Път за неплащане
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Път за неплащане

През май обединение на "Агромах" беше избрано да изгради отсечката от магистрала "Струма" от Благоевград до Крупник за 139 млн. лв.

Път за неплащане

Как доставчик в строителството не получава парите си по дългата верига от превъзлагане

Десислава Лещарска
10887 прочитания

През май обединение на "Агромах" беше избрано да изгради отсечката от магистрала "Струма" от Благоевград до Крупник за 139 млн. лв.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Договорите в строителството често не се сключват директно от главния изпълнител, а от свързана с него компания с незначителни активи.

Историята тук ще е за една малка строителна фирма от Враца и едно неразплатено (сравнително) малко задължение от близо 20 хиляди лева. Въпреки скромните си мащаби обаче тя описва поредния пример как работата по инфраструктурните проекти може да е свършена и платена с публични средства на големия изпълнител, но малки компании по веригата остават с несъбираемо вземане. Те нямат пряк достъп до най-големите обществени поръчки, не са обявени официално като подизпълнители, но нямат друг избор, освен да работят с договори за наем и доставка, за да не изпаднат окончателно от пазара.

Малък изпълнител на големия печеливш

Схемата е позната от години. Изпълнителите на инфраструктурни проекти по оперативните програми, особено тези с много спечелени обекти, обикновено правят "преразпределение" на поръчките и възлагат част от работата на други малки и средни фирми с техника и работници от района, естествено на по-ниски цени от тези в офертите. Те се наемат с договори за доставка или наем на техника, но не директно от главния изпълнител, а от свързана с него компания. Традиционно дъщерното дружество е с незначителни активи и дори да го осъдят, наетите компании няма с какво да покрият вземанията си. В същото време никой от реалните изпълнители на проекта не фигурира в договора, с който Агенция "Пътна инфраструктура" (община или др.) е възложила строежа. Така случаят минава в графата "търговски спор" и потърпевшите не могат да претендират за намеса на държавата.

Аналогичен е случаят на врачанската "Иванов 53". В средата на 2013 г. тя е наета от учредената шест месеца по-рано "Агромах Роуд" да извърши част от ремонт на пътя между селата Крапчане, Стубел и Липен - лот 42 от Оперативна програма "Регионално развитие". По онова време "Агромах Роуд" е с два лева капитал и е дъщерна на голямата благоевградска строителна компания "Агромах". "Иванов 53" сключва два договора за наем на техника за около 20 000 лв. Любопитен обаче е броят на посредниците при изпълнението на една средна по размер поръчка за ремонт на пътища във Врачанско. Тя е възложена през 2012 г. след търг по Закона за обществените поръчки на обединение "Пътища ОПРР 2012" с водещ партньор (90%) "ПСТ Холдинг" (вече "ПСТ Груп") и монтанската "Пътинженеринг - М" с 10%.  Договорът е за 5.5 млн. лева без ДДС и в него изрично е посочено, че поръчката не може да се превъзлага на подизпълнители. "ПСТ Груп" обаче прехвърля част от проекта на благоевградската "Агромах" с договор за доставка на материали и наем на техника, а тя от своя страна наема други изпълнители, но не директно, а през междувременно новосъздадената "Агромах Роуд". За първата година на съществуването си - 2013,. младата компания се изстрелва с оборот от почти 43 млн. лв.

Да замажем следите

В края на 2013 г. проектът е завършен и по информация на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, предоставена на "Капитал", е изплатен в пълен размер на обединение "Пътища ОПРР 2012". "Договорните отношения и разплащането на изпълнителя с наетите от него доставчици не влизат в предмета на договора с възложителя (Агенция "Пътна инфраструктура") и той няма задължение да следи тяхното изпълнение. Възложителят е приел и заплатил на изпълнителя всички извършени дейности по обекта", посочват от регионалното министерство.

Парите обаче не достигат до всички реални изпълнители, или поне не до един от тях. В края на 2013 г. "Агромах Роуд" плаща около 4000 лв. на "Иванов 53", след което прекъсва всякакъв контакт със собственика Иван Иванов. Самият той казва, че има 35-годишен опит в строителния бранш и не се отказва лесно да защитава правата си. Той завежда гражданско дело срещу длъжниците си и го печели. Получава изпълнителен лист за 19 080 лв. - за главницата по дълга, лихвите и съдебните разноски. При опит на съдия изпълнител да събере задълженията се оказва, че "Агромах Роуд" с 2 лв. капитал има задължения за почти 700 000 лв. към Национална агенция приходи. От търговските регистри става ясно, че на фирмата са наложени и два запора за още 700 000 лв. по искане на две компании: "Люни Транс" (за тежкотоварна техника) и "Виалукс България" (за пътна маркировка и сигнализация). Сумите обаче са изплатени, след като е наложен запор върху част от капитала на "Агромах", която все още е собственик на "Агромах Роуд". Малко след вдигане на двара запора в края на миналата година компанията е прехвърлена на физическото лице Ивайло Борисов Петков заедно с всички останали вземания и задължения. При сделката тя е преименувана на "ИБП Роуд" (инициалите на новия собственик).

