Какъв е проблемът с дивото къмпингуване?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какъв е проблемът с дивото къмпингуване?

Какъв е проблемът с дивото къмпингуване?

Три въпроса и три отговора след показните проверки в нерегламентираните къмпинги по морето

Десислава Лещарска
25086 прочитания

© Надежда Чипева


Миналата седмица служители на черноморските общини, експерти на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), РИОСВ – Бургас и полицаи проведоха серия от проверки на нерегламентираните къмпинги по черноморието - Карадере, Иракли, Корал и др. Те бяха придружавани от представители на Национална асоциация "Българско черноморие", както и от телевизионни камери. Така проверките придобиха вид на показни наказателни акции и нагнетиха още повече напрежението между противниците на бетона и някои от собствениците на имоти по Черноморието. Проверките имаха още един ефект - те повдигнаха за пореден път въпросите как искаме да се развива българското крайбрежие и това ли е най-смисленият начин да се води тази дискусия. Преди да намерим отговори на тези въпроси, да видим какво е положението в момента.

Законно ли е или не да се къмпингува на диво?

Отговорът е: теоретично законова забрана няма, но реално зависи от общините. Практиката в другите европейски държави е сходна като там забраните и контролът по спазването им е много по-сериозен. В Гърция има забрана със закон, но местните хора са по-скоро толерантни към диво къмпингуващите - стига да не се пали огън и да не се оставят боклуци. В Хърватия на диво къмпингуващите не се гледа с добро око и контролът по спазването на забраната се прилага много по-стриктно. В Австрия, Швейцария, Франция (с изключения), Испания, Италия (където контролът по-скоро липсва) дивото къпмингуване е абсолютно забранено. Позволено е в някои части на Англия и Шотландия (ако имаш разрешение от собственика). Никак не е случайно обаче, че страните с най-консервативна политика в това отношение имат най-красивите, поддържани и достъпни къмпинги.

Излиза, че режимът в България е най-либерален. Нито полицията, нито други контролни органи могат да изгонят къпингуващи с палатки и чували от имоти публична държавна собственост или дори частна. Има обаче забрана за дейности като палене на огън, изсичане на дървета или дори изнасяне на паднали дървета от гората, унищожаване на природни местообитания, нарушаване на целостта на пясъчни дюни, замърсяване с битови и строителни отпадъци, нерегламентирано заустване на отпадъчни води. На нарушителя се съставя акт и му се налага глоба.

Злоупотребяват ли общините?

Законът за местното самоуправление и местната администрация дава право на общините да наложат пълна забрана на дивото къмпингуване с цел опазване на обществения ред, ограничаване на замърсяването и на възможността от възникване на пожари. Някои се възползват от нея, други не. Но забраните, които налагат черноморските общини като Несебър, Царево и Созопол в момента са подчинени на крива философия. Има логика да се глобява разпъването на палатка, но глобата за това не може да е 5 хил лв., без някакъв съществен обществен мотив. В сегашния си вид тези забрани и съответните глоби нямат логична и законова обосновка. Те могат да се атакуват пред съда.

Това правят през 2008 г. Кристина Димитрова от гражданско сдружение "Да спасим Иракли" и адв. Веселин Паскалев. Те оспорват чл. 34 от Нардеба № 1 на Община Несебър, която забранява къмпингуването извън обособените за това места и предвижда глоба от 500 до 5000 лева при нарушение. Бургаският административен съд, а след това и крайна инстанция на Върховния административен съд обявява текстовете за противоконституционни и противоречащи на Договора за създаване на европейската общност. "Забраната за разполагане на палатки на територията на цялата община Несебър нарушава основното право на гражданите свободно да се придвижват на територията на страната. Желанието на група собственици на неурбанизирани поземлени имоти в. м."Иракли" да ограничат достъпа на хора, автомобили и палатки до морския плаж не може да бъде причина за приемане на правна норма, регламентираща състав на административно нарушение", казва в решението си съда. "Без каквото и да е основание и мотивация общинският съвет на община Несебър е приел, че разполагането на палатки и/или каравани извън турстическите обекти, категоризирани като къмпинг, е общественоопасно деяние, което при това следва да бъде санкционирано с наказание, по-високо от предвидените по НК за деяния с висока степен на обществена опасност, като изнудване, подкуп, безстопанственост, кражба и др."

"Тези забрани нямат за цел да пазят обществения ред или опазят плажа и гората чисти. Те имат за цел да ограничат престоя на групи от активисти на точно определени терени, предвидени за приватизация и бетониране", коментира пред "Капитал" адв. Свилен Овчаров. Подходът е сбъркан и в момента тези забрани не са обществено оправдани, не се споменава нищо за палене на огън или изхвърляне на боклуци; дори и да се споменава, на практика общината няма капацитет и не контролира спазването им. "Нея я интересува да няма къмпинг близо до планираните големи строежи", казва юристът.

Като доказателство за тенденциозността на проверките по морето с инициатор Национална асоциация "Българско черноморие", подкрепяща изграждането на нови ваканционни комплекси по морето, Свилен Овчаров дава за пример язовирите. Те също са на териториите на различни общини и целогодишно там има диво къмпингуващи - предимно рибари, които секат дърва, палят огън, оставят след себе си боклуци, ползват публична или частна собственост без да плащат и без да спазват никакви регулации. Там шумно отразявани от телевизионните камери проверки няма. Остава въпросът дали проверките по морето това лято имат за цел да опазят природата и обществения ред или се ползват като инструмент за натиск върху определени групи хора на точно определени места.

"В момента 20% от туристическия оборот (в черноморските курорти) се формира от къмпингуването, т.е. той е регламентиран и регулиран по всякакъв начин", коментира пред БНР миналата седмица Стефко Пъргавелов, председател на Асоциацията за къмпинг и караванинг. Когато стане въпрос, че къмпингуващите оставят боклуци, възниква въпросът: а има ли къде да ги оставят; при положение, че местната власт е наясно, че в района има диво къмпингуващи, какви условия е създала, пита Пъргавелов. Според него това превръща общината в съучастник.

Фотограф: Росен Бонев

Защо хората къмпингуват диво?

Драмите с проверките на къмпингуващите по морето са поредното доказателство, че една вече трудна за пренебрегване група не припознава масовия туристически продукт, предлаган по нашето Черноморие - бетонни комплекси, кичозни сергии, шумни кръчми. За тези хора "лукс" е контактът с природата, а той е все по-трудно достъпен на Черно море. В случая с последните останали "диви" плажове - Карадере, Иракли, Корал, има намесен и много силен сантиментален елемент.

Но алтернативата - тази на достъпните и добре поддържани къмпинги, познати ни от съседна Гърция, все още я няма. Съществуващите по морето къмпинги са далеч от каквито и да било европейски или световни стандарти. Тук причините са много.

От една страна стопаните на съществуващите къмпинги карат по инерция и не инвестират много в повишаването на качеството на продукта. Само за пример, собственик на пет ключови къмпинга по морето, сред които "Градина", "Каваците" и "Златна рибка", дълго време беше Николай Банев, който не е особено известен с инвестициите в развитие. Собствениците на имоти, които получиха част от земите на къмпингите, пък предпочитат по-доходоносни дейности за по-кратък период от време и обикновено се насочват към строителството на хотел или комплекс с апартаменти. Тук е ролята на държавните инстуции като министерство на туризма, министерство на регионалното развитие, Министерски съвет, Народно събрание, които да преценят има ли нужда от алтернативи на бетонните комплекси, кои са и как могат да се запазят и развият. В дълъг период от време добре развитото къмпингуване по Черно море беше оставено да запада, заради липса на бизнес-интерес и на каквато и да е визия. За това има причини.

Желаещите да инвестират в изграждането на изцяло нов къмпинг например се сблъскват със стена от бюрюкратични изисквания, която прави инвестицията откровено неоправдана. Един от проблемите се нарича Наредба за категоризиране на местата за настаняване. Тя включва "минимални" изисквания към всички къмпинги като охрана от лицензирана фирма, ограда, бариера, сервизни помещения, кухня, пералня, магазин, спортни площадки, медицински пункт и дори телевизия. Сега наредбата е преработена и някои от изискванията са отпаднали, но са се появили други като изграждане на пътища и паркинги и осигуряване на единица площ за палатки и каравани. Тя беше публикувана за обществено обсъждане през май и предизвика сериозна дискусия в туристическия бранш.

Миналата седмица служители на черноморските общини, експерти на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), РИОСВ – Бургас и полицаи проведоха серия от проверки на нерегламентираните къмпинги по черноморието - Карадере, Иракли, Корал и др. Те бяха придружавани от представители на Национална асоциация "Българско черноморие", както и от телевизионни камери. Така проверките придобиха вид на показни наказателни акции и нагнетиха още повече напрежението между противниците на бетона и някои от собствениците на имоти по Черноморието. Проверките имаха още един ефект - те повдигнаха за пореден път въпросите как искаме да се развива българското крайбрежие и това ли е най-смисленият начин да се води тази дискусия. Преди да намерим отговори на тези въпроси, да видим какво е положението в момента.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

22 коментара
  • 1
    koko65bg avatar :-|
    koko65bg

    Какъв е проблемът с дивото къмпингуване?

    Проблемът не е в дивото къмпингуване а в дивото строителство.

  • 2
    west4sider avatar :-|
    P_L

    Всеки има право на избор как да изкарва пoчивката си, стига да не пречи на останалите и да вреди на природата.

    Проблем е липсата на истински условия за къмпинг на повече места и проблем са хората, които замърсяват и секат дървета докато са на къмпинг.

  • 3
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#1] от "koko65bg":

    Т.е вие не виждате проблем в това някои да се настани на ваш имот, да ви го осере, да ви го замърси с битови оспадъци, да ви изсече дърветата, да си шали огън и потенциално да предизвикла пожар ?. Ако е така, нямате никакво основание да недоволствате от самонастанили се цигани във вашшия двор например.

  • 4
    gost22 avatar :-?
    gost22

    Дивото къмпингуване (в цивилизована форма де, без пожари и сечене на дървета и боклука) е една отлична визитна картичка за България. Ние нямаме опасни горски обитатели (всъщност са защитени със закон от нас, хората), нито опасни насекоми или змии. Малко смислено законодателство, малко елементарен контрол и може да привлечем заможни хора от цяла Европа. От нас природата, спокойствието, храната и оборудването (палатка в самолета е кофти преживяване), а от европейците се иска само да дойдат и да си съберът хубави моменти. Просто трябва да държим родните тъпанари с властта, парите и тъпите мераци настрани от бизнеса, и нещата ще се получат.

  • 5
    hobbitbg avatar :-?
    hobbitbg

    В никакъв случай дивото къмпингуване не е толкова проблемно като дивото застрояване, но все пак не е и напълно безпроблемно. Каквото и да се говори няма как да мине без замърсяване, точно защото се касае за "диво" къмпингуване. Сметоизвозването не е безплатна услуга, летовниците очакват общината да осигури контейнери и боклукчийски коли, а в същото време не плащат и стотинка за ползването на "терена". Има и друг немалък проблем, точно защото е безплатно, се получава и "окупиране" на дивите къмпинги, защото немалка част от хората стоят там с месеци и дори "пазят" места на роднини и приятели. Съгласен съм с автора на статията, че читави къмпинги на нашето море няма, ето защо трябва да се инвестира в такива, като инвеститори могат да са и самите общини. Така няма да има проблем със събирането на отпадъците, а и няма да са ти необходими кръвни връзки, за да се уредиш с място за палатката ;) Ако това не се случи, оставаме на вариант "замърсителят плаща", т.е. да се налагат глоби от общините, което в България е доказано неработещ вариант. В заключение- черноморските общини ,с ПЧП или без, инвестират в десетина къмпинга по гръцки тертип. Тоест прилични санитарно-хигиенни условия, регламентирани места за палатки и автомобили, електричество и вода за каравани. Съответно желаещите да къмпингуват си плащат съответната такса, с която с времето да се изплати инвестицията и да се осигурява поддръжка, сметоизвозване и.т.н. на къмпингите.

  • 6
    aggeorgieva avatar :-|
    Александра

    При сравнение на регламентите за диво къмпингуване в останалия свят са изпуснати скандинавските държави. Там правото да си разпънеш палатката където си поискаш, дори в частен имот, е едно от основните права на гражданите, свързани със свободата им на придвижване.

  • 7
    snaip17 avatar :-|
    snaip17

    Плажната ивица, доколкото знам, е публична държавна собственост. Никой няма право да ви гони от нея, тя е на всички! Поставянето на палатки в гората вече е спорен въпрос, защото тази гора е на някого и в случай че системно е превърната в тоалетна и се хвърлят боклуци, собственикът едва ли ще е щастлив.

    За съжаление акцията няма нищо общо със собствениците или по-скоро с тяхното желание за чистота. Целта е ясна - да се опразни мястото и като започне да се лее бетона да няма кой да вдига шум.

    Собствениците на тези парцели към момента са много нещастни, че не могат да продадат земята за която дедите им са умирали и да си купят Мерцедес. Още повече ги нервира фактът, че онези от съседното село вече са го направили ...

    Прост народ - слаба държава!

  • 8
    koko65bg avatar :-|
    koko65bg

    До коментар [#3] от "m17":


    [quote#3:"m17"]Т.е вие не виждате проблем в това някои да се настани на ваш имот, да ви го осере, да ви го замърси с битови оспадъци, да ви изсече дърветата, да си шали огън и потенциално да предизвикла пожар ?. Ако е така, нямате никакво основание да недоволствате от самонастанили се цигани във вашшия двор например.[/quote]

    Говорим за диво къмпингуване а не за дивашко заселване. Правете разлика.

  • 9
    shule avatar :-|
    shule

    Дивото къмпингуване само по себе си е хубаво нещо (за хората които го практикуват), НО дали голямата част от тях съзнават какви отговорности поемат?! Т.е. самото му название означава, че осигуряването на условия: достъп, вода, тоалетна, сметосъбиране, евентуално ток, ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДАТА и т.н.) са проблеми които трябва да се решат от самите къмпингуващи. За съжаление мисля, че болшинството от тях нямат необходимото обществено съзнание и възпитание за това.

  • 10
    alicekapital avatar :-|
    alicekapital

    Проблемът с дивото къмпингуване е, че не можеш да се заселваш на земя, която не ти принадлежи и не е пригодена за това.
    Като илюстрация- с огромна погнуса си спомням какво видях в района на хижа Здравец преди няколко години. В гората беше станало като селище на хобити, всеки побил палатка където намери, но понеже няма ни тоалетни, ни кофи, между палатките беше нацвъкано с боклуци, изпражнения, мръсни парчета тоалетна хартия и подобни. Добавете звуковия фон (чалга) и миризмата на обгоряло, и пак си помислете пак, какъв ли е проблема с това, така да се осира природата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK