С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 7 авг 2015, 17:20, 11110 прочитания

ГЕРБ скрои нова "шапка" на спецслужбите

Премиерът поема на ръчно управление най-важните силови структури в държавата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
ГЕРБ скрои нова "шапка" на спецслужбите

Автор: shutterstock
Докато през миналата седмица прогресивната част от българското общество с основание се възмущаваше как Националната служба за охрана (НСО) е на път законно да мутира в структура за гарантиране на привилегии за хората от властта по подобие на Тодор-Живковото УБО, Народното събрание без излишен шум прокара един друг нормативен акт, който е доста по-ключов за сигурността на страната. Става дума за Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Приемането му е изключително важно, защото за пръв път за последните 25 години се опитва да сложи в порядък взаимоотношенията между специалните служби, да намали нездравата конкуренция между тях и възможностите за свободни интерпретации на техните правомощия от страна на ръководителите им.

На практика това е нормативният акт, който най-общо описва как функционират специалните служби в България, на кого са подчинени, как взаимодействат помежду си, кой и как назначава техните ръководители и как ги контролира. Той беше внесен в парламента от управляващите в комплект с още три закона в сферата на сигурността. Те съответно трябва да регламентират дейността на НСО, на цивилното и на военното разузнаване, които от години оперират на границата на юридическата нелегитимност. Окончателното разглеждане на последните два законопроекта обаче остана за есенната сесия на парламента.


Разместване на силите

Според вносителите от ГЕРБ това трябва да е рамковият закон, който синхронизира работата между МВР, контраразузнавателната агенция ДАНС, цивилното и военното разузнаване, НСО и всички други държавни органи, които имат отношение към националната сигурност. По-важното следствие от приемането му обаче е, че той преразпределя баланса на силите в контрола на спецслужбите и концентрира правомощията по управлението им в ръцете на министър-председателя. Последното е радикална промяна, тъй като до момента Националната разузнавателна служба (НРС) беше подчинена на президента, а служба "Военна информация" (военно разузнаване) - на министъра на отбраната, който еднолично можеше да определя кой да е нейния ръководител. Всъщност точно това и се случи, когато военния министър Николай Ненчев избърза да назначи Йордан Бакалов за началник на "Военна информация", няколко месеца преди тематичният закон за военното разузнаване да бъде приет от парламента.

Според новия закон премиерът ще има увеличени кадрови правомощия в сферата на националната сигурност: ще може да иска от президента назначаване и освобождаване на ръководителите на ДАНС, на цивилното и на военното разузнаване, както и на главния секретар на МВР. Така в орбитата на държавния глава остава единствено скандалната спецслужба НСО. "Всъщност фактът, че президентът толкова години ръководеше Националната разузнавателна служба, беше на ръба на конституцията", коментира за "Капитал" депутатът от Реформаторския блок о.з. ген. Атанас Атанасов, който е и бивш ръководител на контраразузнаването. Той уточнява, че в основния закон на страната ни ясно е формулирано, че грижата за националната сигурност е на изпълнителната власт. И че с настоящия нормативен акт просто конкретизира как точно трябва да става това.



Тук трябва да се отбележи важният детайл, че вносителите от ГЕРБ категорично бламираха предложението на Атанасов за сливането на цивилното и военното разузнаване в единна структура. "Запазването на две разузнавания е контрапродуктивно и води до вътрешно съперничество. Службите просто крият информация една от друга. Но явно старата гвардия има добри позиции във властта и политическата класа не е узряла за подобна промяна", казва по този повод депутатът от Реформаторския блок. Погледнато от чисто практическа гледна точка обаче, премиерът Борисов вероятно се пази от твърде резки движения по отношение на разузнаването. Той по-скоро иска да подчини пряко въпросните специални служби, а не да ги превръща в свои врагове, преструктурирайки ги радикално. Освен това конкуренцията между тях може да не е толкова лоша за министър-председателя, защото те ще се следят една друга и така ще имат по-ограничени възможности да го манипулират.

