Димитър Радев: КТБ е провал на банковия надзор и никой не го отрича

Димитър Радев е роден на 12 юли 1956 г. Завършва финанси и кредит през 1980 г. в България и веднага постъпва на работа в Министерството на финансите. За 21-годишната му кариера там той се издига до заместник-министър, отговарящ за бюджетния процес. През 2001 г. Радев се явява на конкурс в Международния валутен фонд, където впоследствие работи 14 години. Последната му длъжност в институцията е ръководител на мисиите за техническа помощ на страните от Източна Европа, Централна Азия, Близкия изток и Африка. Разговаряме с него в седмицата след като беше избран за управител на БНБ и предложи за свои подуправители досегашния екип на предшественика си Иван Искров. Следващата седмица депутатите ще гласуват номинациите на Димитър Костов, Калин Христов и Нина Стоянова, като на аргументите за тяхната експертност и опит в централната банка се противопоставят обвиненията за морална отговорност за проспиването на казуса КТБ - нещо, което те твърдят, че е било изцяло в двора на "капсулирания" банков надзор. А политическите игри вече очертават подкрепа за тях предимно от ГЕРБ и ДПС, което породи спекулации за договорки и зависимости. БСП и Реформаторския блок официално изразиха резервите си и намерението си да гласуват против.

Връщате се в България след успешна кариера в Международния валутен фонд (МВФ), за да поемете поста управител на Българската народна банка (БНБ). Какво ви мотивира за това?

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Поканата дойде от премиера Борисов. Разбрах, че тя е резултат от дълго проучване на немалък брой от кандидати, на основата на два критерия – компетентност и независимост. Този профил напълно съвпада с моето разбиране какъв трябва да бъде управителят на централната банка, така че това беше основният мотив да приема.

Имаше ли отправени някакви изисквания към вас, или поканата беше да дойдете и да управлявате банка така, както сам прецените?

Нямаше предварителни условия.



Очевидно сега общественото очакване е фокусирано върху банковия надзор най-вече. Корпоративна търговска банка (КТБ) беше провал, който е донякъде признат и от самата БНБ в нейните доклади след фалита. Какъв е вашият анализ на ситуацията с КТБ?

Определено е провал на банковия надзор и аз мисля, че това никой не го отрича. Проблемите от гледна точка на БНБ всъщност са два: първо, банковият надзор, и второ, липсата на инструменти да се решават подобен род кризи. Това също стана ясно в резултат на кризата с КТБ. И затова моят фокус е насочен в тези две основни посоки: да се реформира банковият надзор и да се създаде рамка за разрешаването на подобни кризи.

В общественото съзнание КТБ е пример за политическа корупция. Вие виждате ли такава в този казус? Как може да се реши той и как да се изкорени от банковата система, ако я има?

Знам, че проблемите са комплексни. Но аз се концентрирам основно върху това, което БНБ трябва да направи. Мисля, че БНБ трябва да е изцяло изолирана от всякакви политически влияния. Разбира се, както за политическата класа, така и за търговските банки има поуки, които те могат да извлекат от казуса с КТБ.

Има достатъчно основателни съмнения, че практики, подобни на тези в КТБ, могат да се открият и в други банки. Как смятате да излекувате системата?

Като реформирам банковия надзор. Най-сигурната гаранция е инкорпорирането на риска от подобни практики в общата оценка на риска при всяка банка. Това от своя страна ще предопредели честотата и обхвата на проверките. Колкото по-висока е оценката за риска, толкова по-чести ще бъдат проверките.

Каква е картината на банковия сектор, която имате при встъпването си в длъжност?

Някои неща са очевидни - показателите са добри като капиталова адекватност и ликвидност. Но връщането на доверието в системата минава през оценка на качеството на активите. Затова и една от най-важните и неотложни задачи е да стартираме подготовката за тази оценка, въз основа на която ще се проведат стрес тестове на търговските банки.

