Как бизнесът може да се свърже с природата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как бизнесът може да се свърже с природата

Едно от езерата "Локвите" в Стара планина, чието запазване ще бъде финансирано от бизнеса чрез плащания за екосистемни услуги

Как бизнесът може да се свърже с природата

Залесяване в парк "Българка", овладяване на замърсяването във Врачанския Балкан и изграждане на екопътеки са сред първите проекти в България, които стимулират частни компании да инвестират в качеството на околната среда

Десислава Лещарска
5957 прочитания

Едно от езерата "Локвите" в Стара планина, чието запазване ще бъде финансирано от бизнеса чрез плащания за екосистемни услуги

© Дирекция ПП


Да си плащаш за въздуха, който дишаш, за течението на реката, за разлистването на гората – това е една трудна за възприемане мисъл. Причината е, че повечето от нас живеят с илюзията, че природата няма икономическа стойност. Но нейните ресурси са нито неизчерпаеми, нито даденост.

Първите десет агнета от изчезващата порода "средностаропланинска овца" вече са при новите си стопани.
Фотограф: WWF

За съжаление човешката дейност влошава качеството на така наречените екосистемни услуги – водата, въздуха, почвата, красивата природа (виж карето). Изсичането на горите и застрояването води до обезлесяване, ерозия, промяна в количеството на водите. Хидротехническите съоръжения променят естествения отток на реките, а неустойчивото земеделие замърсява почвата, води до обезлесяване, пресушаване и замърсяване на водоемите.

В крайна сметка потърпевши сме всички ние, включително и тези, чийто бизнес зависи от използването на природни ресурси и заради влошеното им качество започва да генерира разходи.

Плащания за екосистемни услуги

Терминът плащания за екосистемни услуги е сравнително нов за Европа, но механизмът се развива динамично в Швейцария, Франция, Германия и др. Най-просто можем да го обясним по следния начин - ползвателите на екосистемни услуги (например бутилиращи изворна вода компании, земеделски производители и животновъди, собственици на ВЕЦ, фирми от сектора на туризма) чрез такси или дарения подкрепят организации от публичния или от неправителствения сектор, които допринасят за опазването на природата и за доброто качество на екосистемните услуги.

Квотите за емисии на парникови газове например са плащания за екосистемни услуги на специално създаден пазар вследствие на регулаторна рамка. Те са задължителни за топлоелектрически централи. Но плащанията за екосистемни услуги могат да бъдат доброволни и да са свързани не с изхвърлянето на въглероден диоксид в атмосферата, а с изсичането на горите например или с изчезването на пасищата.

В България?

У нас също има задължителни плащания за екосистемни услуги - например такса за водоползване, зелени плащания и др. Тези такси формират бюджета на Предприятието за управление на дейности по околната среда (ПУДООС). От справката за какво се изразходват парите на предприятието става ясно, че над 90% от тях се инвестират в инфраструктура, но не и за преки консервационни дейности. Директните плащания по Програмата за развитие на селските райони също могат да се разглеждат по-скоро като допълващи мерки за опазване на околната среда като ефектът им към момента е спорен.

Най-голямото от трите езера "Локвите" във Врачанския Балкан е оградено в опит да се спаси
Фотограф: WWF

Едва прохождащи, но много по-фокусирани, са схемите за доброволни плащания за екосистемни услуги, които започнаха и в България от края на миналата година и началото на тази. Тяхното представяне и въвеждане е част от проекта "За Балкана и хората", който се изпълнява от българския клон на международната природозащитна организация WWF (Фонд за запазване на дивата природа) и се финансира по Българо-швейцарската програма за сътрудничество. По-напреднали са схемите в Природен парк "Българка" (Габрово, Трявна и Мъглиж), тепърва стартират няколко във Врачанския Балкан и в Западна Стара планина.