"Всички въпроси, касаещи темата, би следвало да бъдат отправени към настоящия собственик на "ИБП Роуд", тък като по силата на договора за покупко-продажба на компанията всички вземания и задължения са прехвърлени на новия собственик. Доколкото имаме информация, фирмата е действаща, така че можете да се свържете с тях", се казва в официален отговор на "Агромах", изпратен след запитване на "Капитал". Според финансовите данни на компанията за 2013 г. и 2014 г. тя е работила активно, дори е намалила чувствително задълженията си през миналата година. По-актуална информация в системата ДАКСИ за броя на служителите обаче е показателен: към март 2014 г. осигурените са 278 души, в месеца на прехвърлянето - ноември те падат до 9 души, а към март тази година са 4.

"Капитал" не получи отговори на въпросите, изпратени на посочения от "ИБП Роуд" мейл за контакт. Същия успех има и Иван Иванов в опитите да си получи парите от новия собственик на компанията-длъжник. Той е потърсил съдействие от Камарата на строителите в България и пътната агенция, но те не могат да се намесят директно в търговски спор.

Има ли решение

История за междуфирмена задлъжнялост може да се извади от всеки сектор. За малките строителни фирми обаче това се превръща в системен риск, често с едни и същи "държавни любимци" в основата. Схемата с превъзлагане на проекти с публично финансиране чрез договори за доставка имаше най-сериозен голям и видим мащаб при изграждането на лот 4 на магистрала "Тракия" от сдружение с водещ партньор "ПСТ Груп", когато десетки строителни фирми излязоха на протест заради това, че не им се плащаше за извършената от тях работа. Случката се повтори при строежа на лот 2 на "Марица" (Димитровград - Харманли) отново от обединение на "ПСТ Груп", след това и на лот 1 на "Марица" (Оризово - Димитровград), чието изграждане се пое от придобитата от "Агромах" "Пътища Пловдив".

Пътната агенция периодично се намесва в ролята на посредник при разрешаването на споровете по-скоро за да отпуши забавеното строителство на магистралите, а през 2014 г. се направиха и промени в ЗОП, но те гарантираха в по-голяма степен правата на официално обявените подизпълнители (които са изключителна рядкост). Т.нар. доставчици по договорите за строителство са лишени от механизъм за защита.

В бранша се коментират няколко възможни решения. Едното е в Закона за задълженията и договорите да се въведе персонална отговорност за физическите лица - собственици на дружествата, коментира пред "Капитал" шефът на пътната агенция Лазар Лазаров. Друг вариант е създаването на "черен списък" на недобросъвестни изпълнители, които редовно имат проблеми с плащанията към подизпълнители и доставчици. За тази мярка се говори от години и тя би могла да залегне в новия Закон за обществените поръчки, който предстои да се разглежда от Народното събрание.

Финансови резултати на "ИПБ Роуд"
Договорите в строителството често не се сключват директно от главния изпълнител, а от свързана с него компания с незначителни активи.

Историята тук ще е за една малка строителна фирма от Враца и едно неразплатено (сравнително) малко задължение от близо 20 хиляди лева. Въпреки скромните си мащаби обаче тя описва поредния пример как работата по инфраструктурните проекти може да е свършена и платена с публични средства на големия изпълнител, но малки компании по веригата остават с несъбираемо вземане. Те нямат пряк достъп до най-големите обществени поръчки, не са обявени официално като подизпълнители, но нямат друг избор, освен да работят с договори за наем и доставка, за да не изпаднат окончателно от пазара.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Докато е законно да се правят подпбни сделки ще продължат да се случват такива неща. Само списък на хората правили мизерии и лична отговорност трябва да се добави и невъзможност да се сключват договори за подизпълнение поне за обществените поръчки. Ако една фирма има пари за организиране на строежа, друга компетенцията за ръководене на проекта, а трета машините и хората вършещи работата збачи се прави консорциум между трите, а не еднат да сключи договора и после да преотдава. Освен това като има неуредени задължения към бюджета или доставчици или първо се плащат и после се прехвърля собствеността или фирмата става собственост първо на кредиторите, а шефовете влизат във въпросния черен списък и им се взима имуществото.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    xbk1438091552470644 avatar :-|
    Mariana Zhekova

    Препоръчвам на Капитал, да направят същото разследване и за строежа на базата в Ново село. Там сумите десетократно надвишат 20К, но държавата също така си изми ръцете, че става въпрос за междуфирмени взаимоотношения, договорите са с клаузи, че информацията в тях е уж поверителна, а над 10 фирми още ближат рани. Странно е, че този случай не доби каквато и да е популярност в медийното пространство...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK