Външните пазари са били все по-важен източник за приходи в българската икономика през първото полугодие на 2015 г. За шестте месеца компаниите са изнесли рекордна продукция за 22.4 млрд. лв., което е ръст от 11% спрямо същия период на миналата година, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Положителното е, че експортът расте както за страните от Европейския съюз, така и държави извън него, подпомаган от съживяването в ЕС и силния долар. Така общият му обем не е засегнат от санкциите срещу Русия, като очевидно компаниите, които продават там, са успели да диверсифицират продажбите си зад граница и да намерят нови пазари. Кризата в Гърция също не оказва негативен ефект, дори напротив - продажбите там към края на май са се повишили със 7.5% до 1.17 млрд. лв., с което южната държава остава четвъртият по големина пазар в ЕС за български стоки след Германия, Италия и Румъния. Основните търговски партньори извън ЕС са Турция, Китай, Сингапур, Сърбия, САЩ, Русия и Македония. НСИ публикува общия износ към края на юни, но за този период разбивки има само за трети страни, а подробни данни за тези в ЕС са само до края на май. Затова и ефектът на капиталовия контрол в Гърция, наложен през юли, ще си проличи в данните от следващите месеци.
*Статията е допълнена в 18:50h
Експортът към ЕС в подем
През януари - май 2015 г. износът за Европейския съюз (ЕС) се увеличава с 12.2% на годишна база и достига 11.6 млрд. лв. (14.2 млрд. за шестте месеца). През полугодието на миналата година той беше 12.6 млрд. лв., или растеж от 12.7%. Европейските икономики започнаха да се съживяват през първите шест месеца на годината, което и доведе до повече търсене.
ЕС продължава да е двигателят на българския износ, като там няма изненади в основните търговски партньори: Германия е най-големият пазар за български стоки, следвана от Италия, Румъния и Гърция. Стоките, които продаваме в Германия, са най-вече различни руди, фармацевтични продукти, пластмасови изделия, каучук, облекла, мед и медни изделия, помпи за течности, хладилници, фризери, електрически машини и части за тях, кабели, автомобилни части, мебели. Вероятно е обаче данните за следващите месеци – най-вече за юли, да покажат по-нисък износ към Гърция в резултат на капиталовия контрол, който беше наложен в страната. Най-голям ръст при експорта към ЕС за първите пет месеца на годината се отбелязва при минералните горива и масла, както и при необработените материали, негодни за консумация (изкл. горивата). С 15.4% намаляват изнесените безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн. С почти толкова процента пък нараства вносът им от ЕС.
Една четвърт от износа към трети страни е за Турция
По принцип ръстът на износа към трети страни е с по-големи флуктуации и по-несигурен, отколкото този към ЕС, но за първото полугодие на 2015 г. той е бил 8.8% по-висок спрямо същия период на 2014 г. и достига 8.2 млрд. лв. По-слабото евро (съответно и на лева) от началото на годината до голяма степен допринася за този ръст, защото прави местните стоки по-конкурентни. На практика една четвърт от стойностния обем на експорта е от продажби в Турция - 2.12 млрд. лв. За тази дестинация изнасяме основно нефтени масла или масла от битуминозни материали, мед и изделия от мед, продукти от какао, електрическа енергия, пластмасови изделия, дървен материал, метали, котли, машини. Доста по-малко изнасяме към следващите в списъка Китай, Сингапур и Сърбия - стоки от порядъка на между 400 и 542 млн. лв. Експортът към САЩ продължава да расте със завидни темпове - с 28.1% на годишна база, като изпреварва, макар и с малко, Русия.
За първите шест месеца продажбите на български стоки към Руската федерация са се свили с 26.3% спрямо първата половина на миналата година, като причините са ясни - санкциите срещу и от Русия. Въпреки незадоволителните числа на експорта към този пазар влиянието на тези санкции не е толкова голямо, колкото се очакваше, защото много фирми са се преориентирали към други пазари, или е възможно да изнасят за руския пазар през трети страни, които не са въвели такива санкции. Въпреки конфликта между Русия и Украйна обаче износът ни към Украйна расте бързо - с 68.3%, а стойностният му обем е 191.9 млн. лв. Това се дължи най-вече на повече експортирани нефтени масла, но реално преди 2014 г. такива сме изнасяли и в още по-големи количества за тази дестинация.