Целта на пилотните проекти е първо да запознае фирмите от региона с механизма и ползата от него, както и да се изградят организационни структури, които ще решават за какво и как ще се изразходват събраните средства, разказва Юлия Григорова, ръководител на програма "Политики и зелена икономика" във WWF – България. В момента фирмите участват изцяло на доброволен принцип с вноски от 20 лв. до 5000 евро, казва Юлия Григорова.

Пилотните проекти

Единият проект в парк "Българка" е за залесяване със специален вид дървета във вододайната зона между землищата с. Престой и с. Бахреци. Причината е изсичането на частните гори на територията на парка, ерозия, промяна на оттока на реките и последвалите проблеми с питейната вода в Габрово и Трявна. "По официални данни сечите в частните гори на територията на парка са се увеличили 3 пъти за последните 10 години", казва Лора Жебрил, експерт проекти на програма "Политики и зелена икономика" във WWF – България. Пресъхването на речните корита през лятото допълнително усложнява ситуацията, а през 2013 г. в Габрово и населени места от общината има режим на водата, което създава проблеми както на хората, така и на бизнеса.

Иван Вангелов е един от животновъдие, подкрепили спасяването на езерата Локвите във Врачанския Балкан
Фотограф: Владимир Иванов

Така възниква идеята за възстановяване и поддържане на водохранните зони в парк "Българка" чрез залесяване. Целта е той да се финансира от бизнеса и в него да се включват местната неправителствената организация ЕКИП "Българка" и Държавно горско стопанство Плачковци. Бизнесът, НПО-то и горското стопанство (или парковата дирекция) създават Комитет за наблюдение на проекта, както и фонд за набиране на средства за неговото изпълнение. Така всички са ангажирани в процеса и следят изразходването на парите и ефекта от схемата.

За каузата е привлечена фирма "Курабийница" - производителят на енергийни барчета "Roobar", които се продават в над 30 държави от целия свят. "В цялата ни търговска мрежа разпространяваме специално изработени стилажи от рециклирани материали, които струват 2 лв (или 1 евро). Всеки търговец, който си купи стилаж, също участва в схемата. Ние добавяме 2 лв. към всяка продажба", казва пред "Капитал" Анита Класанова, един от съсобствениците на "Курабийница". Фирмата започна с 5000 стилажи като всички пари от продажби плюс добавката от собствениците ще отидат за залесяване в парк "Българка". "Мотивът ни да се включим е, че искахме да покажем, че всеки може да допринесе за опазването на околната среда, дори и с малко. По този начин показваме, че хората и ние, като производител, можем да бъдем активни. Не искаме да сме в тежест на природата", казва още Анита. В момента се изготвя проектът за самото залесяване и след това ще започне изпълнението му на практика.

Да възстановим планинските пасища и езера

Стилажите на Roobar са на цена 1 евро, а с продажбата им се финансира залесяването в Природен парк "Българка"
Фотограф: Курабийница

На територията на парк "Българка" в момента се реализира още един проект – за възтановяване на планински пасища и ливади, чието изчезване застрашава екосистемата в местността "Малуша". В тези ливади обикновено живеят дребни гризачи и насекоми, които от своя страна са храна за птици и бозайници. Изчезването на един елемент от екосистемата неизбежно води до изчезването на всички останали. Захрастяването на пасищата и ливадите се дължи до голяма степен на факта, че в района вече не се отглеждат животни, затова с финансовата подкрепа на заведенията за бързо хранене "К-експрес" парк "Българка" и НПО ЕКИП "Българка" в момента се изпълнява проект за възстановяване на популацята на средностаропланинска овца.

В продължение на месец "К-експрес" предлагаше в своите ресторанти подбрани рецепти от районите на природните паркове "Българка" и "Врачански Балкан". Набраните средства отидоха за закупуване на агнета от изчезващата порода, които са доста скъпи. Те ще се отглеждат от предварително и внимателно подбрани фермери, които спазват добри практики. Агнетата ще пасат в района на "Малуша" като по този начин ще се поддържат и възстановят тревните екосистеми в местността и ще се създадат нови работни места - при това по устойчив начин. Първите десет агнета вече са при новите си стопани в тревненския Балкан.

