С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 24 юли 2015, 23:04, 19862 прочитания

Реформа три от седем

Конституционните промени дават някаква база за промяна на модела на управление на съда и прокуратурата. Стига да бъдат приети окончателно.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Какво се случи с конституционните промени

Пет показателя за подмяна

В какво трябва да внимаваме през следващите месеци, за да разберем дали компромисите на съдебната система няма да я обезсмислят

По острия ръб на компромиса

Кой какво печели от сделките за подкрепата за конституционните промени

Полувремето на съдебната реформа

Защо трябва да има промени в конституцията



Три от седем. Това е равносметката след  "историческия компромис" (по лидера на ДСБ Радан Кънев), който даде зелена светлина на конституционни промени. В петък, когато парламентът трябваше да гласува на първо четене внесения проект за промяна на основния закон в частта "Съдебна власт" започна събирането на подписи за нов вариант. От него бяха отпаднали четири от първоначалните седем предложения, чиято цел е преформатиране на модела, по който съдебната власт е управлявана през последните 25 години. За три от предложенията  политическите партии от управлението постигнаха консенсус - ключовото разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на прокурорска и съдийска колегия с пренареждане на квотите в тях, превръщането на Инспектората към Висшия съдебен съвет в институцията, която ще получи мандат да следи имущественото състояние и конфликта на интереси на магистратите и въвеждането на правомощие на адвокатурата да сезира Конституционния съд. В кофата за боклук отидоха идеите парламентът да изслушва главния прокурор по теми, различни от доклада за дейността на държавното обвинение, въвеждането на изискване кадруването в съдебната система да става с явно гласуване, намаляването на мандата на съвета от пет на четири години, предоставянето на възможност на всички съдии да сезират КС и разделянето на съдебния инспекторат на съдийски и прокурорски.

"Kогато пет партии са свързани с правителството, а шеста партия внася предложения, и то в "12 без пет", а час по-късно е готова и с проект, възникват въпроси" коментира пред bTV събитията от четвъртък председателят на ВКС Лозан Панов, уточнявайки, че е умерен оптимист.


Това е така, защото макар и силно окастрени промените дават основа за промяна на модела на управление на системата на правораздаване.

Плюс номер едно

"Разделението на Висшия съдебен съвет на две колегии няма да реши проблемите на хората" е най-често повтаряната мантра срещу предложението органът, който управлява системата на правораздаване, да бъде разклонен на две колегии, които да управляват поотделно двете гилдии - съдийската и прокурорската. По-специализираната критика срещу преформатирането на кадровия орган на правосъдната система беше в посока, че подобна промяна е в правомощията единствено на Велико Народно събрание. Тази на пръв поглед бутикова промяна, понятна само за хората от юридическата кухня, всъщност цели, по думите на правосъдния министър, именно "да има независим съд и ефективна прокуратура". Защо обаче разделението на съвета предизвиква толкова силен отпор на професионалната и политическата сцена?



Същината на идеята е проста - да бъде разделено управлението на една хоризонтална система (всеки съдия е сам за себе си, а актовете му се контролират от по-горните инстанции) от една вертикална и строго йерархична (главният прокурор е началник на всички прокурори). Това управление в момента е събрано в едно във ВСС. Тази еклектика води до лошо управление на системата, размиване на отговорностите и прокарването на противоречиви назначения.

Входната врата за тези влияния е институцията на главния прокурор. Заради безграничните и безконтролни властови правомощия, които ръководителят на държавното обвинение има, съставът на ВСС често се подбира така, че да гарантира (т.е. в него да има поне 17 гласа) предварително одобрена от политическата класа кандидатура на главния прокурор ("Ти си го избра, не ми се подсмихвай, ти си го избра", както бившият градски прокурор на София Николай Кокинов се обърна към Бойко Борисов в разговора от Банкя, визирайки главния прокурор Сотир Цацаров). Зад главния прокурор заради йерархичната структура на държавното обвинение по дефиниция неотлъчно седят четиримата членове на съвета, избрани от прокурорите. В сегашния състав на ВСС изключение беше бившият зам. главен прокурор Камен Ситнилски, който беше опозиция на Сотир Цацаров, но той беше отстранен след стройна атака, в която влезе целият инструментариум на статуквото (медиите на ДПС, протести, организирани от Николай Бареков, изтекли от прокуратурата СРС-та и т.н.)

