С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 31 юли 2015, 16:08, 9975 прочитания

Милиони от тор

Бумът на централите на биомаса е заради преференциалната цена за тяхната електоренергия, която осигурява свръхпечалба

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През първата половина на тази година производство на електроенергия от централи на биомаса скочи с 59% (190% при по-малките инсталации). Бумът е очевиден и както винаги при такъв инвестиционен балон обяснението е просто - завишената преференциална тарифа.

Оказва се, че въпреки всички действия за замразяване на сектора на възобновяемата енергия (ВЕИ) дори последното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за определяне на преференциални цени на зелените централи предоставя възможност за извличане на значителни печалби. В края на юни регулаторът определи цени за ВЕИ, които все още могат да бъдат изграждани - малки фотоволтаични централи и инсталации, използващи биомаса. За централа от 1 МВт, която използва за гориво поне 50% животински тор, по най-скромни изчисления евентуалният инвеститор би спечелил над 400 хил. лв. годишно в повече от възвращаемостта, заложена от регулатора.


По този начин се повтаря случаят с 2011 г., когато неправилно определените тарифи за електроенергия от фотоволтаични централи бяха една от основните причини за бума на соларните централи през 2012 г.

Как става това

Само преди четири седмици КЕВР определи преференциална цена от 450 лв. за мегаватчас за производство на електроенергия от централи с инсталирана мощност до 1.5 МВт, които използват биомаса с не по-малко от 50% животински тор. В основата на това решение са два параметъра - необходимите инвестиции и разходите за суровини. Първите са определени на 7823 лв. на инсталиран киловат. Вторите - на 215 лв. за произведен мегаватчас.



Реална оферта от инженерингова фирма за изграждането на централа от един мегават, използваща 40 тона оборски тор и 40 тона царевичен силаж, обаче показва, че разходите са значително по-ниски от заложените от КЕВР. Според офертата цената за един инсталиран киловат (строителство, доставка, инженеринг, присъединяване, както и допълнителни разходи като изграждане на силажни ями) възлиза на 5018 лв. Или с други думи, КЕВР е заложил с 55% по-високи разходи по това перо.

Ако се използват параметрите в ценовото решение на КЕВР (моделът на изчисление, който регулаторът използва, не е публичен), се вижда, че само по този показател - инвестиционни разходи, преференциалната цена е раздута с между 50 и 60 лв. Така при 7500 часа годишна използваемост на централата евентуалният инвеститор, вместо да постигне печалба от 270 хил. лв. годишно (която никак не е малка на фона на риска от инвестицията), колкото е определено от КЕВР, ще реализира 700 хил. лв., т.е. два и половина пъти повече.

Това обаче не е всичко. КЕВР е приел разходи за суровини, част от които са отпадъци и реално селските стопани по-скоро биха се освободили от тях. С влизането в сила на т.нар. нитратна директива животновъдите в България бяха задължени да изградят специални торохранилища, така че отделяните нитрати от животинските отпадъци да не попадат в подпочвените води. По програмата за селските региона бяха отпуснати значителни средства и много ферми вече имат такива хранилища. От Съюза на животновъдите коментираха за "Капитал", че въпреки удължения срок от три години вместо от 1 януари 2013 директивата ще влезе от 1 януари 2016 г., поради големите инвестиционни разходи голяма част от земеделските стопанства, които попадат под действието на директивата, няма да могат да изпълнят нейните изисквания. Така, за да се вместят в нея и да не плащат глоби, те по-скоро биха били склонни някой да им обработва отпадъка, отколкото да го продават.

Без разходите за оборски тор суровините за производството на един мегаватчаст електроенергия на централата на биомаса ще струват вече не 215 лв., 145 лв., а потенциалната печалба достига вече 900 хил. лв. По този начин преференциалната тарифа би трябвало да падне на 322 лв. за мегаватчас, за да се избегнат свръхпечалбите.

Така само по тези два показателя се вижда, че тарифата за централите на биомаса е силно надценена, а евентуалните инвеститори може да направят до 1 млн. лв. годишно само от изграждането на едномегаватова централа на биомаса.

Какво може да се направи 

След бума на фотоволтаичните централи през 2012 г. законът за енергетиката беше променен, така че КЕВР да може да променя преференциалните тарифи на възобновяемите източници на енергия текущо, а не само веднъж годишно. По този начин може да се реагира, ако някои от инвестиционните или експлотационните им разходи се променят и това направи тарифите свръхвисоки. Така че сега регулаторът може да действа, още повече че част от досегашните му сметки не изглеждат базирани на факти. Например инвестиционните разходите за централите на биомаса до 1.5 МВт са кръглото число 4000 евро на киловат, която явно не е базирано на реални данни. От КЕВР коментираха неофициално, че вече събират данни, така че евентуално да намалят преференциалните тарифи през есента. Въпросът е защо постоянно се получават подобни пробиви. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вдигането на такса смет може да се отложи Вдигането на такса смет може да се отложи

Министерството на екологията търси варианти за намаление на отчисленията, които общините правят към РИОСВ

10 дек 2019, 337 прочитания

Вечерни новини: Газовата борса тръгна, допингът изхвърли Русия от всички спортове 1 Вечерни новини: Газовата борса тръгна, допингът изхвърли Русия от всички спортове

И още: ЕК разреши помощ от 3.2 млрд. евро за 7 държави за развитие на батериите за коли; президентите на Русия и Украйна започват разговори за решения на конфликта в Украйна

9 дек 2019, 2012 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Колко по-евтино може да бъде хапчето

Проектонаредбата за контрол върху цените на лекарствата предвижда здравната каса да изземе целия ръст на фармакомпаниите

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10