Всички тайни на едно място

Може би най-важният елемент от въпросния законопроект обаче е трансформацията на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Той вече се превръща в реално действащ орган на най-високо политическо ниво, който до голяма степен ще може да участва в оперативното управление на специалните служби. Съветът се събира най-малко веднъж на три месеца или при извънредни ситуации - по искане на премиера. Решенията му се вземат с обикновено мнозинство при явно гласуване, а за провеждане на заседание са нужни поне 3/4 от членовете.
 
Според новия закон съветът ще може да "предлага на министър-председателя или на Министерския съвет конкретни мерки и задачи за ограничаване на рисковете, противодействие на заплахите и за защита на националната сигурност, както и за управление при кризи". Важно е да се отбележи, че при нужда към него ще могат да се привличат допълнителни служители от подопечните ведомства. Тоест Съветът по сигурността реално ще разполага със свой оперативен апарат. С него министър-председателят например ще може да "създава организация за извършване на общи, тематични и по конкретен сигнал проверки относно законосъобразността и ефективността на работата на представените в Съвета по сигурността органи на изпълнителната власт". Или казано по-просто - да следи работата на самите специални служби.

В новия нормативен акт изрично е казано, че премиерът осъществява общото ръководство на цялата разузнавателна общност и координира работата на всички органи, които имат отношение към националната сигурност. Също така той председателства Съвета по сигурността и писмено определя човека, който при нужда да го замества. Освен него вътре влизат министрите на вътрешните и външните работи, на отбраната, на финансите, главният секретар на МВР, началникът на отбраната, шефовете на ДАНС, НРС, "Военна информация" и НСО, двама представители на президента и секретарят на Съвета по сигурността. Член може да е и ресорен силов вицепремиер, ако в правителството има такъв. При желание на заседанията може да идва и самия президент.
 
Важно е да се отбележи също така, че през премиера в ролята му на председател на съвет ще минават всички проекти на нормативни и поднормативни актове, свързани с националната сигурност. На практика това би трябвало да ограничи представителите на различните силови ведомства тихомълком да прокарват свои лобистки закони и постановления, защото веднага ще се сблъскват с експертната гледна точка на конкурентни министерства и агенции.

Човекът в сянка

Ключова роля в новата междуведомствена силова структура ще играе секретарят на Съвета по сигурността. Той се назначава от министър-председателя и ще ръководи обмена на информация между различните ведомства, които имат отношение към националната сигурност. Секретарят ще е част и от т.нар. разузнавателна общност, в която ще влизат и главния секретар на МВР, както и ръководителите на контраразузнаването и двете разузнавания. На практика той ще е директната връзка между премиера и началниците на спецслужбите. Според ген. Атанасов обаче частта за разузнавателната общност е не достатъчно подробно разписана. "И дава поле за интерпретации", обобщава той.

При всички положения Законът за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност е крачка в правилна посока, въпреки че дава на премиера силен лост за пряк политически контрол над спецслужбите. Най-малкото защото е нелепо структури като цивилното и военното разузнаване да функционират в юридическата сива зона в продължение на четвърт век. И да преценяват какво е добро и какво е лошо за националната сигурност на базата на субективното мнение на своите началници и без каквато и да било връзка с волята на българските избиратели.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии

Докато в парламента вървяха дебатите по вота на недоверие, премиерът разговаряше с футболните фенове на "Левски"

24 яну 2020, 1408 прочитания

Адвокатите сочат като най-сериозен проблем отношението на институциите Адвокатите сочат като най-сериозен проблем отношението на институциите

Анкета сред членовете на столичната адвокатура показва, че електронната комуникация със съда е най-желаното подобрение

24 яну 2020, 986 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Генерал Кирчо Киров е осъден на 10 години затвор

Бившият шеф на разузнаването беше обвинен за присвояване на близо 5 млн. лв.

Още от Капитал
Реклама за слушане

Чрез подкаст рекламите компаниите могат да достигнат до нишова аудитория, фокусирана върху съдържанието.

Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане

Руският президент не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10