Бюджетният излишък очаквано намалява

Към края на юли консолидираните приходи надхвърлят разходите с 801 млн. лв. Месец по-рано резултатът беше 890 млн. лв.

Излишъкът по европейските средства се свива, а според финансовия министър Владислав Горанов в края на годината ще има дефицит
Излишъкът по европейските средства се свива, а според финансовия министър Владислав Горанов в края на годината ще има дефицит    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Излишъкът по европейските средства се свива, а според финансовия министър Владислав Горанов в края на годината ще има дефицит
Излишъкът по европейските средства се свива, а според финансовия министър Владислав Горанов в края на годината ще има дефицит    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Митниците все още не могат да изпълнят заложения план за акцизите.

Изминалият месец юли се каза шестият за тази година, през който консолидираните държавни приходи надхвърлят разходите. Базирайки се на предварителни данни и оценки към 31 юли, Министерството на финансите очаква излишък в размер на 801 млн. лв. От ведомството на Владислав Горанов отдават значителното подобрение спрямо миналата година на по-големите данъчни и неданъчни приходи, както и на повечето изплатени европейски средства. За сравнение, за същия период на предходната година беше отчетен дефицит от 1.147 млрд. лв.

Детайлните данни за изпълнението на бюджета са налични само към юни. От тях се вижда, че Националната агенция за приходите (НАП) се справя доста по-добре от миналата година и е събрала над 900 млн. лв. повече данъци. При Агенция "Митници" също има подобрение на събираемостта спрямо 2014 г., но доста по-скромно – около 140 млн. лв.

Отслабване на позициите

Анализът на окончателните данни за юни и предварителните за юли показва няколко неща. На първо място се вижда, че бюджетният излишък продължава да намалява. След като през май достигна рекордните 1.1 млрд. лв., в следващите два месеца се вижда постоянно свиване. Основната причина за това е, че след ударното изплащане на пари от Европейския съюз сега този процес се забавя. С наближаването на края на 2015 г., когато е и последният срок за усвояване на пари от първия програмен период, тези средства ще продължат да намаляват. В края на юни излишъкът по европейските средства е 450.2 млн. лв. Самият финансов министър очаква в края на годината това перо да бъде на дефицит, т.е. държавата да плаща за проекти по новия програмен период, а евентуално през 2016 г. Брюксел отново ще започне да превежда средства.

Вижда се, че и излишъкът по националния бюджет също намалява. В края на юни той е 440 млн. лв. при 560 млн. лв. месец по-рано.

Друго, което прави впечатление, е, че въпреки постоянното говорене от членове на правителството, че борбата с контрабандата дава резултат, събираемостта на акцизите все още е под плана на финансовото министерство. Към края на юни в бюджета са влезли точно 2.007 млрд. лв. от акцизи, или с около 85 млн. лв. под заложения план. Ако сравняваме с миналата година, се вижда, че митниците са събрали около 170 млн. лв. повече акциз. Базата за сравнение обаче е трудна, тъй като преди 12 месеца митниците нямаха директор, а според настоящия Ваньо Танов агенцията е била "разграден двор".

Митниците се справят зле и по друга линия – ДДС от внос. Там дори се наблюдава спад от около 35 млн. лв. спрямо полугодието на 2014 г., но пък има леко наваксване. Проблемите с този вид косвен данък са свързани с цените на петрола и горивата, които се внасят в България от трети страни. До средата на миналата година цената на петрола сорт брент все още се движеше около 115 долара за барел и едва през юли тя започна да пада. Тенденцията за поевтиняването на енергийните суровини се отразява благоприятно на резултатите на НАП, тъй като по-ниските цени означават повече производство, внос и съответно повече потребление и повече платено ДДС.

Свиване на фискалния резерв

За първи път от януари 2015 г., когато държавата трябваше да плати падежиращ външен дълг за около 1.8 млрд. лв., фискалният резерв намалява. Изменението е минимално – с едва 100 млн. лв., до 11 млрд. лв. Реално неговият размер е 10.8 млрд. лв., тъй като 200 млн. лв. са вземания от Европейския съюз, които документално са част от резерва. Традиционно фискалният резерв се използва като буфер – държавата плаща текущите си разходи (пенсии, заплати, плащания по проекти, субсидии и др.), а след това той се попълва от приходите.

Дори преди седмица министър-председателят Бойко Борисов се похвали, че парите в резерва не се пипат, тъй като от данъци (борбата с контрабандата) постъпват все повече средства и именно те се използват за всички необходими плащания, поради което размерът на фискалния резерв стоеше три месеца на едно и също ниво. "Ние не пипаме парите от дълга, които изтеглихме, те седят във фискалния резерв, подпират валутния борд. Винаги отбелязвам, че българският лев е стабилен именно защото валутният борд и резервът, който го крепи - над 11 млрд., дава гаранция за чуждестранните инвеститори", коментира Борисов по време на посещение в Раковски, където откри поредната пречиствателна станция.