общини, които кандидатстват за финансиране за превръщането на историческа местност в атрактивен туристически комплекс (виж инфографиката). При над 40 хиляди регистрирани паметници на културата в цялата страна и 45 души, които работят в НИНКН (от които само половината са експерти, останалото е администрация), бавенето на решения действително носи главоболия, загуба на време и пари както за бизнеса, така и за общините. Нещо повече: то може да се използва като инструмент за манипулация уж в името на обществения интерес.

Подозренията в корупция и злоупотреби в работата на института се засилват и от факта, че досега само един директор в историята му е бил избран след конкурс. А през годините в НИНКН е имало редица политически мотивирани назначения и уволнения. През 2009 г. пък прокуратурата започна разследване срещу бившия директор арх. Георги Угринов и срещу двама служители за престъпления по служба при издаване на положителни становища за строителство.

Какво не е наред с поправките

"Аз бях прав, че ще разлаем кучетата", коментира пред "Капитал" проф. Станислав Станилов от "Атака" по повод реакцията на законопроекта. Той добави, че е подписал предложенията, внесени от Красимир Велчев от ГЕРБ, за да постави проблема в светлината на прожекторите - за да започнат обсъждания. "Да мръдне нещо, иначе задръстено", както казва проф. Станилов.

Самата директорка на НИНКН арх. Даниела Джуркова (лична номинация на зам.-министъра на културата от кабинета "Орешарски" Велислава Кръстева (ДПС) - бел. авт.) не отговори на позвъняванията за коментар. "Капитал" обаче се свърза с бившата директорка на института (и единствена избрана след конкурс - бел. авт.) и преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия арх. Йорданка Кандулкова. Тя беше категорична, че поправките целят "преодоляване" на независимата експертиза на института чрез прехвърляне на правомощията му към общински звена, подчинени и съответно зависими от общинското управление.

Според Кандулкова предложенията са формални и няма да постигнат целта си - да ускорят и улеснят процедурата по съгласуване. Бившата директорка посочи няколко аргумента за това. Първо, за да си свършат работата, общинските експерти ще имат нужда от регистъра и от архива на културните ценности, които не са електронни и са достъпни само в сградата на института в София. Това означава, че те ще трябва да пътуват до София и обратно, преди да могат да вземат становище по даден казус. Второ, преписките отново ще трябва да се изпращат до Министерството на културата, като най-вероятно пак ще минават през НИНКН, защото целият документооборот по закон се завежда, извежда и архивира там. С всичко това пътят на едно искане за намеса не става по-кратък, напротив - усложнява се.

Принципът на "мълчаливото съгласие" може да улесни разрушаването на стари къщи, паметници на културата.
Фотограф: ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА

Отделно експертите се опасяват, че експертизата на общинските служители няма да бъде независима и че щом са подчинени на местното управление, те ще бъдат просто едно услужливо звено на разпореждане на кмета. "По най-важните проекти с европейско финансиране сега бенефициенти са общините. Те имат интерес проектите им да бъдат съгласувани. А кметът е в пряка връзка с местния капитал и неговите инвестиционни интереси. Той няма полза да изгуби тези хора", дава пример арх. Кандулкова.

Проф. Станилов от "Атака" признава, че няма как да се гарантира, че общинските експерти няма да бъдат проводник на интересите на кмета. "Че ще служат на интересите на кмета, е ясно, но не бива да правят нарушения. В края на краищата министърът е този, който разписва и решава", коментира той. Проф. Станилов сам не е съвсем убеден и във връщането на принципа на "мълчаливото съгласие". "Той е опасен", казва той, но после добавя: "Но пък създава възможност НИНКН да действа по-бързо, ако не иска да наруши интереса на обществото."

Според арх. Кандулкова обаче това предложение създава условия за законно бездействие на администрацията  - удобна форма да обслужиш нечий интерес "по невнимание" заради непридвижено писмо. Тя допълва, че в предишното изменение на закона този текст е отпаднал след правна аргументация, че за обекти с особено обществено значение този принцип не може да важи. "Може ли с мълчаливо съгласие да решите въпросите на атомната енергетика или на природните богатства? Същото е с културното наследство", дава пример тя.

Бившата директорка на НИНКН припомня, че "мълчаливото съгласие" вече е давало "жертви" при предишни версии на закона. Така е била съборена "Картофената къща" във Варна, красива сграда в стил сецесион на търговеца от началото на XX век Димо Хаджидечев. Институтът се забавя да издаде становище и частните собственици се възползват от принципа на "мълчаливото съгласие", за да разрушават къщата и да построят нова пететажна сграда.

Според проф. Станилов от "Атака" поправките, които предлагат депутатите, все пак няма да бъдат приети в този им вид. "Ще има изменения. Аз ще се опитам да ги убедя да мислят за резултатите от това. НИНКН трябва да работи по друг начин", обясни той. Разглеждането им в комисия най-вероятно ще се случи чак през есента, тъй като преди парламентарната ваканция заседание на комисията по култура няма да има. Допълнително затруднение внася и фактът, че тази седмица в деловодството на Народното събрание се появи и друг проект за изменения в Закона на културното наследство. Той е одобрен от Министерския съвет и засяга съвсем други текстове и материя от закона. Според проф. Станилов двата законопроекта най-вероятно ще се разглеждат заедно от депутатите.