Друг властови център е председателят на Върховния административен съд (ВАС). Системата на административното правораздаване, чиято основна цел е да "пази" гражданите от изпълнителната власт, като контролира актовете й, е силно концентрирана във ВАС, където в повечето случаи на две инстанции се развиват делата срещу административните решения на централната власт. Заради порочното управление на съда, което позволява подбирането на съдебни състави и продължилата с години антиселекция (казусът с малоимотните магистратски роднини, които бяха получили право на строеж в "Приморско" засегна предимно съдии от тази инстанция) във ВАС, повече от всеки друг съд може да се прави на съдебен състав, който да гарантира желания резултат. Красноречиво доказателство за нездравото срастване на тази по закон независима структура на правораздаването с изпълнителната власт е едно признание на червен депутат пред "Дневник" от края на 2012 г. когато парламентът събра шарено мнозинство, за да избере противоречивия зам.-председател на ВАС Венета Марковска за член на Конституционния съд: "Няма министър, който да не се е докоснал до нея и тя като административен съдия да не му е решавала проблемите." Встрани от възможностите за политическо влияние, което ВАС дава, в него има концентрация на дела с висок имуществен интерес (данъчни и митнически актове, концесии, жалби срещу решения на Комисията за защита на конкуренцията, обществени поръчки и т.н.), което допълнително е довело до наслагването на нездрави интереси през годините.

Кръговете около главния прокурор и председателя на ВАС влизат в коалиция с представителите на парламента и така постигат необходимото мнозинство, за да могат да управляват цялата система на правораздаване.

Ето защо не трябва да се учудваме, че и ВАС, и Асоциацията на прокурорите (без главния прокурор, който публично заяви, че е за) в синхрон с партии от почти целия политически спектър (в т.ч. и подкрепилите конституционните промени) излязоха със становище срещу разделянето на съвета.

Ако бъде приет, новият модел ще успее да отдели управлението на съда от това на прокуратурата и силно ще затрудни противоречивите назначения. Не по-малко важна е фината настройка на разделението - разпределението на квотите (професионална и парламентарна) вътре в двете колегии. Международният стандарт, отразен в актове на Консултативния съвет на европейските съдии, изисква в  съдийската колегия да имат числено превъзходство съдиите, избрани от съдии, над излъчените от парламента членове, какъвто не беше случаят до този момент. В бъдещата прокурорска колегия ще има паритет между професионална и парламентарна квота. Това е първата плаха стъпка към въвеждането на механизъм за отчетност на държавното обвинение. Когато в сряда в парламента се завъртя работният "втори" вариант на конституционните промени, това разпределение беше обърнато - в съдийската колегия имаше паритет, а в прокурорската - мнозинство на главния прокурор и подчинените му държавни обвинителни. Според юристи, с които "Капитал" разговаря, подобна "незначителна" промяна щеше да има точно обратния ефект - щеше да засили политическото влияние в съда, а в същото време да капсулира допълнително държавното обвинение, като бетонира хегемонията на главния прокурор.

Конституционната реформа на съдебната власт

Преглед на оригинала Конституционната реформа на съдебната власт


Между другото точно преди четири години двама членове на тогавашния състав на ВСС - Галина Захарова и Капка Костова, подадоха оставка заради несъгласието си с промотираното от ГЕРБ назначение на Владимира Янева за председател на Софийския градски съд. Тогава, сякаш предусещайки фиаското, с което управлението на Янева и екипа ще напуснат постовете си преждевременно - международен скандал, дисциплинарни и наказателни производства, съдия Захарова обясни проблема със структурата на ВСС така: "Системата има свойството да се самовъзпроизвежда. Добрият ръководител – квалифициран, почтен, отговорен, независим и справедлив – пренася и утвърждава в колектива същите качества. Недостатъците на ръководителя обаче също се мултиплицират. Всеки неудачен избор на ръководител предпоставя клонирането му надолу по йерархията. Никой не избира собственото си отрицание. Тогава борбата за върховенство на закона, за качествено правораздаване, за независимост и справедливост се затруднява неимоверно. Срещу прогресивните идеи за реформа на системата се изправят групи от клонинги. Затова считам, че процесът на реформиране на съдебната система трябва да започне отгоре надолу – от върховния кадрови орган на съдебната власт."

В четвъртък пред bTV председателят на Върховния касационен съд заяви, че е "умерен оптимист" именно защото промяната за разделението на ВСС е получила подкрепа. Аргументите му бяха съвсем сходни: "Най-важното са хората, които прилагат закона, но те са назначавани, поощрявани, уволнявани от ВСС, ето защо реформата не случайно трябва да започне от Висшия съдебен съвет.  Досега са променяни съставите на ВСС без резултат, трябва да се промени моделът на формирането им."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Каква е прогнозата за прогнозните сметки за парно Каква е прогнозата за прогнозните сметки за парно

Нова наредба се очаква да сложи край на проблемите с такса "сградна инсталация", но има съмнения, че текстовете ще сработят

26 яну 2020, 471 прочитания

БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии 1 БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии

Докато в парламента вървяха дебатите по вота на недоверие, премиерът разговаряше с футболните фенове на "Левски"

24 яну 2020, 2428 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Димитър Радев: КТБ е провал на банковия надзор и никой не го отрича

Новият управител на БНБ пред "Капитал"

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10