А този предварителен анализ, който готвите за септември, той свързан ли е с ваши подозрения за проблеми в банковия сектор, които не са наяве в отчетите?

Всъщност това, което ще направим до края на септември, е оценка на банковия надзор. Изпълнението на тази задача вече започна и ще продължи на пълни обороти след избора на подуправителите.

Донякъде оценката на банковия надзор трябваше вече да е направена и от МВФ. Имаше заявка за FSAP процедура за оценка на цялата банкова система.

Тук става дума за три групи от мерки и процеси, които представих в моята концепция при избирането ми за управител на БНБ. Първо, това е оценката по отношение на банковия надзор от страна на МВФ и Световната банка. Тя вече е направена и очакваме до края на месец август да бъде финализирана. Следващата стъпка е оценката на качеството на активите и стрес тестовете на банките. Този процес ще приключи до края на юли 2016 г. На трето място е FSAP – програмата за оценка на финансовия сектор, която ще се проведе през втората половина на 2016 г. FSAP ще представлява оценка на всички предприети стъпки и ще бъде завършващият етап в процеса на възстановяване доверието в БНБ и банковия сектор.

А тези срокове не са ли много разтеглени на фона на общественото очакване за бързи действия, включително и на онова, което бе обективизирано в доклада на Европейската комисия?

Нашите срокове са реалистични, дори напрегнати. Има установени международни практики и вътрешни процедури, които обективизират тези срокове. По отношение на оценката за качеството на активите например само изборът на консултанти на БНБ, което трябва да стане по Закона за обществените поръчки, ще отнеме три месеца. Всички стъпки трябва да бъдат в правилната последователност. Преди да финализираме оценката за качеството на активите, трябва да имаме отговори на потенциалните въпроси, които тя може да постави. Например какви да бъдат действията при евентуално установен капиталов недостиг, който не може да бъде попълнен на пазарен принцип в края на оценката. Освен това е необходимо да разполагаме с основните елементи на рамката за преструктуриране на банки. Очаквам Законът за възстановяване и преструктуриране на банки да бъде приет скоро. Трябва също да създадем звеното за преструктуриране в БНБ, което е изключително важно да стане факт до края на тази година. Тоест необходима ни е инфраструктура, която да реагира на резултатите от оценките, които ще получим следващата година. Така че например срокът юли 2016 г. за оценка качеството на активите е напълно реалистичен и дори напрегнат. Имаме солидни аргументи и смятам, че ще постигнем съгласие с Европейската комисия.

Вече комуникирано ли е с Брюксел по темата?

Това е срокът, който е заложен в приетата от правителството Национална програма за реформи, която беше изпратена на ЕК. Детайлите ще коментирам при първите ми контакти с нашите партньори в Брюксел по тази тема, разбира се, съгласувано с правителството и Министерството на финансите.

След фалита на КТБ групата фирми, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски, започна активно да се финансира от четири по-малки банки. Особено притеснителни са размерите и качеството на тези активи в Българската банка за развитие. Планирате ли Банков надзор да направи някакви по-специални превантивни проверки в ББР, за да не повтори сюжета в КТБ?

Няма да има специално отношение към нито една банка и в двете посоки: нито облекчаване, нито по-строг надзор. Това ще бъде подходът, независимо кой е акционерът, какъв е капиталът, частен или държавен. Но заедно с това, както посочих, честотата и дълбочината на проверките ще зависи от оценката на риска за всяка банка.

Тоест ББР също ще бъде обхваната от проверките?

Разбира се. Важен въпрос, свързан с проверките, е, че целият план на надзорната дейност бе силно разстроен през последната година. Това, върху което се концентрираме сега, е да нормализираме надзорния процес, което ще осигури адекватен обхват на проверките. Не всяка медийна публикация ще постави началото на надзорна проверка, но тя ще се включва в общата оценка на риска, свързан с една или друга банка.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Нужна ли е смяна на кадровата политика, насочване на повече ресурс, чисто човешки, към банковия надзор?"