Белият гълъб на Пещера
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Белият гълъб на Пещера

Скалният гълъб, който дава името на пещерската крепост

Белият гълъб на Пещера

Как общината се опитва да придаде икономически смисъл на реставрираната си крепост "Перистера"

Зорница Стоилова
8585 прочитания

Скалният гълъб, който дава името на пещерската крепост

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Имало едно време красива девойка от тракийското племе беси, което живеело по хълмовете на Родопите. Тя била дъщеря на жреца на общността. В нощта, когато римските воини обиколили селището й с намерението да го превземат, девойката се хвърлила от зъберите на крепостта, за да не попадне жива в ръцете им. В тъмното тя заприличала на бял гълъб и затова нашествениците я нарекли Перистери (гълъбица - бел. ред.). Оттогава духът й обитава хълма над град Пещера.

Това е легендата, която разказват в крепостта "Перистера", възстановена преди година с 2.7 милиона лева по европейската програма "Регионално развитие". Въпреки че археолозите нямат данни за името на късноантичния и средновековен военен гарнизон над града, в общината са наясно, че имат нужда от добра история, за да изпъкнат пред другите крепости, появили се по същия фонд.

Тяхната, казват местните, е уникална с няколко неща. Първо мегалитите, подредени в кръг в сърцето на цитаделата, вероятно остатък от тракийско светилище с изсечени скални стъпала. Доказателства дават и намерените от археолозите глинени погребални урни, наподобяващи саркофаг. Второ, две от шестте кули на цитаделата се превърнати в еднокорабни църкви по времето на Юстиниан I, прецедент в строителството от ранновизантийския период и доказателство, че тя е служила като духовен център. Според екскурзоводката на Балканите има само още една подобна крепост - в днешна Сърбия. И трето, по време на разкопките археолозите проучват около 75 питоса - делвите, в които са се съхранявали жито, зехтин и други продукти, нужни за изхранването на войниците, пазили крепостта. Четиридесет и пет от питосите са изложени в рамките на крепостта.

Червената линия маркира края на оригинала и началото на съвременния зид, за който са използвани само камъни от хълма по уверенията на екипа на "Перистера"
Фотограф: Надежда Чипева

Предполага се, че укреплението е имало най-голям просперитет по времето на Юстин II, около 565-578 година сл. Хр., и е опожарено в края на VI век от славянски набези. През Средновековието крепостта е била частично възстановена, но унищожена напълно при османското нашествие през XIV век. Община Пещера сама финансира разкопките няколко години преди да кандидатства за реставрацията на крепостта. А ръководител им е археоложката Бони Петрунова, сега зам.-министър на културата във второто правителство на ГЕРБ. Проектът, по който е възстановена крепостта, е на арх. Юлий Фърков, а Божидар Димитров е бил безплатен консултант на общината. Днес дебела червена линия по цялото протежение на крепостната стена указва докъде стигат останките от автентичния зид. Две от кулите са изцяло вдигнати, като според хората, работещи на "Перистера", при реставрацията е използван само материал, намерен на хълма. Камъкът е ломен, а за спояването му е използван съвременен хоросан, за да се доближи максимално до автентичното. Не липсват обаче и авторски решения при възстановяването. Въпреки че според археолозите покривът на една от кулите е бил метален през VI век, сега той е покрит с керемиди. А базиликата в другия е решена с голям бял купол, без да има данни да е изглеждала по този начин.

"Досега дейността ни е икономически рентабилна", е равносметката на управителя на "Перистера" Георги Смилянов, който е и общински съветник в града. Крепостта работи от 22 май миналата година, като до края на юли 2015 г. през нея са минали около 18 хиляди туристи, които са оставили около 50 хиляди лева приходи. "Една нормална сума, която ни позволява да покрием разходите си за заплати, отопление, материали, както и да имаме възможност за някоя инвестиция като поливната система", посочва Смилянов. Персоналът на крепостта, който е звено към общинската администрация, се състои от общо четирима души - един касиер, един аниматор и двама екскурзоводи, а поддръжката се извършва от общинските фирми.

Освен на приходите от билети (4 лева е основният) екипът на крепостта разчита и на постъпления от различни типове събития, които се организират там. През пролетта се провежда празник на цветята, а през есента след гроздобера се организират Дионисиеви празници. Канят се групи за исторически възстановки, които изпълняват ритуали, организират се конкурси за местни занаяти, курсове по икебана и градинарство, игри за деца и т.н. Това са двете основни платформи за популяризиране на крепостта при ограничените възможности за реклама, с които разполага общината.

Крепостта предлага и фотосесии с византийски и прабългарски облекла. Последните, отбелязва екскурзоводката, нямат никакво отношение към историята на крепостта, но пък се радват на по-голям туристически интерес.

Отделно общинският съвет на Пещера е определил такси за наем на различни части от крепостта за провеждане на браншови семинари, детски партита, сключване на граждански бракове. Детските рождени дни, в които малчуганите се обличат като рицари, принцеси и прабългари, и сватбените церемонии под купола на базиликата се радват на голям успех, разказва Георги Смилянов. През изминалата година крепостта е приютила и професионални събирания на учителите, библиотекарите и рицарите тамплиери. Смилянов работи много и с местните училища и читалища, които изнасят открити уроци, представления на историческа тематика и организират други занимания с деца на територията на "Перистера". Открил е напоследък, че клубовете на пенсионерите и инвалидите в страната също са възможен източник на посетители.

Свързва се с туроператори, за да включват "Перистера" в туристическите маршрути в региона. Общинският съветник има идеи как може да си взаимодейства със съседни общини за предлагане на по-интересни обиколки - като се започне от праисторическия музей в Дорково и се стигне до популярните с възрожденската си история Брацигово и Батак. "Помагаме си, но, честно казано, може и повече", признава Смилянов и добавя, че проблемът идва от различната собственост на природното и културно-историческото наследство. Някои обекти са държавна собственост, други - общинска, трети са на независими структури като Българския туристически съюз.

Базиликата, която е само частично реставрирана при това без да е ясно дали е изглеждала по този начин, е предпочитано място за сватби в региона
Фотограф: Надежда Чипева

Управителят на "Перистера" е забелязал, че над 90% от посетителите са българи, предимно от големите градове в страната - София, Пловдив, Варна и Бургас. Само една малка част обаче остават да спят в хотелите в града и съответно влагат още пари в местната икономика. Затова общината прави планове да развие туристическата си инфраструктура. Още преди да подаде документи за реставрация на крепостта, местната власт успява да вземе от Министерство на отбраната район от около 70 - 80 декара в подножието на укреплението, върху който са се помещавали бившите казарми. Идеята е половината от терена да се използва за цялостна туристическа зона с хотел и къщи за гости. "Сега се мисли дали те да се отдават на концесия на частни инвеститори, или да се сформира публично-частно партньорство", уточнява Георги Смилянов. Планът е да се направи и летен театър, да се премести градският музей и да се изгради улица на старите занаяти, в която помещения да се отдават под наем на местни занаятчии, които да излагат произведенията си. Останалата част от терена е предвидена за спортен комплекс. В плановете на общината влиза и възстановяването и облагородяването на Часовниковата кула в града, която е от XVII век. "Не вярваме, че всичко това ще стане скоро, но идеята я има и по нея се работи", съобщава с усмивка Георги Смилянов.

Имало едно време красива девойка от тракийското племе беси, което живеело по хълмовете на Родопите. Тя била дъщеря на жреца на общността. В нощта, когато римските воини обиколили селището й с намерението да го превземат, девойката се хвърлила от зъберите на крепостта, за да не попадне жива в ръцете им. В тъмното тя заприличала на бял гълъб и затова нашествениците я нарекли Перистери (гълъбица - бел. ред.). Оттогава духът й обитава хълма над град Пещера.

Това е легендата, която разказват в крепостта "Перистера", възстановена преди година с 2.7 милиона лева по европейската програма "Регионално развитие". Въпреки че археолозите нямат данни за името на късноантичния и средновековен военен гарнизон над града, в общината са наясно, че имат нужда от добра история, за да изпъкнат пред другите крепости, появили се по същия фонд.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    okk04315801 avatar :-|
    okk04315801

    Браво на Общината. Много по-лесно е да пърдиш и нищо да не пипаш, а да копираш статии.

  • 2
    bojko84 avatar :-|
    Компетентен

    Всички тия дейности са позитивни, стига да се правят с мярка и да не се изкривява историческата им стойност.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK