Витоша в очакване на новите лифтове
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Витоша в очакване на новите лифтове

Витоша в очакване на новите лифтове

Новият план за управление на природния парк ще позволи строителство на спортни и туристически съоръжения в планината

Десислава Лещарска
18018 прочитания

Първият природен парк в България и на целия Балкански полуостров - Витоша, може да се похвали с над 80-годишна история. Като изключим застрояването на Витошката яка обаче, той не се е развил особено много през годините, а част от туристическата база буквално тъне в разруха, докато три общини (София, Перник, Самоков), няколко институции и частни инвеститори си прехвърлят отговорността. Въпросът какво да се случва на Витоша се оказва много чувствителен след протестите и блокадите на Орлов мост през 2012 г., когато хиляди хора се обявиха против опитите на "Витоша ски" да заобиколят правилата и да строят нови писти и лифтове. Мненията за бъдещето на планината покриваха целия спектър от "не я пипайте" до "модерен ски курорт".

В момента отговорът на този въпрос до голяма степен зависи от новия план за управление на Природен парк "Витоша" - нормативен документ с 10-годишен срок на действие, който, най-грубо казано, указва къде какво може да се прави. Старият план за управление, който беше доста рестриктивен по отношение на новото строителство, изтече в края на 2014 г.

От първоначалния вариант на документа, изработен от проектантската "Пролес инженеринг", става ясно, че нови строежи на теория ще са възможни на територия от около 10 хиляди хектара, при положение че целият парк е 27 000 хектара. Вероятността цялата тази територия да се покрие със строежи е нищожна, тъй като тепърва ще се правят задания къде точно и какво да се строи. Важно е обаче, че новият план отменя категоричните забрани за ново строителство. Авторите на документа посочват, че "строителството само по-себе си не може да се забрани, защото строителство по смисъла на Закона за устройство на територията е и строежът на нови съвременни лифтове, събарянето на стари полуразрушени сгради, каквито в парка има много, а така също и осъвременяването на съществуващи сгради например съгласно изискванията за достъп на инвалиди, пречиствателни станции, водохващания". Акцентът върху спортните съоръжения е поставен още веднъж в съобщението на "Пролес" от началото на месеца, в което се казва: "Ще се регламентират точно определени места, на които ще се развиват спорт и туризъм, включително в унисон с факта, че паркът е част от програмата "София – спортна столица на Европа през 2018 година".

Едва ли има човек, който да не се съгласи, че планината - подложена на силен човешки натиск заради близостта си със столицата, има нужда от по-добре поддържана инфраструктура, редовен градски транспорт, уредени паркинги и ограничен достъп на автомобили във високите части, както и по-добри санитарно-хигиенни условия. Но опитите Витоша да се представи като място с потенциал за мегакурорт с алпийски туризъм са неубедителни. Ски сезонът на Витоша е средно три месеца, а едва 11% от многобройните посетители на планината (според проучване на БАН, представено през 2013 г.) практикуват зимни спортове. Опитът да се постави знак за равенство между строителство и туризъм също е леко притеснителен.

Минало и бъдеще

Все още актуалният стар план на Витоша разделя територията на природния парк на три основни зони, всяка от които с няколко подзони - например горски територии, пасища, територии за ски спорт и туризъм, всяка със съответния режим на управление. Подзоната "територии за ски спорт и туризъм" е 205 хектара, а подзоната "туристически образувания" - 112 хектара от общо 27 000 хектара. В момента режимите в тези подзони са такива, че там не може да се строи нищо ново (с малки изключения в зоната на туристическите образувания), може само да се модернизират съществуващите сгради и съоръжения.

Първоначалният вариант на новия план, публикуван на страницата на проекта, отменя старите зони и въвежда нови четири (виж картата). Първата включва двата резервата "Бистришко бранище" и "Торфено бранище", чието управление е поверено на Регионалната инспекция по околната среда и водите - София, тоест документът не се занимава с режимите в тях. Втората и най-голяма е зоната за опазване на приоритетните природни местообитания, третата е ограждащата парка зона за туризъм и четвъртата обхваща високата част на планината зона на хижите, сградите за подслон и спортните съоръжения (над 4000 хектара).

Картата в пълен размер вижте тук
Преглед на оригинала

За територията на парка ще важи обща забрана за строителство, която в първоначалния вариант звучи по следния начин: забранява се строителството на хотели и вилни сгради за постоянно и временно обитаване, производствени, складови и инфраструктурни сгради с изключение на горскостопански сгради и за водоснабдяване и канализация, забранява се промяната на предназначението на хижи и ведомствени бази. "Тази забрана е неясна и е куха", коментира Любомир Костадинов, юрист към Световния фонд за дивата природа WWF. "Никой не очаква, че на Витоша някой ще тръгне да строи хотел или склад или пък ще сменя предназначението на хижа", казва той. "Така написана, забраната означава ли например, че в планината могат да се построят барове и ресторанти или мол", пита природозащитникът. Този въпрос наистина няма категоричен отговор, особено по отношение на зоната за туризъм и зоната за хижите и спортните съоръжения, в които ще е позволено строителството на всеки обект, който има одобрен и приет подробен устройствен план. Документът все пак не е зелена светлина за произволни инвестиционни намерения, а строежи ще се проектират и одобряват само след задания на Столичната община, например на специално отредени места - в ски зона "Алеко" например.