Най-добрата новина е, че експортът на машини, оборудване и превозни средства продължава да расте бързо и устойчиво както към трети страни, така и към ЕС, а това означава, че расте и добавената стойност на износа. Въпреки това България все още продължава да изнася най-вече суровини. С доста високи темпове растат продажбите на мазнини и масла от животински и растителен произход (най-вече на слънчогледово олио), но там се тръгва от много ниска база. Според анализ на "Индъстри уоч" от края на юли данните за износа потвърждават, че индустрията в страната се преструктурира в посока увеличаване на производството на потребителски и инвестиционни стоки и намаление при някои традиционно важни суровини в българския износ.
Външните пазари са били все по-важен източник за приходи в българската икономика през първото полугодие на 2015 г. За шестте месеца компаниите са изнесли рекордна продукция за 22.4 млрд. лв., което е ръст от 11% спрямо същия период на миналата година, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Положителното е, че експортът расте както за страните от Европейския съюз, така и държави извън него, подпомаган от съживяването в ЕС и силния долар. Така общият му обем не е засегнат от санкциите срещу Русия, като очевидно компаниите, които продават там, са успели да диверсифицират продажбите си зад граница и да намерят нови пазари. Кризата в Гърция също не оказва негативен ефект, дори напротив - продажбите там към края на май са се повишили със 7.5% до 1.17 млрд. лв., с което южната държава остава четвъртият по големина пазар в ЕС за български стоки след Германия, Италия и Румъния. Основните търговски партньори извън ЕС са Турция, Китай, Сингапур, Сърбия, САЩ, Русия и Македония. НСИ публикува общия износ към края на юни, но за този период разбивки има само за трети страни, а подробни данни за тези в ЕС са само до края на май. Затова и ефектът на капиталовия контрол в Гърция, наложен през юли, ще си проличи в данните от следващите месеци.
*Статията е допълнена в 18:50h
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
7 коментара
Не го пиша за първи път, не го пиша и за втори........................
Много ЛЕСНО И ЕЛЕМЕНТАРНО външно търговският ни баланс -ВТБ може да стане положителен.
СПРА СЕ вносът на РУСКИ петрол и започва да се внася от страна на която може да се заплаща със стоки (а не която ни е унариле ЕКСТА "ОГРОМНИ БРАТСКИ ПРАВОСЛАВНИ МИТА" ) за да ни държи в ръцете си.
Дори петролът да е малко по-скъп - държавата може да поеме разликата - защото това автоматично значи- създаване на 10-ки хиляди работни места - за стоките които ще се изнасят срещу петрола. България може да изнася за Европа - значи може да изнася и за най-претенциозните пазари.
Търгоското салдо с русия ни е на МИНУС 8-9 МИЛИАРДА НА ГОДИНА.
Да не говорим, че освен икономическите ползи, най-голямата полза ще бъде спиране на притока на корупция идваща от русия
До коментар [#1] от "iak":
Да, но Лукойлските танкери могат само до русия да плават ;)
До коментар [#2] от "dgerald":Да проблема е петата колона в България. Иначе всяка страна от персииския залив е готова да им лапне бизнеса. Иранците 2 пъти съвсем официално предлагат да строят рафинериа на черноморския бряг но им е отказвано. Липсва воля на държавно ниво.
Според анализ на "Индъстри уоч" от края на юли данните за износа потвърждават, че индустрията в страната се преструктурира в посока увеличаване на производството на потребителски и инвестиционни стоки и намаление при някои традиционно важни суровини в българския износ. "
Супер!
До коментар [#1] от "iak":
Е ти пък измисли натуралната размяна. Та какво предлагаш? Да изнасяме агнешко например към Иран, а те да ни дават петрол? Ако петрола поевтинее ще ни останат агнета излишък, пък ако поскъпне ще им пратим малко австралийски?
А да и по възможност да внасяме по-скъп петрол, а държавата да поеме разликата.. сериозно?
Поздравления за българските предприемачи и чуждестранните инвеститори, работещи у нас!
Такива новини ме радват искрено! Поздравления към българския бизнес!