Ограничените бюджети

Схемата за инвестиции в селските стопанства 4.1, която поема между 50% и 90% от разходите на стопанствата за нова техника, е изключително атрактивна и интересът към нея е традиционно висок. Ето защо мярката беше отворена авансово още преди селската програма да получи официално одобрение от Европейската комисия (ЕК). Тогава Министерството на земеделието и храните пое този риск за сметка на държавния бюджет. Средствата за техника ще бъдат около 400 млн. евро, а в сегашния първи прием бяха отпуснати 150 млн. евро, за които фермерите могат да кандидатстват. Приемът вече е затворен, а подадените заявления с искания за субсидия са в размер 1.2 млрд. лв., което е четири пъти повече, отколкото бюджета й. След отсяване по определени критерии за разглеждане са допуснати едва 22% от всички подадени проекти.

Подобно е развитието и при мярката за млади фермери, където заявленията са за подпомагане в размер на 65.5 млн. евро при бюджет от 35 млн. евро.

"Конкретно за инвестициите беше много по-добре да се отвори по-голям бюджет в този първи прием, защото предвид 36-месечния срок за изпълнение на одобрените проекти и факта, че до края на 2018 г. трябва да сме разплатили близо 1.7 млрд. евро по ПРСР, има риск от забавяне и загуба на средства и по новата програма. По нея има и резерв от над 100 млн. евро за тези държави, които изпълнят целите си. Той вероятно няма да може да се използва", обясни Емил Дърев, член на управителния съвет на Българската асоциация на консултантите по земеделски проекти (БАКЕП). От БАКЕП посочват още, че такова увеличение е можело да се случи в рамките на бюджета на самата програма, а не да се търсят нови средства извън одобрените от ЕК, и не би имало проблем това да се случи дори към момента, така че зелена светлина и финансиране да има за повече от кандидатите, подали заявления за субсидия. Според МЗХ обаче това не би било справедливо спрямо земеделските стопани, които не са подали проектни предложения в този първи прием, и трябва да се търси балансираност на разпределяне на средствата в годините, в които ще работи програмата.

Този аргумент на министерството е спорен предвид факта, че кръгът на заинтересованите лица да използват тези схеми е ограничен, а в следващия прием фокусът е само върху проекти на групи и организации на производители, което затваря вратата пред много стопани.

Въпрос на приоритети

Друг проблем за фермерите е възможността за изкривяване на допълнителните критерии, по които проектите събират точки. Така например, за да развива приоритетно секторите плодове и зеленчуци, животновъдство, биологично земеделие и етерични и маслени култури, МЗХ определи, че проектите, подадени от такива стопанства, ще получават бонус точки. Бонуси за класирането получават и тези предложения, които се намират в необлагодетелствани райони или в Северозападна България, които са на млади фермери или биологични производители. Старата система с точките обаче позволява доста манипулации. Например, ако стопанството създаде повече работни места, то също ще получи по-висока оценка. Така например, ако реши да заложи само на този критерий, един проект може лесно да изпревари такива, които са от приоритетни области или сектори. "Притеснението ни е и доколко ще се създадат наистина устойчиви работни места, защото бенефициентите могат да посочат, че ще създадат заетост за 10 души, само за да вземат 10 точки за класирането, а след три години тези работни места да ги няма", обяснява Емил Дърев.

Проблеми вероятно ще възникнат и с критерия, който поощрява биологичното производство. Над половината подадени проекти са такива, защото не е задължително подаващият ги да е вече сертифициран, а може да е в процес на сертифициране. "Когато има бонус точки за биологично производство, всеки става такъв производител, без да познава ползите и рисковете и да има какъвто и да било опит. Тъй като сертифицирането за биоземеделие се случва в рамките на години, е много възможно тези подадени проекти по-късно да не успят да минат през него и да не могат да изпълнят ангажиментите си", обяснява Михаил Георгиев от Националното обединение на младите фермери. Това значи, че доста от тях на по-късен етап може да се наложи да връщат парите. Според производители, които имат дългогодишен опит в отглеждането на биопродукти, това масово създаване на биоферми без опит и без ноу-хау е най-лесният начин да се компрометира един цял сектор.

Младите фермери с големите стопанства

В този период на прилагане на селската програма има още едно ключово нововъведение. Младите фермери, които ще могат да кандидатстват за стартова помощ за стопанствата си, ще трябва да доказват минимален стандартен производствен обем (СПО). Това е долната граница, под която се счита, че стопанствата не са икономически устойчиви, а този европейски регламент е залегнал при всички държави членки. Размерът на СПО трябва да е между 8000 и 16 000 евро, а различни култури и животни имат различна стойност в лв./дка или лв./глава. "По-високите критерии в известна степен са добра новина, защото при предния прием се появиха много фиктивни фермери и взеха пари по мярката. Този икономически обем на стопанствата обаче трябва да е по-добре изчислен", коментира Михаил Георгиев. Той дава пример, че в някои сектори, като например за отглеждане на цветя, се искат едва 2 дка, за да се достигне СПО, а в пчеларството обемът се достига с 125 пчелни семейства. "Разликата е огромна от гледна точка на инвестиции да започнеш бизнес, а ние сме от миналата година в комуникация с МЗХ, за да разберем как да направени тези изчисления за отделните култури и животни. Отговорът беше, че на база статистика, но личи, че през статистиката просто са прокарани определени политики", допълва Георгиев. МЗХ отговориха, че долните граници са заложени по европейски стандарт, а тези, които попадат под тях, ще имат допълнителна подкрепа по програма за малки стопанства.

Георгиев обаче обяснява, че европейските регламенти задават само рамката на програмите и мерките. Размерът на стопанствата се определя на национално ниво и в България тези критерии според него са завишени. "Така например в този регламент е записано, че стартовата помощ за млади фермери е между 25 хил. и 70 хил. евро. В нашата наредба е записано, че тя ще е 25 хил. евро", посочва той.

В сектора всички са запознати с присъствието на фиктивните млади фермери. По оценки на Дърев поне 60% от проектите, които взимат пари по тази мярка, не са устойчиви и изчезват, след като приключи 5-годишният срок за изпълнение на бизнес плана им. Земеделски производители, които не пожелаха да бъдат цитирани, разказват, че около 30% от кандидатстващите по тази мярка са синове или дъщери на по-големи земеделски стопани, които просто им преотдават да развиват една част от стопанството, за да се усвоят допълнително 50 хил. лв. Реално тези ферми продължават да се управляват от техните родители.

От МЗХ не предоставиха информация колко от проектите съществуват и след 5-годишния период на договора. От министерството поясниха, че устойчивостта може да се види през ръста на кандидатите за второ плащане, които са увеличили икономическия обем на стопанството си по план. Според този показател договорите на само под 6% от 5500 млади земеделци бенефициенти по мярката са били анулирани, тоест не са получили второ плащане. Според консултантите обаче анализ на мярката за млади фермери не е правен никога.