В начален стадий на изпълнение е и проект за овладяване на замърсяването и заблатяването на три карстови езера във Врачански Балкан, известни под името "Локвите". Те са в района на х. Пършевица, където е и едноименната мандра, тоест има не само голям поток от туристи и битови отпадъци, но и огромен брой животни, които използват езерата за водопой, замърсяват водата и утъпкват почвата наоколо. В момента в проекта са се включили няколко животновъди, които искат да подкрепят почистването на езерата както и обособяването на буферна зона около най-голямото, така че да се ограничи въздействието на хора и животни. "Хората и природата сме едно семейство", казва животновъдът Румен Цалов. "Когато й вредим, ние вредим на нашите деца. Затова исках да се включа в тази инициатива – за да имат нашите деца по-чиста вода, храна и въздух", допълва той.

Това е само началото

Това са част от примерите за плащания за екосистемни услуги като в момента се разработват проекти за екопътеки в Балкана, велотрасета, информационен център в Трявна и др. Всички те ще се случат с подкрепата на местния бизнес – хотели, къщи за гости, малки и средни производители, предприемачи в партньорство с неправителствения сектор и дирекциите на природните паркове. Целта им е да се запази биоразнообразието в района, но и да носят печалби или да ограничат бъдещи разходи. Към момента тези проекти се броят на пръсти, както и фирмите, които проявяват интерес да се включат в тях. Успехът им обаче ще е доказателство, че частният, публичният и неправителственият сектор имат желание и са готови за смислени взаимоотношения.

 

Какво означава плащания за екосистемни услуги?

През 2004 г. ООН въвежда термина "екосистемни услуги", които най-кратко могат да бъдат описани като всички ползи, които извличаме от природата. Те могат да са материални като храна, дървесина, питейна вода и др., може да е ролята на гората за поддържане на нивото на кислород във въздуха или ролята на океана за кръговрата на веществата, могат и да са чисто естетически като наслада от красивата природа.

Те могат да бъдат остойностени като се вземе предвид цялостния им принос към благополучието на хората. Великобритания е първата държава в ЕС, която е направила национална оценка на екосистемите си, като такива оценки подготвят и Чехия, Полша, Германия, Китай, Япония и др. Идеята е до 2020 г. екосистемните услуги да са част от икономиката (счетоводството) на държавите членки.

Чрез плащания за екосистемни услуги, бизнесът може да подкрепи дирекция на природен парк, горско стопанство, местна екологична неправителствена организация, както и да насърчи добрите практики нa други фирми от същия регион, така че да се запази чистотата на въздуха, водата, почвата, ландшафта. Един от най-известните примери за успешна схема за плащания за екосистемни услуги (ПЕС) в Европа е на френската изворна вода Vittel (част от групата на Nestle), която плаща 17 млн. евро годишно, за да се запази чистотата на изворната вода в Североизточна Франция.

В партньорство с държавните институции и неправителствения сектор компанията насърчава местните фермери и животновъди да променят навиците си, така че да се спре замърсяването на почвите, подпочвените води и изворите, да се спре обезлесяването и пресушаването на водоемите. Компанията е изчислила, че инвестициите в екосистемни услуги им спестяват разходи в размер на 40 млн. евро за пречистване на водата.

Да си плащаш за въздуха, който дишаш, за течението на реката, за разлистването на гората – това е една трудна за възприемане мисъл. Причината е, че повечето от нас живеят с илюзията, че природата няма икономическа стойност. Но нейните ресурси са нито неизчерпаеми, нито даденост.

Първите десет агнета от изчезващата порода "средностаропланинска овца" вече са при новите си стопани.
Фотограф: WWF

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    gope avatar :-|
    Gopeто

    Интересно ми е дали Цекоминевите офшорки ще искат да плащат екосистемни услуги? Въпроса е риторичен разбира се.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK