Зелена светлина за историческия "Дисниленд"

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Зимата още не си е отишла, но в залата на общинския съвет в Пловдив вече е горещо. Помещението едва побира интереса на пловдивчани. Има и правостоящи. Банките започват да се тресат от тропащите по тях ръце. Чуват се освирквания. На трибуната, облечен в черно, се опитва да вземе думата Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей и известен всичколог. Той е единственият, който е скочил да брани строителен проект в археологическия комплекс "Небет тепе", паметник на културата от национално значение и естествена мозайка от различни исторически епохи.

Замисълът, който защитава Божидар Димитров, е за изграждане на кули и крепостни стени, около които да се разположат всевъзможни атракциони. Проектът е остро критикуван от професионалната гилдия и гражданското общество в града заради неправдоподобност и грубо фалшифициране на историята. За капак е възложен без конкурс и при отрицателно становище за намеса от страна на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Въпреки това проектът е разрешен от Министерството на културата и спрян от финансиране и изпълнение единствено благодарение на съвестта на гражданите в Пловдив.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Скоро обаче може да има своеобразна бърза писта за реализиране на проекти от типа на "Небет тепе", след като преди две седмици група депутати от различни партии внесоха в Народното събрание законопроект за допълнение и изменение на Закона за културното наследство. В него има предложения за поправки само на няколко текста, но те променят съществено начина, по който се взимат решения за намеси в паметници на културата. Депутатите предлагат общините сами да назначават специалисти, които да изготвят становища по инвестиционните намерения на местната администрация, вместо да чакат оценката на експертите от института за културно наследство. Според вносителите заобикалянето на НИНКН се прави с цел съкращаване на бюрокрацията, децентрализация и пресичане на корупцията в системата. На практика обаче създава предпоставки общините лесно и безпрепятствeно да реализират проекти за строеж на крепости от плексиглас и изливане на бетон върху културни ценности заради скоростно усвояване на средства по еврофондове например.

Какво предлагат и защо

Законопроектът, иницииран от зам.-председателя на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев, предвижда да се разшири съществуващият механизъм на съгласуване на инвестиционни намерения и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство. Към момента той се извършва от министъра на културата след писмено становище от института за културното наследство (виж пълната процедура в инфографиката) Депутатите предлагат да се запази водещата и контролна функция на министъра, но да се създадат звена от трима специалисти в общинските администрации, които сами да могат да изготвят становища по инвестиционните намерения на съответната община. Според тях така се изработва двустепенна система на контрол. Мотивите на народните представители да предложат промяната е ниският капацитет на НИНКН, който пречи на института да разглежда исканията за намеса в посочения от закона двумесечен срок. Стотици преписки се бавят с години, посочват народните представители, което "предизвиква сериозни проблеми пред местните власти, възпрепятства изпълнението на проекти и дори аварийни дейности".



Вносителят на поправките Красимир Велчев от ГЕРБ не бе открит за коментар на мобилния си телефон, но "Капитал" разговаря с един от депутатите, подписали се под законопроекта - зам.-председателят на партия "Атака" и член на комисията по култура и медии проф. Станислав Станилов. Като археолог неговото убеждение е, че има нужда от цялостна реформа на начина, по който работи системата за опазване на културното наследство. А конкретните промени целят да разхлабят и ускорят процедурата. "Създаването на общински служби, които да предлагат на министъра изменения в режима на паметниците, цели да разтовари НИНКН от част от неговите функции. Там има преписки, които са задръстени, не се спазват сроковете, директорът не подписва документацията навреме", изброява съществуващите проблеми проф. Станилов. Той смята, че е редно ръководителят на института да носи отговорност за забавянията. И добавя, че общинските служители дори ще бъдат в помощ на експертите от НИНКН, въпреки че уточнява, че не е сигурен как точно ще проработят промените.

С предложения законопроект се връща и принципът на "мълчаливото съгласие", който беше премахнат преди няколко години от Закона за културното наследство. Това означава, че ако в двумесечен срок за даден проект липсва писмено становище от експертите на института, ще се счита, че те дават мълчаливо одобрение той да се реализира, както е предложен. По този начин според мотивите на депутатите ще се преодолеят бездействието на администрацията и възможностите за корупция в системата.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Има нужда от реформа, но тази ли е"