А как да стане

"Единственият начин да се пребори ефективно корупцията в системата е да се даде пълна гласност и публичност на регистъра на културните ценности, достъп до архива и когато върви съгласувателна процедура, заинтересованите страни да могат да проследяват хода на преписката", дава идея арх. Йорданка Кандулкова. Ако процедурата е видима онлайн, обществото ще е наясно в чий кабинет спира решението, ще знае какво е експертното становище на института, ще може да проследи и реакцията на министерството по казуса. "В една развита страна най-добрият надзирател е гражданското общество. Но то може да упражни своята функция, само ако има прозрачност", добавя архитектката.

Според нея реформа на сектора е немислима, без да се дигитализират архивът и регистърът на НИНКН, без да се създадат експертни звена на института по места, които да работят заедно с министерството и да имат правомощия сами да взимат решения за обекти с местно значение. За по-важните ценности, добавя тя, решенията би трябвало да се взимат от експертни съвети вместо с подписа на директор, който може по-лесно да бъде управляван. И не на последно място, за да има смислена промяна в опазването на културното наследство, собствениците на паметници на културата трябва да бъдат мотивирани да се грижат съвестно за тях не със санкции, а със стимули. Например инвестицията, която прави собственикът в един такъв обект, да му бъде приспадната от данъците.

За да се случи всичко това обаче, е необходим качествен дебат за реформата в сферата на културното наследство, в който да бъде въвлечена експертната общност. А не скалъпени набързо и тихомълком внесени поправки.

Промените създават предпоставки общините лесно и безпрепятствeно да реализират проекти за строеж на крепости от плексиглас заради скоростно усвояване на средства по еврофондове
Фотограф: Надежда Чипева
Автор: Капитал

Зимата още не си е отишла, но в залата на общинския съвет в Пловдив вече е горещо. Помещението едва побира интереса на пловдивчани. Има и правостоящи. Банките започват да се тресат от тропащите по тях ръце. Чуват се освирквания. На трибуната, облечен в черно, се опитва да вземе думата Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей и известен всичколог. Той е единственият, който е скочил да брани строителен проект в археологическия комплекс "Небет тепе", паметник на културата от национално значение и естествена мозайка от различни исторически епохи.

Замисълът, който защитава Божидар Димитров, е за изграждане на кули и крепостни стени, около които да се разположат всевъзможни атракциони. Проектът е остро критикуван от професионалната гилдия и гражданското общество в града заради неправдоподобност и грубо фалшифициране на историята. За капак е възложен без конкурс и при отрицателно становище за намеса от страна на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Въпреки това проектът е разрешен от Министерството на културата и спрян от финансиране и изпълнение единствено благодарение на съвестта на гражданите в Пловдив.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Общинските администрации и кметове са превърнати във феодални структури: от тях се иска да печелят избори и респективно не им се търси сметка за нищо. Да припомням ли случаите с кметовете на Царево, Хасково, Пазарджик, Балчик, Неделино?

    Замисълът на поправките в закона е очевадна: да им се даде още една възможност, заобикаляйки НИНКН, да печелят пари по европрограми със строеж на бутафории. Никого от вносителите не интересува смисълът и ползата от тези фалшификати. Доводът, че те щели да повлекат потоци туристи е несериозен. Едно, защото туристите търсят автентичното и твора - това не е правило.
    Във Видин има автентична средновековна крепост, оцеляла до днес - Баба Вида. Приходите й от билети не могат да покрият заплатите на персонала, нает да обслужва туристите...

  • 2
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Младият политически "аналитик" вероятно е писал анализа под въздействието на току що прочетената сентенция на Сократ (Знам, че нищо не знам)

  • 3
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Моля авторката за извинение. Коментарът ми беше предназначен за хаотичния и нищо не казващ "анализ" на военно-политическия "анализатор" М. Милев.
    А иначе тя е един от малкото талантливи автори в Капитал.

  • 4
    red.mary avatar :-?
    red.mary

    Аз съм категорична, че трябва да се промени системата. Тя е изключително неефективна, тя е едно соц-налседство. Супер-централизация на експертите (НИНКН) и цялата власт - на Министъра. Е, при тая система какво работи - нито съгласувания, нито мерки за реставрация, нито се идентифицират нови обекти. БЛАТО! Трябва много изначално да се преосмисли системата, защото в момента нищо не опазва - освен себе си. Трябва да се преразгледат всички регистрирани до сега (то е главно до 89-та, сега нищо не се идентифицира и регистрира) и да се въведат различни режими и различни правила. Не може едни правила да важат и за археологически обекти и за други, това е смешно. И стига с тая ценрализация, тя е метод на управление характерен за други режими - не демократчини.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK