Земеделски фондове за напреднали

През 2008 г. Ирина Христова е 28-годишна. Тя мечтае да развива семейната птицеферма и е страхотно щастлива, че проектът й за млад фермер е одобрен от Държавен фонд земеделие (ДФЗ) за финансиране. Ирина дори прекъсва престоя си в САЩ, за да се върне и да подпише договора си с фонда. Икономист по образование, тя се отдава изцяло на агробизнеса и остава тук. Младата жена дори печели първо място за България в категорията за устойчивост на проектите на млади земеделци от Конгреса за млади фермери от ЕС. Междувременно обаче ДФЗ отказва плащане на Ирина. Тя започва да обжалва и да съди фонда, налага се дори да продаде жилището си, за да не спре да плаща банковия кредит, който е получила за съфинансиране по проекта. Сега живее в стопанството.

Земеделските мечти са трудни за поддържане и дълги за изработване.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Повече от всеки друг сектор в този държавата под формата на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) може да сбъдне част от тези мечти, но може и да ги разруши. Между 2014 г. и 2020 г. тя ще влее инвестиции от 2.9 млрд. евро в българските села. Министерство на земеделието и храните (МЗХ) вече отвори две от многото мерки, по които земеделците могат да кандидатстват – едната е за купуване на техника и модернизация, а другата - стартова помощ за млади фермери. Към мерките имаше огромен интерес и подадени в пъти повече проекти, отколкото е отпуснатият бюджет. Битката за тези пари обаче ще бъде още по-тежка, отколкото досега.

Ограничените бюджети

Схемата за инвестиции в селските стопанства 4.1, която поема между 50% и 90% от разходите на стопанствата за нова техника, е изключително атрактивна и интересът към нея е традиционно висок. Ето защо мярката беше отворена авансово още преди селската програма да получи официално одобрение от Европейската комисия (ЕК). Тогава Министерството на земеделието и храните пое този риск за сметка на държавния бюджет. Средствата за техника ще бъдат около 400 млн. евро, а в сегашния първи прием бяха отпуснати 150 млн. евро, за които фермерите могат да кандидатстват. Приемът вече е затворен, а подадените заявления с искания за субсидия са в размер 1.2 млрд. лв., което е четири пъти повече, отколкото бюджета й. След отсяване по определени критерии за разглеждане са допуснати едва 22% от всички подадени проекти.
Подобно е развитието и при мярката за млади фермери, където заявленията са за подпомагане в размер на 65.5 млн. евро при бюджет от 35 млн. евро.



"Конкретно за инвестициите беше много по-добре да се отвори по-голям бюджет в този първи прием, защото предвид 36-месечния срок за изпълнение на одобрените проекти и факта, че до края на 2018 г. трябва да сме разплатили близо 1.7 млрд. евро по ПРСР, има риск от забавяне и загуба на средства и по новата програма. По нея има и резерв от над 100 млн. евро за тези държави, които изпълнят целите си. Той вероятно няма да може да се използва", обясни Емил Дърев, член на управителния съвет на Българската асоциация на консултантите по земеделски проекти (БАКЕП). От БАКЕП посочват още, че такова увеличение е можело да се случи в рамките на бюджета на самата програма, а не да се търсят нови средства извън одобрените от ЕК, и не би имало проблем това да се случи дори към момента, така че зелена светлина и финансиране да има за повече от кандидатите, подали заявления за субсидия. Според МЗХ обаче това не би било справедливо спрямо земеделските стопани, които не са подали проектни предложения в този първи прием, и трябва да се търси балансираност на разпределяне на средствата в годините, в които ще работи програмата.

Този аргумент на министерството е спорен предвид факта, че кръгът на заинтересованите лица да използват тези схеми е ограничен, а в следващия прием фокусът е само върху проекти на групи и организации на производители, което затваря вратата пред много стопани.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Въпрос на приоритети"