Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 4 авг 2015, 9:35, 5878 прочитания

Как бизнесът може да се свърже с природата

Залесяване в парк "Българка", овладяване на замърсяването във Врачанския Балкан и изграждане на екопътеки са сред първите проекти в България, които стимулират частни компании да инвестират в качеството на околната среда

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Да си плащаш за въздуха, който дишаш, за течението на реката, за разлистването на гората – това е една трудна за възприемане мисъл. Причината е, че повечето от нас живеят с илюзията, че природата няма икономическа стойност. Но нейните ресурси са нито неизчерпаеми, нито даденост.

Първите десет агнета от изчезващата порода "средностаропланинска овца" вече са при новите си стопани.

Фотограф: WWF
За съжаление човешката дейност влошава качеството на така наречените екосистемни услуги – водата, въздуха, почвата, красивата природа (виж карето). Изсичането на горите и застрояването води до обезлесяване, ерозия, промяна в количеството на водите. Хидротехническите съоръжения променят естествения отток на реките, а неустойчивото земеделие замърсява почвата, води до обезлесяване, пресушаване и замърсяване на водоемите.


В крайна сметка потърпевши сме всички ние, включително и тези, чийто бизнес зависи от използването на природни ресурси и заради влошеното им качество започва да генерира разходи.

Плащания за екосистемни услуги

Терминът плащания за екосистемни услуги е сравнително нов за Европа, но механизмът се развива динамично в Швейцария, Франция, Германия и др. Най-просто можем да го обясним по следния начин - ползвателите на екосистемни услуги (например бутилиращи изворна вода компании, земеделски производители и животновъди, собственици на ВЕЦ, фирми от сектора на туризма) чрез такси или дарения подкрепят организации от публичния или от неправителствения сектор, които допринасят за опазването на природата и за доброто качество на екосистемните услуги.



Квотите за емисии на парникови газове например са плащания за екосистемни услуги на специално създаден пазар вследствие на регулаторна рамка. Те са задължителни за топлоелектрически централи. Но плащанията за екосистемни услуги могат да бъдат доброволни и да са свързани не с изхвърлянето на въглероден диоксид в атмосферата, а с изсичането на горите например или с изчезването на пасищата.

В България?

У нас също има задължителни плащания за екосистемни услуги - например такса за водоползване, зелени плащания и др. Тези такси формират бюджета на Предприятието за управление на дейности по околната среда (ПУДООС). От справката за какво се изразходват парите на предприятието става ясно, че над 90% от тях се инвестират в инфраструктура, но не и за преки консервационни дейности. Директните плащания по Програмата за развитие на селските райони също могат да се разглеждат по-скоро като допълващи мерки за опазване на околната среда като ефектът им към момента е спорен.

Най-голямото от трите езера "Локвите" във Врачанския Балкан е оградено в опит да се спаси

Фотограф: WWF
Едва прохождащи, но много по-фокусирани, са схемите за доброволни плащания за екосистемни услуги, които започнаха и в България от края на миналата година и началото на тази. Тяхното представяне и въвеждане е част от проекта "За Балкана и хората", който се изпълнява от българския клон на международната природозащитна организация WWF (Фонд за запазване на дивата природа) и се финансира по Българо-швейцарската програма за сътрудничество. По-напреднали са схемите в Природен парк "Българка" (Габрово, Трявна и Мъглиж), тепърва стартират няколко във Врачанския Балкан и в Западна Стара планина.

Целта на пилотните проекти е първо да запознае фирмите от региона с механизма и ползата от него, както и да се изградят организационни структури, които ще решават за какво и как ще се изразходват събраните средства, разказва Юлия Григорова, ръководител на програма "Политики и зелена икономика" във WWF – България. В момента фирмите участват изцяло на доброволен принцип с вноски от 20 лв. до 5000 евро, казва Юлия Григорова.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург

През 2019 г. страната е платила обезщетения за общо 414 990 евро, докато през 2018 г. те са 794 968 евро

2 апр 2020, 750 прочитания

Вечерни новини: Безработните и болничните растат; Еврокомисията отпуска 100 млрд. евро за справяне с кризата Вечерни новини: Безработните и болничните растат; Еврокомисията отпуска 100 млрд. евро за справяне с кризата

И още: Седмичен рекорд от 6.6 млн. без работа в САЩ; Матурите отложени с 10 дни

2 апр 2020, 1281 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Какво означават абревиатурите във фиша за заплата

Няколко общи положения на пенсионното осигуряване към момента

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10