Текстът на тази забрана обаче най-вероятно ще бъде прецизиран, тъй като е бил доста коментиран по време на работните срещи, а впоследствие при изпълнителя са постъпили много въпроси и становища. Окончателният вариант на плана ще бъде представен на 12 август, каза пред "Капитал" ръководителят на проекта Димитринка Берберова и допълни, че предпочита да не избързва с тълкуването на текстовете от новия план преди финализирането му.

Случайност?

Новият план за управление на Витоша се изработва от проектантската "Пролес инженеринг" с управител и съдружник Антоний Стефанов, който е и в управлението на професионалната браншова организация на лесовъдите БУЛПРОФОР. Поръчката за плана на Витоша е възложена на "Пролес" след търг по Закона за обществените поръчки в края на 2014 г. - няколко месеца след като фирмата подписва договор за новия план за управление на Пирин.

Съчетаването на двете поръчки е странно. Плановете за управление с обхват на действие 10 години са от стотици страници, включват оценка на състоянието на местообитанията, наблюдения на терен, анализ на съществуващото законодателство, изготвяне на предложения за нови зони, норми, режими, препоръки и други за управлението на големи защитени територии. Тоест става въпрос за много голяма по обем работа, в случая поверена на един и същ изпълнител с около 40 служители към март 2015 г. според данни от ДАКСИ за осигурените лица. Двата нормативни документа се финансират по линия на оперативна програма "Околна среда" (планът за Витоша е около 600 хил. лв., а за Пирин - 1.4 млн. лв.), тоест обвързани са с изтичането на програмния период в края на тази година и сравнително кратки срокове за изпълнение - по-малко от година.

"И двете задачи са много отговорни. Имам достатъчно опит и мога да се справя", увери  пред "Капитал" ландшафтният архитект Димитринка Берберова от "Пролес". Тя е ръководител на екипа за плана на "Витоша" и зам.-ръководител на екипа за Пирин. Арх. Берберова посочи, че фирмата е наела и външни експерти за изпълнението на двата плана, като екипът за Витоша наброява 46 души, а за Пирин - над 70. В предишни интервюта управителят на "Пролес" Антоний Стефанов посочва, че той и компанията му имат голям опит и че нападките от "псевдоеколози" в некомпетентност и прокарване на различен от обществения интерес само пречат на екипа му да работи.

И в двете планини - Витоша и Пирин, ски зоните се стопанисват от свързани лица. Концесионер в ски зоната Банско е "Юлен" АД, в която акционери са община Банско (8.32%) и кипърската "Маренго трейдинг" (собственост на няколко офшорни компании, свързвани с Първа инвестиционна банка и мажоритарния й акционер Цеко Минев, председател на Българската федерация по ски). "Витоша ски", която пък е собственик на лифтовете в ски зона "Алеко", е притежание на регистрираната на Вирджинските острови "Елора мениджмънт лимитид". В управата на "Юлен" и на "Витоша ски" е един и същ човек - адв. Петър Петров (който представлява и двете компании пред съда), а в управителния съвет на "Витоша ски" е вицепрезидентът на ски федерацията Георги Бобев. Дружеството "Витоша ски" е заложено в Първа инвестиционна банка през 2007 г. (годината, в която фирмата приватизира витошките лифтове от Столичната община) срещу 500 хил. евро овърдрафт. С анекси през годините лимитът по кредита достига 3.942 млн. евро. "Юлен" също се финансира от ПИБ - през 2013 г. дружеството сключва договор за заем за 77.373 млн. лева, като обезпечение по кредита е дружеството "Би Ейч Ер логистик", свързано с туроператора "Балкан холидейз сървисиз", управляван от съпругата на Цеко Минев - Радка Минева.

Препънипланове

Инвестиционните намерения за нови лифтове и писти във Витоша и Пирин на "Витоша ски" и "Юлен" в продължение на години се препъваха в плановете за управление на двете защитени територии. Двата нормативни документа със срок на действие до края на 2014 г. бяха силно рестриктивни по отношение на строителството в планината. Планът за Пирин не позволяваше нови писти и лифтове освен вписаните в договора за концесия от 2001 г. с "Юлен", както и подмяна на съществуващи съоръжения. Планът за управление на Витоша също позволява подмяна на старите лифтове, но е още по-краен по отношение на новото строителство. Документът на практика забранява промяната на предназначението на терените в целия парк и така строителството - освен на заслони, пейки, навеси, чешми, става невъзможно.

В основата на дългогодишната кампания на Банско, съседните й общини и концесионера на ски зона Банско "Юлен" АД всъщност беше искането да се промени именно планът за управление, зоните и режимите в планината. Целта на неслучилите се промени в Закона за горите от 2012 г., писани под диктовката на "Витоша ски" и довели до няколкодневни протести на хиляди хора на Орлов мост през 2012 г., пак беше да се заобиколи планът за управление на Витоша.

Сега пречките пред инвеститора са на път да се изпарят. Новите планове, писани под ръководството на едни и същи хора, на практика предопределят изхода от дискусията ще има ли втора кабинка над Банско и нови писти и лифтове на Витоша. След отпадането на категоричната забрана за ново строителство в двете защитени територии проектите за нови ски съоръжения на теория могат да получат одобрение след положителна екологична оценка.

Развръзката е по-скоро ясна - на Витоша ще се строи. Това не е непременно само лошо или само хубаво - смислените инициативи трябва да се насърчават. По-ясно регламентирани правила, обновяване на съществуващите съоръжения, поддръжка на инфраструктурата - всичко това ще донесе повече ползи за планината, отколкото проблеми. В същото време обаче крачката между "правя подобрения" и "заливам с бетон" може да се окаже много малка и няма да е прецедент за защитените територии в България.

Опитът да се постави знак за равенство между строителство и развитието на туризма във Витоша е леко притеснителен.
Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Първият природен парк в България и на целия Балкански полуостров - Витоша, може да се похвали с над 80-годишна история. Като изключим застрояването на Витошката яка обаче, той не се е развил особено много през годините, а част от туристическата база буквално тъне в разруха, докато три общини (София, Перник, Самоков), няколко институции и частни инвеститори си прехвърлят отговорността. Въпросът какво да се случва на Витоша се оказва много чувствителен след протестите и блокадите на Орлов мост през 2012 г., когато хиляди хора се обявиха против опитите на "Витоша ски" да заобиколят правилата и да строят нови писти и лифтове. Мненията за бъдещето на планината покриваха целия спектър от "не я пипайте" до "модерен ски курорт".

В момента отговорът на този въпрос до голяма степен зависи от новия план за управление на Природен парк "Витоша" - нормативен документ с 10-годишен срок на действие, който, най-грубо казано, указва къде какво може да се прави. Старият план за управление, който беше доста рестриктивен по отношение на новото строителство, изтече в края на 2014 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    sa6 avatar :-|
    sa6

    Няма да оставят Витоша, преди да прокарат режим за строеж на частни вили.

  • 2
    wyg53365051 avatar :-|
    Българофилъ

    Малко ли вили има? Даже хей горе има едно частно кварталче на име "Магнолия", където живее(ше) Сергей Станишев. Кварталчето е с доста големи сгради, точно на края на Княжевската гора и се вижда от града, като доста грози гледката.

    Ама нищо, нека се застрои цяла витоша от-до, за да позаприлича на някои хубави градчета в Бразилия.

  • 3
    offspring avatar :-|
    offspring

    И това малко паркче, което е на София бялото дробче, Цеко ще си го сложи в малкото джобче. Най-сетне.
    Виж, и журналистката казва, че не било непременно лошо Витоша да стане Цеколандия.

  • 4
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Омръзна ми от много приказки и нищонеправене

  • 5
    buzzjn avatar :-@
    Imeto mi

    офф толкова сме тъпи тука, че ме хващат бесовете. Седнали да мислят да смятат, накрая пак неще хора ще си изперат парите, а ние с кол в гъза.

  • 6
    offspring avatar :-|
    offspring

    "строителството само по-себе си не може да се забрани, защото строителство по смисъла на Закона за устройство на територията е и строежът на нови съвременни лифтове, събарянето на стари полуразрушени сгради, каквито в парка има много, а така също и осъвременяването на съществуващи сгради например съгласно изискванията за достъп на инвалиди, пречиствателни станции, водохващания".
    И какво пречи да се посочат тези случаи като изключения в правилника? Пример: по конституция никой не може да бъде сниман без негово съгласие - освен в посочените от закона случаи. Значи заснемането без съгласие "само по себе си" е забранено, но са посочени изключения. Друг пример: в резерватите е забранено "само по себе си" да се правят просеки - освен при пожар, тоест при конкретно посочено изключение. И т.н.
    Всичко е пълна лъжа, особено като оправдават разрешението за строителство с огромния човешки натиск в парка. Все едно да кажа - има много крадци, затова няма да заключвам дома си.
    Както и да е, ясно че което не успяха да направят през 2012 с поправки в закона, ще го направят сега с плана за управление.

  • 7
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Наливат няколко милиона в инвестиции и после цоцат пари без да плащат данъци няколко десетилетия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK